Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, II Б въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Кирмов в. гр. д. № 6519 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение № 77202 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д. № 80795/2018 г. на СРС, II ГО, 75 състав, са отхвърлени предявените от С.И.С.
срещу „Х.А.“ ЕООД искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата от 1300
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни
за 2015 г;. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 100 лв., представляваща лихва за
забава за периода 15.04.2016 г. – 21.12.2018 г.; чл.264 КТ за сумата от 1000
лв. възнаграждение за положен труд в празнични дни - 12 дни за 2015 год. и 2016
год. и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 100 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 15.04.2016 г. до 21.12.2018 г., като неоснователни и недоказани.
С решението С.С. е осъдена да заплати на „Х.А.“ ЕООД, на основание чл.78, ла.3 ГПК, сумата от 405 лв. разноски по делото.
Срещу
така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата С.И.С..
Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, тъй
като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Излага доводи за неправилност на изводите на съда, че претендираните от нея
суми за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск са изплатени, тъй като
били отразени в платежните фишове. В тази връзка навежда оплакване, че
плащането не е тъждествено на отразяване във фиш. Счита, че за да се направи
обоснован извод, че е налице плащане, следва да бъде установен начинът на
плащане, който страните са практикували и който в случая е по банков път по
сметка на работника. Отразяването на сумата в платежен фиш би могло да обуслови
извод за извършено плащане, ако такова е било извършено в брой, какъвто не е
процесният случай, като платежният фиш следвало да бъде подписан от получателя.
Счита за неправилен извода на съда, че не й се дължи заплащане на положен труд
в празничните дни, основан на констатацията на вещото лице, че такива празнични
дни не били отразени в работния график, което обстоятелство според
жалбоподателката е ирелевантно. Излага доводи, че решението не се основава на
обстоен анализ на доказателствата по делото, като констатациите на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, са използвани избирателно. Моли съда
да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да
уважи предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника „Х.А.“ ЕООД, който я оспорва. Оспорва
доводите на жалбоподателката, че не се установява плащане на сумите за платен
годишен отпуск, като твърди, че сумите са платени по банкова сметка ***, като
фишът отразява плащане именно по банков път и не се изисква да бъде подписан,
поради което правилно искът по чл.224 КТ е бил отхвърлен. Счита, че от страна
на ищцата не е доказано, че е полагала труд именно в празнични дни, което
обстоятелство не можело да се установи от показанията на майката на ищцата, тъй
като същата нямала непосредствени впечатления за полагането на труд, а
възпроизвеждала получена от ищцата информация. По отношение на претенцията за
мораторна лихва счита същата за неоснователна предвид акцесорния й характер.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл. 269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предвид доказателствата
съдът установи следното:
Безспорно
в отношенията между страните е, че в процесния период ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника и същата е полагала труд във Федерална република
Германия.
Във
връзка с правнозначимите въпроси по делото, а именно, налице ли е неизплатен
остатък от платен годишен отпуск на ищцата за 2015 г., както и за размер на
трудовото ѝ възнаграждение за почивни дни за 2015 г. и 2016 г. е
назначена и ССчЕ, заключението, по която е прието без възражение от страните.
Видно от самото заключение, при изготвянето на същото вещото лице се е
запознало със следните документи в счетоводството на „Х.А.“ ЕООД – платежни
ведомости, банкови извлечения и график на работното време. Вещото лице е посочило,
че от извършена проверка на платежни фишове се установява, че за периода м.
януари 2015 г. – декември 2015 г. на ищцата са начислени суми за 21 работни дни
платен годишен отпуск в размер на 1031,91 лева. В графика за работното време за
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. не са отразени работни дни в празници.
Във ведомостите за периода 01.01.2015 г. – 20.04.2016 г. не са начислявани суми
за полаган извънреден труд в празнични дни. Настоящата инстанция кредитира така
депозираното заключение, доколкото същото е обективно, обосновано, отговорило е
на поставените задачи и е изготвено от компетентно в съответната област вещо
лице. Пред въззивната инстанция е допуснато повторно изслушване на вещото лице,
с оглед установяване факта дали действително на ищцата са били преведени суми
за платен годишен отпуск за 2015 г.. В съдебно заседание вещото лице дава
обяснения, които кореспондират с отразеното в заключението, че при изготвянето
му се е запознало с документи в счетоводството на Х.А.“ ЕООД – платежни
ведомост, банкови извлечения и график на работното време, като съгласно същите
се установява, че сумите са заплатени с преводи за месец януари 2015 г. и месец
декември 2015 г. по банков път, с масов превод. Посочило е, че ведомостта е за отработено
време и за ползван отпуск.
По
делото е разпитана като свидетел и В.Й., майка на ищцата, с оглед установяване
на обстоятелствата дали последната действително е полагала труд през празнични
дни. В показанията си посочената свидетелка завява, че ищцата винаги е работила
на празници, според календара във Федерална република Германия, като
същевременно сочи, че не знае кои са тези празници. Настоящата инстанция не
кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като намира, че същите са депозирани
от заинтересовано лице, доколкото същата е майка на ищцата, а в същото време не
се подкрепят от други обективни доказателства, а напротив опровергават се,
доколкото в ССчЕ е посочено, че в графика за работното време за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. не са отразени работни дни в празници, а във
ведомостите за периода 01.01.2015 г. – 20.04.2016 г. не са начислявани суми за
полаган извънреден труд в празнични дни.
При гореизложената
фактология, въззивният съд намира за правилни изводите на първия съд по иска с
правно основание чл. 224 от КТ, че претендираните суми са изплатени на ищцата,
поради което този иск се явява неоснователен. В тази връзка неоснователни са възраженията
на процесуалния представител на въззивницата за недоказаност на извършените
плащания. Следва да се посочи, че вещото лице гради своето заключение както въз
основа на своите знания и опит, така и върху събраните и проверени в съда
доказателства и на представените им
от страните писмени доказателства /р. № 1510/12.10.1956 г. по гр.д. № 6329/1956
г., I г.о. на
ВС/. В случая при изготвяне на
експертизата вещото лице се е позовало на представените от ответника платежни ведомост, банкови извлечения и
график на работното време. При така изложеното не може да се приеме, че
експертиза е изготвена въз основа на предположения, доколкото същата почива на
проверени писмени документи, представени в счетоводството на ответника.
Настоящата инстанция
намира за правилен и извода на първоинатанционния съд за недоказаност на иска
по чл. 264 от КТ, поради което същият е отхвърлен като неоснователен. В
доказателствена тежест на ищцата е било да установи, че действително е работил
през празнични дни по време на периода на полагане на труд във Федерална
република Германия. Във връзка с посоченото обстоятелство са ангажирани
единствено показанията на нейната майка, които настоящата инстанция намери за
неправдоподобни, доколкото същите са вътрешно противоречиви и неподкрепени от
останалия доказателствен материал. При така изложеното правилно е отхвърлен и
този иск.
При
неоснователност на главните искове правилно са отхвърлени и акцесорните такива
по чл. 86 от ЗЗД.
Поради
съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора право на
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има въззиваемият. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на адв. М. е
изплатена сумата от 700 лева адвокатско възнаграждение, в брой, поради което и
същият служи за разписка за предадената сума. От въззивника е направено
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което настоящата
инстанция намира за основателно, след като съобрази фактическата и правна
сложност на делото. Същото следва да бъде определено съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК, като в случая заявеният материален интерес е в размер на
2330 лева, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнaграждения при
интерес от 1000 до 5000 лева възнаграждението се определя в размер на 300
лева + 7 % за горницата на 1000 лева,
като крайната сума в случая е 393,10 лева, в който размер адвокатското
възнаграждение следва да се присъди.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77202 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д. № 80795/2018
г. на СРС, II ГО, 75 състав.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********
да заплати на „Х.А.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 393,10 лева разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.