МОТИВИ: към
Присъда № 13 от 02.06.2020г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 115/2020г.
Против
подсъдимия Р.И.М. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал. 1 от НК за това, че на 17.12.2019г. на ГКПП "Капитан
Андреево", общ. Свиленград, обл. Хасково, дал подкуп /дар/ - парична сума
в размер 200 евро с левова равностойност 391.00 лева /банкноти с номинал от по
100.00 евро със серийни номера *** и ***/ на длъжностно лице - полицейски орган,
а именно: С.А.С. - ***в *******, със специфично наименование на длъжността
"*******", за да не извърши действие по служба - да не извърши
задълбочена проверка на лек автомобил марка „Нисан" с регистрационен номер
***, на документите за същия, на пътуващите с него лица и на документите им, и
за да извърши действие по служба - да го пропусне да премине от Република
Турция в Република България заедно с Ш.М.Ф. и с лек автомобил марка
„Нисан" с регистрационен номер ***, като водач на същия, без валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство. В съдебно заседание
представителят на ОП Хасково поддържа обвинението във вида, в който е
предявено, като с оглед проведеното по реда на глава XXVII от НПК производство,
иска съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението и да
му наложи наказания при условията на чл. 54 от НК, като определи наказание
„лишаване от свобода” към минимума, чието изпълнение да отложи на основание чл.
66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години и „глоба”.
Защитникът
на подсъдимия е съгласен със становището на ОП Хасково, доколкото от събраните
по делото доказателства се установило извършено престъпление, а самопризнанието
било подкрепено от доказателствата. Според защитника обаче са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи определяне на
наказанията към минимума, предвиден в общата част на НК. Пледира, след като
подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението да му бъда
наложени наказание „лишаване от свобода” в минимума, при условията на чл. 54 от НК, чието изпълнение да бъде отложено, а по-лекото наказание - „глоба”, да не
бъде налагано.
В съдебно
заседание подсъдимият М. заяви, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези обстоятелства. В последната си дума изразява съжаление и
иска от съда да му наложи минимално наказание.
След
констатация, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът с определение по чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Преценката на
самопризнанието, в съвкупност със събраните по делото доказателства и при
условията на чл. 373, ал. 3 от НПК доведе до приемане за установени следните
факти:
Подс. Р.И.М.
е роден в гр. ******, по произход ****. Преди години той се установил да живее
у нас като ******, като придобил и ***** гражданство. Впоследствие заминал със
семейството си за Великобритания, където работел като ****. М. притежавал лек
автомобил марка „Нисан" с регистрационен номер *** с десен волан, който
управлявал както във Великобритания, така и в чужбина. Той бил правоспособен
водач, но свидетелството му за управление на МПС не било издадено от
компетентните ****** власти, а от гръцките. То било с номер ******* и било
валидно до 29.10.2034г.. Същевременно преди години подсъдимият чрез свой
приятел в Гърция се бил снабдил и с бланка на негово име, на която на няколко
езика било изписано „международно свидетелство за управление на МПС". Тя
била без указан издател, с посочени: № ***, дата на издаване - 04.01.2014г.,
срок на валидност - до 04.01.2024г., и изброени категории А, В, С, Д и Е. За
нея М. смятал, че важала за арабския свят, но не и за Европа, и че била
издадена въз основа на данните от предходно притежавано от него иракско
свидетелство за управление на МПС.
На
17.12.2019г. подсъдимият отпътувал със собствения си автомобил „Нисан" от
Истанбул, Република Турция, за Великобритания през България заедно със св. Ш.М.Ф..
Двамата преминали безпроблемно през турския граничен пункт
"Капъкуле", след което се насочили към ******. Те се установили за
проверка на трасе „Влизащи в страната леки автомобили" на ГКПП
"Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл. Хасково, около 21.15 часа
на 17.12.2019г., като лекия автомобил „Нисан" с регистрационен номер ***
управлявал подс. Р.М.. В този момент на пункта служебните си задължения във
връзка с осъществяване на граничен контрол изпълнявали свидетелите С.А.С. и Н.Г.Р.
- и двамата, имащи качеството на длъжностни лица - полицейски органи.
Св. Н.Р.
бил **** *** група в **** "****** ****" от *** ****** към **** *****.
Сред длъжностните му задължения било ****** на служителите на ***** ******,
които били на смяна.
Св. С.С.бил
***в същата група - ** група в **** "**** ****" от *** ***** към ****
*****, а специфичното наименование на длъжността му било "*******".
Той изпълнявал служебните си задължения с полицейска униформа, носеща
отличителните белези на „Гранична полиция", удостоверяваща длъжностното му
качеството. Като служител в структура при Главна Дирекция „Гранична
полиция" на МВР неговите правомощия били регламентирани в Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, Наредбата за граничните
контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС № 104/20.05.2002г., Инструкция №
8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра
на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.55/21.07.2015г., длъжностната му
характеристика.
Въз основа
на горепосочените актове, като полицейски орган, св. С.имал правомощията да
осъществява граничен паспортно - визов контрол на ГКПП "Капитан
Андреево" на лицата и транспортните средства, преминаващи през границата
от Република Турция за Република България, като сред основните му задачи били
разкриване и предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на
държавната граница и паспортно - визовия режим на територията на ГКПП. При
осъществяване на граничния контрол, той бил оправомощен да извършва
самостоятелни и/или съвместни гранични проверки на лицата, превозните средства
и техните документи и да не допуска преминаването им през гранично
контролно-пропускателния пункт, когато те не отговаряли на условията,
предвидени в нормативен акт, или били налице мерки, ограничаващи движението им
през държавната граница. При проверката на документите на превозните средства,
като граничен полицаи, извършващ проверка на първа линия, каквито функции
именно св. С.изпълнявал на горепосочената дата - 17.12.2019г., на
автоматизирано работно място /АРМ/ №13, той имал право да изисква от водачите,
наред с документите за самоличност, документ за правоспособността им да
управляват МПС, за регистрация на моторното превозно средство, документ за
неговата собственост, за задължителна застраховка, документи за превозвания
товар, както и да извършва сравнение на идентификационните номера на самото
превозно средство с тези, записани в документите. В случай на установени
несъответствия в представените документи или непредставянето на изискан
документ, св. С.следвало да отклони водачът и МПС за задълбочена проверка на
втора линия, каквато имал право да извършва съвместно със свои колеги, и да
докладва случая на началник групата - св. Н.Р.. В правомощия на св. С.като
граничен полицай влизали и действията, при изрядност на предоставените от
водача и останалите пътници документи, да въведе данните им в българската
гранична система, да положи входящ граничен печат в документите им за пътуване
с цел тяхното пропускане през границата от Република Турция в Република
България и да ги пропусне да влязат в страната ни.
На
17.12.2019г. около 21.15 часа, при пристигането му на ГКПП "Капитан
Андреево", подс. Р.М. се позиционирал с управлявания от него автомобил
„Нисан" с регистрационен номер *** и спътника му на трасето на АРМ №13 на
вход от Турция за България. Тъй като превозното средство било с десен волан,
св. Фаийзалла подал на изпълняващия служебните си задължения св. С.С.през
отворения прозорец на гишето регистрационния талон на превозното средство и
личните им документи - паспорт с номер *******на негово име, издаден от
английските власти, и ****** паспорт с номер ******на името на Р.И.М.. При
проверката на документите св. С.не констатирал нередовности и признаци за
фалшифициране или подправяне, като от талона установил, че автомобилът се води
на името на подсъдимия, който бил и негов водач. В изпълнение на служебните си
задължения, граничният полицай поискал от М. да представи свидетелството си за
управление на МПС. В отговор подсъдимият, който владеел частично ****** език,
заявил, че има такова и започнал да го търси. Тогава св. С.извършил справка в
автоматизираната информационна система „****** документи за самоличност",
от която установил, че Р.М., който притежавал само ****** гражданство, нямал
издадена българска шофьорска книжка. По тази причина граничният полицай отново
го попитал дали е открил търсения документ, на което получил отрицателен
отговор.
С оглед
констатираната липса на един от изискуемите документи, граничният полицай
разпоредил на лицата да изчакат на място в автомобила и уведомил по телефона
началника на смяната св. Н.Р. за създалата се ситуация. Той указал на С.да
отбие лекия автомобил „Нисан" и пътуващите с него за извършване на
физическа проверка на превозното средство за укрити лица и пренасяни в
нарушение на законодателството ни вещи, както и за извършване след това на
задълбочена такава, включваща обстойна проверка на лекия автомобил и на
документите му, както и на пътуващите с него лица и на документите им. В
разговора със св. С.св. Р.пояснил, че междувременно ще сигнализира и органите
на „Пътен контрол" при РУП Свиленград, компетентни да съставят на водача
акт за допуснатото от него нарушение по ЗДвП.
В
изпълнение на правомощията си и указаното от началника на смяната, св. С.отбил
в страни от платното за проверка лекия автомобил „Нисан" с регистрационен
номер *** и пътуващите с него Р.М. и Ш.Ф., като ги уведомил, че на този етап
няма да бъдат пропуснати. Той им обяснил, че първо ще бъде извършена физическа
проверка на превозното средство и багажа, а след това и задълбочена, при която
обстойно ще бъдат проверени самите те и документите им, като и лекият автомобил
и документите за него.
Преди да
продължи работа си на АРМ №13, св. С.информирал за случая и колегата си Д.Д.Н.,
разпределен на същото трасе за извършване на физически проверки, както и за
необходимостта от извършване на такава проверка по отношение на лекия автомобил
„Нисан" и пътуващите с него Р.М. и Ш.Ф.. В изпълнение на задълженията си,
св. Н.разпоредил на лицата да отворят превозното средство, като не открил
укрити лица и пренасяни забранени вещи. Докато граничният полицай извършвал
проверовъчните действия, подс. Р.М. извадил от чанта в багажника притежаваната
от него бланка, наименована „международно свидетелство за управление на
МПС", и му я показал с твърдението, че удостоверява неговата
правоспособност. Н.я взел и отнесъл в АРМ №13 при св. С.С.. Тъй като двамата се
усъмнили във валидността й, С.я оставил на работната си маса при останалите
представени му по-рано от подсъдимия и неговия спътник документи с оглед
предстоящата задълбочена проверка.
След
известно време при св. С.в АРМ №13 влязъл подс. Р.М.. Той заявил на граничния
полицай, че притежава гръцко свидетелство за управление на МПС, имайки предвид
издаденото му такова с номер *******и срок на валидност до 29.10.2034г.. М.
обаче не го представил, а само показал негова снимка от мобилния си телефонен
апарат, тъй като не го носил със себе си. Граничният полицай уведомил подсъдимия,
че не може да приеме снимка на документ, без неговото фактическо наличие.
Информирал го също така, че представената пред св. Н.бланка няма как да бъде
счетена за редовно международно свидетелство за управление на МПС. Тези
разяснения не възпрели подсъдимия да продължи да настоява, че досега бил
пътувал по този начин безпроблемно. Той твърдял, че имал семейство, три деца и
трябвало да се прибира в гр. София. С.отново обяснил, че не може да го пропусне
без валидно свидетелство за управление на МПС и без извършване на планираната
обстойна проверка, след което отпратил подсъдимия от АРМ №13, тъй като пречел
на работата му.
Малко
по-късно в гишето при св.С.влязъл началникът на смяната Н.Р.. Той се запознал
лично със случая, разгледал представените документи и потвърдил съмненията за
невалидност на т.нар. „международно свидетелство за управление на МПС".
Преди да напусне АРМ №13, Р.взел същото, ведно с останалите документи, за да
бъде извършена експертна справка.
Няколко
минути след като началникът на смяната излязъл от АРМ № 13, подсъдимият за
втори път влязъл при св. С.С.. Той отново му показал снимката на гръцкото
свидетелство за управление на МПС в телефонния си апарат, като попитал дали
може да се обади на негов приятел, за да го донесе. Граничният полицай разяснил
на М., че той вече е нарушил закона, като е управлявал автомобила си без
налично валидно свидетелство. Тогава подсъдимият попитал дали може да се
направи някакъв подарък, за да продължи пътуването си безпроблемно. На въпроса
на св. С.за какво и по какъв повод ще му прави подарък, Р.М. пояснил, че е
заради това, че няма у себе си шофьорска книжка и за да не бъде проверяван.
Граничният полицай категорично заявил, че няма как да бъде пропуснат без
редовен документ за управление на МПС, както и че планираната задълбочена
проверка ще бъде извършена. Надявайки се, че св. С.ще промени позицията си,
като му позволи да премине от Турция в България заедно с Ш.Ф. и лекия автомобил
„Нисан", без да представя валидна шофьорска книжка и без извършване на
разпоредената проверка, подс. Р.М. извадил от джоба на палтото си банкнота с
номинал от 100 евро и я поставил на работното му шкафче. Граничният полицай го
предупредил, че това, което прави, не е добро за него и попитал за какво са
парите. Тогава М. пояснил, че са подарък, за да го пропусне да продължи
пътуването си без проблеми. В този момент към първата банкнота, поставена на
работното шкафче, той добавил още една с номинал 100 евро, която също извадил
от джоба на палтото си. Св. С.С.отказал да се възползва от дадения му подкуп в
размер 200 евро. Той разпоредил на подсъдимия да напусне помещението и веднага
уведомил началника на смяната св. Р., който заявил, че ще дойде на място. По
указание на последния, С.преустановил работа, останал в АРМ №13, като запазил
местопроизшествието и обезпечил присъствието на подсъдимия, спътника му и
автомобила. След като св. Н.Р. дошъл при св. С., било взето решение да бъде
уведомен дежурен разследващ полицай. С протокол за оглед на местопроизшествие
било започнато настоящото досъдебно производство, като със същия били иззети
двете 100 - еврови банкноти, предмет на подкупа. Една била със сериен номер ***,
а другата - със сериен номер ******, като общата им левова равностойност
възлизала на 391.00 лева.
На Р.М. бил
съставен АУАН по чл. 150 от ЗДвП от служител на РУП Свиленград, с който били
иззети свидетелството за регистрация на лекия автомобил „Нисан" с
регистрационен номер *** и регистрационните му табели. Той бил задържан по ЗМВР
за 24 часа. Впоследствие бил привлечен като обвиняем по настоящото ДП и спрямо
него била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 5 000
лева, която внесъл по сметка на РДГП Елхово. По отношение на същия била
наложена и забрана за напускане пределите на Република България.
С протокол
за доброволно предаване по делото е приобщена бланката с № ***, без указан
издател, носеща името на подс. Р.М., на която на няколко езика е изписано
„международно свидетелство за управление на МПС". Относно същата е
изготвена техническа експертиза, в която е посочено: бланката на инкриминирания
документ не съответства на притежаваните от експертизата спесимени по вид и
качество на материала, от който е изготвена, използвана печатна техника,
вложени защити и реквизити; постоянните текстове от лицевата част са изготвени
посредством метализирано фолио; съгласно международните изисквания, фоновата
мрежа и постоянните текстове следва да са изготвени на висококачествен офсетов
печат, което представлява елемент от защитата на СУМПС; изображението на
титуляра и част от персонализираните данни са изготвени на термосублимационен
принтер; не са установени следи от преправки и заличавания в нанесените в документа
данни; под голямо увеличение са констатирани микроелементи и зацапвания между
ламината и бланката, съгласно технологията за изготвянето на този вид документи
това е недопустимо; магнитната лента от гърба на свидетелството е имитирана
посредством принтиращо устройство; на светлина е установена липсата на този вид
защита от лицето и гърба на свидетелството за управление на МПС и „светла"
флуоресценция на бланката - признак, че документът не е изготвен от оптически
„мъртъв" материал; постоянните текстове от гърба на документа са изготвени
на принтиращо устройство; съгласно притежаваните от експертизата спесимени на
този вид документ, международно свидетелство за управление на МПС се издава от
институция на определена държава, а в инкриминирания документ постоянните
текстове не са носител за национална принадлежност, не съществува спесимен на
този вид документ, тъй като не се издават спесимени на псевдо документи.
Горепосоченото
е дало основание на експерта да заключи, че предоставеното за изследване „международно
свидетелство за управление на МПС №***" е неистински документ.
От изискан
от гръцките власти отговор е видно, че подс. М. към процесната дата
17.12.2019г. в действителност е бил правоспособен водач - било му е издадено
гръцко свидетелство за управление на МПС с номер ******, което обаче не е носил
със себе си. Той е показал на граничния служител негова снимка от телефонния си
апарат, което не означава, че св. С.е бил длъжен да приеме изображението за
представено валидно свидетелство за управление на МПС и да го пропусне задно
със спътника му и автомобила да премине от Турция в България без извършването
на задълбочена проверка.
По делото е
приложена справка от официалния сайт на БНБ. От нея се установява, че дадените
в дар две банкноти от по 100 евро са с обща левова равностойност 391.00 лева.
Съгласно
чл. 39, ал. 3 от ЗМВР, Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/
осъществява дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 9 в граничната
зона, в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове, а именно:
оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления,
информационна, контролна, превантивна, административно наказателна и
предоставяне на административни услуги.
Съгласно
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, охранителната дейност е дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България. Дейността се осъществява от полицейските органи, съобразно
компетентността им, чрез наблюдение на държавната граница и др..
Съгласно
чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 от ЗМВР, контролната дейност се осъществява от
органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и
на място; на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни
средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните
произшествия; изискване на информация и документи.
Съгласно
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, служителите на МВР са държавни служители -
полицейски органи. Според чл. 56, вр. чл. 37, ал. 1 от същия закон, органите на
главните дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 от ЗМВР, полицейски органи са органите на
Главна дирекция „Гранична полиция", които пряко осъществяват дейностите по
чл. 6, ал. 1 от ЗМВР: охранителна - по т. 2, контролна — по т. 6.
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че към 17.12.2019г.
свидетелят С.А.С. е бил назначен на служба в МВР - в Гранично полицейско
управление /ГПУ/ - Свиленград към Регионална дирекция „Гранична полиция"
/РДГП/ - Елхово, които са структури на Главна Дирекция „Гранична полиция"
на МВР, и е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
„А" от НК - към процесната дата на същия е било възложено да изпълнява със
заплата постоянно служба в държавно учреждение, несъставляваща дейност само на
материално изпълнение. Наред с това св. С.е бил и полицейски орган по смисъла
на ЗМВР, към който закон препраща нормата на чл.304а НК. Качеството полицейски
орган се извежда от обстоятелството, че е бил назначен в звено на Главна
Дирекция „Гранична полиция" на МВР и е изпълнявал ****** и ***** дейност
на *** "****** *****", които дейности могат да се осъществяват само
от полицейски органи, както гласи чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗМВР. Качеството полицейски орган се извежда и от статута, който е имал,
съгласно чл. 57 и чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от признанието на подсъдимия,
подкрепено от показанията на свидетелите С.А.С., Д.Д.Н. и Н.Г.Р., които са
взаимно свързани, непротиворечиви, кореспондират помежду си, подкрепят се
изцяло от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, приложени по ДП и от предявените по реда на чл. 284 от НПК
веществени доказателства – банкноти с номинал от по 100 Евро.
При така
установените факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимия Р.И.М.
е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК
защото на 17.12.2019г. на ГКПП "Капитан Андреево", общ.Свиленград,
обл.Хасково, дал подкуп /дар/ - парична сума в размер 200 евро с левова
равностойност 391.00 лева /една банкнота с номинал от 100.00 евро със сериен
номер *** и една банкнота с номинал от 100.00 евро със сериен номер ****** на
длъжностно лице -полицейски орган, а именно на С.А.С. - ***в *******, със
специфично наименование на длъжността "*******", за да не извърши
действие по служба -да не извърши задълбочена проверка на лек автомобил марка
„Нисан" с регистрационен номер ***, на документите за същия, на пътуващите
с него лица и на документите им, и за да извърши действие по служба - да го
пропусне да премине от Република Турция в Република България заедно с Ш.М.Ф. и
с лек автомобил марка „Нисан" с регистрационен номер ***, като водач на
същия, без валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
От
обективна страна подс. М. е осъществил състава на т. нар. активен подкуп при
форма на изпълнителното деяние - „даде". В случая престъплението е
довършено, тъй като подкупът /дарът/, представляващ пари, е излязъл от
фактическата му власт с поставянето на банкнотите на бюрото на граничния
служител С.С., за когото са били предназначени и в чиито правомощия е било да
го пропусне да премине заедно със спътника му и автомобила от Турция в
България. От своя страна граничният полицай обективно е имал възможност да
приеме дадения му подкуп, макар да не е сторил това, а незабавно е сигнализирал
за извършеното престъпление. Наред с това впоследствие по отношение на превозното
средство и документите за него са извършени всички нужни допълнителни
проверовъчни действия от страна на граничните власти, които не са установили
нередности, освен свидетелството за правоуправление, което подсъдимият не
носел. От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - съзнавал е обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е целял тяхното настъпване. М. е съзнавал длъжностното качеството
на свидетеля С.и обстоятелството, че е полицейски орган. Същият е бил наясно,
че дава подкупа на граничния полицай именно във връзка със службата му и
неговите правомощия /задължения/. По този начин той е целял да бъде пропуснат
да премине веднага заедно със спътника си и автомобила от Турция в България,
каквото действие по служба е било в правомощията на св. С..
Подбудите и
причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия,
незачитането на установения в страната правов ред и желанието му да се прибере
възможно най-бързо в България.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и
на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите вината
обстоятелства. За такива съдът прие чистото съдебно минало, положителните
характеристични данни, разкаянието в централната фаза на процеса, пълните и
подробни обяснения на досъдебното производство и направеното още там признание,
а като отегчаващи - относително високата
стойност на предложената като подкуп сума. За престъплението по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода”
до 10 години и „глоба” до 15 000 лева. При така посочените обстоятелства, имащи
значение за вида и размера на наказанието, съдът прие, че е налице превес на
смекчаващите отговорността, поради което и на основание чл. 54 НК определи
наказанието „лишаване от свобода” към минималния, предвиден в общата част на
наказателния закон, размер от 1 (година), който след редукцията по чл. 58а, ал.
1 от НК се определи на 9 (девет) месеца. Тъй като подс. М. не е осъждан,
наложеното му наказание “лишаване от свобода” е за срок по-малък от три години,
съдът счита, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно
наказанието, поради което отложи неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. В тази връзка следва да се посочи, че
подс. М. е намерил своята професионална реализация в Обединеното кралство,
където живее и работи от години, липсват негативни характеристични данни; още
на ГКПП е осъзнал извършеното и е съдействал за разкриване на обективната
истина още от досъдебното производство. Наред с по-тежкото наказание съдът
определи и наложи наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева, съобразено с
имотното състояние на дееца. Изложеното дава основание да се приеме, че така
определените по вид и размер наказания, и отлагане изпълнението на основание
чл. 66, ал. 1 от НК на по-тежката санкция ще постигнат личната и генералната
превенция по чл. 36 НК.
На
основание чл. 307а от НПК съдът отне в полза на Държавата предмета на
престъплението, а именно: 2 бр. банкноти с номинал от 100 Евро с номера *** и ***.
Веществените
доказателства: диск, съдържащ видеозаписи следва да остане по делото, а бланка
с № *** с надпис “международно свидетелство за управление на МПС“ – да се върне
на подсъдимия.
В тежест на
Р.И.М. бяха възложени направените от Държавата разноски от 186.06 лева, които
да заплати по сметка на РДГП Елхово.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Съдия: