Решение по дело №1379/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 413
Дата: 28 юли 2021 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20212120201379
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Бургас , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Г. В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201379 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Т. В. П. ЕГН*** срещу Наказателно постановление
№ 20-0769-005303/22.01.2021г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция”
(„ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и
12 контролни точки. За нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП му е наложено и наказание глоба
в размер на 10 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.Н.,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание, не взема отношение по жалбата, не ангажира
доказателства.
Жалбата е подадена от легитимирано лице да обжалва лице, в преклузивния
седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на
ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но по същество -
неоснователна.
Анализът на събраната по делото доказателствена съвкупност налага извод за
1
установеност на следната фактическа обстановака:
На 26.11.2020г. около 21.40 часа жалбоподателят се движел в гр.Бургас по
ул.Тракиец с л.а. *** Бил спрян за проверка от служители на 04 РУП. В последствие
пристигнали и служители на сектор ПП. Жалбоподателят бил поканен да му бъде тестван за
употреба на алкохол с дрегер. В присъствието на разпитания в с.з. свидетел - К.,
жалбоподателят отказал да бъде тестван за наличие на алкохол. Той отказал и да подпише
представения му талон за медицинско изследване в УМБАЛ, което било удостоверено с
подписа на св.Ч.. Актосъставителят издал АУАН за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП и чл.100
ал.1 т.1 ЗДвП.
Впоследствие, въз основа на този акт било издадено атакуваното наказателно
постановление, при идентичност във фактическото описание и правната квалификация на
нарушението, като във фактическата обстановка на НП е посочено и, че е отказал да бъде
тестван за наличие на упойващи вещества.
Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Д. и К.
и от писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в
съдебното производство. В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита, или
до ограничаване на гарантираните му от закона процесуални права. Актът и наказателното
постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, видно от
заповедта на министъра на вътрешните работи, приложена по делото, по предвидения в
закона ред и форма, и съдържат всички задължителни реквизити, изброени в чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН.
При установените факти съдът намира нарушенията за действително осъществени,
съставомерни и доказани по безспорен и категоричен начин, според изискванията на закона.
Факт е, че жалбоподателят е бил спрян за проверка по време на управление на автомобил,
отказал е да даде проба за алкохол. Тези обстоятелства изпълват от обективна страна
фактическия състав на процесното нарушение, а за обективната му съставомерност
всъщност е без значение дали жалбоподателят действително е употребил алкохол или не,
тъй като изпълнителното деяние се заключава в отказ да се подложи на проверка за това,
след като е надлежно поканена от контролните органи. В течение на проверката, пред
актосъставителя и другите полицейски служители, жалбоподателят не е споменал конкретна
причина да откаже да се подложи на изследване както с техническо средство, така и чрез
изследване на кръв.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено – жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС, разяснени са му били възможните способи и средства за
извършване на проверка и след отказа му, надлежно е бил снабден и с талон за медицинско
изследване, но по неизвестни за съда подбуди не го е изпълнил. По описания начин
жалбоподателят окончателно и изцяло е възпрепятствал възможността да се установи, дали е
2
управлявал МПС под въздействие алкохол.
Нарушението е правилно, пълно и точно описано и квалифицирано, а
впоследствие и коректно подведено под съответната им санкционна норма. За нарушението
по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда кумулативни наказания "Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина" за срок от 2 години
и "Глоба" от 2000 лева, при отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или ако водачът не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Тъкмо такива по вид и размер наказания са наложени на жалбоподателя, и доколкото
санкциите са определени в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за
съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито евентуално да ги редуцира.
Доказа се и, че към момента на проверката при поискване от жалбоподателя да
представи свидетелството за регистрация на МПС, което управлява, той заявил, че не го
носи със себе си. След като тези документи са му били поискани по време на управление на
автомобила, той е бил длъжен да ги носи със себе си, поради което следва да се приеме, че е
налице и това нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се
установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление,
което налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение първо от ЗАНН,
Бургаският районен съд, 17 наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-0769-
005303/22.01.2021г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОД на МВР, гр. Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3