Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 05.02.2021 година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети ноември през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен
Евтимов
При
секретаря Марияна Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова,
въззивно гражданско дело № 519 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 286456
от 27.11.2019 г., постановено по гражданско дело № 36464 по описа за 2019 г.,
на Софийски районен съд, 158 състав бил изменен размера на издръжката,
определена с влязло в сила на 23.03.2010 г. решение № III -88-39/23.03.2010 г. по описа
на СРС, 88-ми състав, като Б.С.У. бил осъден да заплаща на
малолетното си дете Ф.Б.У., действаща чрез своята майка и законен представител Л.С.Б.
месечна издръжка в размер на 180,00 лв. /вместо плащаната до този момент
издръжка от 90,00 лв./, считано от датата на предявяване на иска – 25.06.2019
г. до настъпване на обстоятелствата, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от дена на забавата до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска в
останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 400,00 лв. На
основание чл.78, ал.1 ГПК, Б.С.У. бил осъден да заплати държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 129,60 лв. по сметка на СРС. Със същото
решение било допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
Недоволна от
постановеното решение останала ищцата в първоинстанционното производство и
въззивница в настоящото производство – малолетната Ф.Б.У., действаща чрез
своята майка и законен представител Л.С.Б., двете чрез пълномощника си адв. А.Д.,
която обжалва същото в отхвърлителната му част, с която искът й е бил отхвърлен
над уважения месечен размер от 180,00 лв. до пълния предявен месечен размер от 400,00 лв.
В жалбата си поддържа, че присъдената сума е крайно недостатъчна да задоволи
потребностите й предвид нарасналите нужди и необходимостта от допълнителни
средства свързани с обучението. В тази връзка сочи, че посещава извънучебни
занимания като обучение по френски език, актьорско майсторство, модерни танци,
тренировки по баскетбол и посещения на занималня. Минималните й разходи
възлизат на 565,00 лв. месечно, без в тази сума да са включени разходите за
храна, дрехи, обувки и учебни пособия. Изтъква, че първоинстанционния съд в
пълно противоречие с ангажираните по делото доказателства е приел, че за
отглеждането и възпитанието на ищцата са необходими 400 – 420 лв. месечно, а от
там и, че не е определил правилно съответния дял на месечна издръжка на всеки
от двамата родители. Отделно от това събраните гласни доказателства установявали,
че ответника не осигурява допълнителни средства за отглеждането на детето,
освен определената му издръжка. Счита, че същия следва да заплаща
претендираното увеличение на издръжката, като бъде отчетено обстоятелството, че
основните грижи за нея се полагат от майката. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение, в обжалваната му част и да завиши размера на присъдената
издръжка. Претендира сторените в двете производства разноски.
В хода на
съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото – адв. Д. , поддържа
въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Не претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК ответникът в първоинстанционното и въззиваема страна в
настоящото производство Б.С.У. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно,
законосъобразно и изцяло съобразено с доказателствата по делото, поради което
моли същото да бъде потвърдено в обжалваната му част. Оспорва претенцията на
въззивницата за разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В хода на
съдебното дирене, въззиваемата страна редовно призована, не се явява и не се представлява.
Не сочи причини за неявяването си.
Въззивната
жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на
изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и
следва да бъдат разгледана по същество.
С оглед
предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба на Ф.Б.У., въззивният
съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като
необжалвано в частта, с която е допуснато изменение на размера на месечната
издръжката на малолетното дете, определена с решение № 286456 от 27.11.2019 г.,
постановено по гр.дело № 36464 по описа за 2019 г., на Софийски районен съд, 158
състав и същата е увеличена от 90,00 лв.
на 180,00 лв..
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази
следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с предявен от малолетната ищца Ф.Б.У.,
действаща чрез своята майка и законен представител Л.С.Б. срещу Б.С.У., иск с правно
основание чл. 150 вр. 143, ал.2 от СК– за изменение на присъдена месечната издръжка
от 90,00 лв. на 400,00 лв.
Ищцата твърдяла,
че ответникът е неин баща. С влязло в сила от 23.03.2010 г. решение по гр.д. №
14831/2009г. по описа на СРС, 88 състав бракът между нейните родители бил
прекратен, като е било утвърдено споразумение бащата да заплаща на детето си
месечна издръжка в размер на 90,00 лв. до настъпване на обстоятелства налагащи
нейното изменение. Излагала, че от присъждането на тази издръжка са изминали повече
от 10 години и този изключително дълъг период е достатъчно основание за нейното
изменение. Нуждите й от първоначално определения й размер до настоящия момент са
нараснали и заплащаната издръжка се явявала крайно недостатъчна, за да задоволи
потребностите й. Поддържала, че като ученичка в 3 клас има необходимост от
допълнителни средства за отглеждането и обучението си. Посещавала извънучебни
занимания свързани с тренировки и обучение по баскетбол, френски език,
актьорско майсторство в Сдружение „Таланти за България”, както и летни лагери.
Ответникът, освен да изплаща определената й издръжка, не предоставял никакви
допълнителни средства, като не я взимал редовно съобразно определения му режим
на лични отношения. Предвид това молела съда присъдената й до този момент
месечна издръжка от 90,00 лв. да бъде увеличена на 400,00 лв., считано от
датата на завеждане на иска до настъпването на обстоятелствата налагащи нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просорочена
вноска до окончателното изплащане.
В срока по чл.
131, ал.1 от ГПК, ответникът депозирал писмен отговор на исковата молба, в
който изразявал становище за частична основателност на предявения иск. Заявявал,
че редовно заплащал определената издръжка, както и, че предоставял допълнителни средства, тъй като
съзнавал, че сумата от 90,00 лв. не е достатъчна, за да се подготви детето за
училище. Сочел, че от две години плащал месечния абонамент на дъщеря си за
мобилни услуги в размер на 22,00 лв. и мобилен й телефон LG К7. Пропускал осъществяването на контакти с нея
само в случаите, когато детето било неразположено, той бил на работа или
майката имала други планове за уикенда. Съобразно възможностите си се стараел
нищо да не липсва на дъщеря му. Претендираният размер от 400,00 лв. месечно
обаче бил непосилен за него, тъй като получавал нетно трудово възнаграждение в
размер на 560,00 лв. и се грижел за другото си дете, родено на *** г., което
имало здравословни проблеми. Предвид
тези обстоятелства сумата, която можел да предоставя за месечна издръжка била в
размер на 160,00 – 180,00 лв. Оспорвал размера на издръжката над тази сума.
Претендирал разноски, като направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
За да
постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установена
следната фактическа обстановка:
Малолетната ищца
Ф.Б.У. е дете на ответника Б.С.У.. С влязло в сила на 23.03.2010 г. решение по
гр.д. № 14831/2009 г. по описа на СРС, 88–ми състав, е утвърдено споразумение
между родителите на ищцата, с което упражняването на родителските права върху
детето е предоставено на майката Л.С.Б., а ответника бил осъден за заплаща на Ф.Б.У.
месечна издръжка в размер на 90,00 лева, считано от влизане в сила на решението,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Установено е, че
ищцата която е навършила 10 години е била записана да посещава извънкласни
занимания – частни уроци, тренировки и курс по актьорско майсторство.
Установено е, че ответникът работи по трудово правоотношение, от което
реализира брутно трудово възнаграждение в размер на 720,00 лв. Същият има и
друго малолетно дете - Г.Б.У., роден на *** г.
При тази
фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен
акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните
в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното
производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за
установено следното
:
Въззивният съд
споделя изцяло установена в първоинстанционното производство фактическа
обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на
основание чл. 272 от ГПК. Същата се установява и от ангажираните в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства, от които въззивния съд
приема за относими към предмета на доказване следните: заверени копия на
удостоверение за раждане № 090325 от 17.09.2009 г., издадено въз основа на Акт
за раждане № 0325 от 17.09.2009 г. на Ф.Б.У. и удостоверение за раждане №
********** от 09.02.2016 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0060 от 09.02.2016
г. на Г.Б.У.; решение № III-88-39/23.03.2010 г. по описа
на СРС, 88-ми състав; съгласие на Л.С.Б. ищцата да посещава
тренировки по баскетбол в Баскетболен клуб „ЦСКА - София” от 08.10.2018 г., при
месечна такса от 30,00 лв., занимания по френски език в Учебна школа „Декстър”
за учебната 2018/2019 г., при месечна такса от 20,00 лв. и занималня в същата
школа за 2019/2020 г., считано от 17.09.2019 г. при месечна такса от 240,00 лв.,
квитанции за заплатени такси за актьорско майсторство към Сдружение „Таланти за
България” за месеците септември, ноември и декември 2018 г., както и за модерни
танци към „А.” ЕООД за м. октомври 2019 г., преводно нареждане от 28.05.2019 г.
за заплатен от Л.Б. в полза на БГ „Т.2009” ООД летен лагер на ищцата в размер
на 185,00 лв. и еднодневна екскурзия по „Тряновия път”, София-Кюстендил –
София, на стойност 30,00 лв., срочен трудов договор № 55/30.05.2019 г.,
съгласно който от 01.06.2019 г. до 31.08.2019 г. ответника е бил назначен на
работа в МБАЛ „Югозападна болница” ООД – гр.Сандански, при месечно трудово
възнаграждение от 720,00 лв.
Така
установената фактическа обстановка следва да се допълни с приложените в
първоинстанционното производство относими към предмета на доказване писмени
доказателства - ЕР на ТЕЛК № 1095/053/22.03.2018г., издадено от МБАЛ
Благоевград ЕАД на Г.Б.У., с което му е определена 50 % степен на увреждане,
без чужда помощ, със срок за 1 години, считано от 01.03.2019 г. с водеща
диагноза „Други юношески артрити”, Епикриза на същия издадена от СБАЛДБ „Проф.
Иван Митев” ЕАД от 18.01.2018 г., справки от НАП за периода м.01.2018 г. – м.08.2019
г., съгласно които майката на ищцата има общ осигурителен доход от 10 600 лв.,
а бащата – 10 616,23 лв.
С оглед
изискванията на чл. 15 от ЗЗДт, по делото е бил изискан и изготвен социален
доклад от ДСП – Красно село, от който се установило, че основните грижи по
отглеждането и възпитанието на детето Ф. се осъществяват от нейната майка, като
бащата помагал финансово. Комуникацията между родителите не е нарушена. Детето
има изградена емоционална и доверителна връзка с майка си, поддържа контакт с баща
си и е привързано към двамата.
В първоинстанционното
производство са били събрани и гласни доказателства чрез показанията на
разпитаната по делото свидетелка Д.П., които въззивният съдът преценявайки по
чл.172 от ГПК кредитира само в частта им, касаеща лично възприетите от тази
свидетелка факти и обстоятелства, имащи значение за предмета на делото. В
останалата част, в която показанията на тази свидетелка пресъздават
обстоятелства и факти споделени й от други лица или такива, които са неотносими
към предмета на спора, съдът не кредитира и не счита за необходимо да обсъжда,
тъй като същите са лишени от доказателствена стойност. От показанията на
свидетелката Парушева се установява, че ищцата учи в 20-то училище с разширено
изучаване на френски език. Същата посещава извънкласни занимания като театър,
кино, актьорско майсторство и танци. Ходи и на частни уроци по френски език. Ответникът
заплащал издръжка, но не правел подаръци на детето.
Във въззивното
производство, към доказателствения материал е приобщено допълнително
споразумение към трудов договор от 28.08.2019 г., съгласно което ответника и
настоящ въззиваем е назначен за неопределено време на длъжността „техник
медицинска техника” в МБАЛ „Югозападна болница” ООД – гр. Сандански с основно
месечно възнаграждение в размер на 720,00 лв., считано от 01.09.2019 г.
Други
доказателства за твърденията на страните не се представени в настоящото
въззивно производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна
до следните изводи от правна страна :
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд
изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалваната част на
постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като не счита за нужно да
ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед
доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Спорът между
страните по делото се свежда до размера на увеличената месечна издръжка и
съответния дял на всеки от двамата родители. Основно в жалбата са изложени доводи,
свързани с извънкласните занимания на въззивницата и необходимите за това
разходи за заплащане на такси за курсове по актьорско майсторство, модерни
танци, частни уроци, летни лагери и др. Тези доводи не могат да бъдат приети за
основателни, като в тази връзка въззивният съд намира за необходимо да изложи
собствени мотиви.
Несъмнено е,
че при израстването на децата бързо настъпват трайни и съществени изменения в
техните потребности за задоволяване на базисните им нужди от храна, облекло,
транспорт, медицинско обслужване, образователни, социално - културни и др.,
което съответно рефлектира върху необходимите средствата за тяхната издръжка,
като обикновено я оскъпява. Тези факти настоящият съдебен състав намира за
ноторно известни и неподлежащи на доказване. Същевременно в първоинстанционното
производство са били ангажирани доказателства, целящи да установят необходимост
от допълнителни средства за издръжка на малолетното дете, които обаче са извън
обикновените му потребности. Извършвайки преценка на направените разходи за частни
уроци по френски език, обучение в частна учебна школа по учебни предмети
изучавани в училище /математика, български език и френски език/, тренировъчни
занимания по баскетбол, курсове по актьорско майсторство и модерни танци и
летен лагер, съдът намира, че същите не установяват обичайни ежемесечни нужди
на десетгодишното дете. Безспорно в правото на всеки родител е да избере детето
му да посещава допълнителни занимания с цел по-доброто му развитие, за които се
изисква допълнително заплащане, но то не следва да бъде възлагано в тежест на дължащия
издръжка родител, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Твърдените
потребности на въззивницата за обучение, извън одобрения учебен план, следва да
попаднат в категорията нейни изключителни нужди и като такива следва да бъдат
претендирани като добавка към издръжката й, по реда на чл. 143, ал. 4 СК, с
какъвто иск съдът не е сезиран. Предвид което тези заявени потребности на ищцата
- въззивник, като част от нейната издръжка, следва да бъдат изключени, респ. не
следва да бъдат предмет на обсъждане таксите, заплащани за частна занималня,
частни уроци, баскетбол, актьорско майсторство и модерни танци.
На следващо
място, настоящият съдебен състав намира за наложително да обоснове, че когато
двамата родители, по общо съгласие, преценяват за необходимо покриването на
определени разходи за детето им /такъв е случая с посещаването на различни
извънучебни мероприятия, курсове, екскурзии т.н./, това е израз на тяхното общо
разбиране за необходими грижи за пълноценното отглеждане и възпитание на
детето. В този случай родителите съобразяват и финансовите си възможности за
задоволяване на такива потребности на детето. При липса на общо съгласие обаче,
когато решението е взето единствено по волята на единия родител, е трудна
преценката за необходимостта от такива разходи, с оглед интересите на детето.
Нещо повече, претендирането им в хипотезата на разделени родители и
присъждането им от съда би означавало скрепяване със силата на съдебното
решение на едноличното субективно желание на родителя, който упражнява
непосредствено родителските права, и представлява повратно тълкуване на закона.
Подобен подход от съда би противоречал на института на издръжката и ще се яви
способ за покриване на субективно определени от единия родител нужди на детето,
без да се отчитат обективните му потребности и финансовите възможности на
другия родител за заплащането му .
Изцяло
неправилно и лишено от основание е оплакването, че въззиваемият следва да
заплаща претендираната издръжка от 400 лв. От приложените по делото доказателства - справки от
НАП се установи, че за периода м.01.2018 г. – м.07.2019 г. майката на ищцата е
имала месечен осигурителен доход от 528,42 лв., като за същия период ответникът
е разполагал с приблизително същия месечен доход от 548,22 лв. Според
задължителната съдебна практика на ВКС, на която се е позовала и самата
въззивница в жалбата си – нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят освен съобразно с обикновените условия на живот предвид възрастта,
образованието и др., в какъвто смисъл са изложените по-горе доводи, но и
съобразно финансовите възможности на лицата, дължащи издръжка. Следователно,
предвид установените доходи на ответника, факта, че за 2019 г. минималният
размер на издръжката съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК е бил 140,00 лв.
и обстоятелството, че основните грижи за детето се полагат основно от майката,
то правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е определил размера на
дължимата издръжка от бащата на 180,00 лв. В случай, че искът бъде уважен за по-голяма от
тази сума, той би бил принуден да функционира под прага на бедността, каквато
не е целта на закона, като ще постави в невъзможност да осигурява издръжка и на
другото си малолетно дете, имащо специални нужди.
Що се касае до доводите, касаещи неспазване режима на лични
контакти на ответника с дъщеря му, същите не са предмет на настоящето
производство, доколкото целта на издръжката е да обезпечи нормалното отглеждане
и развитие на детето, а не цели да възбуди интереса на родителя към него или да
го накаже като му намали финансовите възможности.
Ето защо,
въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно е определено увеличението
на месечна издръжка в размер на 180,00 лв., която ответника – въззиваем следва
да заплаща на своето малолетно дете Ф.У..
Съобразена е материалната възможност на бащата да престира така
определената издръжка, като са отчетени обстоятелствата, че се касае до негово
алиментно задължение да осигури такава издръжка на детето си, която да осигури
оптималното му развитие, съобразно обикновените условия на живот за него. Определеният
размер на издръжката от първоинстанционния съд е справедлив и в още един
аспект, а именно, че същия има алиментно задължение за издръжка към още едно малолетно
дете, а именно синът му Г. У., за който
има данни за здравословни проблеми.
С оглед
изложеното жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а
съдебния акт в обжалваната от въззивницата част – следва да се потвърди.
В хода на въззивното
производство не се събраха такива доказателства, които да разрушат убеждението
на въззивния съд в правилността на обжалвания съдебен акт. Решението е валидно,
допустимо и мотивирано. Съдът не констатира противоречие на същото с
материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати в
производството пред Първоинстанционния съд.
Съобразно
изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд, с тези на
първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната от въззивницата част.
По разноските
:
Съдът е
сезиран с претенция за присъждане на разноски само от страна на въззиваемия.
Независимо от изхода на делото на същия не му се дължат разноски, предвид
липсата на доказателства за тяхното реално извършване.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен
въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение първо от
ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 286456 от 27.11.2019
г., постановено по гражданско дело № 36464 по описа за 2019 г., на Софийски
районен съд, 158 състав, в обжалваната част, за разликата над присъдения размер
на издръжката от 180 лева до претендирания размер от 400 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на въззиваемия за
присъждане на сторените деловодни разноски във въззивното производство като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………