№ 1903
гр. Варна, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110101521 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Г. С. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. *, срещу М. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. *, иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 9 125 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор
за изработка от м. 08.2022 г. за извършени строително-монтажни работи в
апартамент, находящ се в гр.*, по възлагане на ответницата в периода от
м.09.2022 г. до м.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 09.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба и уточнителна такава се излага, че между страните
през м. 08.2022 г. е сключен устен договор за изработка, с който ищецът, в
качеството на изпълнител по договора, се задължил да извърши подробно
описани в молбата строително–монтажни работи в гр. *. Излага се, че
извършените ремонтни работи възлизали на обща стойност от 9 125 лева и
били осъществени в периода от м.09.2022 г. до м.10.2022 г. Твърди се, че
ответницата приела работата без забележки и възражения. Излага се, че
въпреки отправените покани, не е постъпило плащане.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищецът,
чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, като излага
съображения за неговата доказаност и основателност. Претендират се
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответницата, в който се оспорва предявеният иск по основание и размер.
Оспорва се между страните да е сключван договор за СМР и да са
предоставяни услуги на ответната страна по него по посочените в исковата
молба количества и стойности. Оспорва се да е била приемана работата от
1
ответницата, като се твърди, че липсва облигационна връзка между тях.
Оспорва се да е получавана фактура или покана за плащане на твърдените в
исковата молба суми. Подчертава се, че фактурата не е подписана и ищецът
няма основание за издаване на такава.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си
представител, моли за отхвърляне на исковата претенция като недоказана.
Претендира разноски за поризводството.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Приети като доказателства по делото са Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № * от 01.09.2022 г. /л. 13 - 15/, съгласно който
ответницата като купувач е придобила правото на собственост по отношение
на апартамент, находящ се в гр.*.
Представени от ищеца са и Скица № * от 25.07.2022 г. /л. 16 - 18/ на
поземления имот, в който е построена сградата, Схема № * от 25.07.2022 г. на
процесния обект /л. 19/, както и Справка № * от 25.01.2023 г. от Агенция по
вписванията за вписвания, отбелязвания, заличавания за периода от
25.01.2013 г. до 25.01.2023 г. по партидата на ответницата.
Приобщени към доказателствения материал са Фактура № 6 от
12.10.2022 г. /л. 6/ с доставчик ищецът и получател ответницата, на стойност
9 125 лева, за посочени по количество и цена СМР, както и Покана за
доброволно изпълнение от ищеца до ответницата за същата сума /л. 8/, ведно
с товарителница и системни бонове за заплатени куриерски услуги /л. 9 - 12/.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени
съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Димитър Симеонов Димитров твърди, че заедно с ищеца е
извършвал СМР в процесния обект на ответницата в период около 10 – 15
дни, както и че видял същата при отиването на обекта, като тя дала ключовете
за последния на ищеца, и няколко пъти ходила в апартамента по време на
работата им. Заявява, че обектът бил заварен след строителство, като
подробно сочи извършените в същия СМР, в които и той лично участвал,
както и пояснява извършените работи от други лица. Свидетелят твърди, че
заедно с ищеца са работили и в друг апартамент на ответницата.
Свидетелят * Г. С. твърди, че лично е извършвал СМР в процесния
обект на ответницата, заедно с ищеца, в продължение на един – два дни, като
в същия работили и други лица.
По делото е изслушана Съдебно-техническа експертиза, съгласно която
в процесния обект – апартамент на ответницата са извършени СМР –
подробно описани в сравнителна таблца, представляваща Приложение № 1
към заключението. Вещото лице е посочило, че след оглед на място и
извършване на съответните изчисления предлага закръглена стойност на
изпълнените в обекта СМР по средни цени за страната в размер на 7 885 лева.
2
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като
подробно и аргументира същото, с оглед на поставените въпроси на страните,
поради което съдът го кредитира изцяло като пълно, обективно и
безпристрастно дадено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен в производството е осъдителен иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на посочения иск е обусловено от наличието на следните
материалноправно предпоставки, възложени за доказване в тежест на ищеца
по настоящото дело, а именно: съществуване на валидно облигационно
отношение между страните по делото, в това число и постигната между
страните уговорка за осъществяване на строително-монтажни работи в обект
по възлагане от ответната страна; изправност на ищеца по договора и
настъпила изискуемост на насрещните задължения на възложителя да заплати
уговореното възнаграждение, както и размер на претендираното вземане.
С постановеното по реда на чл. 140 ГПК Определение № 6288 от
25.05.2023 г. на ищеца е указано, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за възлагане на строителни-монтажни дейности от ответницата,
както и за вида и размера на твърдяните дейности и че работата е приета без
възражения от ответницата.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на посочените кумулативно
изискуеми предпоставки, визирани в нормата на чл. 266 ЗЗД, така, както му е
била възложена тежестта на доказване.
Съгласно правната доктрината и съдебната практиката, договорът за
изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор.
В случая, не бяха ангажирани от ищеца годни, по смисъла на ГПК,
доказателствени средства, от които да се установи наличието на валдно
сключен устен договор за изработка с възложител ответницата и изпълнител
ищеца, както и параметрите на същия, каквито твърдения са въведени в
исковата молба. Единствената косвена индиция за същото се съдържа в
показанията на свидетеля Димитър Симеонов Димитров, който изрично сочи,
че не е присъствал лично на разговора между ищеца и ответницата при
предаване на ключовете за обекта, както и че я е виждал няколко пъти по
време на работата им в апартамента. Събраните гласни доказателства обаче не
могат да бъдат ценени за установяване на възникнала облигационна връзка
между страните. Това е така, защото се твърди, че договорът за изработка е с
насрещно задължение за плащане в размер на 9 125 лева, а съобразно нормата
на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, са недопустими свидетелски показания за
установяване на договори на стойност над 5 000 лева, освен при изричното
съгласие на ответната страна, какво по делото липсва, а напротив – налице е
изрично противопоставяне.
3
Не се доказа от страна на ищеца, на следващо място, дали същият е
изправна страна по твърдения като сключен договор за изработка, съответно
дали е настъпила изсикуемост на претентираното като уговорено между
страните възнаграждение. Посоченият извод не се разколебава от приетите
като писмени доказателства по делото Фактура № 6 от 12.10.2022 г. и Покана
за доброволно изпълнение, ведно с товарителница и системни бонове за
заплатени куриерски услуги, доколкото фактурата и поканата представляват
изходящи от ищеца частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила за отразените в тях факти и
следва да бъде преценявани от съда по вътрешно убеждение, с оглед всички
доказателства по делото. Освен това, не се събраха данни в настоящото
производство същите да са достигнали до знанието на ответницата.
На последно място, не бяха събрани в производството доказателства,
които да обосноват извод за приемане на извършената работа от ответницата,
съгласно чл. 264 ЗЗД, за да е налице задължение на последната за заплащане
на претендираното възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав напълно се придържа към мотивите на ВКС,
обективирани в Решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г., I т. о.,
ТК, според които, за да даде защита и санкция на спорните права, съдът е
длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни
изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и
на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по
делото, на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК. В контекста на това основно
задължение на съда съставът на ВКС е изложил мотиви, напълно отоносими и
към настоящия казус, а именно: че задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждение възниква след приемане на работата, на
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа
може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени
видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени
видове, количество и стойност и др./, Съдебно-техническа експертиза, гласни
доказателства.
С оглед на посоченото съдът намира, че макар и чрез проведената в
производството Съдебно-техническа експертиза и допуснатите гласни
доказателствени средства да са установени по пера извършени в процесния
обект СМР и тяхната стойност, последното не налага извод, че ответницата
дължи на ищеца заплащане на стойността, която се претендира по твърдяния
договор за изработка.
Анализът в съвкупност на събрания в производството доказателствен
материал води до извод, че ищецът не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че между страните е сключен договор, неговият предмет,
който представлява част от задължителното съдържание на една двустранна
сделка, както и размера на уговореното възнаграждение, респективно начин
на неговото формиране.
4
По изложените съображения, съдът намира предявеният осъдителен иск
за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на цената на
договорени и извършени СМР за неоснователен и недоказан, поради което
същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
Неоснователността на главния иск обуславя и отхвърляне на
акцесорното искане за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение, като по делото са представени доказателства за
заплащане на такова в размер на 1 400 лева.
От ищцовата страна е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
В настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съобразявайки естеството на предявения иск,
фактическата и правна сложност на исковото производство, обстоятелството,
че по същото са проведени две съдебни заседания, както и проведената от
процесуалния представител на ответницата защита, съдът намира, че
уговореното и заплатено от последната адвокатсо възнаграждение
съответства на посочените критерии., поради което и следва да бъде
присъдено в неговата цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *, срещу М.
И. П., ЕГН **********, с адрес гр. *, осъдителен иск с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 9
125 (девет хиляди сто двадесет и пет) лева, представляваща неплатено
възнаграждение по договор за изработка от м. 08.2022 г. за извършени
строително-монтажни работи в апартамент, находящ се в гр.*, по възлагане
на ответницата в периода от м.09.2022 г. до м.10.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 09.02.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. С. Г. , ЕГН **********, с адрес гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на
М. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. *, сумата от 1 400 (хиляда и
четиристотин) лева, представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6