Определение по дело №1071/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV-1472          Година 2019, 06 август    гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                четвърти въззивен граждански състав

на шести август                                     година две хиляди и деветнадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 1071 описа за 2019 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Община Бургас против Решение № 1055 от 10.05.2019 г. по гр.д.46/2018 г., в ЧАСТТА МУ, с която въззивната Община е осъдена да заплати на М.С.Д. ***: сумата от 9 000,00 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдание, настъпили в резултат на подхлъзване на 28.02.2018 г., причинено от непочистен от снега площад „Тройката“ в ***, довело до счупване на шийката на бедрената кост, довело до трайно затруднение движението на десния крак и на дясна гривнена става, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, и двете съставляващи средна телесна повреда, ведно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 3 610,00 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от настъпване на увреждането на 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 117,67 лв, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете; както и да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 504,40 лв, представляваща дължимата по делото държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от ответника част, е неправилно и необосновано. По-конкретно се твърди, че в случая не е проведено пълно главно доказване на обстоятелството, по вина на кой конкретен служител на Община Бургас, на който е възложена работа, са настъпили претендираните от ищцата вреди; какво е деянието (или бездействието), извършено от него; и дали това деяние е противоправно, за да се ангажира отговорността по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД на Община Бургас. Твърди се, че по делото не е изследвано дали и доколко увреждането на ищцата не е настъпило вследствие невнимание на самата ищца, съотв.не са обсъдени възраженията на ответната Община за наличие на съпричиняване и дори – дали увреждането не е настъпило изцяло поради противоправното поведение на самата ищца. Сочи се, че по делото не е установено онова противоправно поведение на ответника, което да е в пряка и непосредствена връзка с установените вреди – какво е било дължимата грижа от страна на Община Бургас за терена на площада, съотв. – какво не е било извършено, извън установените извършени и възложени от Общината дейности за снегопочисване и поддържане на площада с техника в обход и ръчно положен труд. Твърди се, че са необосновани изводите на съда, че „площадното пространство не е било почистено, че е имало заледен участък, където ищцата се е подхлъзнала, загубила равновесие и паднала, и в следствие се е стигнало до причиняване на описаните травматични увреждания“. В тази връзка се твърди, че съдът е дал превес на ангажираните от ищцата гласни доказателства, пренебрегдайки представените по делото писмени доказателства, както и, че е извършил превратна оценка на доказателствата. Отделно от това се твърди, че определените от съда обезщетения за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, са прекомерно завишени.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната от ответника част и постановяване на решение, с което исковете се отхвърлят. Няма искания по доказателствата.

 

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

 

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата-ищец М.С.Д. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е правилно и обосновано, като изводите на съда са след съвкупна проверка и анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в случая от значение е не дали са предприети организационни действия чрез приемане на графици, инструкции, правила и прочие, а дали същите са изпълнени от лицата, на които работата е възложена. По отношение на размера на присъдените обезщетения се твърди, че той е съобразен с доказаните по делото имуществени и неимуществени вреди. Изложени са подробни съображения.

Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната от ответника част. Претендират се разноски за въззивното производство. Няма искания по доказателствата.

 

Третото лице-помагач на страната на ответника и ответник по предявения при условията на евентуалност обратен иск от Община Бургас - “Нелсен-Чистота“ ЕООД, ЕИК *********, като съдружник в *** ДЗЗД, не е представил становище по въззивната жалба.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Община Бургас против Решение № 1055 от 10.05.2019 г. по гр.д.46/2018 г., в ЧАСТТА МУ, с която въззивната Община е осъдена да заплати на М.С.Д. ***: сумата от 9 000,00 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдание, настъпили в резултат на подхлъзване на 28.02.2018 г., причинено от непочистен от снега площад „Тройката“ в ***, довело до счупване на шийката на бедрената кост, довело до трайно затруднение движението на десния крак и на дясна гривнена става, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, и двете съставляващи средна телесна повреда, ведно с дължимата лихва, считано от датата на увреждането – 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 3 610,00 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от настъпване на увреждането на 28.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 117,67 лв, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете; както и да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 504,40 лв, представляваща дължимата по делото държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.

 

На страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

Определението не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                          2.