РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. Пловдив , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330204307 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 60 от 07.06.2021г.,
издадено от Директор на ОД „Безопасност на храните“ – гр. Пловдив, с което
на И. Н. К.., ЕГН **********, на основание чл. 420а, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Жалбоподателят обжалва така издаденото наказателното
постановление, като в жалбата и в съдебно заседание моли глобата да бъде
намалена до минимално предвидения в закона размер.
Въззиваемата страна взема писмено становище в хода на процеса за
неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, от
процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване,
предвид което е процесуално допустима.
1
След преценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът прие от фактическа страна следното:
АУАН е издаден за това, че при извършена документална и физическа
проверка на И. Н. К., ЕГН ********** на 21.05.2021г. в с. Кръстевич, се
установила липсата на 99 бр. дребни преживни животни, които са се водили
налични в жив обект 4177-0104, собственост на К.. По данни на
жалбоподателя, животните са били предадени без ветеринарномедицинско
свидетелство. Въз основа на така издадения АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което била наложена глоба на И.
Н. К., ЕГН **********.
С оглед различието в посочените ЕГН-та в АУАН и НП и с оглед
принципа на служебното дирене на истината, съдът изискал справка за трите
имена на лица с посочените ЕГН-та в АУАН и НП. Видно от изготвената
справка, жалбоподателят има ЕГН **********, т.е. посоченото негово ЕГН в
акта за установяване на административно нарушение. Лицето с ЕГН
********** е Т. Д. С., което се потвърждава и от съдържанието на АУАН,
видно от който лице с такива имена и с такова ЕГН е посочено като свидетел
по акта.
От представената по делото справка от ТП-НОИ Пловдив се установява,
че жалбоподателят получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68 от КСО в размер на 255 лв.
Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените
по делото писмени доказателства – Констативен протокол за наличие или
липса на животни № 1/21.05.2021г., Декларация от И. Н. К., 2 бр. справки
НБД за имената на лица и писмо от НОИ-ТП-Пловдив. Описаната в АУАН
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и с
изричното съгласие на същия, в хода на наказателното производство не са
били разпитани свидетелите, доколкото и описаното от тях съответства на
писмените доказателства.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира, че е налице
съществено процесуално нарушение, което следва да доведе до отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Безспорно се установява, че записаното в наказателното постановление
ЕГН не отговаря цифрово на посоченото в АУАН ЕГН, както и е различно от
истинското ЕГН на нарушителя. Така, безспорно единият от задължителните
идентификационни данни и реквизити на всяко наказателно постановление,
не отговаря на действителните данни за самоличността на нарушителя.
Това обстоятелство според настоящия състав води до цялостно
опорочаване на административно-наказателното производство. Погрешното
посочване на ЕГН в НП на лицето, което се сочи за нарушител, безспорно се
2
явява пречка нарушителят, посочен в актът на държавна принуда -
наказателното постановление, да бъде установен еднозначно. Отделно от това
е видно, че изписаното в процесното наказателно постановление ЕГН е на
друго лице. Дори това нарушение да е резултат на допусната техническа
грешка, недопустимо е тя да се санира едва в съдебното производство, тъй
като това би противоречало на контролно-отменителните правомощия на
съда. Същевременно, в ЗАНН не е предвидена и процедура за поправка на
ОФГ в издадени наказателни постановления. Ето защо съдът намира, че при
издаване на наказателното-постановление има допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на
императива на чл.57, ал.1, т.4 ЗАНН. Неспазването на императивните
нормативни изисквания винаги се приема от съдебната практика, като водещо
до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно издадено,
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления, въпросният
реквизит не може да се извлича по пътя на формалната или правна логика,
още по–малко по тълкувателен път от съдържанието на други документи по
преписката. В този смисъл не се споделя доводът на процесуалния
представител на АНО, че това нарушение не е съществено, тъй като
личността на нарушителя е достатъчно добре индивидуализирана чрез
посочване на точното му име и местоживеене и правилното посочване на
ЕГН-то на лицето в АУАН. При положение, че е възможно дублиране на
имена на различни лица, то именно единният граждански номер на всеки от
тях обуславя пълната и правилната им идентификацията като физически лица,
носители на права и задължения (арг. от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗГР).
За пълнота следва да се посочи, че чл.53, ал.2 от ЗАНН не намира
приложение в настоящия случай, доколкото не се касае за пропуск в акта за
установяване на нарушение, а за грешно изписан задължителен реквизит и то
в наказателното постановление, е не в АУАН. Нещо повече, при грешното
изписване на ЕГН, реално няма как актът на държавна принуда, какъвто
именно се явява наказателното постановление, да доведе до възможността
държавата да реализира наложеното административно наказание. Това е така,
тъй като не би могъл да бъде принуден жалбоподателят да заплати глобата,
доколкото при изпълнението на наказанието, същото ще следва да се изпълни
съгласно посоченото в диспозитива на наказателното постановление, тоест
срещу нееднозначно определено лице, като няма да е ясно дали принудата ще
следва да бъде осъществена срещу лице с посоченото в НП ЕГН, или срещу
лице с посочени три имена, което обаче при всички положения не е
достатъчно индивидуализирано. Поради това и не би могло да се стигне с
обжалваното наказателно постановление до реално наказване на нарушителя,
респ. до изпълнение на целите на административното наказание чрез
реализиране на държавна принуда спрямо него.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила при издаване
на конкретния акт съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото,
без да се разглежда спорът по същество. При това положение следва
3
обжалваното наказателно постановление да се отмени изцяло. В този смисъл
са и Решение №356/27.11.2014 г. по КАНД №324/2014 година на АС-Хасково,
Решение № 15/17.01.2014г. по КАНД № 572/2013 година на АС-Хасково и др.
При този изход на спора, разноски са дължими от въззиваемата страна
на жалбоподателя, но при липсата на извършени такива, разноски не следва
да се присъждат.
Мотивиран от горното, РС Пловдив, Х н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 60 от 07.06.2021г., издадено
от Директор на ОД „Безопасност на храните“ – гр. Пловдив, с което на И. Н.
К., ЕГН **********, на основание чл. 420а, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, е наложено административно наказание –
„глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4