№ 395
гр. Велико Търново, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110200963 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателката Д. Д. С. е обжалвала НП № 767334-
F759028/29.04.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“-
В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с
което за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ/, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закон за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС й е
наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева.
В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата си и моли
съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител заема
становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН №
F759028/08.03.2024 г. и НП№ 767334-F759028/29.04.2024 г. на началник на
отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ съдът не констатира нередовности по чл. 42 от
ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал.
1
1, т. 1-13 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното
постановление от формална страна.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на 08.03.2024 г., в 13.10 часа, в гр. ***,
общински пазар в жк „***“, била извършена проверка от инспектори по
приходите в НАП към ЦУ на преместваем търговски обект – сергия за цветя,
стопанисван от физическото лице Д. Д. С.. Проверката констатирала, че Д.Д.С.
извършва търговска дейност „продажба на цветя“ на цени от два до четири
лева. Инспекторите установили, че жалбоподателката в качеството й на
задължено лице не притежава регистрирано в НАП фискално устройство за
отчитане на извършените продажби. Извършените продажби не били отчетени
и чрез кочан за ръчни касови бележки. Била установена наличност от
неотчетени парични средства в размер на 190 лева. Фактическите констатации
били обективирани в ПИП № 0106142/08.03.2024 г. На жалбоподателката бил
съставен АУАН № F759028/08.03.2024 г., в който вписала своите възражения.
Жалбоподателката прекъснала дейността и осигуряването си на 09.03.2024 г.
По реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на 11.03.2024 г. подала писмени възражения.
На С. било съставено НП№ 767334-F759028/29.04.2024 г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“-В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, в което било отразено, че нарушението е за първи път,
няма данни за предходни нарушения на финансовата дисциплина, както и че
не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. По този начин от обективна и
субективна страна жалбоподателката е осъществила състава на нарушение по
чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ/, вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Жалбоподателката се явява субект на нарушението – задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба. Същата не е изпълнила
задължението си да монтира, въведе в експлоатация и да използва
регистрирано в ТД на НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността
на обекта. Осъществяваната от жалбоподателката дейност „продажба на
цветя“ съгласно КИД 2008 представлява „дейност на други организации с
нестопанска цел, некласифицирани другаде“. Тази дейност не попада в
приложното поле на чл. 4, т. 8 от НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ, вр. § 1, т. 29 от
ДР на ЗДДФЛ и § 1, т. 2 от ЗПОО, тъй като не изпълва със съдържание
характеристиките на понятията „свободна професия“, „професионална
дейност“, „професия“.
С оглед на гореизложеното не може да бъде споделено възражението на
жалбоподателката, че същата не субект на нарушението, тъй като
осъществявала упражняването на свободна професия.
Осъщественото от жалбоподателката деяние обаче представлява
маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което е
2
приложим чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл настоящата съдебна инстанция не
споделя правните доводи на наказващия орган, че не са налице основания за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на наказващия орган в тази
насока са пестеливи. Не са установени от наказващия орган отегчаващи
вината обстоятелства, а само смекчаващи такива. Обоснована е оценка за
тежестта на извършеното нарушение единствено с мотив инцидентно
неотчитане на приходи с нисък размер, която обаче според настоящата
съдебна инстанция не формира категоричен и окончателен правен извод за
степен на обществена опасност на конкретното деяние, характеризираща го
като типично за вида си. Изложените правни доводи за важността на
засегнатите обществени отношения, като такива охраняващи данъчната
дисциплина и осигуряващи финансова отчетност и приходи в бюджета в
разглеждания казус също не обосновават правен извод на неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Подценени като правна характеристика на
деянието са смекчаващите вината обстоятелства.
Съгласно § 1, т. 4 от ДР от ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по всеки
конкретен казус – вид на нарушението; начин на извършването му; вид и
стойност на предмета му, на вредните последици; съотношение на наложената
санкция с вредоносния резултат; степен на обществена опасност на
нарушението и на нарушителя; смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като трябва да се отчитат както същността, така и целите на
административнонаказателната отговорност. От съществено значение е да не
се абсолютизира характерът на засегнатите обществени отношения, а да се
съобрази и направи преценка на конкретното проявление на инкриминираното
от правната норма поведение. А съгласно чл. 28 ал. 1, изр. 1 от ЗАНН „За
маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.“ Преценката на наказващия орган относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Неприлагането от наказващия орган на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН при наличието на фактически обстоятелства и законови
предпоставки за прилагането на този текст обуславя правен извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
В разглеждания казус субектът на нарушението в лицето на
жалбоподателката не е монтирал, въвел в експлоатация и регистрирал
ФУ/ИАСУТД в ТД на НАП от датата на започване на дейността си, поради
3
което извършените за деня продажби в размер на 190 лева не са отчетени като
касова наличност. Тази стойност е много ниска от гледна точка на
обществените интереси и не води до извод за съществено и решаващо
въздействие върху обществените отношения, а следователно и за типична
степен на засягането им, обосноваваща административнонаказателна
репресия чрез налагане на санкция. Наред с много ниската стойност на
извършените продажби са налице и други смекчаващи вината обстоятелства, а
именно, че нарушението е констатирано за първи път, че няма установени и
санкционирани други нарушения на финансовата дисциплина, чийто субект
да е жалбоподателката, че реализираната търговска дейност през 2024 г. е
продължила само един ден и е упражнявана от личност на млада възраст. Не
са налице отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед на гореизложените смекчаващи вината обстоятелства деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид и случаят се явява
маловажен.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и следва да се предупреди жалбоподателката – нарушител
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено
административно наказание.
При този изход на делото искането по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 767334-F759028/29.04.2024
г. на началник на отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
жалбоподателката Д. Д. С. за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-
18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ/, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2
от ЗДДС й е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева
и я предупреждава, че при извършване на друго административно нарушение
4
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде
наложено административно наказание.
Оставя без уважение като неоснователно искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на 150 лева разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5