№ 42
гр. Ямбол, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20222300500042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н.И.И., подадена чрез пълномощник адв.
М.Л. Л. против Решение №290/13.10.2021г. постановено по гр.дело №759/2021 г. по описа
на ЯРС, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Н.И.И. срещу
„Водоснабдяване и канализация"ЕООД гр. Ямбол, с ЕИК-*********, иск да се признае за
установено, че Н.И.И. не дължи на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД гр. Ямбол сумата
от 40 лв-. частичен иск от вземане в размер на 97,91 лв., представляващи стойността на
неплатени „В и К" услуги за периода 27.05.2019 г.-30.12.2019 г.
В жалбата се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, тъй като съдът не е обсъдил
обстоятелства от съществено значение за делото, а именно това, че ответникът не е
установил по безспорен начин в условията на пълно и главно доказване нито наличието на
правно основание за претенцията си, т.е. облигационна връзка между страните, нито реална
доставка на стоки/услуги, което е следвало да стори с оглед разпределението на
доказателствената тежест по делото. Сочи се, че в конкретния случай по делото не са
ангажирани безспорни доказателства, който да установяват по безспорен начин, че
въззивницата притежава вещни права върху процесния имот, за да се приеме че има
качество потребител на питейна вода. Наличните по делото данни представлявали
единствено индиция, не и доказателство, че лицето притежава вещни права върху имота, за
да се приеме, че има качеството потребител. Т.е. не е налице облигационна връзка между
страните и в този смисъл решението в частта, за която е отхвърлена исковата
претенция е неправилно. Претендира се по подробни съображения изложени в жалбата,
решението на ЯРС да бъде отменено в обжалваната му част, като бъде постановено друго
решение от въззивния съд, с което да бъде уважен изцяло предявения отрицателен
установителен иск. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
решението в атакуваната му част е правилно и законосъобразно. Претендира се, по
съображения изложени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част.
1
В съдебно заседание въззивницата редовно призована, не се явява и не изпращо
представител. В писмено становище поддържа жалбата и претендира присъждане на
разноски по делото. чрез своя пълномощник поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя пълномощник оспорва
въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представените пред ЯРС писмени доказателства, се установява, че Н.И. е
придобила собствеността върху 1/6 ид.ч. от недвижим имот - апартамент, находящ се в
гр.**, съгл. Нотариален акт №189, том 6, рег. №12822, дело №896 от 15.12.2003 г. на
нотариус Т.Д. с РД-ЯРС. От справка №468058/22.04.2021г., чрез отдалечен достъп по данни
за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за периода 01.01.1991 г. -
22.04.2021 г. от Агенция по вписванията, е видно, че въззивницата не се е разпоредила с
имота, не го е прехвърлила на трето лице, а имота е ипотекиран в полза на банка.
Въззивницата е и ипотекарен длъжник заедно с прехвърлителя по сделката М.Х. от 1997 г.
ЯРС е констатирал също, че административният адрес на жилището е бил записан и в
пълномощното на адвоката-процесуален представител на ищцата.
В първоинстанционното производство, е била изслушана съдебно-технически
експертизи. Според заключението на ВЛ-це, на ищцата е била открита партида при
ответника с абонатен №1091/527 за недвижим имот, находящ се в гр.** Т, отнасяща се за
ползвани „В и К" услуги в тоалетната, като за ползваните такива в банята е предоставен
отделен абонатен номер. Вещото лице е посочило, че при изготвяне на заключението е
направило непосредствен оглед на общия водомер, като е посочило, че същия е изправен,
отчитан е ежемесечно и показанията му съответстват на описаните в карнета. Оглед на
индивидуалните водомери в имота не могло да направи, тъй като му бил отказан достъп до
тях –/въпреки изрично дадените от съда указания на ищцата в протоколното определение на
ЯРС от 28.06.2021 г./. ВЛ-це е посочило, че карнетите за отчитане на показанията на
процесния водомер в тоалетната са водени редовно, като съдържат и 3 подписа на
потребител в периода 27.05.2019 г.-30.12.2019 г., последно на 27.11.2019 г. срещу показания
„1638" куб.м. За 12.2019 г. били нанесени същите показания. Тези данни били отразени и
във фактурите според справката за консумация на абонат, представена по делото. Вещото
лице е посочило, че има подпис на потребител при отчета на водомера на 28.01.2020 г. с
показания „1648" куб.м. Водомерът в тоалетната не бил подменян от абоната, въпреки че
било негово задължение, с при изтичане на десетгодишен период на метрологичната давност
на апартаментните водомери. От 19.01.2016 г. водомерът подлежал на периодична проверка.
Неизправност според вещото лице можело да бъде установена само от изпитвателна
лаборатория. Експертът е заявил също, че по ритъма на месечните отчети, ако той не се
променя, можело да се приеме, че водомерът е изправен. Заключението не е оспорено от
страните по делото и се приема от съда, като обективно и компетентно изготвено.
Пред ЯРС е представена Справка за консумация на абонат от 24.02.2020 г. на
ответното дружество, за начислени суми за неплатени ползвани „В и К" услуги по фактури
за процесния период. Представена е и Справка за консумация на абонат от 27.04.2021г.,
видно от която вземанията по фактури за исковия период до 26.05.2017г. са били отписани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницата е
легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Предявеният иск е квалифициран правилно от първоинстанционния съд като
отрицателен установителен с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Неоснователни са възраженията на въззивницата, че същата не е имала качеството
на потребител на В и К услуги. Както правилно е посочил първоинстанционния съд,
съгласно разпоредбата на §1 ал.1 т.2 б."б" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Според чл.3, ал.1 т.2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
2
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, като съгл. чл. 8 ал.1 от Наредбата получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия. Според ал.4 общите условия обвързват
потребителите и писмени споразумения се подписват при предложени от тях и приети от
оператора различни условия. Разпоредбата съответства на чл.11 ал.8 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги. Цитираната правна уредба урежда
влизането в сила на общите условия за потребителите и само тези от тях, които предложат
различни условия или притежават имот, който ще се присъединява към водоснабдителните
и канализационните системи, подписват отделен писмен договор.
Безспорно е установено по делото, че през 2003 г. въззивницата е придобила ид.ч. от
правото на собственост върху апартамента, т.е. като собственик на имот в етажна
собственост, в който е поставен водомер и за който е открита индивидуална партида при
ответника, следва да се приеме, че същата има качеството на потребител на В и К услуги по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, и отношенията й с ответника се основават на публично известни общи условия.
Като абонат на В и К дружеството и титуляр на партидата, тя следва да отговаря за
задълженията по правоотношението с него /оглед наличието на съсобственост в имота,
отношенията на И. с останалите съсобственици по повод на процесните задължения, следва
да се уреждат между тях, както правилно е посочил и първоинстанционният съд/.
Неоснователни са и възраженията в жалбата, че ответникът не е установил реална
доставка на стоки/услуги, което е следвало да стори с оглед разпределението ма
доказателствената тежест по делото. От заключение се установява изправността, редовното
отчитане (ежемесечно) и съответствието на показанията на общия водомер на входа в
жилищния блок с описаните в карнета. В банята и тоалетната на жилището са монтирани
отделни водомери с открити отделни партиди за тях. В отчетите на показанията им се
съдържат и подписи на потребителя, с което същият признава наличието на уреди за
измерване, както и техните показания. ВЛ-це не е могло да провери лично показанията на
водомерите, поради отказан достъп до имота на въззивницата. При това положение,
правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като е
приел, че в жилището са монтирани водомери, които са изправни и показанията им
съответстват на записаните в карнетите.
С оглед горепосоченото, съдът приема, че са налице предоставени услуги от В и К
дружеството, и те подлежат на заплащане. Доколкото въззивницата не е представила
доказателства да е изпълнила договорните си задължения за заплащане на „В и К" услуги за
периода 27.05.2019 г.-30.12.2019 г., то предявения като частичен, отрицателен
установителен иск, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за сумата от 40 лв. /частичен иск
от вземане в размер на 97,91 лв./, правилно е бил отхвърлен от първоинстнционния съд.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че решението в обжалваната му част, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №290/13.10.2021г. постановено по гр.дело №759/2021 г.
по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от Н.И.И. срещу
„Водоснабдяване и канализация"ЕООД гр. Ямбол, с ЕИК-*********, иск да се признае за
установено, че Н.И.И. не дължи на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД гр. Ямбол сумата
от 40 лв. /частичен иск от вземане в размер на 97,91 лв./, представляващи стойността на
неплатени „В и К" услуги за периода 27.05.2019 г.-30.12.2019 г.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4