О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 07.02.2020 год. , гр.Провадия
Провадийският районен съд, втори състав на седми февруари
две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско дело № 1286 по описа на съда за 2019
година, установи:
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 срещу Т.А.Д. с ЕГН **********, с адрес ***.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва
да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание
чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
В
исковата молба се твърди, че на 06.10.2016г.
между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Нон стоп 24.99лв с
уговорен срок на действие 24 месеца с неограничени национални минути,
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. и 36,01% Промо отстъпка от
месечния абонамент за 24 месеца.
Твърди
се, че Д. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 126,24 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 20.10.2016г. - 19.12.2016г.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1.
фактура № **********/20.11.2016г. за отчетен
период 20.10.2016г. - 19.11.2016г.. срок за плащане - 05.12.2016г.. издадена за
сумата от 79,28 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги.
Фактурата претендираме в размер от 74,12 лв.,
поради извършено частично плащане в размер на 5,16 лв., което погасява задължението
за абонаментна такса и използвани услуги до размер 74,12 лв.
2.
фактура № **********/20.12.2016г. за отчетен
период 20.11.2016г. - 19.12.2016г. срок за плащане - 04.01.2017г., издадена за
сумата от 52.12 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги.
С оглед на
гореизложеното на 22.04.2019г. „Теленор България“ ЕАД подава Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Варна
срещу Т.А.Д., в което се претендират: главница в размер на 126,24 лв. (сто двадесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 6406/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Варна. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Иска се постановяване на решение, с което да се установи
в отношенията между страните, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК по частно
гражданско дело № 6406/2019г. на ВРС, както и присъждане на разноски по исковото
и заповедното производство и адвокатско възнаграждение.
Иска
се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.
В него се твърди, че подадения иск е допустим, но
неоснователен.
Представените общи условия не доказвали дължимост на
плащанията.
Твърди, че от процесните фактури не се установява
дължимостта на претендираните от ищеца суми. Фактурите не доказвали
предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Твърди се, че представените приложения „А“ към фактурите
са едностранно съставени от ищеца, не са подписани от негов представител,
представляват частни диспозитивни документи и нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила.
По делото липсват представени приложения „Б“.
Липсвало доказателства дали процесния договор е
прекратен, дали ответника е извършвал последващи плащания по него.
Иска се отхвърляне на предявените искове и произнасяне по
разноските.
Правна квалификация на
предявените искове:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за
които била издадена Заповед по частно
гражданско дело № 6406/2019 г. на ВРС.
Съдът на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът на основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че
носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника са сключени
процесните договори, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията
си по тях.
Съдът на основани
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че няма факти,
за които да носи доказателствена тежест.
Съдът на основание
чл.146, ал.2 от ГПК намира, че не са налице факти, по отношение на
които страните не са ангажирали доказателства.
Съдът на основание
чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с
исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на
спора, както и ч.гр.д. 6406/2019 г. на ВРС.
Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.03.2020 год. от 11:40 часа, за които дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА до събиране приложените към исковата молбата писмени доказателства и ч.гр.д. 6406/2019 г. на ВРС.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно
споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от
които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други
свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен
съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в
която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това
задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………….