№ 3782
гр. Варна, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на С. В. Д. и А. Р. А. срещу Определение №
9362 от 26.08.2022г. по гр.д. № 10806/2022г. по описа на ВРС, Х-ти състав, с което на
основание чл. 389, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 2 вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК е допуснато
обезпечение на предявените от Р. О. А. с ЕГН ********** срещу С. В. Д. с ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на детето Джем Р. А. с ЕГН ********** и
А. Р. А. с ЕГН ********** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
изпълнение на вземане в размер на сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за
периода 09.12.2019г. до 09.12.2000г., присъдена на основание чл. 149 от СК в полза на
детето Джем А., чрез неговата майка и законен представител С. Д., както и че не дължи
изпълнение на вземане в размер на сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за
периода 09.12.2019г. до 09.12.2000г., присъдена на основание чл. 149 от СК в полза на
детето А. А., за принудително събиране на което е издаден изпълнителен лист от
28.08.2021г., по който е образувано изп. дело № 1137/2022г. по описа на ЧСИ Людмил
Станевна, поради погасяване на вземанията по давност, след приключване на
производството, по което е установена дължимостта на сумите, чрез налагане на
обезпечителна мярка спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 1167/2022г. по
описа на ЧСИ Людмил Станев.
Частната жалба е основана на оплаквания за недопустимост и неправилност на
определението, като постановено в противоречие с процесуални правила и материалния
закон, както и необосновано. Недопустимостта на обжалвания акт е обоснована с твърдения,
че С. Д. не е процесуално и материалноправно легитимирана да отговаря по иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, по който страна е детето Джем А.. С Решение от 16.06.2021г. по
1
гр.д. № 6496/2020г. по описа на ВРС бащата е осъден да плаща издръжка на децата си, вкл. и
процесната издръжка за минало време. От друга страна недопустимо и в противоречие на
материалния закон е приложена обезпечителна мярка „спиране на принудителното
изпълнение“ по вземане за издръжка. Последното следва от тълкуване разпоредбите на чл.
243, ал. 1, изр. 2, чл. 392 от ГПК и чл. 148 от СК. Вземането на деца за издръжка от родител
е правопорядък от по-висш интерес в сравнение с интереса на бащата да бъдат увредени
материалните му блага при евентуално плащане втори път на едно и също задължение.
Децата са под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 и чл. 47 от
Конституцията на РБ, а на родителите е вменено задължение да отглеждат и издържат
децата до навършване на пълнолетие. Отправили в тази връзка обжалваното определение да
се отмени.
В отговор на жалбата, депозиран по реда и в срока по чл. 396, ал. 2, пр. I от ГПК, Р.
О. А. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и
законосъобразност на произнасянето. Твърди, че по изп.д. е наложена възбрана върху
апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Хан Кардам“ № 2, като предстоящите действия по
принудително изпълнение биха съществено увредили интересите на ищеца при позитивен за
него изход на делото. Без допускане на исканото обезпечение за ищеца би било невъзможно
и значително затруднено осъществяването на правата по решението. Същият е съвестен
родител, който редовно е заплащал издръжка за децата си, но тъй като е в чужбина,
извършвал преводите чрез Western Union без посочване на основание за превода.
Продължаването на изпълнителните действия по изп.д. би довело до плащане два пъти за
едно и също нещо. Отправил искане в тази насока обжалваното определение да се потвърди
като законосъобразно постановено.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 396, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Р. О. А. срещу С. В.
Д., в качеството й на майка и законен представител на детето Джем Р. А. и А. Р. А.
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи изпълнение на вземане в
размер на сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за периода 09.12.2019г. до
09.12.2000г., присъдена на основание чл. 149 от СК в полза на детето Джем А., чрез неговата
майка и законен представител С. Д., както и че не дължи изпълнение на вземане в размер на
сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за периода 09.12.2019г. до 09.12.2000г.,
присъдена на основание чл. 149 от СК в полза на детето А. А., поради погасяване на
вземанията по давност, след приключване на производството, по което е установена
дължимостта на сумите с решение от 16.06.2021г. по гр.д. № 6469/2020г. по описа на ВРС,
39-ти състав.
2
В исковата си молба ищецът навел фактически твърдения, че е плащал присъдените в
полза на двете деца издръжки за минало време в цялост чрез извършени записи по Western
Union, като е изпълнил задължението си. Поради погасяване на задължението му отправил
искане за признаване за установено по отношение на ответниците, че не дължи исковите
суми в общ размер от 4800 лв., които платил чрез представени преводни бележки описани
по дата и размер на платените суми.
В исковата молба обективирал искане за допускане обезпечение на предявения иск
посредством спиране на изпълнението по посоченото изп.д.
Видно от Изпълнителен лист от 26.08.2021г. издаден по гр.д. № 6496/2020г. по описа
на ВРС, 39-ти състав ищецът Р. А. е осъден да заплаща в полза на детето Джем А., родено на
09.07.2006г. чрез неговата майка и законен представител С. А. месечна издръжка в размер
на 200 лева, считано от 09.12.2020г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката,
както е осъден да заплати в полза на детето Джем А., чрез неговата майка и законен
представител сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за минало време за периода
09.12.2019г. – 09.12.2020г.
Ищецът е осъден също да заплаща в полза на детето А. А., родено на 17.03.2003г.
месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 09.12.2020г. до навършване на пълнолетие
/17.03.2021г./, както и да заплати в полза на това дете издръжка за минало време в размер на
2400 лв.
Към исковата молба са представени доказателства за плащане на издръжка от страна
на ищеца в полза на двете деца чрез тяхната майка и законен представител в периода
24.09.2021г. до 15.06.2022г. в общ размер на 4017 лева /издръжка в размер на 2х200 лв. за
всяко дете за 10 месеца, считано от 09.12.2020г./. Доказателства за плащане на присъдената
издръжка за минало време в полза на всяко от децата от 2400 лв. не са представени.
В обжалваното определение ВРС приел, че е налице обезпечителна нужда доколкото
изпълнението би довело до обедняване на молителя, както би затруднило и връщането на
исковата сума в патримониума му. Преценил исканата обезпечителна мярка като адекватна
на интереса от обезпечаване, поради което допуснал спиране на изпълнението.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Обезпечение на иск, съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК, се допуска от съда, когато
обезпечаваният иск е допустим и са налице визираните в тази норма процесуални
предпоставки – искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или с гаранция по
чл. 180-181 от ЗЗД /т. 1/ и без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по бъдещото съдебно решение /т. 2/. Убедителността
по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК на писмените доказателства предпоставя
представяне на такива доказателства, от които могат да се правят изводи, че правото,
предмет на защита с иска, вероятно съществува в правната сфера на ищеца, респ. че
отричаното от ищеца право вероятно не съществува в правната сфера на ответника.
3
Обезпечителната нужда се преценява от съда съобразно конкретните твърдения и факти по
делото, без да е необходимо да се доказва от ищеца. Допускането на обезпечение е
обусловено освен от посочените предпоставки на чл. 391, ал. 1 от ГПК, също и от
съответствието между обезпечителната мярка и търсената чрез иска правна защита.
В случая от изложените в молбата конкретни фактически твърдения, обосновали
единна обстоятелствена част и петитум на исковата молба, ВРС правилно е приел, че
предявените искове са процесуално допустими. В рамките обаче на зявените в исковата
молба фактически твърдения, настоящият съдебен състав не може да обоснове изводи за
вероятна основателност на исковете. Същевременно съгласно представения с частната
жалба изпълнителен лист от 26.08.2021г., съдът приема, че изпълнителното дело, чието
спиране се иска като обезпечителна мярка, освен за събиране на процесното вземане –
издръжка за минало време в полза на две деца, е образувано и за дължимата от ищеца в
полза на децата Джем и А. издръжка за периода след 09.12.2020г. до настъпване на законно
основание за прекратяване на издръжката дължима в полза на първото дете и до навършване
на пълнолетие на второто дете на 17.03.2021г. Ето защо съдът приема, че предлаганата
обезпечителна мярка цялостно спиране на изпълнителното дело е неадекватна на
обезпечителния интерес на ищеца, като допускането й необосновано би засегнало
интересите на ненавършилото пълнолетие дете.
Същевременно, неадекватността на предлаганата обезпечителна мярка следва и от
висшия интерес на децата и безусловното задължение на родителите да издържат своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Децата са под закрила на държавата и обществото съгласно
чл. 14 от Конституцията на Република България, а съдът – призван да следи за висшия и
най-добър интерес на детето. А последният включва преценка на опасността или вредата,
която има вероятност да му бъде причинена вследствие допускане на мярка, която би
осуетила непълнолетния ответник да получава ежемесечно необходимата за живота му
издръжка. Изхождайки от тези принципни положения, съдебният състав приема в
конкретния случай, че допускането на претендираната обезпечителна мярка – спиране на
принудителното изпълнение не кореспондира с най-добрия интерес на детето. Аргумент в
тази насока е нормата на чл. 432, ал. 2, изр. 2 от ГПК, според която правилото, че за времето
на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово
възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия, не се
прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.
Законодателният подход се придържа към разбирането, че задължението за издръжка е за
периодично плащане; законът урежда, че издръжката се плаща ежемесечно – срокът е
установен в интерес и на двете страни, но най-вече с оглед интереса на детето да получи
необходимите средства за живота си своевременно и в пълен размер. Ето защо спирането на
изпълнението за събиране на вземане за издръжка на ненавършило пълнолетие дете
противоречи на най-добрия му интерес, защитен с императивни правни норми, за
прилагането на които съдът следи служебно.
4
По тези съображения обжалваното определение, с което обезпечение на предявените
искове е допуснато посредством постановяване на мярка спиране на изпълнение по изп.д.
като незаконосъобразно следва да се отмени. Молбата за допускане на обезпечение
съответно посредством налагане на несъответна обезпечителна мярка е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на С. В. Д., действаща като майка и законен представител
на детето Джем А. и А. Р. А. Определение № 9362 от 26.08.2022г. по гр.д. № 10806/2022г.
по описа на ВРС, Х-ти състав, с което на основание чл. 389, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 2 вр. чл.
397, ал. 1, т. 2 от ГПК е допуснато обезпечение на предявените от Р. О. А. с ЕГН
********** срещу С. В. Д. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на детето Джем Р. А. с ЕГН ********** и А. Р. А. с ЕГН **********
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи изпълнение на вземане в
размер на сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за периода 09.12.2019г. до
09.12.2000г., присъдена на основание чл. 149 от СК в полза на детето Джем А., чрез неговата
майка и законен представител С. Д., както и че не дължи изпълнение на вземане в размер на
сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за периода 09.12.2019г. до 09.12.2000г.,
присъдена на основание чл. 149 от СК в полза на детето А. А., за принудително събиране на
което е издаден изпълнителен лист от 28.08.2021г., по който е образувано изп. дело №
1137/2022г. по описа на ЧСИ Людмил Станевна, поради погасяване на вземанията по
давност, след приключване на производството, по което е установена дължимостта на
сумите, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на принудителното изпълнение по
изп.д. № 1167/2022г. по описа на ЧСИ Людмил Станев И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 389, ал. 1 вр. чл. 391, ал. 2 вр. чл.
397, ал. 1, т. 2 от ГПК молбата на Р. О. А. с ЕГН ********** за допускане обезпечение на
предявените от него срещу С. В. Д. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на детето Джем Р. А. с ЕГН ********** и А. Р. А. с ЕГН **********
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи изпълнение на вземане в
размер на сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за периода 09.12.2019г. до
09.12.2000г., присъдена на основание чл. 149 от СК в полза на детето Джем А., чрез неговата
майка и законен представител С. Д., както и че не дължи изпълнение на вземане в размер на
сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за периода 09.12.2019г. до 09.12.2000г.,
присъдена на основание чл. 149 от СК в полза на детето А. А., за принудително събиране на
което е издаден изпълнителен лист от 28.08.2021г., по който е образувано изп. дело №
1137/2022г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, поради погасяване на вземанията чрез
5
плащане, след приключване на производството, по което е установена дължимостта на
сумите, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на принудителното изпълнение по
изп.д. № 1167/2022г. по описа на ЧСИ Людмил Станев.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6