О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………...2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова
в.т.д. №4/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по ВЖ на П.Г.Д., ЕГН **********,***, срещу решение №4544/12.11.2018г.,
постановено по ГД
№18731/2017г. по описа на ВРС, 42 състав, с което съдът изцяло е отхвърлил предявеният от ищцата П.Г.Д., ЕГН
**********,*** против ответниците
Н.Д.П., ЕГН **********,*** и Н.И.П., ЕГН **********,***, искове ответниците ДА БЪДАТ
ОСЪДЕНИ солидарно да заплатят на ищцата
СУМАТА от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, като част от задължение
в общ размер на 87 992.10 лв. /осемдесет и седем хиляди деветстотин
и деветдесет и два лева и десет ст./, представляваща главница по Договор за изпълнение
на строително-монтажни работи от 08.10.2014г. /ДСМР/ и Допълнителни споразумения №1 и 2 към него, сключени
между „Деспа строй" ЕООД и Н.Д.П. и Н.И.П. и договор
за цесия от 24.07.2017г./ДЦ/, сключена между „Деспа строй"
ЕООД и П.Г.Д., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.12.2017г. до
окончателното плащане на същата като
сумата от 5 000 лева включва следните
части от 4 броя фактури с получател ответниците а именно: сумата от 1 500 лв., представляваща
част от сумата
от 29 330,70 лв. по фактура
№ 39/07.03.2017 г. с получател Н.Д.П., сумата от 1 500 лв. представляваща
част от сума
в размер на 29 330,70 лева по фактура
№ 40/07.03.2017г. с получател
Н.И.П., двете фактури издадени на основание
Протокол обр.19 от
26.06.2015г. за изпълнени
СМР на апартамент № 6 в сграда „Юджийн Скайлер“ № 5, гр.Варна – основание издадения за сградата Акт
обр. № 14 за обекта; сумата от 1 000 лева – представляваща част от сумата от
14 665,34 лева по фактура №35/07.03.2017 г. с получател Н.Д.П.; сумата от 1 000 лева, представляваща част от сумата от
14 665,36 лева по фактура №36/07.03.2017 г. с получател
Н.И.П., издадени на основание Протокол обр.19 от 11.11.2015 г. за СМР - остъкляване на тераса на апартамент
№6 в сграда „Юджин Скайлер“ № 5 в гр.Варна, на основание чл.
99, ал. 2,
вр. чл.
79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
неоснователен и недоказан като съответно ищцата е осъдена да заплати на
ответниците и сторените по делото разноски.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се иска отмяната му ведно с уважаване на предявените искове.
В
жалбата си въззивникът обосновава оплаквания, че първоинстанционния съд е
обсъждал производството по т.дело №950/2017г., което според въззивника е
напълно неотносимо – същото е с друг предмет, основание и различни страни.
Твърди се, че мотивите на съда относно направеното там признание от Деспа строй
ЕООД относно задължението на ответниците в размер на 208 478.45 лева е
неотносимо към предмета на настоящия спор тъй като тези суми били дължими на
различно основание. Съдът е направил погрешен извод, че ответниците са
издължили суми към Деспа строй ЕООД в периода от 08.10.2014г. до 08.04.2015г.
като не е обсъдил възраженията на ищеца /въззивник/, че разписките представени
от ответниците по това дело, касаят друго плащане – «покупко-продажба на имот»,
а не СМР. Съдът неправилно не е кредитирал събраните от страната свидетелски
показания, конкретно показанията на свидетелите И А и св.В Д, а за сметка на
това дава изцяло превес на показанията на свидетелите на ответниците. Съдът не
обсъжда събраните по делото доказателства /вкл.посредством св.показания/, че
издателят на констативен протокол от 22.03.2016г. И А е била заплашена да го
подпише, а към датата на издаване на протокола същата изобщо не е била в
гр.Варна. Въззивникът счита, че чрез свидетелските показания е установил
неистиността на представения протокол от 22.03.2016г. като некредитирането на
показанията от страна на съда е довело до отхвърляне на исковете. Съдът е
достигнал до погрешен извод въз основа на кредитирания протокол от
22.03.2016г., че Деспа строй ЕООД няма вземане от ответниците, съответно че
липсва предмет на договора за цесия от 24.07.2017г., поради което същия е
нищожен. Прави се довод, че отказът от иск на дружеството срещу ответниците не
сочи на липса на вземане на ищеца по настоящия спор. Поради извършената цесия,
цедентът няма как да продължава да има вземането, предмет на договора. Поради
това, въззивникът твърди, че постановеното решение е необоснованно,
незаконсъобразно и неправилно. Претендира отмяната му изцяло и вместо това
уважаване на исковите претенции.
С
въззивната жалба се представя ново доказателство за обстоятелството, че в
периода от 21.03.2016г. до 25.03.2016г. В Д е бил командирован в гр.София като
се твърди, че това доказателство не е било известно на ищеца до приключване на
устните прения пред ВРС.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна Н.П. и Н.П.,
двамата представлявани от адв.М.Николова от ВАК, за неоснователност на ВЖ.
С
отговора на ВЖ насрещната страна оспорва въведените с жалбата оплаквания.
Твърди се, че при разпита на св.В Д, същия признал, че подписите под №№1, 5, 6
и 7 са негови както че е получил тези суми. Всички разписки са на гърба на
договор за СМР от 08.10.2014г., което пряко доказва, че се отнася именно към
спорното правоотношение. Ищецът не е посочил това различно правно основание за
заплащане на сумите, обективирани в разписките. Твърди се, че както В Д, така и
В С са пълномощници на управителя на Деспа строй ЕООД П.Д., а впоследствие – И
А. Според въззиваемата страна, съдът ясно е посочил в мотивите на акта си защо
кредитира едни, а не кредитира други от събраните свидетелски показания като в
това отношение оплакването в жалбата е неоснователно. Твърди се, че показанията
на св.И са ясни, последователни и логични, за разлика от тези на св.Д и св.А,
поради което съдът е дал вяра именно на първите.
По
отношение на представеното ново доказателство /командировъчна заповед/ във
въззивното производство, ответниците поддържат, че същото е преклудирано и не
следва да бъде приемано. Твърдят, че констативният протокол от 22.03.2016г. е
бил представен от тях с отговора на исковата молба като насрещната страна е
следвало да организира защитата си своевременно, а не едва сега. Твърди се, че
това доказателство е създадено за нуждите на процеса. Изразява се становище за
неотносимост на това доказателство с оглед събраните свидетелски показания на
св.И.
Претендира
се потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на сторените пред
въззивния съд разноски вкл. адв.възнаграждение. /приложен договор за правна
защита и съдействие/
Съдът,
при преценка редовността на производството констатира, че ВЖ е постъпила в
преклузивния срок, от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена
представителна власт.
В
жалбата не се твърдят процесуални нарушения на първата инстанция, а въззивният
съд няма правомощие служебно да преценява такива.
Съдът
намира решението на първата инстанция за валидно и допустимо.
По направеното доказателствено искане,
доколкото същото е ново такова, заявено пред въззивния съд, не се базира на
процесуално нарушение на ВРС, то следва да са налице предпоставките на чл.266,
ал.1 ГПК. Недопустимостта за представяне на нови доказателства пред въззивния
съд е изрично предвидено в ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Или, въз основа
на направеното искане, съдът следва въз основа на конкретните обстоятелства по
делото, в рамките на твърденията по чл.266 ГПК, да се произнесе по същото.
Направено е искане за прилагане на командировъчна заповед, издадена от Деспа
строй ЕООД на 21.03.2016г. до 25.03.2016г., за командироване на В Д в гр.София,
за установяване, че физически В Д не е бил в гр.Варна на датата на изготвяне на
протокола 22.03.2016г.
При преценка по
делото конкретно допустимостта на направеното ново доказателствено искане и
дали документът представлява новооткрито доказателство, в съответствие с
установената практика на ВКС, съдът намира, че всякакви извлечения от
счетоводни книги и други вторични документи, съставени с доказателствена цел
въз основа на налични в счетоводството/деловодството/ на Деспа строй ЕООД
отразявания, нямат и не могат да имат това качество. Действително, в случая
Деспа строй ЕООД не е страна по делото, но дружеството е цедент на ищеца П.Д..
Последната пък е била негов управител до м.10.2015г. От друга страна, В Д не е
издател на оспорения документ, а и не е оспорена автентичност; същия е изслушан
като свидетел по делото; същия е пълномощник на настоящия управител на Деспа
строй ЕООД И А, т.е. има достъп до книжата на дружеството, прехвърлено от
съпругата му на А. Дори съдът да приеме, че тъй като понастоящем собственици на
дружеството са трети лица /И А също е прехвърлила дружеството/, обстоятелство,
за което се прилага новото доказателство не е от значение по спора, т.е. е
неотносимо. Протоколът от 22.03.2016г. е представен от ответника с отговора на
исковата молба. Видно от становище на ищеца в съдебно заседание на
25.05.2018г., пълномощникът на ищцата адв.М П не е правила такова
възражение/оспорване/ на издадения от И А КП. Оспорена е единствено датата на
съставяне на документа и съдържанието му. В този смисъл, направеното искане не
е от значение при решаване на спора. При проявена от ищеца грижа е могло да
бъде представено пред ВРС. Данните за командироването на В Д са съществували и
са били на разположение на ищеца при първоинстанционното разглеждане на делото.
Но преди всичко, направеното искане е неотносимо. Горното, при липса на други
доводи от страна на въззивника, сочи на неоснователност на направеното
доказателствено искане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
постъпила въззивна жалба на П.Г.Д., ЕГН **********,***, срещу решение №4544/12.11.2018г.,
постановено по ГД
№18731/2017г. по описа на ВРС, 42 състав, с което съдът изцяло е отхвърлил предявеният от ищцата П.Г.Д., ЕГН
**********,*** против ответниците
Н.Д.П., ЕГН **********,*** и Н.И.П., ЕГН **********,***, искове ответниците ДА БЪДАТ
ОСЪДЕНИ солидарно да заплатят на ищцата
СУМАТА от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, като част от задължение
в общ размер на 87 992.10 лв. /осемдесет и седем хиляди деветстотин
и деветдесет и два лева и десет ст./, представляваща главница по Договор за изпълнение
на строително-монтажни работи от 08.10.2014г. /ДСМР/ и Допълнителни споразумения №1 и 2 към него, сключени
между „Деспа строй" ЕООД и Н.Д.П. и Н.И.П. и договор
за цесия от 24.07.2017г./ДЦ/, сключена между „Деспа строй"
ЕООД и П.Г.Д., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.12.2017г. до
окончателното плащане на същата като
сумата от 5 000 лева включва следните
части от 4 броя фактури с получател ответниците а именно: сумата от 1 500 лв., представляваща
част от сумата
от 29 330,70 лв. по фактура
№ 39/07.03.2017 г. с получател Н.Д.П., сумата от 1 500 лв. представляваща
част от сума
в размер на 29 330,70 лева по фактура
№ 40/07.03.2017г. с получател
Н.И.П., двете фактури издадени на основание
Протокол обр.19 от
26.06.2015г. за изпълнени
СМР на апартамент № 6 в сграда „Юджийн Скайлер“ № 5, гр.Варна – основание издадения за сградата Акт
обр. № 14 за обекта; сумата от 1 000 лева – представляваща част от сумата от
14 665,34 лева по фактура №35/07.03.2017 г. с получател Н.Д.П.; сумата от 1 000 лева, представляваща част от сумата от
14 665,36 лева по фактура №36/07.03.2017 г. с получател
Н.И.П., издадени на основание Протокол обр.19 от 11.11.2015 г. за СМР - остъкляване на тераса на апартамент
№6 в сграда „Юджийн Скайлер“ № 5 в гр.Варна, на основание чл.
99, ал. 2,
вр. чл.
79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
неоснователен и недоказан като съответно ищцата е осъдена да заплати на
ответниците и сторените по делото разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивника П.Д. за представяне на новооткрито
доказателство – заповед за командироване на В Д, за период март 2016г.
НАСРОЧВА
производството по делото в открито съдебно заседание на 20.02.2019г. от 14.00
часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: