Р Е Ш
Е Н И Е
№ 409
гр.Плевен, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм. дело № 421 по описа за 2021г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от Л.В.Л. ***, чрез адв.В.П.
***, против Заповед №РД-12-149/27.04.2021г. на Кмета на Община Плевен, с която
е определен сервитут /право на преминаване/ през имот общинска собственост
№56722.667478 в размер на 215.24кв.м.; определена е съгласно съдебно решение
№189/02.04.2021г. по адм.дело №32/2021г. на Административен съд Плевен цената
на квадратен метър в размер на 16.12лв.; определена е обща цена за правото на
преминаване през цитирания в т.1 общински имот в размер на 3469.67лева, която
цена следва да се заплати по посочена банкова сметка, ***ер ще бъде издадена и
заповед съгласно чл.192 ал.3 от ЗУТ.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е
неправилна, поради нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Твърди
се, че издаването на заповедта е вследствие на съдебно решение №189/02.04.2021г.
по адм.дело №32/2021г. по описа на Административен съд Плевен, но не са
съобразени всички указания дадени в съдебния акт, както и са нарушени нормите
на чл.192 ал.3 и ал.6 от ЗУТ. Счита се, че правилно съдът по адм.дело
№32/2021г. е преценил, че предмет на делото и на съдебен контрол е само
определянето на размера на обезщетението по чл.210 и сл. от ЗУТ, дължимо на
лицето, в чиято полза ще бъде учреден сервитута, както и правилно е счел, че
извън правото на комисията е да определя площта и трасето на сервитута. Посочва
се, че предвид последното, съдът е изменил решението на комисията по чл.210 от ЗУТ в частта за определеното обезщетение и е намалил размера на дължимото от Л.Л.
обезщетение за учредяване на сервитутно право на преминаване, както и е
прогласил за нищожно решението в частта касаеща определяне площта на право на
преминаване през поземления имот - частна общинска собственост. Твърди се, че след съдебното решение е
подадена молба до Кмета на Община Плевен за правилно определяне площта на правото
на преминаване през поземления имот – частна общинска собственост, вследствие
на което е издадена и оспорената заповед, с която обаче едновременно са
определени площта на сервитута, цената на кв.м. и общата цена на правото на
преминаване. Счита се, че в заповедта липсват мотиви за начина на определяне на
площта на правото на преминаване, както и не е приложена скица, от която да е
видно трасето на сервитутното право. Твърди се, че заповедта не е съобразена с
мотивите на съдебното решение и е нарушен ЗУТ, като неправилно е определен
размера на площта на правото на преминаване. Твърди се още, че заповедта е
издадена преди да е платена цената на правото на преминаване, което е в
противоречие с чл.192 от ЗУТ, тъй като с нея реално се учредява право на
преминаване. Счита се, че като не е мотивиран начина на определяне на кв.м. на
определеното право на преминаване е нарушено правото на защита на лицето. В
заключение се моли за отмяна на процесната заповед, като преписката се върне на
административния орган за преразглеждане с указания за спазване на закона.
Претендират се разноски.
От процесуален представител на ответника е представено
становище по жалбата с доводи за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият не се явява,
представлява се от адв.П., която поддържа жалбата на заявените в нея основания.
Моли се заповедта да бъде отменена и преписката да бъде върната на органа за
ново произнасяне, алтернативно да бъде приложен чл.168 ал.2 вр. чл.177 ал.2 от АПК Претендира разноски съобразно представен списък.
Ответникът в съдебно заседание не се явява,
представлява се от юрисконсулт С. с надлежно пълномощно, който счита, че при
издаване на заповедта са спазени дадените в съдебното решение по адм.дело
№32/2021г. указания. Твърди, че заповедта е стабилен административен акт и моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лева.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в законовия срок по чл.215 ал.1 от ЗУТ, тъй като оспорената заповед е получена на 11.05.2021г., а жалбата е
депозирана чрез административния орган на 19.05.2021г. и заведена с вх. № ЖС-94Л-1640-1 от същата
дата. Ето защо и като подадена от лице имащо право и интерес от оспорване,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства, включително и
приложеното адм.дело №32/2021г. се
установява следната фактическа обстановка:
В Община Плевен е подадено заявление
вх.№ТСУ-94Л-1640-1/04.11.2020г. от Л.Л., с което е заявено инвестиционно
намерение за построяване на гараж в притежаван от него имот с идентификатор
56722.667.477 в кв. 36 по плана на гр. Плевен, и е поискано изготвяне на оценка
и определяне размера на обезщетение за правото на преминаване през имот-частна
общинска собственост.
Оценката е определена от „Стройконсулт РН“ ЕООД, въз основа на сключен договор за възлагане на оценка от
26.11.2020г, с възложител Община Плевен, като е изготвен доклад за оценка за
стойността на учредено право на преминаване през имот-частна общинска
собственост, в който доклад е посочено, че е определен коефициент 0,8 и крайна
цена на сервитута от 7350лв., или 29,60 лв/кв.м., при площ на сервитута от 248,34
кв.м.
По делото няма спор, че имот с идентификатор
56722.667.478, върху който се иска учредяване на сервитута е частна общинска
собственост на Община Плевен, както и че имот с идентификатор 56722.667.477, в
полза на който се учредява, е собственост на Л.Л..
С Решение от 03.12.2020г, обективирано в Протокол
№8/03.12.2020г, от Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №
РД-10-232/02.03.2020г на Кмета на Община Плевен, е определена оценка за
учредяване на сервитутно право на преминаване върху имот- частна общинска
собственост с идентификатор 56722.667.478, кв.36, жк.“Д.“, гр.Плевен,
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, с
посочена площ на сервитута от 248,34 кв.м., и определена обща оценка от 7350лв.
Срещу Решение от 03.12.2020г, обективирано в Протокол
№8/03.12.2020г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ е подадена жалба от Л.Л., по която
в Административен съд Плевен е образувано адм.дело №32/2021г. по описа на съда.
По делото е изготвено и прието
заключение по допусната СТЕ, в което от вещото лице е установено, че
сервитутът, който ще бъде учреден в полза на Л., преминава през два общински
имота: имот с идентификатор 56722.667.478, целият с площ от 2607 кв.м. и имот с
идентификатор 56722.667.427- публична общинска собственост, с НТП за
второстепенна улица, с площ от 8715 кв.м., а не както е отразено в протокол №8,
само през имот с идентификатор 56722.667.478. От вещото лице е посочено, че
площта, върху която се учредява сервитута, върху имот с 56722.667.478, е в
размер на 215,24 кв.м., а не посочената
в решението площ от 248,34 кв.м. Констатирано е, че сервитутът не препятства
установения начин на трайно ползване на служещия имот. От вещото лице е
определен коефициент на сервитута от 0,5 и е дадена оценка от 16,12 лв./кв.м.,
като общо за площта на сервитута от 215,24кв.м. /от имот с идентификатор
56722.667.478/, стойността на обезщетението е в размер на 3469лв. Според ВЛ,
площта, която трябва да бъде обезщетена за учредяването на сервитута по решението,
е неправилно определена, като неправилно е включен имот публична общинска
собственост с идентификатор 56722.667.427 /площ от 33,10 кв.м/, с НТП за
второстепенна улица, както и неправилно е определен коефициента на сервитута от
0,8.
С Решение №189/02.04.2021г. по адм.дело №32/2021г. е
изменено Решение по Протокол №8/03.12.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ в
частта му, в която е определено обезщетение за учредяване на право на
преминаване през поземлен имот – частна общинска собственост на Община Плевен,
с идентификатор 56722.667.478, кв.36, жк.“Д.“, в гр.Плевен, в размер на
29,60лв/кв.м., като е намален размера на дължимото от Л.Л. обезщетение за
учредяване на сервитутно право на преминаване през имот с идентификатор
56722.667.478, до размера на сумата 16,12лв./кв.м. за сервитутната площ. Със
съдебното решение е прогласена и нищожността на Решение по Протокол
№8/03.12.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ в частта му, касаеща определяне
площта на право на преминаване през поземлен имот-частна общинска собственост
на Община Плевен, с идентификатор 56722.667.478, кв.36, жк.“Д.“, в гр.Плевен,
от 248,34кв.м.
За да достигне до горния извод, административният съд
е приел, че решението на комисията по чл.210 от ЗУТ е самостоятелен административен
акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, като самото учредяване на
сервитута по реда на чл.192 от ЗУТ съставлява сложен фактически състав,
включващ определяне на оценка по реда на чл.210 от ЗУТ, влизане в сила на
оценката, нейното заплащане и издаване на нарочна заповед на кмета на общината
по реда на ал.3 за учредяване на сервитутно право. Като предмет на съдебен контрол съдът е приел,
само определянето на размера на обезщетението по чл.210 и сл. от ЗУТ, дължимо
от лицето, в чиято полза ще бъде учреден сервитута. Предвид приетото заключение по назначената
СТЕ съдът е счел, че обезщетението е неправилно определено в размер на
7350лева, като е приет коефициент от 0,8, и е възприел определената от вещото
лице стойност на сервитутното право на преминаване от 16,12л./кв.м. Съдът е
посочил, че комисията по чл.210 от ЗУТ, извън възложената и със заповед от
02.03.2021г. задача, е определила и параметрите на сервитута от 248,34кв.м., като
съобразно чл.192 ал.2 от ЗУТ учредяването на сервитута е от изричната
компетентност на кмета на общината и се реализира с отделна заповед, в която се
определя трасето /площта на сервитутното право на преминаване, и която заповед
подлежи на самостоятелно обжалване.
Във връзка с влязлото в сила съдебно решение, от Л.Л. ***
е подадена молба вх.№ТСУ-94Л-1640-1/06.04.2021г., с която се иска да бъде
определено правилно и законосъобразно площта
/или кв.м./ на правото на преминаване през поземлен имот – частна
общинска собственост на Община Плевен, с идентификатор 56722.667.478, кв.36,
жк.“Д.“, в гр.Плевен, съобразно изложеното в съдебния акт.
Със Заповед №РД-12-149/27.04.2021г. на Кмета на Община
Плевен, във връзка с подаденото заявление за издаване на заповед по чл.192 ал.3
от ЗУТ от Л.Л., изготвена оценка по чл.210 от ЗУТ и съдебно решение
№189/02.04.2021г. по адм.дело №32/2021г. на Административен съд Плевен, и на
основание чл.192 ал.6 вр. чл.210 от ЗУТ, е определен сервитут /право на
преминаване/ през имот общинска собственост №56722.667478 в размер на
215.24кв.м.; определена е съгласно съдебно решение №189/02.04.2021г. по
адм.дело №32/2021г. на Административен съд Плевен цената на квадратен метър в
размер на 16.12лв.; определена е обща цена за правото на преминаване през
цитирания в т.1 общински имот в размер на 3469.67лева; посочена е банковата
сметка, по която следва да се заплати определената цена, като е отразено, че след
заплащане на сумата в пълен размер ще бъде издадена заповед съгласно чл.192
ал.3 от ЗУТ.
Именно тази заповед е предмет на разглеждане в
настоящето съдебно производство.
От писмо вх.№2906/07.07.2021г. /л.26/ се установява
още от фактическа страна, че след съдебното решение по адм.дело №32/2021г. не е
издавана нова заповед на комисията по чл.210 от ЗУТ, тъй като цената е
определена във влязлото в сила съдебно решение, както и не е свиквана комисия
за определяне площта на правото на преминаване, която също е определена в
съдебния акт с приетата съдебно-техническа експертиза. В писмото е посочено, че
на Община Плевен са дадени задължителни указания в съдебното решение, че не е
от компетентността на комисията по чл.210 от ЗУТ да определя площта на правото
на преминаване, а това следва да стане в отделен акт, какъвто съгласно
правомощията на кмета на общината е единствено заповед.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.192 ал.3 от ЗУТ, право на преминаване през
държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо
решение е явно икономическо нецелесъобразно, със заповед на областния
управител, съответно със заповед на кмета на общината. Според ал. 6, цената на
правото на преминаване се определя по реда на чл.210 от ЗУТ и се заплаща преди
издаване на заповедта по ал.3. А съобразно чл.210 ал.1 от ЗУТ, изготвянето на
оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично
предвидените в закона случаи, се извършва по пазарни цени, определени от
комисия, назначена от кмета на общината, като съгласно чл.215 ал.2 вр. ал.1 от ЗУТ, решението на комисията е самостоятелен административен акт, който подлежи
на самостоятелно обжалване.
Т.е. учредяването на сервитута по реда на чл.192 ал.3
от ЗУТ съставлява сложен фактически състав, включващ определяне на оценка по
реда на чл.210 от ЗУТ, влизане в сила на тази оценка, нейното заплащане и
издаване на нарочна заповед на кмета на общината по реда на ал.3 за учредяване
на сервитутно право.
Както е установено от фактическа страна, с Решение от
03.12.2020г, обективирано в Протокол №8/03.12.2020г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ е определена оценка за учредяване на сервитутно право на преминаване върху
имот- частна общинска собственост с идентификатор 56722.667.478, с посочена
площ на сервитута от 248,34 кв.м., и определена обща оценка от 7350лв. Това решение е оспорено от Л.Л. и с Решение
№189/02.04.2021г. на Административен съд Плевен по адм.дело №32/2021г. същото е
изменено в частта му, в която е определено обезщетение за учредяване на право
на преминаване през поземлен имот – частна общинска собственост на Община
Плевен, с идентификатор 56722.667.478, като е намален размера на дължимото
обезщетение до сумата 16,12лв./кв.м. за
сервитутната площ, и е прогласено за нищожно в частта му, касаеща определената
площ на право на преминаване през поземлен имот-частна общинска собственост на
Община Плевен, с идентификатор 56722.667.478, от 248,34кв.м. В мотивите на
съдебния акт изрично е посочено, че комисията по чл.210 от ЗУТ има правомощията
само за изготвяне на оценки и определяне на размера и изплащането на обезщетенията,
а учредяването на сервитута е от изричната компетентност на кмета на общината,
което се реализира с отделна заповед. Съдебният акт е окончателен.
След съдебното решение, във връзка с постъпило
заявление от Л.Л. по реда на чл.192 ал.3 от ЗУТ е издадена и оспорената
заповед, с която е определен сервитут /право на преминаване/ през имот общинска
собственост №56722.667478 в размер на 215.24кв.м.; определена е съгласно
съдебно решение №189/02.04.2021г. по адм.дело №32/2021г. на АС- Плевен цената
на квадратен метър в размер на 16.12лв. и е определена обща цена за правото на
преминаване през общинския имот в размер на 3469.67лева.
При така установеното от фактическа и правна страна
съдът намира, че в процесния случай след постановяване на съдебното решение, с
което е изменена определената от комисията по чл.210 от ЗУТ цена на правото на
преминаване през общински имот, като същата е намалена на 16.12лв. /кв.м за сервитутна
площ, не е необходимо издаване на нова изрична заповед по реда на чл.192 ал.6 от ЗУТ, особено от кмета на общината. Според тази разпоредба, в правомощията
единствено на комисията по чл.210 от ЗУТ е да определи цената на правото на
преминаване, респ. размера на дължимото обезщетение за сервитутното право и
това е сторено с Решението от 03.12.2020г. по Протокол №8/03.12.2020г., която
цена на правото на преминаване за кв.м. при съдебен контрол е изменена
/намалена/, като съдебното решение е окончателно. Т.е. оценката на правото на
преминаване е влязла в законна сила.
Извън правомощията /материалната компетентност/ на
кмета на общината е да издава последваща заповед по реда на чл.192 ал.6 от ЗУТ,
в изпълнение на съдебното решение, с която отново да определя цената на кв.м. в
размер на 16.12лв. и общата цена за правото на преминаване през общинския имот
в размер на 3469.67лв. Стореното е и в противоречие с влязлото в сила съдебното
решение, доколкото нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебния акт е
разпоредено издаване на изрична заповед от кмета на общината по реда на чл.192
ал.6 от ЗУТ, каквато не е и необходимо, както бе посочено по-горе. Ето защо и
на основание чл.177 ал.2 от АПК процесната заповед е нищожна в частта, с която
е определена съгласно съдебно решение №189/02.04.2021г. по адм.дело №32/2021г.
на Административен съд Плевен цената за правото на преминаване на квадратен
метър в размер на 16.12лв. и е определена обща цена за правото на преминаване
през имот-частна общинска собственост с идентификатор 56722.667.478, кв.36,
жк.“Д.“, в гр.Плевен, в размер на 3469.67лева.
По отношение заповедта в частта, с която е определен
сервитут /право на преминаване/ през имот общинска собственост №56722.667478 в
размер на 215.24кв.м., съдът счита същата за незаконосъобразна. Независимо, че
в заповедта е отразено, че след заплащане на общата цена на правото на
преминаване, ще бъде издадена заповед по чл.192 ал.3 от ЗУТ, по съществото си в
тази част заповедта представлява именно такъв акт, с който по заявление по реда
на чл.192 ал.3 от ЗУТ е учредено право на преминаване през имот общинска собственост
с идентификатор 56722.667.478 в размер на 215.24кв.м., която заповед е издадена
преди да е заплатена цената на правото на преминаване в противоречие с
разпоредбата на чл.192 ал.6 от ЗУТ. Заповедта в тази си част не съдържа и мотиви
по какъв начин е определен размерът на правото на преминаване, т.е. как е
определено трасето и площта на сервитута и дали не съществува друго техническо
решение, което да е икономически по-целесъобразно. Липсата на мотиви
възпрепятства извършването на съдебен контрол. Ето защо, в тази част заповедта
следва да бъде отменена и делото като преписка да бъде върнато на
административния орган-Кмета на Община Плевен за ново мотивирано произнасяне по
заявлението на Л.Л. подадено по реда на чл.192 ал.3 от ЗУТ при съобразяване с
изложеното по-горе и със законовите разпоредби на чл.192 от ЗУТ.
При този изход на делото и своевременно направено
искане от пълномощника на оспорващия, следва
Община Плевен да бъде осъдена да заплати в полза на Л.Л. направените по делото
разноски в размер на 510лева, представляващи внесена държавна такса в размер на
10лв. и 500лева, договорено и заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, IV-ти състав
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед
№РД-12-149/27.04.2021г. на Кмета на Община Плевен в частта, с която е
определена съгласно съдебно решение №189/02.04.2021г. по адм.дело №32/2021г. на
Административен съд Плевен цената за правото на преминаване на квадратен метър
в размер на 16.12лв. и е определена обща цена за правото на преминаване през имот-частна
общинска собственост с идентификатор 56722.667.478, кв.36, жк.“Д.“, в
гр.Плевен, в размер на 3469.67лева.
ОТМЕНЯ Заповед №РД-12-149/27.04.2021г. на Кмета на
Община Плевен в частта, с която е определен сервитут /право на преминаване/
през имот общинска собственост №56722.667478 в размер на 215.24кв.м.
ВРЪЩА преписката в тази част на Кмета на Община Плевен
за ново произнасяне по молба вх.№ТСУ-94Л-1640-1/06.04.2021г., подадена от Л.Л.,
съобразно мотивите на настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза на Л.В.Л. ***,
ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 510.00лева
/петстотин и десет лева/.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/