Р Е Ш
Е Н И Е
София, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6030/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от В.Х.Р.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.Д. - САК, съдебен адрес:***, пл. “******, офис 12 против З. „Б.И.“
АД, ***, за сумата 110 000
лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на отказ от страна на застрахователя за
плащане на обезщетението – 26.02.2018 г.,
до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 07.05.2017 г.,
около 16,30 ч. в гр. Шумен на кръстовището между бул. Велики Преслав и ул.
Константин Преславски, на пешеходна пътека, е настъпило ПТП по вина на водача
на л.а. БМВ 116Л, Рег.№ ***** Я.С.А., който не пропуснал движещата се пешеходка
М.Д.К.. В резултат на ПТП настъпила смъртта й.
Ищцата е дъщеря на починалата. Заявява, че изключително
тежко понася смъртта на майка си, с която са имали близки и топли
взаимоотношения, подкрепяли се взаимно, между тях съществувала силна и трайна
емоционална връзка на обич. Тази внезапна загуба се отразила изключително
негативно на психиката й, като оставила у нея чувство на празнота и
безпомощност. Била тъжна и подтисната и не можела да повярва, че най-близкият й
човек вече го няма.
По случая е образувано н.о.х.д. № 403/2017 по описа на
Шуменски окръжен съд, като с Присъда № 1 от 10.01.2018 г. водача А. е признат
за виновен за настъпилото ПТП и причинената по непредпазливост смърт на
пешеходката К.. Присъдата е влязла в законна сила на 26.01.2018 г.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 02116001537652, валидна за периода 08.06.2016 г. – 07.06.2017 г.
По повод ПТП, ищцата твърди, че е сезирал ответното
дружество с молба-претенция с вх.№ ОК76628/02.02.2017 г. за изплащане на
обезщетение, но в законоустановения срок ответникът не се е произнесъл.
По изложените съображения
предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в
посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък, като е оспорил размера на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер. Претендира разноски.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение с процесния автомобил.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а. БМВ с
рег. № ******.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
починалата, която е пресичала без да се увери в собствената си безопасност,
като степента й на вина е поне 90%.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Представил е писмени доказателства, поискал е ангажиране
на гласни такива и назначаване на автотехническа експертиза.
В приложения по делото отговор моли предявеният иск да се
уважи изцяло, като неоснователен и недоказан. Алтернативно претендира
намаляване на присъденото обезщетение. Претендира разноски по списък
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 07.05.2017 г., около
16,30 ч. в гр. Шумен, водачът на л.а. БМВ 116Л, Рег.№ ****** Я.С.А.,*** Преслав
и ул. Константин Преславски, на пешеходна пътека, не пропуснал движещата се
пешеходка М.Д.К. и е причинил ПТП, като е я е блъснал.
В резултат на катастрофата
М.Д.К., майка на ищцата, починала.
По делото бе
прието за безспорно установено наличието на застрахователно правоотношение за
автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество з.п. № 02116001537652, валидна за периода 08.06.2016 г. –
07.06.2017 г.
С присъда от 10.01.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 403/2017 по описа на Шуменски
окръжен съд, влязла в законна сила на 26.01.2018 г., водачът на лекия автомобил
Я.С.А. е признат за виновен за настъпилото ПТП и причинената по непредпазливост
смърт на пешеходката К. – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. І НК и му е наложено съответното наказание.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ,
допусната във връзка с направените от ответника
оспорвания, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява че произшествието
е настъпило на 07.05.2017 г. около 16,30 ч. в , в светлата част на денонощието,
при слънчево и сухо време с отлична видимост. Платното за движение е широко 16
м. с две пътни половини от по 8 м., като починалата пешеходка е пресичала
отдясно наляво за посоката на движение на лекия автоболи. Ударът е настъпил с
предна средна част ан автомобила,вляво от десния бордюр за посоката на движение
на автомобила. Според експерта, ако се
приеме, че вдясно е имало паркирани автомобили, заемащи около два метра от
платното, то пешеходката е изминала около 3,50 – 4,00 м. и през това време е
следвало да бъде забелязана от водача. Скоростта на л.а. БМВ към момента на
удара е била между 40 и 50 м.
Във
връзка с механизма на станалото ПТП ответникът поиска и съдът допусна разпит на
един свидетел – водачът на лекия
автомобил, причинил катастрофата Я.С.А., но, в хода на съдебното производство, този свидетел бе заличен.
По искане на ищцата и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита свидетелs Р.Х., неин роднина.
В
показанията си той заяви, че катастрофата е станала на рождения ден на М.К.,
която, отивайки до магазина, била блъсната брутално на пешеходна пътека, след
което е починала няколко часа по – късно
в болницата, Смъртта на майка й, за което той трябвало да й съобщи, се отразила ужасно на ищцата, изпаднала в шок
. М.е била на 83 години, била е любител на туризма,
трудолюбив и всеотдаен човек, много всеотдайна към децата и внуците. Дори
свидетелят зна, че преди години е продала една къща и ниви, за да закупят в
София апартамент на големия й внук. В. няма сестри, била е много близка с майка
си, продължава често да ходи на гроба й, дори е запазила дрехите на майка си и ги е занесла в
Карлово.
До настоящия момент, въпреки образуваната при ответника
щета, плащане не е извършено.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „Б.И.“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата В.Х.Р. от станалото на 07.05.2017 г.
ПТП, изразяващи се в болки и страдания в размер 110 000 лв., вследствие причинените
от катастрофата травми, със законните последици – лихва от деня на отказа за
плащане от застрахователя – 26.02.2016
г.,
и разноски
по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и да се определи по справедливост от съда, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата вследствие причинената на майка й смърт, като вземат пред
вид всички обстоятелства, приети за доказани по делото.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП ищцата е загубила майка си, с която, както бе доказано, е
особено близка. Ищцата няма братя и сестри и майка й е била единственият човек,
с когото тя да си споделя проблемите, да може да разчита за помощ, от когото е
търсела подкрепа и разбиране. Двете са имали силна и трайна емоционална връзка на обич и загубата й се е отразила много тежко, тя все още не се
е възстановила и тази загуба ще я съпътства и занапред.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване на причинените неимуществени вреди е
доказан по основание, като
следва да се разгледа и възражението
на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на пострадалата. Това възражение на ответната
страна, обаче, не бе доказано в хода на съдебното производство, а съдът следва
да се съобрази и със задължителната сила на постановената по описаната по –
горе присъда срещу виновния водач. Безспорно се доказа както от приложената
присъда с мотивите към нея, така и от заключението на назначената и приета
САТЕ, че причината за настъпването на ПТП е поведението на водача на лекия
автомобил, който е имал видимост към пешеходката, а неговата скорост към
момента на удара е била 40 – 50 км/ч. и от негова страна е налице
несъобразяване и незачитане на правилата за безопасност на движението по
пътищата..
С оглед изложеното съдът намира, че уважаване на
предявената претенция за целия размер, за който е предявен искът, би
било адекватна обезвреда на претърпените от ищцата и доказани в производството
неимуществени вреди,
С оглед изхода на спора на адвоката на ищцовата страна адв.
Я.Д. - САК, със съдебен адрес:***, пл. “******, офис 12 следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38 ЗА в размер 3 730 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ***, да заплати на В.Х.Р., ЕГН **********, чрез адв.
Я.Д. - САК, съдебен адрес:***, пл. “*****, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, за сумата 110 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя,
ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на отказ от страна на застрахователя за
плащане на обезщетението – 26.02.2018 г.,
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на адв. Я.Д. -
САК, съдебен адрес:***, пл. “*****,
офис 12, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в
размер 3 730 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: