Решение по НАХД №1943/2019 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ

към решение по АНД № 1943/2019 г. по описа на ПРС IХ н. с.

 

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 217/2019г. по описа на РУ – гр.Р. при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия Д.К.Д. – роден на *** г. в ***, живущ ***, ***, българско гражданство, неженен, средно специално образование, работник в ***, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 30.10.2018 год. и гр. Р., обл. Пловдив /на главен път ІІ-56/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ с регистрационен номер ***, е нарушил правилата за движение по пътищата:

■       чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“

■       чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“

■       чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“

■       чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h – за населено място водачът на пътното превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50 км/ч.“

и по непредпазливост, е причинил две средни телесни повреди на Г. П. Р. ЕГН ********** от гр. Р., както следва:

- Многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица и в средната трета, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник;

- Счупване на лявата голямопищялна кост в горната трета, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник,

като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните доказателства – гласни и писмени, и от доказателствените средства се подкрепят установените фактически положения, изложени в постановлението на РП – Пловдив, с което е бил сезиран РС – Пловдив, а именно за това, е на 30.10.2018 г. в гр. Р., обл. Пловдив, на главен път ІІ – 56 е настъпило ПТП, в което са взели участие обв. Д. и постр. Р.. Посочва, че от събраните доказателства подробно се изяснява механизма на настъпване на ПТП, като това основно се извежда от експертното заключение на изготвената автотехническа експертиза, съобразена и с показанията на свидетелите, извършен е и оглед на местопроизшествието, подробно е описан механизма на настъпване на ПТП, а именно, че при управление на л. а. „Тойота“ обвиняемият се е придвижвал на посочената улица в гр. Р., когато пострадалият е пресичал. Застъпва становище, че обв. Д. не е могъл своевременно да забележи пресичащия пешеходец, макар че е задействал екстрено спирачната система, налице е една закъсняла реакция и настъпил удар между управлявания от него автомобил и пешеходеца Р., при който на послдния са причинени две травматични увреждания, като тези увреждания, техния вид и естества, се установяват с експертиза, като се явяват две средни телесни повреди на двата долни крайника – ляв и десен, експертът изрично е посочил, че травматичните увреждания отговарят да са причинени по механизма на настъпване на ПТП. Поддържа, че от обективна страна е налице ПТП, за настъпването на което основен принос има обв. Д. като правоспособен водач на МПС, като такъв той има съответните задължения съгласно ЗДвП, които му вменяват задължение да бъде предпазлив и внимателен при управление на МПС, независимо от това, той е допуснал нарушение на правилата по ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а също така и в населеното място е карал с несъобразена скорост, установено е съгласно експертното заключение, че е карал с 60 км. в час. Сочи, че травматичните увреждания на постр. Р. са причинени именно от управляваното от обв. Д. МПС, като е от събраните доказателства се установява, че деянието е извършено по непредпазливост, тъй като обв. Д. не е предвиждал настъпването на последиците, не е целял тяхното настъпване, но именно предвид тези правила по ЗДвП, които посочих, той е бил длъжен да ги предвиди и да предотврати тяхното настъпване. Ето защо сочи, че  са налице доказателства за това, че той със своите действия от обективна и от субективна страна е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. ІІ-ро вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. ІІ-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК. На следващо място сочи, че за същото наказанието, определено от законодателя за посоченото престъпление е наказание „Лишаване от свобода“ до 2 г. или „Пробация“, от приложената справка съдимост в материалите по делото е видно, че Д. не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава Осма от НК, от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, предвид което са налице условията да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. Посочва, че са налице всички кумулативно визирани предпоставки и предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“, ориентирана от минималния към средния размер, визиран в закона като санкция, както и на основание чл. 343г от НК същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, още на същия да бъдат възложени разноските по делото за изготвените експертизи.

Защитникът на обвиняемия – адвокат В. сочи, че фактическата обстановка по настоящото дело е изяснена в хода на досъдебното производство, не на последно място не се отрича и от обвиняемия. В тази връзка поддържа, че е правилна преценката на прокурора, като е внесъл настоящото производство с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия, като действително – видно от събраните доказателства, са налице всички предпоставки за приложението на чл. 78а от НК. В тази връзка предлага да бъде определено едно справедливо наказание, което да бъде съобразено със събраните по делото доказателства и процесуалното му поведение, доколкото обвиняемият в хода на ДП е оказал пълно съдействие на органите на разследването за разкриване на обективната истина, включително с признаване на вината, което се подкрепя и от събраните по делото доказателства. Сочи още, че категорично е установено, че той е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия – както към момента на произшествието, така и след него, в продължителен период от време, като е оказвал не само морална, но и финансова помощ на същия, многократно е изпращал парични суми на пострадалия, които надхвърлят 4000 лева за консумативи, лекарства, за лечението му, за издръжката му след изписването от болницата. На следващо място посочва, че не следва да се подминава при определяне на наказанието и значителното съпричиняване на травматичните увреждания от страна на самия пострадал, от изготвената автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпването на произшествието са и действията на самия пострадал, което трябва да окаже влияние върху размера на наказателната репресия, която моят обвиняемият следва да понесе. Предлага на обвиняемия да бъде определено едно наказание, ориентирано към минимума или равно на него, съгласно предвиденото в чл. 78а от НК за наказанието глоба, като на основание чл. 78а, ал. 6 от НК предлага да не бъде налагано наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, като мотивите за това са всички изтъкнати обстоятелства, касаещи и действията на пострадалия, както и е продиктувано от общоизвестното обстоятелство, че МПС в днешния живот е средство за придвижване, като една невъзможност да се упражнява тази дейност би затруднила всеки. Също посочва, че обвиняемия следва да бъде оправдан за нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според мен и по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като има две обвинения за това – по чл. 20, ал. 2 и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, има съдебна практика в тази насока, че не може да се прилагат едновременно двете разпоредби, когато се касае за превишаване или несъобразяване на скоростта.

Обвиняемият Д. сочи, че поддържа казаното от защитника си, поема вината си и съжалява, направил каквото зависи от него. В последната си дума предлага да му бъде наложено минимално наказание.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Д.К.Д. е роден на *** г. в ***, живущ ***, ***, българско гражданство, неженен, средно специално образование, работник в ***, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът намира за установено, че на 30.10.2018 г. около 18,45 ч. обв. Д. се придвижвал в гр. Р., *** в посока от запад на изток с автомобила си, като пътувал сам. Времето било ясно сухо, пътната настилка, по която се придвижвал, била асфалтова, без неравности по нея. Тъй като вече се било смрачило и преминавал през населено място, обв. Д. управлявал автомобила на къси светлини.

В същото време, пеша, по северния банкет на същата улица, извън платното за движение в посока от запад на изток вървели свидетелите Г. П. Р. и В. П., които се връщали от магазина, който бил в края на ***. Двамата носели торби с покупки. Докато вървели, св. Г. П. Р. решил да пресече пътното платно. След като се огледал, той започнал да пресича по диагонал от северния банкет към южната страна на пътното платно. Свидетелят В. П. С. останал на северния банкет, като гледал към св. Р.. Той видял как от запад по южното платно се приближава автомобил и извикал към св. Р. да спре. Автомобилът, който се приближавал, бил този, управляван от обв. Д.. Последният не възприел своевременно пресичащия пешеходец – св. Р.. Така, след като при пресичането на пътното платно св. Р. навлязъл в южната лента за движение пред автомобила на обв. Д. и независимо че последният задействал спирачната система, настъпил удар между тях. Ударът настъпил в предната част на автомобила марка „Тойота“ модел „Корола“ с рег. № ***, управляван от обв. Д., и дясната страна на св. Р.. От удара св. Р. се възкачил върху предния капак, ударил се в предното обзорно стъкло, след което паднал напред на пътното платно пред автомобила. В този момент обв. Д. успял да овладее автомобила и да преустанови движението му. Той веднага слязъл и отишъл да види в какво състояние е св. Р.. Веднага позвънил, за да потърси медицинска помощ.

Във връзка с подадения сигнал на мястото бил изпратен полицейският служител св. Й. Г.. След пристигането си той тествал водача обв. Д. с техническо средство за употреба на алкохол, както и за употреба на наркотични и упойващи вещества, като и двете проби дали отрицателен резултат. В този момент св. Р. бил прегледан и вече бил качен в линейката на спешната помощ. Свидетелят Г. изпробвал с техническо средство и св. Р. и установил, че пробата му е положителна, същата отчела наличие на 1,62 промила в издишания въздух. Свидетелят Р. бил откаран в болнично заведение, където бил приет на лечение. След като установил участниците в пътно-транспортното произшествие, св. Г. запазил местопроизшествието до пристигане на дежурната следствена група, която извършила оглед.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:

Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите Г. П. Р., Й. В. Г., Д.К.Д., В. П. С. и Д. Н. Н., дадени в хода на досъдебното производство, които подробно непротиворечиво описват горната фактическа обстановка. Съдът намира показанията на същите свидетели за логични, последователни и добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което и кредитира същите като истинни.

Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и заключението на назначената в хода на досъдебното производство авто-техническа експертиза, съгласно което ударът между лек автомобил „Тойота Корола“ и пешеходеца е настъпил върху дясната лента на платното за движение на ***, гр. Р., в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина на около 16.50 ÷ 17 м. западно от приетия ориентир; по широчина на около 1.1 ÷ 1.3 м. северно от южната граница на платното за движение; по широчина на около 2.60 ÷ 2.80 м. северно от приетия ориентир. Скоростта на движение на лек автомобил „Тойота Корола“ в момента на реакция на водача е била около 60 км/ч. и в момента на удара с пешеходеца също е била около 60 км/ч. В анализираната пътна ситуация в момента, в който пешеходецът Г. П. Р. е навлезнал на платното за движение пред автомобила, водачът му Д.К.Д. е имал техническа възможност да установи автомобила в състояние на покой преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ Д.К.Д. би имал техническа възможност да избегне удара, ако в момента, в който е реагирал, автомобилът се е движел със скорост, по-малка от 37 км/ч.. Съгласно същото заключение в конкретната пътна ситуация не са били установени технически условия, които да са налагали движение на автомобила със скорост, по-ниска от изчислената. В случая технически съобразената скорост с пътно-климатичните условия и дължината на конкретната видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини е била 65 км/ч. Скоростта на движение на автомобила от 60 км/ч. е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на конкретната видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини. Механизмът на настъпване на пътно-транспортно произшествие от техническа гледна точка е: Водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ го е управлявал по ***, гр. Р. в посока от запад на изток. В същото това време пешеходецът Г. П. Р. се е движел по северния банкет извън платното за движение. Когато лек автомобил „Тойота Корола“ е бил на около 59 – 73 м. от мястото на удара, в зависимост от движението на пешеходеца по платното за движение, пешеходецът е навлезнал и е започнал пресичане пред автомобила. Водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ е реагирал и е задействал спирачната система на автомобила, когато се с намирал на разстояние около 30 – 31 м. от мястото на удара. След около 1-84 сек. е настъпил удар, който при така създалата се ситуация е бил неизбежен. След удара пешеходецът е попаднал върху предния капак, като е достигнал до челното стъкло на автомобила, след което е бил отхвърлен от автомобила и е паднал върху платното за движение, най-вероятно около мястото, където е открита шапката му. Лек автомобил „Тойота Корола“ след удара е продължил движението в първоначалната посока със задействана спирачна система и се е установил на мястото, отразено в протокола за оглед, и видно от снимковия материал на фотоалбума. Съгласно заключението причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка са:

- При движение на лек автомобил „Тойота Корола“ със скорост около 60 км/ч. водачът Д.К.Д. е закъснял с реакцията си чрез безопасно екстрено спиране да го установи в състояние на покой преди мястото на удара и така е ударил пресичащия пред автомобила пешеходец Г. П. Р..

- Навлизането на пешеходеца Г. П. Р. по начин, в момент и на място, когато това не е безопасно, т. е. без да се съобрази с приближаващия автомобил.

Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява механизма на настъпилото ПТП и причините за същото.

Отново на основание чл.378, ал.2 от НПК съдът съобрази и  заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, съгласно което при пътно-транспортното произшествие на 30.10.2018 год. на лицето Г. П. Р. е било причинено: многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица в средна трета, счупване на лява голямопищялна кост на горна трета. Описаните травматични увреждания са получени по механизма на удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така, както се съобщава в материалите по досъдебното производство, а именно при пътно-транспортно произшествие на 30.10.2018 год., в което пострадалият е участвал като пешеходец, от лек автомобил. Многофрагментното счупване на костите на дясната подбедрица в средна трета е настъпило най-вероятно по директен механизъм при удар в мястото на счупването. Счупването на лявата голямопищялна кост в горната й трета е настъпило най-вероятно отново при директен механизъм, при удар в мястото на счупването. Многофрагментното счупване на костите на дясната подбедрица в средна трета е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник. Счупването на лявата голямопищялна кост в горна трета е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява вида, характера и механизма на причинените на Г. П. Р. увреждания.

Също съдът съобрази и протоколите от извършените процесуални действия – протокол за оглед на местопроизшествие от 30.102.2018г., от който се установяват фактическите констатации съгласно същия.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия обвиняемият Д.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

За това, че на на 30.10.2018 год. в гр. Р., обл. Пловдив /на главен път ІІ-56/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ с регистрационен номер ***, е нарушил правилата за движение по пътищата:

■       чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“

■       чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h – за населено място водачът на пътното превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50 км/ч.“

и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Г. П. Р. ЕГН ********** от гр. Р., както следва:

- Многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица и в средната трета, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник;

- Счупване на лявата голямопищялна кост в горната трета, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник,

като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия.

От обективна страна се установява, че причинените две средни телесни повреди на Г. П. Р. са в причинно – следствена връзка с виновното поведение на обвиняемия Д., предвид описания механизъм на ПТП.

Установява се още, че деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия Р., включително не само на мястото на произшествието, но е указвал и пълно съдействие за лечението и възстановяването на пострадалия със заплащане на значителни парични суми.

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Деянието е извършено от обвиняемият Д. при форма на вината – непредпазливост, като Д. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги предвиди. В тази връзка следва да се посочи, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се налага извод за виновно поведение на подсъдимия Д., довело като пряка и непосредствена последица настъпване на инкриминираното ПТП, в следствие на нарушение от страна на обвиняемия на посочените разпоредби на ЗДвП.

Ето защо съдът призна обвиняемият Д.К.Д. – роден на *** г. в ***, живущ ***, ***, българско гражданство, неженен, средно специално образование, работник в ***, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че 30.10.2018 год. в гр. Р., обл. Пловдив /на главен път ІІ-56/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ с регистрационен номер ***, е нарушил правилата за движение по пътищата:

■       чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“

■       чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h – за населено място водачът на пътното превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава 50 км/ч.“

и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Г. П. Р. ЕГН ********** от гр. Р., както следва:

- Многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица и в средната трета, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник;

- Счупване на лявата голямопищялна кост в горната трета, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник,

като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Въпреки това съдът намери, че обвиняемият Д.К.Д. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН за това на 30.10.2018 год. в гр. Р., обл. Пловдив /на главен път ІІ-56/, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“ модел „Корола“ с регистрационен номер ***, да е нарушил правилата за движение по пътищата:

■       чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“

■       чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“.

Относно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се има предвид, че същата е обща, като правилото за поведение е конкретизирано в различни други норми на ЗДвП, в случая – в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което деецът нарушава винаги специалната, не общата разпоредба.

Що се отнася до разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, то следва да се отбележи, че същата не може да бъде нарушена едновременно с тази на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл и въпросът дали скоростта е „съобразена“ по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП със атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат водачите в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, може да се обсъжда само когато се установява скорост на движение, която не превишава посочените в закона стойности. Съответно, когато се установи превишена скорост по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – както е в настоящия случай, то въпросът дали последната е „съобразена“ изобщо не може да бъде поставен, съответно – няма данни за нарушенеи на  чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК съдът ОПРАВДА обвиняемия по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК

         Установява се още, че обвиняемият Д.К.Д. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до две години или пробация. При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни  имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.

         С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на обвиняемия Д. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, както следва – обвиняемият Д. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до две години или пробация, обвиняемият Д. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК

При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в минимален размер. В този смисъл безспорно като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчита факта, че с деянието са причинени две средни телесни поведи. Въпреки това в случая се отчита висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия Г. П. Р., който е навлизането на пътя по начин, в момент и на място, когато това не е безопасно, т. е. без да се съобрази с приближаващия автомобил. Също установява се, че Р. е бил в пияно състояние, със значително количество алкохол в кръвта, а именно - 1,62 промила. Не на последно място следва да се посочи, че обвиняемият Д. е положил грижи за пострадалия, далеч надхвърлящи необходимото да се направи извод, че обвиняемият е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия по смисъла на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, доколкото Д. е заплащал значителни суми за лечението на Р.. Последното съпричиняване и многобройни смекчаващи обстоятелства налагат заключение, че в случая единственото справедливо наказание би било минималното такова. Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото. 

На следващо място горния изключителен превес на смекчаващите обстоятелства мотивира съда на основание чл. 78 А, ал. 4 от НК съдът да не наложи административното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за определен срок.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като намери обвиняемия Д.К.Д. за виновен в извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. II вр. с чл. 342, ал. 1 от НК , съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати сумата от 351,84 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!    

         И. Й.