№ 608
гр. К., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510102364
по описа за 2022 година
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Д. заявява, че на ***
г. А. К. постъпила на работа в предприятието на дружеството - Гранд хотел
„К.", на длъжност „***", код по НКПД ***, трета категория труд и основно
трудово възнаграждение в размер на 800 лева, място на работа гр. П., пълно
работно време от 8 часа дневно (40 часа седмично).
Сочи, че в началото на тази година ищцата установила, че е *** и устно
уве домила работодателя за това обстоятелство през м. март 2022 г.
В края май 2022 г. на ищцата се наложило да бъде в болнични за
наблюдение върху ***, за което й бил издаден болничен лист № *** от ***
г. Същият бил представен на работо дателя и признат от него.
На *** г. с допълнително споразумение *** към трудов договор № ***
от *** г. страните по трудовото правоотношение го изменили - увеличили
трудовото възнаграждение от 800 на 810 лева месечно.
До *** г. ищцата била на работа, когато се почувствала зле и се
наложило да постъпи в болница, където била до *** г. Болничният лист с №
***, издаден на *** г. представила на работодателя чрез брат си - К.К., който
също работел за ответника.
На *** г. ищцата започнала ползването на платен отпуск, поради общо
заболяване - съгласно № ***, който също отново по брат си представила на
работодателя.
На *** г. счетоводителката на дружеството се обадила по телефона на
ищцата, за да я попита защо праща болнични листове, след като е уволнена.
1
На *** г., придружена от партньора си П.Д., ищцата се срещнала с
управителя на ответното дружество С.С., който й връчил заповед за
уволнение *** от *** г. и оформена трудовата й книжка. Не дал никакви
обяснения за липсата на предизвестие и неизплащане на дължимите й
трудови възнаграждения и обезщетения.
Пълномощникът на ищцата счита, че при така изложените факти е
очевидно, че ищцата е уволнена незаконосъобразно - изобщо не й е
изпращано предизвестие, макар такава хипотеза да е посочена от
работодателя; била е *** както към момента на издаване на заповедта за
уволнение, така и към момента на извършване на уволнението (датата на
връчване на заповедта е и дата на извършване на уволнението), поради което
се е ползвала със законоустановената закрила при уволнение.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което:
1. Да признае за незаконно уволнението на А. Д. К., с ЕГН ********** и
адрес в обл. С.З., общ. К., с. Д., квартал ***, извършено със заповед *** от ***
г. на С.М.С., в качеството му на Управител на „М." ЕООД, гр. П., ул. „О." ***,
ЕИК ***;
Да възстанови А. Д. К., с ЕГН ********** и адрес в обл. С.З., общ. К., с.
Д., квартал *** на предишната работа в „М." ЕООД, гр. П., ул. „О." ***, ЕИК
***, представлявано от Управителя С.М.С., а именно: на длъжност „***", код
по НКПД ***, трета категория труд, основно трудово възнаграждение в
размер на 810 лева, пълно работно от 8 часа дневно (40 часа седмично) и
място на работа град П..
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Постъпила е молба от С.М.С. в качеството му на законен представител на
ответното дружество „М.“ ЕООД - П.. ЕИК ***, с която заявява, че признава
предявените искове.
Предвид изложеното от страна на ответника пълномощникът на ищеца е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска в
съдебно заседание на 05.12.2022 г., поради което съдът е прекратил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на решение, съобразно признанието.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение
при признание на иска по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи и добрите нрави и е признато правото, с което ответникът може
да се разпорежда.
С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде
постановено решение, с което предявените от А. Д. К. против „М.“ ЕООД –
П., представлявано от С.М.С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, и т. 2 от Кодекса
на труда /КТ/ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
за възстановяване на преди заеманата работа, следва да бъдат уважени
изцяло, като бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата
извършено със заповед *** от *** г. на управителя на „М.“ ЕООД и да бъде
възстановена на преди заеманата длъжност „***“ в хотел „К.“, находящ се в
град П..
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд – К. сумата от 60 лева, представляваща дължимата
2
държавна такса за уважените искове.
Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските,
тъй като никоя от страните не е поискала присъждането им.
На основание наличие на предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ , на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ, уволнението на А. Д. К., ЕГН **********, с адрес село Д.,
квартал *** извършено със заповед ***/*** г. на управителя на „М.“ ЕООД –
П..
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А. Д. К., ЕГН
**********, с адрес село Д., квартал *** на преди заеманата длъжност „***“ в
хотел „К.“, с място на работа град П..
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град П., улица „О.“ №3, представлявано от С.М.С. да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - К., сумата в размер
на 60 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд – С., от обявената съобразно чл.315, ал.2 от ГПК дата 29.12.2022 г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3