Р Е Ш Е Н И Е № 104
24.01.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 16.01.2020 г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 2827 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „МИЛАРА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, гр.****, чрез пълномощника
адв.Д. *** срещу решение № 3951/21.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1444 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, с което е признато за незаконно
уволнението, извършено със Заповед № 409/11.12.2018 г. на управителя на „МИЛАРА
ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ“ ООД, с която поради намаляване обема на работа, на основание
чл.328, ал.1, т.3 КТ, считано от 12.12.2018 г. е прекратено трудовото
правоотношение с И.М.А. и като такова го е отменил, като на основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ И.М.А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „****“.
С обжалваното решение жалбоподотелят-ответник е осъден да заплати държавна
такса от 160 лв. и деловодни разноски от 560 лв. на ищеца.
Жалбподотателят счита, че решението е
неправилно и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.
Моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна и ищец И.М.А. счита
въззивната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира
разноски.
Пловдивският
окръжен съд, като се запозна с обжалваемия
съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявени от И.М.А.
против „МИЛАРА ИНТЕРЕНЕШЪНЪЛ“ ООД обективно
съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № 409/11.12.2018 г. на управителя и
да бъде отменено, както и да бъде възстановен ищеца на заеманата длъжност.
Ищецът обосновава иска си с
твърденията, че е
работил по трудов договор при ответника
на длъжност „****“, като съвестно изпълнявал трудовите си задължения. Заявява,
че със Заповед № 409 от 11.12.2018 г. било прекратено трудовото правоотношение
на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа.
Твърди, че няколко дни след връчване на заповедта видял, че в Jobs.bg има
публикувана обява за работа за същата позиция, на която той работил дотогава.
Счита уволнението за незаконосъобразно, тъй като реално няма намаляване обема
на работа, а напротив – има увеличение, тъй като работили извънредно.
В отговора на исковата молба ответникът
е посочил, че производствената
му дейност се извършва изключително по повод постъпили конкретни поръчки за
обработка и/или изработка от клиенти в страната и чужбина, като през м.ноември
2018 г. били оттеглени значителни по обем поръчки на възложители от САЩ, което
непосредствено довело до намаляване на обема на работа в двата **** цеха на
производствен отдел, в т.ч. и в отдел ****, където ищецът работил. При
възникналата обективна невъзможност да компенсира намаляването на обема на работа чрез набавяне на други съответни по
обем поръчки, а при липса на адекватни алтернативни мерки, предприел
прекратяване на трудовите правоотношения на работниците, като извършил подбор.
Оспорва и наведеното от ищеца съображение, че позицията му била обявена в
Jobs.bg. Тази платформа била информационна среда,
в която работодателите публикуват информация за интересите си относно
определени сегменти от пазара на труда. В нея не бил осъществяван фактическия
състав на кое да е от основанията за възникване на трудово правоотношение.
Публикуваните там обяви нямали характер на волеизявления, на чиято база да
възникне трудово правоотношение. Приложената от ищеца обява била датирана от
02.01.2019 г., т.е. почти месец по – късно след датата на прекратяване на
процесното трудово правоотношение. Тя била публикувана като отнапред предплатена
за три месеца пакетна услуга. По същността си представлявала покана към
интересуващите се от дейността на дружеството да заявят своя потенциален
интерес и да изпратят свои автобиографии. Изрично било указано и че последицата
от заявен конкретен интерес по обявата и
изпратени документи може да е покана за интервю към съответен кандидат, което
би се явило за работодателя допълнителна възможност да провери наличието на
условия за отправяне на конкретно обвързващо предложение за работа или да се
отвърне от такова. След прекратяване на
процесното трудово правоотношение на заеманата от ищеца длъжност не било
назначено друго лице. В условията на обективно намаляване на обема на работа
бил извършен подбор съобразно критериите по чл.329, ал.1 от КТ. Настоявал е за отхвърляне
на исковете.
След събиране на доказателствата
първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение, с което е признал за
незаконно уволнението и го е оменил, като е възстановил ищеца на заеманата
преди прекратяване на ТПО длъжност.
При дължимата служебна преценка
съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че атакуваният
съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното
налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база
изложеното в жалбата. Съобразно
мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по
отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип
следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК,
според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя
от страните по делото.
По делото не се
е спорило, че между страните е бил сключен трудов договор № 409/ 17.02.2016 г., по силата на който ищецът е
бил назначен на длъжност „****“ при ответника, като трудовите си функции е
изпълнявал в **** отдел, цех „****“ на дружеството. Със
Заповед № 409/ 11.12.2018 г. на управителя на работодателя трудовото
правоотношение е било прекратено поради намаляване обема на работа, на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 12.12.2018 г.
При въведен от работника довод, че основанието за уволнение по посочения текст не е възникнало (какъвто е въведен в настоящия случай с исковата молба), предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции. Намаляването на обема на работата следва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест по отношение на факта на намаляване на обема на работата, както и за наличието на връзка между него и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна.
В настоящия
случай работодателят не доказва по несъмнен начин, че е налице намаляване обема на работата, което да е съотносимо към
трудовата дейност, извършвана от ищеца. В тази насока е ангажирано заключение на ССЕ,
от което се установява, че през месеците октомври, ноември и декември на 2018
г. е налице намаление на приходите от продажби- от 364 510,94 лв. до 139 592,38
лв, но не става ясно как това обстоятелство
се е отразило на дейността, с която е бил ангажиран И.А. преди уволнението му, т.е., дали по-ниските по размер приходи се
дължат на по-малка по обем продукция или на неуспешна реализация на налична
такава. В тази връзка следва да се посочи, че остава недоказано твърдението на
работодателя за оттегляне на големи по обем поръчки, което на практика било
довело до намаляване на обема на работата, извършвана в цех ****, където е
работел ищеца. Казаното налага да се приеме, че не е установено уволнителното
основание, поради което уволнението се явява незаконно и подлежи на отмяна.
За изчерпателност
следва да се посочи, че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални
нарушения, които да са довели до постановяване на незаконосъобразно решение от
първоинстанционния съд. Допуснатите гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетели не са били преклудирани, тъй като са ангажирани във връзка с
оспорване на писмени доказателства, за което от съда е бил определен
допълнителен срок на страната. Освен това показанията на свидетелите не
разкриват обстоятелства, които да са от правно значение за спора. От тях се
установява, че в цеха, в който е работел ищеца, се е полагал извънреден труд,
който факт е неотносим към незаконността на уволнението.
Относно
представеното от ищеца доказателство- обява в платформата Jobs.bg , според съдържанието на която работодателят
търси „****“, която последователно е публикувана в периода 02.01.2019 г.- 17.06.2019
г., следва да се посочи, че не се възприемат доводите на жалбоподателя в
насока, че тя следвало да се цени само и едиствено като покана към
интересуващите се от дейността на дружеството да заявят своя потенциален
интерес и да изпратят своите автобиографии / вж.отговора на исковата молба/. В
тази връзка настоящият състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния
съд съображения в смисъл , че обявите в сайтове за работа сочат именно нужда от
наемане на определен персонал. Публикуването на подобна обява следва да се
възприеме като индиция, че не е налице намаляване на обема на работата в цеха,
в който е работил ищеца.
В обобщение на изложеното, въззивният съд
намира, че по делото не се доказва в полза на работодателя да е възникнало
потестативното право по чл. 328, ал. 1, т.
3 КТ, поради което процесното уволнение като незаконно подлежи на
отмяна.
До същият
извод е достигнал и първостепенният съд, чиито мотиви настоящият съд изцяло
споделя и към които препраща на осн.чл.272 ГПК.
Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя
основателност и на иска по т.2 за възстановяване на ищеца на заеманата от него
преди уволнението длъжност.
При
този изход на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
във въззивната инстанция разноски, които се констатираха в размер на 560 лв.
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3951/21.10.2019 г. по гр.д.№ 1444/2019 г. на Пловдивския
районен съд.
ОСЪЖДА “Милара интернешънъл”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.****, да заплати на И.М.А., ЕГН **********,***, сумата от 560лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок , считано от 30.01.2020 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.