№ 64
гр. Ботевград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Недко Ц. Петров
като разгледа докладваното от Недко Ц. Петров Административно
наказателно дело № 20211810200310 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № 19-1204-003008/30.10.2019г. на
ОДМВР-София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на АТ. В. П., ЕГН ********** е
наложена „глоба” в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева, за извършено
от него нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от С.И. е описано искане за отмяна на така
издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
нарушението не е извършено на територията на населено място.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. В писмена защита от юрисконсулт Иванова са
изложени съображения за законосъобразност на ЕФ. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 04.02.2019 г. около 16.01 часа, в Софийска област, община
Ботевград, на път Първи клас № I- 1, на 191.000 км, с посока на движение към
гр. Враца, с лек автомобил П.***, с регистрационен № *********,
собственост на „Л.” ЕООД, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM SIC № 11743С1,
при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч., е установена скорост на
движение на описания автомобил от 116 км/ч, като след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е
установена превишена стойност на скоростта 66 км/ч.
За констатираното нарушение е съставен АУАН № 285764 от
12.09.2019г.
След справка в ЦБД КАТ – МВР е установено, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на фирма „Л.” ЕООД.
По делото е приложена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, с която
собственика на процесния автомобил съгласно чл. 188, ал.2 от ЗДвП сочи
жалбоподателя А.П., като лице управлявало автомобила в деня на
нарушението.
По делото липсват данни кога НП е било връчено на собственика на
автомобила.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: НП № 19-1204-
003008/30.10.2019г., АУАН № 285764/12.09.2019г.,протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол № 63-С-ИСИС, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, справка за
регистрация на П.***, с регистрационен № *********, справка-отговор от
Областно пътно управление-София, декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и
справка за нарушения на жалбоподателя. Писмените доказателства се
2
подкрепят и от гласните такива, а именно свидетелските показания на
актосъставителя Гинка Богомилва Б., свид. Г.И.а Б. и свид. ЦВ. КР. Т., които
следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.
Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Тъй като по делото няма данни НП да е било връчено на жалбоподателя
и тъй като липсва яснота кога той въобще е научила за него, то съдът приема,
че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП. Подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, до родово и местно
компетентен съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на процедурата по издаване на АУАН и
НП. Спазени са изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН. Издадени са от
компетентни органи, в кръга на техните функции, видно от приложените по
делото доказателства. В АУАН и НП недвусмислено е посочен
жалбоподателят, като извършител на нарушението.
По делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
3
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ARH CAM SIC”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
17.09.5126, а от протокола от проверката на мобилна система за видеоконтрол
се установява, че към процесната дата е и технически годно. Тези документи
удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM SIC, е
вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и
съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на
това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното
нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол.
В приложените по делото АУАН, НП и снимков материал е отразена
точната локация на заснемане на нарушението, която е 191.000 км на главен
път Първи клас № I- 1, като АУАН и НП са съставени за извършено
4
нарушение за скорост в населено място при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 от 50 км/ч. От приложена справка от ОПУ-
София относно наличието на въведено ограничение на скоростта за 191.000
км, посока гр, Враца към датата на установяване на нарушението -
04.02.2019г. е видно, че не е въвеждано ограничение на скоростта и не са
поставяни пътни знаци. Местоположението на 191.000 км се намира извън
населено място, а не в населено място, както е отразено в АУАН и НП.
Следователно твърдяното нарушение не е извършено. Налице е
несъответствие между описаното и санкционирано от НП поведение и
фактическото такова.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски,
доколкото не са претендирани и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 19-1204-
003008/30.10.2019г. на ОДМВР-София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на АТ. В. П.,
ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 850 /осемстотин и петдесет/
лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5