Р Е Ш Е Н И Е
№
21.09.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2605/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк.
В. *** против М.П.П., с която се твърди, че въз основа на заявление
по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 624/2016г, по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на
топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и е ползвал ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г.
Твърди се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен
труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на
посоченият адрес, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1620,06лв., от
които сумата от 1378,93лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.12.2015-31.12.2015г и сумата от 241,13лв- лихва за забава, за
периода 04.02.2013-01.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
М.П.П., в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на
предявеният иск. Прави се възражение за
изтекла давност .
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №414/05.02.2016г., по ч. гр.д.№ 624/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в
срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
Не се спори между страните по
делото, че отв. М. П., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***. По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
Не се спорни между страните и
въпросите за реалното доставяне и ползване
на ТЕ от ответника, и относно начина
на разпределение с сградата-етажна собственост на ТЕ, като се оспорва размерът
на претендираната сума, с оглед на позоваването на изтекла давност.
По делото е изслушана и приета ССЕ,
от заключението по която се установява, че отв. П., с аб. 29558, за процесният
период е ползвал ТЕ, доставяна от ищеца, във връзка с което са издавани
съответни данъчни фактури .ВЛ е посочило, че сумите са начислявяни от ищеца въз
основа на отчети, изготвяни от фирмата, осъществяваща дялово разпределение на
ТЕ в сградата, на база на отчета на уредите за дялово разпределение, а при
ползване на топла вода- на база показанията на водомерите. За имота на
ответника, ВЛ е установило, че за
процесния период- 01.12.2012-31.12.2015г. , стойността на потребената ТЕ, за
имота на ответника е в размер на 1378,93лв, от които: сума за отопление-
1062,84лв; сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация- 298,96лв.,сума за
услуга дялово разпределение- 17,13лв. ВЛ е посочило, че в имота на ответника
има 0 бр.водомери и 1 бр. уред- до м. 11.2013г.; 0 бр. водомери и 0 бр. уреди-
от м.032014; суми за отопление без ИРУ- в банята има щранг- лира. ВЛ е
посочило, че сумите са начислени въз основа на действителният обем на жилището-
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установен
факта, че отв. М.П. има качеството на
ползвател на ТЕ, на топлоснабден имот, на посоченият адрес, с аб.№ 29558.
Установява се, че ищцовото дружество, е доставяло в съответните количества, ТЕ,
до имота на ответника, за което ежемесечно са съставяни данъчни фактури- и
съответно е възниквало задължение на ответника, да заплаща дължимите суми.
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да
монтират средства за дялово разпределение
по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери,
и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите
на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване
на дължимата сума.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да
разгледа по същество направеното и прието за съвместно разглеждане възражение
за изтека погасителна давност. В случая е приложима кратката тригодишна
погасителна давност, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, с оглед на
периодичността на плащането. Съобразно ТР №3/2012г. по ТД №3/2011г. на ОСГК
на ВКС, понятието “периодични плащания”,
по смисъла на цитираната норма.- чл.111, б”в” от ЗЗД, се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения, за предаване на пари, или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът
намира, че задължението за заплащане на потребената ТЕ,, притежава в съвкупност
посочените белези, поради което същото следва да бъде окачествено като
“периодично”, и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност. В случая,
меродавна е датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- или дата
03.02.2016г., поради което, вземането за периода преди дата 03.02.2013г, се
явява погасено по давност. ВЛ е изчислило размера на дължимата сума, в рамките
на давностния срок- 03.02.2013-31.12.2015г, в размер на 1132,07лв.-главница, и
сумата от 166,93лв- лихва за забава, за
периода 02.04.2013-01.02.2016г.
По делото не се установи
извършване на плащане на дължимите суми от страна на ответника.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД, за признаване на установено, че
ответникът М.П.,***, сумата от общо 1620,06лв., от които сумата от 1378,93лв.- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2015-31.12.2015г и
сумата от 241,13лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2013г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, е основателен до
размера на сумата от 1132,07лв.-главница, за периода
03.02.2013-31.12.2015г и сумата от 166,93лв- лихва за забава, за периода
02.04.2013-01.02.2016г., като за разликата до пълният предявен размер, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като погасен по давност.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направени разноски по делото, в
размер на 420,96лв., съобразно на уважената част от иска. По делото няма
представен списък на разноските от ищеца.
По
делото, от страна на ответника няма направено възражение за прекомерност
на разноските.
Следва
в полза на ищеца, да бъдат присъдени разноски в заповедното производство, съобразно частта от вземането, която е била основателна
към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл.
422 от ГПК, в размер на 170,30лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М.П.П. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона” №128, сумата
от 1132,07лв.-главница, за периода 03.02.2013-31.12.2015г. и сумата от 166,93лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.02.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-03.02.2016г. до окончателното й изплащане, за които суми
има издадена заповед за изпълнение №414/05.02.2016г., по ч.гр.д.№
624/2016г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА
до пълният предявен размер от 1378,93лв.- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2015-31.12.2015г и сумата от
241,13лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2013г, ОТХВЪРЛЯ ИСКА
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.П.П. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128,
сумата
от 420,96лв., съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.П.П.
с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата
от 170,30лв..- разноски по ч. гр.д.№ 624/2016г по
описа на ПлРС.
Решението
може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: