О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260253
гр. Пещера, 28.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД ПЕЩЕРА, първи граждански
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
като разгледа докладваното от съдия
Павлова гр. д. № 315/2021 г. по описа на РС- Пещера, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 140 ГПК/проект за доклад/.
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев" 52-54, с ЕИК: *********, представлявано от Николай Георгиев
Спасов и Александър Чавдаров Димитров, в качеството им на изпълнителни
директори, чрез юрк. С.Р., против: И.И.Б.,
ЕГН: ********** основание: чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Твърди ищецът „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД,
че е образувало ч.гр.дело № 1337/2020
г., по описа на Районен съд - гр. Пещера, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу И.И.Б.,
ЕГН: **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист сме образували изпълнително дело № 26/2021 г..
Със свое разпореждане, получено от дружеството ни на 24.02.2021 г., съдът ни е
предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за
установяване вземането ни. Във връзка с предоставената възможност, моля да
приемете за разглеждане настоящия иск.
Твърдят, че на 05.10.2019 г. „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение
№ 2) с И.И.Б., ЕГН: **********. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размерът на
предоставения кредит - 10 000 лв., като към отпуснатия кредит се включва
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 1 487,97 лв., дължима в деня
на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се
възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план предвид заявеното му желание в искането-декларация (Приложение 3).
Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат от
Кредитора по банкова сметка ***. Когато Потребителят е пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се
превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия
случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в
размер на 1 188 лв., както и застраховка безработица в размер на 1 211,76 лв.
Общото крайно задължение по Договора (чл.Ю от Договора) възлиза на 20 434,99
лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, 35 в размер от
567,64 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер от 567,59 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 27,09% (чл. 9, ал.1 и
ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил
да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва.
Длъжникът е преустановил предвидените в
Договора плащания, съответно е пропуснал да погаси три последователни месечни
вноски, съгласно описания в него погасителен план, а именно вноски с падежи
05.10.2019 г., 05.11.2019 г., 05.12.2019 г. Предвид гореизложеното и съгласно
чл.16, т.2 от Договора, са възникнали предвидените предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост на задължението.
В Договора е уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски
кредит). Въпреки това е направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.)
от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че
взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в
договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл.
25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните
са длъжни да уведмоят за това в писмен вид. Доказаването, че дадено писмо е
изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото.
Дружеството ни разполага с писмен документ, според който уведомлението за
предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в
процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а именно: с. Брацигово 4579,
ул. Божура Попова № 29. Като видно от приложената обратна разписка за доставка
на пратка ИД PS 1421 006L5K 5, с бар код: 912009"500396 (Приложение 5),
длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес,
където па 05.10.2020 г. е получено волеизявлението на кредитора.
Към дата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (30.11.2020г.),
задължението на И.И.Б., ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по
Договора, е било в размер на 7 940,68 лв. главница и 1 575,93 договорна лихва).
Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от
05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. в размер на 1 062,70 лв.
Молят да се признае за установено, че И.И.Б., ЕГН: **********,
в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски
кредит № **********/05.10.2019 г., дължи изпълнение на парично задължение към
„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на „Кредитор" по същия договор,
в общ размер на 10 579,31 лв., от който неизплатена главница в размер на 7
940,68 лв., договорна лихва в размер на 1 575,93 лв. за периода от 05.10.2019
г. до -5.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 1 062,70 лв. за периода
05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на Заявлението по 417 от ГПК (30.11.2020г.) до окончателното изплащане
на задължението.
Правят доказателствени искания и
претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника чрез адв. Елена Асенова-Василева. Не оспорва иска като допустим, но
го оспорва по основание. Твърди че сключеният договор за потребителски кредит №
********** / 05.10.2019 година с „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД не отговаря на
изискванията съдържащи се в глава III, IV,V и VI от Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ ,накърнявал равноправието между страните и противоречи на добрите
нрави и принципите на добросъвестност при договарянето поради, което е нищожен
по смисъла и на ЗПК и чл.2б,ал.1 от ЗЗД.
В чл.7,ал.1 от договора било предвидено
заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 1487.97лв. /
хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и деветдесет седем стотинки / ,
която се финансира от кредитора и трябва да се възстанови от ищеца с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план, описан на страница 2 от
договора.Тази такса е включена в общата сума на кредита и е предвидено да се
заплати едва след отпускането му , а не предварително, от което може да се
направи извода ,че същата по своя характер се явява такса за действия,свързани
с усвояването и управлението на кредита , а е такса за разглеждането на искането за
кредит.Законът допуска събирането на такси и комисионни,които касаят само
допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по
разглеждане на договора,риск и други и същите безспорно са във връзка с
усвояването и управлението на кредита.Освен това няма данни как е формирана
цената на тази услуга ,въз основа на какъв механизъм и на какво
основание.Налице и явна нееквивалентност между предоставяната услуга и и
размера на таксата за това. Определената цена на таксата за оценка на риска в
размер на 1487.79 лева е прекомерна с оглед размера на отпуснатия ми кредит.
Противоречала този клауза и на
чл.10а,ал.2 от ЗПК и се явява неравноправна ,респективно нищожна. Съгласно
чл.143 от Закон за защита на потребителите неравноправна клауза в договор с
потребител е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
Договорът бил недействителен и на
основание чл.22 вр. чл.11,ал.1т.10 от ЗПК- поради непосочване начина на
формиране на ГПР .В същия е необходимо да бъдат описани всички разходи ,които
трябва да плати длъжника В сключения договор е посочено само ,че ГПР е в размер
на 42.22% . Горепосочената разпоредба сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора ,който съм сключил
не са посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение номер 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума
по договора. В конкретния случай това не е извършено.
Клаузите на договорът,сключен от мен са
в противоречие и с чл.22 вр.чл.11,ал.1,т.11,12 от ЗПК тъй като в него липсва
отразяване в погасителния план с изплащането на всяка вноска каква част от
главницата, възнаградителната лихва и другите разходи се погасява.В договора
предмет на делото се съдържа погасителен план ,който съдържа информация за
размера, броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
съгласно чл.11т.11от ЗПК ,но не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска
,показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения
процент ,таксата за оценка на риска и застраховките изчислена на базата на
лихвения процент.
Договорът е сключен и в нарушение
разпоредбата на чл.11,ал.2 от ЗПК, съгласно която неразделна част от договор за
потребителски кредит са общите условия и всяка тяхна страници се подписва от
страните по договора. ВВ настоящия случай такива липсват и не са ми представени
.Не са приложени и към исковата молба.
Твърди че договорът бил недействителен и
дължал само главница намалена с направените до момента вноски. Твърди че дължал
единствено главница а договорна лихва в размер на 1 575,93 лева за периода
от 05.10.2019г. до 16.11.2020г. ведно със лихва за забава в размер на 1062,70
лева за периода от 05.10.2019г.до 16.112.020 да се отхвърли като неоснователен.
Прави доказателствени искания и
претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация по чл.422 във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр.
чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 154 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца: възникнало валидно облигационно отношение
между ответника и праводателя на ищеца, неизпълнение на задълженията от страна
на ответника, валидно прехвърляне на вземанията към ответника, представителна
власт у лицето подписало договора за кредитна карта.
Ответникът следва да докаже всички свои
възражения от които черпи благоприятни права .
По
доказателствата
Ищецът и ответникът правят доказателствени
искания пред съда за допускане на писмени доказателства, съдът намира, че
същото е редовно, допустимо, и следва да бъде уважено.
По
отношение на искането за назначаване на намира същото за относимо към предмета
на доказване.
Водим
от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.09.2021 г. от 14:45 часа, за която дата и час да се
призоват страните .
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на
съдебно счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите поставени в отговора
на исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№1337/2020 г. на ПРС.
ПРИКАНВА
страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Препис
от определението да се върчи на страните по делото, а на ищеца препис от
отговора на ответника.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: