№ 4375
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110109372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЗДЕ“ АД против „ОЗК З“ АД с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 626,84 лева, ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба на 22.02.2022 г. до окончателно
погасяване на вземането, представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение с включени в него ликвидационни разходи в размер
на 15 лева общо в размер на 2016,94 лева, за пътнотранспортно произшествие, настъпило на
22.12.2020 г. в село Д, между лек автомобил „***“ с рег. № -----АК и лек автомобил „*****“,
с рег. № -----------.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.12.2020 г., в село Д, водачът на
лек автомобил „***“ с рег. № -----АК е предприел маневра завой на тесен път, при която
навлязъл в другото платно и реализирал пътнотранспортно произшествие с насрещно
движещото се превозно средство – лек автомобил „*****“ с рег. № -----------. За събитието
бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от участниците в инцидента, като
виновен за настъпване на събитието бил водачът на лек автомобил „***“. Процесуалният
представител на ищеца поддържа, че между дружеството и водача на увредения автомобил
към момента на инцидента съществувало правоотношение по Договор за застраховка
„Каско“. Предвид изложеното „ЗДЕ“ АД издало възлагателно писмо за отремонтиране на
уврежданията от външен изпълнител, като на 26.02.2021 г. по банкова сметка на сервиза,
извършил ремонт на увредения автомобил, въз основа на фактура е изплатена сумата в
размер на 2 001,94 лева. Процесуалният представител на страната твърди, че с плащане на
застрахователно обезщетение „ЗДЕ“ АД се е суброгирало в правата на застрахования срещу
ответното дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпване на пътния
инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В исковата молба са
изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата
1
сума, като ответното дружество извършило частично плащане на сума в размер от 1 390,10
лева, като дължимият от „ОЗК З“ АД остатък по щетата възлиза на 626,84 лева. Направено е
искане за присъждане на направените от ищцовото дружество съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове. С подадения отговор не са оспорени наведените от ищеца
твърдения за датата и място на настъпване на пътния инцидент, наличието на
застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между „ОЗК З“ АД и водача на лек автомобил „***“ с рег. № -----АК,
както и че ответното дружество в извършило плащане по процесната щета в размер на 1
390,10 лева. Процесуалният представител на страната поддържа, че с извършване на
извънсъдебно плащане регресната претенция е изцяло погасена, като изрично оспорва
претендираната разлика да отговаря на стойността на причинените на лек автомобил марка
„*****“ с рег. № ----------- вреди. С подадения отговор е оспорена пряката причинно-
следствена връзка между твърдение от ищеца вреди и процесното ПТП. В контекста на
наведеното възражение процесуалния представител на ответника поддържа, че не всички
отремонтирани части и детайли са във връзка с процесния пътен инцидент и по – конкретно
подмяната на лайсна на заден ляв прозорец не е в пряка връзка с описания механизъм на
събитието. В подадения отговор се излагат съображения, че претендираното от ищеца
вземане не отговаря на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване
на процесното събитие, както и че във фактурата и калкулацията на ремонта са вписани
завишени количества на вложените труд и материали, цените на новите части са завишени и
не отговарят на средните пазарни цени за този вид автомобил към датата на пътно-
транспортното произшествие. Направено е искане сторените съдебни разноски в
производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което
встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа
на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено З, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните
вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите
факти е в тежест на ищеца.
2
Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 22.12.2020 г. в село Д, между лек автомобил
с марка „***“ с рег. № -----АК и лек автомобил „*****“, с рег. № ----------- е възникнало
пътнотранпортно произшествие, за което е съставен двустранен констативен протокол от
22.12.2020 г. от участвалите в инцидента, като събитието е възникнало в резултат на
поведението на водача на лек автомобил с марка „***“, който бил във валидно
облигационно правоотношение с ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, че на 26.02.2021 г. ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2 001,94 лева и е направил ликвидационни разноски в размер на 15
лева, както и че ответникът погасил преди предявяване на иска сумата в размер на 1 390,10
лева по процесната щета.
Спорният по делото въпрос се поставя върху размера на вредите, причинени на
застрахования при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътно-
транспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане срещу ответника.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът цени като безпристрастно,обективно и компетентно дадено, се установява, че
щетите върху увредения автомобил с изключение на „лайсна водобранна задна лява врата“
се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие. Във връзка с изложеното при изслушване на експертизата вещото лице е
разяснило, че уврежданията по лайсната на автомобила са от друго като характер събитие и
не кореспондират с механизма на процесното произшествие. Експертът поддържа, че
стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил на база средни пазарни
цени към датата на пътнотранспортното произшествие възлиза на сумата в размер на
1760,11 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че застрахователното обезщетение възлиза на
сумата общо в размер на 1775,11 лева, от които сумата в размер на 1760,11 лева,
представляваща стойността необходима за възстановяване на щетите причинени на
застрахования при ищеца автомобил, настъпили вследствие на процесното
пътнотранспортно произшествие и сумата в размер на 15 лева, представляваща
ликвидационни разноски, дължими от ответника съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1,
изр.1 КЗ. При съобразяване на извършеното от ответника извънсъдебно плащане на сумата
в размер на 1390,10 лева, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ е основателен за сумата в размер на 385,01 лева, поради което исковата
претенция се явява неоснователна за разликата до претендирания от ищеца размер от 626,84
лева.
При съобразяване на изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски съразмерно
на уважената част от предявените искове. Сторените от ищцовото дружество разноски в
настоящото производство възлизат общо на сумата в размер на 400 лева, от които 50 лева
внесена държавна такса за разглеждане на спора, 250 лева внесен депозит за изслушване на
автотехническа експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност
в тежест на „ОЗК З“ АД следва да бъде възложена сумата в размер на 247,26 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника в настоящото производство съдебни разноски
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Сторените от ответника разноски
възлизат общо на 200 лева, от които сумата в размер на 100 лева внесен депозит по
допусната автотехническа експертиза и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По
съразмерност следва да бъде възложено на ищеца да заплати на ответника сумата в размер
3
на 77,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „СС“ № 7, ет. 5, да заплати на „ЗДЕ“ АД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „ХК“ № 43, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата в
размер на 385,01 лева, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на исковата молба на 22.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането,
представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение с включени в него ликвидационни разходи в размер на 15 лева за
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.12.2020 г. в село Д, между лек автомобил
„***“ с рег. № -----АК и лек автомобил „*****“, с рег. № -----------, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер до
предявената сума от 626,84 лева.
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „СС“ № 7, ет. 5, да заплати на „ЗДЕ“ АД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „ХК“ № 43, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 247,26 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ЗДЕ“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „ХК“ № 43, да заплати на „ОЗК З“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „СС“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 77,15 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4