О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 561
Гр.
Пловдив, 05.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
след като се
запозна с докладваното от съдията ЧНД № 708/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от П.Д.Б., чрез
упълномощения му процесуален представител адв. **, против Постановление на ОП –
Пловдив от 10.04.2020г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК вр.
чл.15 от НК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
41/2017г. по описа на РУ на МВР – Първомай при ОДМВР - Пловдив за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 от НК. По изложени в жалбата съображения се твърди, че събраните данни и
доказателства по преписката не са разгледани и разтълкувани по напълно
законосъобразен и целесъобразен начин с оглед установения в Република България
и ЕС ред, не са изяснени всички факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване, липсва правилен фактически и правен анализ досежно
съвкупността от доказателствата. Иска се постановлението да бъде отменено и
делото върнато на ОП – Пловдив, за да бъдат отстранени неправилните и
незаконосъобразните действия с цел да бъде осигурено своевременното,
законосъобразното и успешното извършване на разследването с цел защита на
установения в страната ни правов ред.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
материали, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като следва да се
приеме, че същата е подадена в срок. Действително по делото не са налице
доказателства за връчване на препис от обжалваното постановление на пострадалия
П.Б.. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.3 т.1 /изм. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г./ от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове, включително и по съдебни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно
приложението, каквото не е настоящето. Постановлението, с което е прекратено
наказателното производство, е от 10.04.2020г., поради което и независимо от
това дали и кога пострадалият е получил препис от същото в рамките на обявеното
извънредно положение, предвиденият в
чл.243 ал.4 от НПК 7-дневен срок за обжалване започва да тече, считано от
отмяната на това положение - 14.05.2020г., доколкото с Решение на Народното събрание първоначалният срок до 13.04.2020г. беше удължен до
13 май 2020 г. Жалбата е подадена на 27.04.2020г., от което следва, че същата е подадена в
срок. Наред с горното е подадена при
наличие на правен интерес и изхожда от лице, което се явява пострадало от
престъплението. Разгледана по същество същата е основателна.
Досъдебно производство № 41/2017г. по описа на РУ на МВР
– Първомай при ОДМВР - Пловдив е образувано на 03.03.2017г.
по реда на чл.212 ал.2 от НПК против неизвестен извършител за това, че на 03.03.2017г. на кръстовище между ул. „***“ и ул. „***“ в с. *, обл. Пловдив при
управление на МПС – л. а. „Мерцедес 190Е“ с рег. № **** е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил смърт на ***, ЕГН ********** *** –
престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 от НК.
В обжалваното постановление прокурорът е приел следната
фактическа обстановка:
Св. *** придобила шофьорска правоспособност на
19.11.1984г. с категории В, М и АМ. Към м. март 2017г. притежавала свидетелство
/поредно/ за управление на МПС № *, издадено на 10.06.2011г. Като шофьор нямала
наложени наказания за нарушения на ЗДП и ППЗДП, както и отнети контролни точки.
Била с постоянен адрес в гр. Пловдив, но работела като * в гр. *. Притежавала
л. а. „Мерцедес 190Е“ с рег. № ****, с който пътувала между двата града. Колата
била технически изправна.
** бил пенсионер и живеел в с. *, общ. Първомай, ул. * заедно
със съпругата си ***. Двамата имали две деца – *** и П.Д.Б., които не живеели
при тях.
На 03.03.2017г. около 10.50ч.
** и съпругът й – св. *** с л. а. „Мерцедес 190Е“ с рег. № **** потеглили на
път от гр. Димитровград за гр. Пловдив. Шофьор на автомобила била св. *, а
съпругът й седял на предна дясна седалка. Пътят им минавал през с. Добрич, с.
Горски извор, с. Върбица и с. Бяла река, всички в посока гр. Първомай – гр.
Пловдив.
Около 11.15ч. автомобилът, управляван от св. *, навлязъл
в с. * и продължил движението си по ул. „5-та“. Скоростта на движение била до
максимално разрешената за движение в населено място. Времето било слънчево и
ясно, с много добра видимост. Улицата била с ширина 9.00 м., с равна асфалтова
настилка, с едно платно, с по една лента за движение във всяка посока,
разделени с видима пътна маркировка.
В този момент по ул. „*“ преди кръстовището с ул. „6-та“
управлявал велосипеда си ** въпреки употребата на алкохол. Същият се движил в
посока гр. Първомай – гр. Пловдив.
Докато автомобилът, управляван от св. *, се движил по ул.
„5-та“, велосипедистът Б. навлязъл в зоната на кръстовището с ул. „6-та“. Не
след дълго лекият автомобил приближил зоната на кръстовището. В този момент св.
* управлявала автомобила си с около 41-42 км/ч. Същата забелязала движещия се
пред нея колоездач, който се движел бавно напред /с около 10 км/ч/ в дясно по
улицата и недалеч от края на уличното платно. Не го възприела като опасност,
тъй като имало достатъчно разстояние между него и автомобила, и решила да го изпревари.
Когато управляваният от нея лек автомобил приближил велосипедиста на около
11.59 м., изведнъж той променил посоката си на движение, като започнал да
завива наляво. В този момент водачът на лекия автомобил се опитала да избегне
явното произшествие, като натиснала спирачките и завъртяла волана наляво.
Всичко това като време й отнело 1 мин. /0.6 сек. минимално време за реакция на
водача, 0.2 сек. за сработване на спирачния привод и
0.4 сек. – време за нарастване на закъснението от нула до максималната му
стойност при спиране на автомобила/. Въпреки посочените действия, след 1.01
сек. настъпил удар между лекия автомобил и велосипеда /на 7-8 м. западно и на 2
м. южно от ориентира от огледа на произшествие/, като автомобилът с предната си
дясна част ударил велосипеда в средната му и лява задна част и колоездача
отляво. От удара последният се възкачил върху автомобила и достигнал предното
обзорно стъкло, ударил се в него като го пукнал. След това се претърколил и
паднал на уличното платно в близост до червеното петно /отразено в огледния протокол/. Лекият автомобил продължил движението
си напред и наляво с намалена скорост, пресякъл осевата линия и се установил
вдясно извън уличното платно на място, отново отразено в огледния
протокол. Това било наблюдавано от около 100 м. от свидетелите ** и **, които
по това време със семейния си автомобил „Шкода Октавия“
с рег. № **** пътували в посока гр. Хасково и срещу участниците в ПТП-то.
Веднага след като спряла автомобила, св. * слязла и
отишла да окаже първа помощ на падналия на уличното платно **.. За видяното
произшествие в 11.20.33 ч. св. * веднага се обадила на тел.112 и съобщила за
случая. За това съобщил и св. ***. Съответно в 11.22.16 ч. и в 11.22.40 ч. били
уведомени ЦСМП – Пловдив и дежурен екип на ОДМВР – Пловдив. След около 7 мин.
на мястото на произшествието пристигнал екип на Бърза помощ и пострадалият бил
откаран в спешното отделение на болницата в гр. Първомай. Малко след линейката
на мястото пристигнал и дежурен полицейски патрул на РУ на МВР – Първомай при
ОДМВР – Пловдив в състав мл. автоконтрольор ** и мл. автоконтрольор **. Същите предприели мерки за запазване на
произшествието и веднага извършили проба с „Дрегер“
на водача на лекия автомобил. Уредът не отчел наличие на алкохол в кръвта й.
Същия ден в 13.20 ч. ** починал.
В 13.40 ч. започнал оглед на произшествието от служители
на РУ на МВР – Първомай и било образувано досъдебното производство.
Била назначена съдебномедицинска експертиза /л.95-л.101,
том I/, съгласно заключението на която в резултат на
произшествието на ** били причинени множество травматични увреждания, като
смъртта била резултат от тежка гръдна травма, представяща се със счупване на
множество ребра двустранно, разкъсване на плеврата, разкъсване и контузия на
левия бял дроб, излив на кръв в двете гръдни
половини, на фона на останалите, установени увреждания. Според експерта
установените травматични увреждания били причинени по механизъм на удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие
и било възможно по начин и време да са били получени така, както се съобщавала
в предварителните сведения по експертизата, а именно при станало ПТП, в което
пострадалият бил участвал като велосипедист, ударен от лек автомобил.
Съгласно заключението на изготвената по делото химическа
експертиза /л.89, том I/ в кръвта на водача ** е било
установено съдържание на алкохол в количество 0.83 промила.
Назначена била и автотехническа
експертиза /АТЕ/ - л.104-л.122, том I, съгласно заключението на която ударът
между автомобила и велосипедиста настъпил на платното за движение в конфликтна
точка на първоначалния контакт, която приблизително се намирала по дължина на
около 7-8 м. западно от ориентира /приет
в протокола за оглед/ и по ширина на около 2-2.5 м. южно от същия ориентир.
Скоростта на движение на л. а. „Мерцедес 190Е“ с рег. № **** в момента на удара
била около 42 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта
преди момента на удара следвало да се приеме, че това е била скоростта и преди
произшествието. Скоростта на движение на велосипедиста била около 10 км/ч.
Според експерта в анализираната пътна ситуация от момента, в който
велосипедистът се е отклонил наляво, водачът на лекия автомобил при своевременна
реакция и задействане на спирачната система е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Водачът на автомобила би имал техническа възможност
да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост
по-малка от 25 км/ч. Най-вероятен от техническа гледна точка според експерта е
следният механизъм на анализираното ПТП: водачът ** е управлявала л. а.
„Мерцедес 190Е“ по платното за движение на ул. „***“ в с. * в
посока от изток на запад. През това време велосипедистът ** се движил по
платното за движение в същата посока, пред л. а. „Мерцедес 190Е“. Когато
автомобилът бил на около 11-12 м., велосипедистът се отклонил наляво пред него.
Така след около 1 сек. настъпил неизбежен удар в предната дясна част на
автомобила и в лявата страна на велосипедиста. След удара велосипедистът паднал
на платното за движение в близост до мястото на червеното петно, велосипедът
паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествие. Автомобилът спрял на мястото и в положението,
също отразени в огледния протокол. Според експерта
основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че
велосипедистът се е отклонил наляво на платното за движение пред автомобила на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато е бил
изпреварван от автомобила и когато мястото на удара е било вътре в опасната
зона на последния.
Впоследствие била назначена повторна АТЕ /л.134-л.166,
том I/, изготвена от двама експерти, отговорите на поставените
на която въпроси като цяло се припокриват с тези на първоначално изготвената.
Била назначена и допълнителна АТЕ /л.13-л.47, том II/, съгласно заключението на която към момента на
настъпване на произшествието траекториите на двете ППС са били, както следва:
л. а. „Мерцедес 190Е“ е бил с направление направо, а велосипедистът е навлезнал попътно в коридора на автомобила отдясно наляво с
промяна на траектория наляво пред автомобила. Според експертите от увредите по
двете ППС е технически възможно ударът да е настъпил при частична промяна на
траекторията на автомобила надясно /при начало на маневра завой надясно с
направление отбивката за гр. Първомай/ с частична
промяна на траекторията на велосипедиста наляво. След цялостен анализ на
материалите по досъдебното производство експертите определят, че най-вероятно
мястото на удара е така, като посочват свидетелите с направление на автомобила
направо и промяна на траекторията на велосипедиста наляво.
В хода на досъдебното производство била назначена и още
една допълнителна АТЕ /л.69-л.104, том II/, според
заключението на която след анализ на материалите по досъдебното производство се
установява, че за да спре л. а. „Мерцедес 190Е“ от скорост 11.51м/с /41-42
км/ч/ преди мястото на удара, при възникването на опасността водачът на
автомобила е следвало да започне да възприема опасност, на която да реагира с
екстрено задействане на спирачната система, когато автомобилът е отстоял на
дистанция не по-малко от 21,15 м. от мястото на удара. В изследвания случай
автомобилът е отстоял на дистанция около 11.59 м. към момента на начало на
промяна на траекторията наляво на велосипедиста. Ако се приеме, че началото на
промяна на траекторията наляво на велосипедиста е моментът на възникването на
опасността, то тогава водачът на автомобила е нямал техническа възможност да го
установи преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране.
Липсата на деформация на степенката
на велосипеда, нейната дължина и положение, липсата на деформация на рамката
/между оста на задното колело до оста на курбела/ и
задна част на рамката /между оста на задното колело до захвата
на рамката към седалката/, съпоставени с видните увреди по велосипеда, от
техническа гладна точка еднозначно и категорично давали основание да се изгради
извод, че ударът е настъпил по-напред от захващането на степенката
към рамката на велосипеда. След анализ на материалите по досъдебното производство
може да се даде заключение, че ударът – първоначален контакт е настъпил в
предна дясна част на л. а. „Мерцедес 190Е“ и в лявата страна на велосипеда в
областта на зъбното колело на педалите.
Въз основа на посочените експертизи и останалите събрани
в хода на досъдебното производство доказателства, прокурорът е приел за
установена описаната фактическа обстановка, като е прекратил наказателното
производство, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24
ал.1 т.1 от НПК вр. чл.15 от НК, като е приел, че е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, като с виновното си
неправомерно поведение водачът ** е станал причина за възникване на ПТП-то и
последвалата му смърт. Прието, че в случая водачът на лекия автомобил е
извършила т. н. „спасителна маневра“, задействайки спирачките и завивайки с
волана наляво, поради което и доколкото изменението на посоката на движение е
предприето за предотвратяване настъпването на общественоопасни
последици, извършено е при внезапно възникнала опасност от неправомерното поведение
на участник в движението и опасността не е могла да се предотврати по начините,
предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДП, то водачът на МПС-то не носи наказателна
отговорност за това, че в опасната зона за спиране е било увредено лицето,
което е създало опасността.
Съдът, след като се запозна с обжалваното постановление,
с доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, с оглед правомощията
си по чл.243, ал.5 от НПК да провери изцяло прокурорския акт, намира, че
прокурорът е прекратил наказателното производство без да е изяснена по несъмнен
начин обективната истина по делото.
Обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на наказателното
производство следва да включва описание на фактическите обстоятелства, приети
за установени по делото и анализ на доказателствения
материал, като при противоречия на доказателствата е необходимо да се изложат
съображения кои от тях и защо се приемат, едва след което да се изложат мотиви.
Постановлението следва да е мотивирано в достатъчна степен, така че да
позволява да бъде проверен изложеният в него извод и да се прецени неговата
правилност. Оценката за достоверност на отделните доказателствени материали
е от изключително значение за правилното, законосъобразно
и убедително мотивиране на постановлението. В това отношение трябва да се
изследва отношението на едно доказателство
спрямо другите.
Налице е необоснованост на постановлението, доколкото
някои от приетите за установени от прокурора фактически положения не съответстват
на събрания по делото доказателствен материал, а
други са приети без да са анализирани всички доказателствата. Така прието е, че
когато св. * с управлявания от нея автомобил приближила зоната на кръстовището,
забелязала движещия се пред нея колоездач, който се движил бавно напред, в
дясно по улицата и недалеч от края на уличното платно, но не го възприела като
опасност, тъй като имало достатъчно странично разстояние между него и
автомобила, и решила да го изпревари. В показанията си св. * посочва, че по
пътя, по който се е движила след влизане в с. *, не са се движили други
автомобили – нито пред нея, нито в насрещната лента за движение, като отляво и
отдясно също нямало МПС. Малко след бензиностанцията в посока гр. Пловдив, на
около 8-10 м. от автомобила, видяла велосипед да променя посоката си на
движение наляво, към пътя, който не знае откъде е дошъл, но завил към пътя, по
който се движела. Т.е. съгласно показанията на св. * тя е видяла велосипеда
едва след като той е променил посоката си на движение, което прокурорът е
приел, че е станало на около 11.59 м. от него. При това положение необосновани
се явяват приетите в постановлението фактически положения относно това, че св.
* е забелязала колоездача в момента, в който е приближила зоната на кръстовището,
както и това, че тя е решила да го изпревари. Що се отнася до нейния съпруг на
– св. * действително същият твърди, че при навлизането им в с. * е видял, че
пред автомобила има велосипедист. От една страна, св. * не твърди
велосипедистът да се е движил, тъкмо обратното – сочи, че не може да каже дали
се е движил или е бил спрял. Едва когато са го наближили на разстояние от 7-10
м. е възприел, че велосипедистът направил рязко завой наляво и излязъл пред
управлявания от съпругата му автомобил. От друга страна, това са възприятия на
св. *, а не на неговата съпруга, поради което и не може да се твърди, че тя е
възприела колоездача преди той да промени посоката си на движение предвид
заявеното от нея, че го е видяла едва когато е завил наляво. Свидетелите *,
които по това време са пътували в насрещната пътна лента, са видели случилото
се от момента на удара между двете ППС, поради което и не могат да дадат
сведения относно разположението на участниците в ПТП-то преди това.
Необоснованост е налице и относно направения от прокурора
извод, че в момента, в който велосипедистът променил посоката си на движение,
започвайки да завива наляво, водачът на лекия автомобил се опитала да избегне
произшествието, като натиснала спирачките и завъртяла волана наляво, което като
време й отнело 1 мин. /0.6 сек. минимално време за реакция на водача, 0.2 сек.
за сработване на спирачния привод и 0.4 сек. – време
за нарастване на закъснението от нула до максималната му стойност при спиране
на автомобила/. Въпреки посочените действия обаче, след около 1.01 сек.
настъпил удар. От една страна сборът между посочените зависимости не е една
минута, както е посочил прокурорът. По-същественото обаче е друго. Действително
съгласно заключенията на АТЕ-и при определяне дължината на опасната зона при
движение на управлявания от св. * автомобил в конкретната пътноклиматична
обстановка с установената скорост на движение от значение са и посочените
по-горе обстоятелства, в резултат на които и останалите показатели, се определя
пълният спирачен път, т.е. времето, необходимо на автомобила да измине
дължината на опасната зона. В същото време обаче в показанията си св. * сочи,
че разстоянието между нея и водача е било толкова малко, че не си спомня даже
да е натиснала спирачката, а само инстинктивно е навила волана наляво и чула
удара, след който натиснала спирачката. Действително св. * твърди, че съпругата
му е натиснала спирачката преди удара, когато е навила волана наляво. Неговите
показания обаче са в противоречие с тези на св. * относно момента, в който тя е
натиснала спирачките на автомобила. Що се отнася до свидетелите *, същите
твърдят, че не са чули спирачки. В експертизите е посочено, че в изследваното
ПТП в мястото на настъпването му няма описани спирачни следи, поради което
скоростта на автомобила не може да бъде определена чрез тяхната дължина поради
липсата на такива. Предвид изложеното необоснован се явява и изводът на
прокурора относно това, че в развилата се пътна ситуация водачът на лекия
автомобил е направила всичко възможно от техническа гледна точка, предприемайки
технически действия, включително и задействане на спирачките.
Не са анализирани и всички събрани по делото
доказателства относно това дали в отразеното в протокола за оглед положение
автомобилът е спрял след удара или е бил преместен от водача. Прокурорът е
приел, че след удара лекият автомобил продължил движението си напред и наляво с
намалена скорост, пресякъл осевата линия и се установил вдясно извън уличното
платно на място, отразено в огледния протокол. Св. *
твърди, че след удара е натиснала спирачката и е установила автомобила на място
малко след маркировката на островчето, по средата на кръстовището.
Впоследствие, като не си спомня в кой точно момент, е преместила автомобила
отляво на пътя, на широкото, където той останал до идването на полицията. Св. *
от своя страна посочва, че след удара съпругата му е спряла автомобила, без да
посочва къде точно, както и дали впоследствие го е местила. Св. * твърдят, че
автомобилът е пресякъл насрещното движение и е спрял в пресечката. Тези
показания свидетелите потвърждават и в повторния им разпит относно това
обстоятелство.
Както беше посочено по-горе при противоречия на
доказателствата е необходимо да се изложат съображения кои от тях и защо се
приемат, едва след което да се правят и съответните изводи, като в случай на
необходимост и след провеждане на допълнителен разпит на свидетелите, респ.
провеждане на очни ставки между тях.
Относно позицията на участниците в ПТП-то в момента на
удара, прокурорът е приел, че в момента, в който управляваният от св. *
автомобил приближил велосипедиста той изведнъж променил посоката си на
движение, като започнал да завива волана наляво. Този си извод е обосновал на
заключението на експертизите, включително и посоченото от последната изготвена
такава, съгласна която липсата на деформация на степенката
на велосипеда, нейната дължина и положение, липсата на деформация на рамката
/между оста на задното колело до оста на курбела/ и
задна част на рамката /между оста на задното колело до захвата
на рамката към седалката/, съпоставени с видните увреди по велосипеда, от
техническа гладна точка еднозначно и категорично давали основание да се изгради
извод, че ударът е настъпил по-напред от захващането на степенката
към рамката на велосипеда, поради което и било невъзможно този удар да е
настъпил отзад на велосипеда или когато лекият автомобил е завивал надясно.
Наред с горното е посочено, че възраженията на пострадалите за маневра от
страна на лекия автомобил завиване наляво, а така също и тези, че водачът на
автомобила не бил осигурил достатъчно странично разстояние между него и
велосипеда, не могат да бъдат споделени и предвид приетия за ориентир в огледа
на произшествието южен метален стълб на указателната табела „София 207,
Първомай 6“, като са изложени съображения в тази връзка.
Съгласно заключенията на АТЕ-и най-вероятно мястото на
удара е така, както посочват свидетелите с направление на автомобила направо и
промяна на траекторията на велосипеда наляво. Именно такъв механизъм на
настъпване на ПТП-то посочват свидетелите *, които твърдят, че велосипедистът е
направил завой наляво. От една страна, експертизите определят най-вероятното
място на удара с оглед на свидетелските показания и доколкото в материалите по
делото няма данни за промяна на траекторията на автомобила надясно, и
по-конкретно тези на свидетелите *, които следва да се отбележи са и
заинтересовани от изхода на делото. От друга страна, съгласно заключенията на
последните две от тях, е технически възможно ударът да е настъпил при частична
промяна на траекторията на автомобила надясно с частична промяна на
траекторията на велосипедиста наляво при възможно настъпване на увредите по
двете ППС.
Съгласно последната изготвена АТЕ липсата на деформация
на степенката на велосипеда, нейната дължина и
положение, липсата на деформация на рамката /между оста на задното колело до
оста на курбела/ и задна част на рамката /между оста
на задното колело до захвата на рамката към
седалката/, съпоставени с видните увреди по велосипеда, от техническа гледна
точка еднозначно и категорично дават основание да се изгради извод, че ударът е
настъпил по-напред от захващането на степенката към
рамката на велосипеда, а именно в лявата страна на велосипеда в областта на
зъбното колело на педалите. Не става ясно обаче как са причинени констатираните
от експертизата увреди по задна капла и заден калник
на велосипеда, респ. възможно ли е точката на първоначално съприкосновение да е
в тази част, каквато всъщност е била една от поставените на вещите лица задачи,
на която не са отговорили, а това обстоятелство е от значение за изясняване на
механизма на настъпилото ПТП. Така или иначе обаче от посочената по-горе
констатация на вещите лица не може да се прави извод, че е невъзможно ударът да
е настъпил при завиване на лекия автомобил надясно, доколкото както беше
посочено, с оглед повредите по двете ППС технически е възможно ударът да е
настъпил при частична промяна на траекторията на автомобила надясно с частична
промяна на траекторията на велосипедиста наляво.
Във връзка с направеното в жалбата възражение за
допуснато нарушение на процесуалния закон, довело до незаконосъобразност на
постановлението, изразяващо се в непредявяване на пострадалите на всички
събрани по делото материали и доказателства, и по-конкретно на МПС-то, което е
било управлявано от св. *, следва да се отбележи, че с Постановление на ОП –
Пловдив от 17.11.2017г. /л.61, том
I/ същото, на
основание чл.111 ал.2 от НПК, е постановено да бъде върнато на **. С разписка
от 22.11.2017г. /л.62, том
I/ е автомобилът
е бил предаден на лицето.
Що се отнася до искането на пострадалите да бъдат
предоставени копия от материалите по делото, следва да се отбележи, че с
Постановление на ОП - Пловдив от 03.04.2020г. /л.136-л.137 и л.138-л.139, том II/ прокурорът се е произнесъл по същото, като го е уважил
и постановил да бъдат представени, като бъдат изпратени на адв. *, заверени
копия от протоколите от разпитите на всички свидетели, протоколите от
проведените следствени експерименти, ведно с фотоалбумите и всички АТЕ-и.
Относно това, че по делото са приобщени веществени
доказателства, които не ставало ясно как са иззети и защо тяхното
местоположение не е установено и отразено по предвидения за това процесуален
ред, следва да се отбележи, че това не е въпрос, на който съдът може да даде
отговор.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде
отменено и делото върнато на ОП - Пловдив за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.14 от НПК, след
което да бъде направен извод относно наличието или липсата на извършено
престъпление и правната му квалификация, поради което съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление на ОП – Пловдив от 10.04.2020г., с което
на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК вр. чл.15 от НК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 41/2017г. по описа на РУ на МВР –
Първомай при ОДМВР - Пловдив за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на ОП - Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест пред АС - Пловдив в
7-дневен срок от съобщаването му на ОП – Пловдив, пострадалите и адв. Ангел Тинчев.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: