Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,12.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на единадесети юли
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Веска Андреева, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 959 по описа за 2019г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона 128, представлявано от
Изп.Директор Й* В*против С.Л.Х. с
ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот и клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен
труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че
с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ
от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с
изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази
сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана
лихва върху дължимата сума. Ищецът твърди, че сградата ЕС, в която се намира
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Х.и Р.“ ЕООД ***, като сумите за процесния период са
начислявани от „Топлофикация-Плевен ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,
извършваща дяловото разпределение. В заключение моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи 509,41 лева главница за ползвана но
незаплатена топлоенергия за периода 01.09.2016г – 30.04.2018г. и лихва за
забава върху главницата в размер на 63,94 лева за периода 02.11.2016г. –
08.11.2018г. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
Моли съда да
конституира като трето лице помагач „Х.и Р.“ ЕООД ***.
Назначеният особен
представител оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване на част
от вземанията от давност, като твърди, че
за периода от ноември 2016г. до ноември 2018г. е изтекла тригодишната
давност, с която се погасяват периодични вземания. Прави искания да бъде
задължен ищеца и трето лице помагач да представят писмени доказателства,
съдържанието на които ще оспорва. Прави искания да бъде задължен да се яви в
заседание управителя на трето лице помагач, който да отговори на поставени в
молбата въпроси.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а
ответникът чрез назначения си особен представител поддържа представения писмен
отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
С исковата молба ищецът е представил
по делото Общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“
ЕАД ***. От същите се установява какви са общите условия при продажбата на
топлоенергия. Съгласно разпоредбата на
чл.45 ал.5 от Общите условия, продавачът е длъжен да прекрати топлоснабдяването
за отопление за отопление и/или горещо водоснабдяване от АС или от нейно
самостоятелно отклонение съгласно чл.153
ал.2 и 3 ЗЕ, когато 2/3 от собствениците и титулярите на вещно право на
ползване в СЕС декларират писмено пред
топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или горещо водоснабдяване и искат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от АС или от нейно самостоятелно отклонение.
С исковата молба ищецът е представил
списък на собствениците на сградата в режим на ЕС, от която се установява, че
от 65 жилищни имота в сградата, собствениците на 63 са подали писмена молба, че
желаят прекратяване на топлоснабдяването на сградата. Този списък, неоспорен от
страните, е изготвен и подаден от тях през месец март 2008г., при действието на
представените Общи условия, които са публикувани през декември 2007г.
Установи се, че в имота на ответника
е ползвана топлинна енергия и битово горещо водоснабдяване за част от периода,
а именно за отоплителен сезон 2016-2017г. , като за останалата част от периода
ищецът претендира сградна инсталация. Въпреки, че ответникът е собственик на
процесния имот, което се установи от представената декларация, с която
ответникът е декларирал това обстоятелство, както и от списъка, представен от
ищеца, с която ответникът като собственик е заявил желание да не бъде
потребител на топлинна енергия, то предявените искове са неоснователни. На
ответника е доставяна услуга, която той не желае да ползва и не е длъжен да заплаща.
Съдът приема, че след като са били налице условията ищцовото дружество да
прекрати топлоснабдяването, след като не е изпълнило това свое задължение, то не може да претендира заплащането на тази
услуга.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗЗП Забранява се доставката на
стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово
съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без
искане от негова страна. При доставка на стоки, както и на вода, газ,
електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне
на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови
стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е
изпратил или предоставил.
Ето защо съдът счита, че
предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, Индустриална зона 128, представлявано от Изп.Директор Й* В*, против С.Л.Х. с ЕГН ********** *** за
главница в размер на 509,41 лева и лихва върху нея в размер на 63,94 лева са неоснователни.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, Индустриална зона 128,
представлявано от Изп.Директор Й* В*, против С.Л.Х. с
ЕГН ********** *** предявените по реда на чл.422 ГПК иск за признаване за
установено дължимостта на главница в размер на 509,41 лева, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2016г. до 30.04.2018г.и лихва в размер на 63,94
лева за периода
от 02.11.2016г. до 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 22.11.2018г., до
окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ищеца „Х.и Р.“ ЕООД ***.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: