ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260001/07.01.2021
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 4/2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК вр. чл.396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.Д.Я., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв.Ж. против определение № 3557/29.10.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 3150/2020г. на ОС - Варна, с което по молба на И.
В. К., в качеството му на
синдик на ЕТ „Орион – Весела Николова“ е допуснато обезпечение на бъдещ иск с
правно основание чл.439 ГПК, предявим против настоящия жалбоподател, за
приемане за установено, че образуваното и провеждано принудително изпълнение по
изп.д. № 20207180400116 на ЧСИ Ст. Д. е незаконосъобразно,
чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по това
изпълнително производство.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излагат се
доводи, че бъдещият иск е недопустим, тъй като сочените от молителя обстоятелства
не съставляват нови по см. на чл.439 ал.2 ГПК, както и поради това, че синдикът
не е процесуално легитимиран да предявява лично искове, освен изрично
предвидените такива в чл.645 – чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД и сред които не е иска по
чл.439 ГПК. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния
акт и отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение.
В срока по чл.276 ГПК частната жалба е
оспорена с възражения за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.
Навеждат се доводи за липса на надлежно учредена представителна власт на адв. Ж.,
за просрочие на жалбата, както и подробни аргументи срещу твърденията на
жалбоподателя за недопустимост на бъдещия иск.
При
извършената проверка по редовността на настоящото производство, вкл. и по
наведените в отговора възражения, настоящият състав намира, че частната жалба е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е определение на ОС –
Варна, с което съдът се е произнесъл по предявена пред него от Иван Карабоев в
качеството му на синдик на ЕТ „Орион – Весела Николова“ молба с правно
основание чл.390 ГПК. По аргумент от чл.396 ал.1 ГПК този акт подлежи на
обжалване като с оглед постановения резултат срокът за ответника по бъдещия иск
започва да тече от получаване на съобщението от съдебния изпълнител за
наложената обезпечителна мярка. Видно от материалите по първоинстанционното
дело /л.28/ съобщението на ЧСИ Д. е от дата
03.11.2020г., а настоящата частна жалба е подадена по пощата на 10.11.2020г.,
т.е. в срока по чл.396 ал.1 ГПК чрез надлежно упълномощен процесуален
представител /л.27/.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
За да бъде допуснато обезпечение по чл.390 ГПК е необходимо комулативното наличие на следните предпоставки – бъдещият иск
да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и
исканите обезпечителни мерки да са адекватни на обезпечавания интерес.
Изводите за допустимостта и вероятната
основателност се извеждат преди всичко от посочените в молбата фактически
твърдения за бъдещата претенция, подкрепени с представените към нея писмени
доказателства, последното с оглед нормата на чл.391 ал.1 т.1 ГПК.
В настоящия случай молбата, учредила
производството по ч.гр.д. № 3150/2020г. на ОС – Варна е подадена от Иван
Карабоев в качеството му на синдик на ЕТ „Орион – Весела Николова“. В същата са
изложени твърдения, че съгласно ПДИ на ЧСИ Д.
по изп.д. № 116/2020г. е образувано изпълнително производство въз основа на
издаден по гр.д. № 2840/2015г. на ВОС в полза на взискателя Р.Я. изпълнителен
лист. Посочено е, че спорът по цитираното гр.д. е разрешен с влязло в сила на
29.01.2019г. решение. Сочи се, че с решение № 383/08.10.2019г. по т.д. №
123/2019г. на ОС – Бургас срещу Едноличния търговец е открито производство по
несъстоятелност, с оглед на което образуването на нови изпълнителни
производства е недопустимо, а вече образуваните се спират. Сочи се, че
вземането на взискателя не е установено със сила на пресъдено нещо по предявен
иск за собственост и че същото не е предявено в производството по
несъстоятелност, поради което и на основание чл.739 ал.1 ТЗ е погасено. Счита,
че тези две обстоятелства /откритото производство по несъстоятелност и
непредявяване на вземането/ съставляват нови обстоятелства, които обуславят
допустимостта и основателността на бъдещия иск с правно основание чл.439 ГПК за
приемане за установено, че принудителното изпълнение по изп.д. № 20207180400116
не е законосъобразно.
Искът по чл.439 ГПК е предоставен в защита на
длъжника в изпълнителния процес и има за предмет отричане на материалноправните
предпоставки за законност на принудителното изпълнение, в частност
съществуването на изпълняемото право. Защитата срещу незаконосъобразния
изпълнителен процес поради процесуални нарушения, свързани с допустимостта му и
реализирането в съответствие с процедурните правила се осъществява по реда на
обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист или на действията
на съдебния изпълнител, но не и чрез иска по чл.439 ГПК. Наред с това, условие
за допустимост на иска по чл.439 ГПК е отричането на изпълняемото право да се
основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и които имат за
последица погасяване на задължението /напр. доброволно плащане, спогодба,
изтекла погасителна давност/.
В настоящия случай, като основание на
бъдещата искова претенция на първо място се сочи откритото производство по
несъстоятелност спрямо ЕТ „Орион – Весела Николова“ и произтичащите от това
последици съгласно разпоредбата на чл.638 ТЗ. По същество обаче това е довод,
относим към процесуалната допустимост/законосъобразност на индивидуалното
принудително изпълнение срещу длъжника Весела Блажева, поради което по
изложените по-горе съображения не съставлява фактическо основание по см. на
чл.439 ГПК.
Не обуславя извод за допустимост, евентуално
за вероятна основателност на бъдещия иск и другото наведено в молбата твърдение
- погасяване на притезанието, предмет на принудителното изпълнение поради
непредявяването му в производството по несъстоятелността.
Видно от представените писмени доказателства,
изпълнителният лист в полза на взискателя /настоящия жалбоподател/ е издаден в
хипотезата на чл.245 ал.3 вр. чл.309 ал.2 ГПК – след отмяна на постановено
неприсъствено решение, въз основа на което първоначално е бил издаден
изпълнителен лист за парично вземане на Весела Блажева, отречено впоследствие с
влязло в сила решение. Съгласно ПДИ, предмет на принудителното изпълнение по
изп.д. № 116/2020г. е предаване владението върху два недвижими имота, получени
от В. Б. в хода на
изпълнението по първоначалния изпълнителен лист, при това не в качеството й на
ЕТ. Следователно не се касае за вземане срещу търговец в открито производство
по несъстоятелност, поради което и позоваването на разпоредбата на чл.739 ТЗ е
неоснователно. Още повече, че последицата визирана в тази норма е относима към
приключването на производството по несъстоятелност, твърдения за което не са
наведени и установени.
Ето защо, настоящият състав намира, че не са
налице изискуемите се предпоставки на чл.391 ГПК
за допустимост и вероятна основателност на бъдещия иск, поради което и молбата
за неговото обезпечение е неоснователна по тези съображения, без да е
необходимо да се формират мотиви относно обезпечителната нужда и исканата
обезпечителна мярка. Като е уважил същата първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №
3557/29.10.2020г., постановено по ч.гр.д. № 3150/2020г. на ОС – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на ЕТ „Орион – Весела Николова“, чрез синдика И.
К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно
основание чл.439 ГПК против Р.Д.Я., ЕГН ********** за приемане за установено,
че образуваното и провеждано принудително изпълнение по изп.д. № 20207180400116
на ЧСИ Ст. Д. е незаконосъобразно, чрез налагане на обезпечителна
мярка - спиране на изпълнението по това изпълнително производство.
Определението не подлежи на касационно
обжалване, по арг. от чл.396 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.