Решение по дело №401/2017 на Районен съд - Павликени

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № ….

гр. Павликени, 05.04.2018 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАВЛИКЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, в откритото съдебно заседание, проведено на 07.03.2018 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ

при участието на секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 401 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба от С.М.П., ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 16-0311-000032 от 18.03.2016 г. на Началник РУП, П. към ОДМВР, В. Т., с което на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и вр. с чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева (седемстотин лева) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 (седем) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки. Търси цялостна отмяна и в с. з., чрез защитника си – адв. Т. поддържа жалбата.

 

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Не ангажира становище.

 

Павликенският районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:         

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна – засегнатото от атакувания акт лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

 

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като водач на лек автомобил - *** с рег. № ***на 18.09.2015 г. около 00.40 часа в гр. П. на ул. „***”, в посока „***” управлява лек автомобил *** с рег. № *** собственост на И. Д. З. с ЕГН **********, като след употреба на алкохол, изпробван с техническо средство „Дрегер 7410+” фабр. № ***, отчита 0,97 промила /нула цяло деветдесет и седем промила7, изгубва контрол над автомобила, отклонява се в ляво по посока на движението и се блъска в лек автомобил „***”, рег. № ***, който е паркиран на ул. „***” срещу блок № *. Водачът реализирал ПТП с материални щети. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – приложеният АУАН бланков № ***.

 

Последният е съставен на 19.02.2016 година – пет месеца по-късно. Липсват по делото доказателства въпросният да е съставен в присъствието на сочените за свидетели – показанията на св. М. или пък на жалбоподателя – необорените му твърдения в жалбата и показанията на св. Й., актосътавител.

 

В хода на съдебното следствие бяха разпитани множество свидетели, които заяват на датата на нарушението нарушителят да е бил известен, доколкото е бил на мястото на ПТП, на същата дата е бил изпробван за употреба на алкохол.

 

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което са възприети фактическото описание и квалификацията, дадени от проверяващите и наложено горното наказание. Видно от разписката към НП същото е връчено на жалбоподателя на 31.10.2017 г. – година и близо осем месеца след датата, посочена като такава на издаване.

 

Липсват по делото данни П. да се е укривал или сменял адреса си.

 

За процесното ПТП е наказана и съпругата на жалбоподателя – св. Д. Д. – П. – с приложеното Наказателно постановление № 15-0311-000238 от 12.10.2015 година. Видно от съдържанието му, с него е прието ПТП да е причинено от свидетелката. Липсват данни за две ПТП на същата дата, както и за отмяна на това НП.

 

Жалбата е депозирана в РС, гр. П. с входящ номер от 06.11.2017 г.

 

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели – за коментираните обстоятелства, доколкото същите са логични, точни и последователни, незаинтересовани, а и неоспорени.

 

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по надлежния за това ред, като в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН от лице пряко засегнато от санкционната част на атакуваното НП, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление - отменено.

 

Съдът приема, че при съставянето на акта не е спазен законовия тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от откриване на нарушителя, при което не следва да се образува административно-наказателно производство, а ако такова е образувано, то също следва да се прекрати. От изложеното по-горе става видно, че нарушителят е открит, известен е на АНО още на 18.09.2015 г. и от този момент започва да тече 3-месечния срок за съставяне на акта. Или срокът изтича на 18.12.2015 г., в конкретния случай актът е съставен на 19.02.2016 г.  – след изтичане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя. Отделно от изложеното, липсват безспорни данни дали действително и на тази дата е съставен, предвид липсата на конкретни данни за това и начина на съставяне, установен от показанията на св. М. и обстоятелството, че необорено остана твърдението на жалбоподателя да не му е съставян и връчван АУАН.

 

Съставянето на акт за установяване на нарушението извън посочения срок от откриване на нарушителя, респективно издаване на НП въз основа на така съставен акт означава  неоснователно административно-наказателно преследване спрямо лицето посочено като  нарушител. В този случай не е следвало да се съставя НП, а да се прекрати административно-наказателната преписка.

 

Отделно от това, Съдът приема и че при съставянето на НП не е спазен законовия шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на АУАН – в подкрепа на това съждение се явява и проточилата се повече от година и половина процедура по връчване на НП, без данни това забавяне да се дължи на виновно или каквото и да е поведение на жалбоподателя.

 

Не е спорно в теорията и съдебната практика, че коментираните срокове са давностни, прилагат се служебно и с изтичането им държавата губи своето материално право да наложи (в случая) наказание на дееца – така Тълкувателно постановление № 1 от 27  февруари 2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ВАС. Давността погасява административно наказателната отговорност, което на свой ред прави административнонаказателното производство недопустимо.

 

Отделно за въпросното ПТП има влязло в сила НП, с което е прието то да е причинено от друго лице.

 

Горното налага изводът за незаконосъобразност на НП и отмяна на същото на това основание, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество на делото.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш   И :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 16-0311-000032 от 18.03.2016 г. на Началник РУП, П. към ОДМВР, В. Т., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено пред ВТАдмС.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

И. И.