Р Е Ш Е Н И Е
№ 339/21.4.2021г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРИ ПЕТРОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
при
секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на
прокурора |
С. Янев |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по
К.А.Н. ДЕЛО № 128 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.В.В., ЕГН
********** против решение № 260177 от 18.12.2020 по анд 503/20 г. на РС
Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено НП № 33-0000038/11.02.20 г., на
Началник ОО „АА“- Пазарджик към РД „АА“ Пловдив, с което на касатора е наложена
глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 178а ал.10 пр.2 от ЗДвП за нарушение
на чл. 43 ал.1 т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 на МТИТС.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него
наказателно постановление. Излагат се съображения за незаконосъобразността му.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.
Ответникът Началник ОО „АА“- Пазарджик към РД „АА“
Пловдив не изпраща представител. Постъпило е писмено становище
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик счита,
че жалбата е неоснователна и моли да се отхвърли жалбата.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са
възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С решението на
Районен съд гр. Пазарджик е потвърдено НП № 33-0000038/11.02.20 г., на Началник ОО „АА“-
Пазарджик към РД „АА“ Пловдив, с което на касатора е наложена глоба в размер на
500 лв. на основание чл. 178а ал.10 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 43 ал.1
т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 на МТИТС.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно, че жалбоподателят /касатор в
настоящото производство/е санкциониран с НП за това, че на 23.01.2020 г., около
13:10 часа, в гр. Пазарджик, ул. „*** ***“№ *, при извършена проверка на пункт за
периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства с разрешение № 912/29.12.2016 г., като председател на комисия
С.В.В. с
идентификационна карта за достъп до информационната система за ППП на ТИ ППС №
8144 е извършил следното нарушение – на двадесет броя протоколи за извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС с номера както следва: №
21355402/17.01.2020 г.; № 21353283/17.01.2020 г.; № 21330661/15.01.2020 г.; №
21341675/16.01.2020 г.; № 21341142/16.01.2020 г.; № 21307077/11.01.2020 г.; №
21350198/17.01.2020 г.; № 21348685/17.01.2020 г.; №21347788/17.01.2020 г.; №
21329245/15.01.2020 г.; № 21320402/14.01.2020 г.; № 21314352/13.01.2020 г.; №
21309529/13.01.2020 г.; № 21307373/11.01.2020 г.; № 21350551/17.01.2020 г.; №
21307642/11.01.2020 г.; № 21351298/17.01.2020 г.; № 21352526/17.01.2020 г.; №
21351544/17.01.2020 г. и № 21352824/17.01.2020 г., като председател не е
положил подписа си върху протоколите.
За констатираното нарушение на касатора бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение Серия А – 2019 г № 274833 от
23.01.2020 г., за нарушение на чл.43, ал.1, т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС.
АУАН бил връчен лично на касатора, който в срока
по чл.44 от ЗАНН представил възражения, че
е пропуснал в няколко протокола да постави подписа си, но следвало да се вземе
предвид, че всички други реквизити били попълнени. На следващо място счита, че
следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
като е възприел изцяло констатациите описани в него, административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора
административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил
подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и
показанията на разпитания по делото актосъставител. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено
наказателното постановление.
Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН
и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано
в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства
правна квалификация по чл. 43 ал.1 т.6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 на
МТИТС.
Въззивният съд е отговорил на всички
възражения от страна на жалбоподателя /касатор в настоящето производство/.
Въззивното решение е подробно и мотивирано. Нови твърдения не се сочат пред
касационната инстанция.
Неоснователно е възражението, че нарушената разпоредба на
чл. 43 ал.1 т.6 от Наредбата е отменена и е създаден нов чл. 43а, чието
действие влиза в сила от 12.07.2021 г., поради което е настъпил по-
благоприятен за дееца закон. Съгласно, чл. 3 ал.1 от ЗАНН, за всяко нарушение
се прилага законът, който е действал към момента на извършването му.
Разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН не
касае нарушения на материално правните норми, които са действали по време на
нарушението, защото всеки правен субект
е длъжен да съобрази поведението си с тях към този момент. Принципът за по-
благоприятния закон би могъл да се приложи за настъпила по- благоприятна
санкционна разпоредба, но не и да дерогира административно наказателната
отговорност на нарушителя, заради последваща отмяна на нарушената от него правна норма.
Законосъобразно районния съд е приел,
че не е налице съществено процесуално нарушение при приложението на
санкционната норма на чл. 178а ал.10 от ЗДвП. Видът и размерът на наложеното
наказание са конкретизирани правилно словесно, поради което не е възникнала
неяснота за касатора, досежно неточното цифрово изписване на предложението от
санкционната норма.
Неоснователно е възражението, което се
прави пред касационната инстанция, че неправилно е отказано приложението на чл.
28 от ЗАНН. И по този въпрос районният съд е изложил подробни и убедителни
съображения. Липсват данни, че процесното нарушение разкрива по- ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от същия вид, още
повече, че се касае за формално нарушение.
При разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения.
Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260177 от 18.12.2020 по анд 503/20 г. на РС
Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/