Решение по дело №414/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 365
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20227080700414
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 365

 

гр. Враца, 04.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 18.10.2022 г. /осемнадесети октомври, две хиляди и двадесет и втора година/, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                             КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела МОНОВА и в присъствието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 414 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в  ЗАНН.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „НД М.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * Л.Д., чрез пълномощника * К.Т.***, против РЕШЕНИЕ № 18/09.01.2022 г., постановено по АНД  № 832/2021 г.  на  Районен съд - Враца, с  което е  потвърдено НП № К-029146/05.08.2021 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, като със същото на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение по чл.10а ал.2 от Закон за потребителския кредит /ЗПК/. 

            В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и са изложени подробни аргументи за това. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него НП, а в условията на алтернативност е отправено искане към настоящата инстанция за прилагане разпоредбата на чл. 28  ЗАНН. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В  с.з. касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. От управителя на дружеството е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на касатора с поддържане на жалбата по доводите изложени в нея и с бележки по същество на спора. Претендират се и разноски по делото за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите, редовно призован не се представлява в съдебно заседание. От упълномощения процесуален представител е депозирано становище по хода на делото и съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила. 

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 18/09.01.2022г., постановено по АНД  № 832/2021 г.  на  Районен съд - Враца, с което е  потвърдено НП № К-029146/05.08.2021 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, като със същото за нарушение по чл.10а от ЗПК и на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК на „НД М.“ ООД  *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа  са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, както и кой текст от кой закон е нарушен. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените по делото доказателства, РС е приел, че след като оспорващото дружество в качеството му на кредитор е сключило договор за потребителски кредит № *****/10.06.2021г. с лицето М.Л. в който е изискало заплащането на сумата от 69.20 лв. представляваща „такса за определяне степента на кредитния риск“, която се заплаща еднократно за определяне на кредитния риск върху общия размер на кредита, то тази такса попада в хипотезата на чл.10а ал.2 от ЗПК, за което се е обосновал подробно, които съображения настоящия съдебен състав напълно споделя и не смята да преповтаря. Заплащането от потребителя по този конкретен договор на „такса за определяне степента на кредитния риск“,  е действие свързано именно с усвояването и управлението на кредита.

„НД М.“ ООД е извършило нарушение именно на посочената в АУАН и НП разпоредба на чл. 10а ал.2 от ЗПК. Съдът е обсъдил и института на чл.28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, като е преценил, че в случая установеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва основание за приложението му. Наложената имуществена санкция е в минималния  размер, определен в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, който е съобразен с чл. 27 от ЗАНН.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са възраженията изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски.

Искането  на  процесуалния представител на  ответника за присъждане на  разноски  за  юрисконсултско възнаграждение в касационното производство е основателно при този изход на спора. Същото е направено своевременно и на основание чл.63д, ал.1 и  ал.4 от ЗАНН и чл.143 АПК, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27e от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника  следва да се присъди възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в  размер на 100.00/сто/ лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218  АПК  Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/09.01.2022 г., постановено по АНД  № 832/2021 г. на  Районен съд - Враца, с което е потвърдено  НП № К-029146/05.08.2021 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.

ОСЪЖДА „НД М.“ ООД, *** с ЕИК ********* да заплати на КЗП разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                2.