№ 29
гр. Благоевград , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
В. Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20201200600457 по описа за 2020 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба
на В. Г. Б. и Н. И. Б. – подсъдими в производството, чрез техния защитник -
адвокат М.К. от АК – Благоевград, срещу Присъда № 330/19.05.2020 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 445/2019 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с която
подсъдимите Б. са признати за виновни по повдигнатото им с подадена от
частния тъжител В. А. Ч. тъжба както следва: Подсъдимият Б. е признат за
виновен в това, че на 05.09.2019 г. около 17 ч в гр.Г.Д. на улица „С.С., №*, е
причинил на В. А. Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето - по задно-външната
повърхност в средната трета на дясната мишница напречно разположено,
лентовидно, синкаво кръвонасядане с размери 2/9 см; по предновъншната
повърхност в средната трета на лявото бедро овално, бледо-синкаво
кръвонасядане, с размери 3/5 см; бледо-синкаво кръвонасядане с размери 2/2
см по външната повърхност в горната трета на лявото бедро; бледо-синкаво
кръвонасядане с размери 1,5/2 см по вътрешната повърхност в средна трета на
лява подбедрица; бледо-синкаво кръвонасядане с размери 1,5/2 см по
външната повърхност в долната трета на дясно бедро и бледо-синкаво
1
кръвонасядане с размери 1,5/1,5 см по външната повърхност в средната трета
на лявата мишница, като за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК съдът го е
осъдил на наказание глоба в полза на държавата в размер на 200 лв.; подс. Б. е
признат за виновен и за това, че на 05.09.2019 г. около 17 ч в град Гоце
Делчев на улица „С.С.” №*, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, е казал
унизителни думи за честта и достойнството на В. А. Ч. в нейно присъствие -
„крадла, пикла, помакиня мръсна, зелена тиква“, като за престъпление по чл.
146, ал. 1 НК съдът го е осъдил на наказание глоба в размер на 1 200 лв. С
присъдата районният съд е признал подсъдимата Н. И. Б. за виновна за това,
че на 05.09.2019 г. около 17 ч в град Гоце Делчев на улица „С.С.” №*, община
Гоце Делчев, област Благоевград, е казала унизителни думи за честта и
достойнството на В. А. Ч. в нейно присъствие - „крадла, пикла, помакиня
мръсна, зелена тиква“, като за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК я осъдил на
наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 200 лв.
С присъдата районният съд се е произнесъл по предявените граждански
искове, като е осъдил подс. В. Г. Б. да заплати на частния тъжител В. А. Ч.
сумата от 700 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, сумата от 600 лв. като
обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното
престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, а подсъдимата Н. И. Б. е осъдена да
заплати на частния тъжител В. А. Ч. сумата от 600 лв. като обезщетение за
причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 146,
ал. 1 НК, като и трите суми са присъдени със законната лихва, считано от
05.09.2019 г. до окончателното им изплащане.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят на частния тъжител Ч.
направените от последната разноски по делото като адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв., както и дължимите разноски по сметка
на РС – Гоце Делчев за вещо лице от 109,80 лв. и държавна такса по
предявените граждански искове – подс. Б.а – 50 лв., а подс. Б. – 52 лв.
В жалбата на защитника на подсъдимите се излагат доводи за това, че
присъдата е несправедлива, неправилна и незаконосъобразна, постановена
при съществени нарушения на закона и недоказаност на обвинението. В
допълнителните съображения по жалбата се излагат подробни доводи защо
2
защитникът на подсъдимите счита, че не е установено по безспорен и
категоричен начин извършено престъпление от подсъдимите. Изтъква се, че
майката на тъжителката – св. А.П., и тъжителката Ч. са били агресивни срещу
подсъдимите, които са желаели да упражнят законните си права, като първите
са предизвикали конфликтната ситуация; доказателствата установявали, че
тъжителката била взела документи от стаята на бабата В.П. за бъдещото
прехвърляне на имота и това е било причината за разправата с подсъдимите,
които не били допускани да влязат в имота, като тъжителката е препречвала
пътя им и ги е обиждала, като с действията на тъжителката конфликтът
ескалирал, като е нанесла и телесни увреждания на подс. Н.Б. В жалбата се
твърди, че обясненията на подсъдимите били в пълно съответствие с
изложеното в подадените от същите частни тъжби, по които били образувани
наказателни дела от частен характер, с показанията на полицейските
служители и св. Б., с писмените доказателства по делото, а в отговорите на
частната тъжителка по тези две дела били изложени различни твърдения от
изложените в тъжбата по настоящето дело и показанията на разпитаните
свидетели, като достоверна била версията на подсъдимите. Изтъкват се
противоречия в показанията на свидетелите, доведени за разпит от
тъжителката, като се твърдят такива противоречия с частни тъжби и отговори
по тях по другите водени между страните наказателни дела от частен
характер. Според защитника подсъдимите не следвало да бъдат осъдени,
защото имало свидетели – очевидци, които били заинтересовани и поради
това показанията им били недостоверни, защото подсъдимите не са имали
намерение за конфликт, а тъжителката си е осигурила свидетели, а макар и св.
Б. да не е бил очевидец той е бил през цялото време в телефонен контакт с
майка си /подс. Б.а/ и показанията му били в съответствие с обясненията на
подсъдимите. Сочи се противоречие в медицинското свидетелство за
нараняванията на тъжителката, че не били извършен преглед на тъжителката,
противоречия в механизма за получаване на нараняванията съгласно СМЕ,
като не се установявала причинна връзка между получените увреждания и
действия на подс. Б., който не се установява да е автор на такива действия и
да е допускал или целял настъпване на телесна повреда, като агресията е била
от тъжителката, а не от подсъдимите, за които са налице характеристични
данни какви хора са. Според защитника на подсъдимите не се установявало
от доказателствата да са изричали същите обидни думи, като не се
3
установявало кога са ги изричали, от кой първо, повтаряли ли са ги, като
подс. Б. бил казал народна поговорка, а не е обидил тъжителката; нямало
доказателства, че подсъдимите са нарекли тъжителката „крадла“; като не
било установено по несъмнен начин това обвинение.
Иска се съдът да отмени в цялост присъдата, като подсъдимите се
оправдаят по повдигнатите им обвинения, като се отхвърлят предявените
граждански искове и не се присъдят разноски по делото на тъжителката,
защото такива не са поискани. Алтернативно се иска обжалваната присъда да
бъде изменена, като се намалят наложените наказания глоба в минимален
размер и се намалят уважените размери на гражданските искове. Претендират
се направените разноски във въззивната инстанция.
Във възражение на повереника на частния тъжител В. Ч. – адв. А.К., се
изразява становище за неоснователност на жалбата, като в същата се излагали
твърдения, които не се основавали на мотивите на съда. Оспорва се
становището във въззивната жалба, че подсъдимите не са търсили конфликт,
тъй като съществуващите между страните спорове за собственост не следвало
да се решават чрез самоволни действия; материалите по приложената
неприключила прокурорска преписка не следвало да се обсъждат като
доказателство в производството; правилно районният съд при обсъждане
обясненията на подсъдимите е посочил, че са тяхна защитна теза;
доказателствата по делото установявали, че подсъдимите се саморазправяли с
тъжителката и майка й, а не решавали споровете по предвидения в закона ред;
свидетелите – очевидци били на място не за да причакат и нападнат
подсъдимите, а защото били извикани от тъжителката да приберат обратно
багажа на майка й, но те изчакали връщането на подсъдимите, които били
помолени от тъжителката сами да върнат изнесеното обратно; по делото
нямало никакви доказателства тъжителката да е причинила телесни
увреждания на подс. Б.а, като се иска направените възражения съдът да има
предвид при произнасянето по въззивната жалба.
Пред Благоевградски окръжен съд не е проведено съдебно следствие за
събиране на нови доказателства.
Повереникът на частния тъжител Ч. – адв. К., заявява в хода на
съдебните прения искане въззивната жалба да се остави без уважение като
4
неоснователна. Сочи се, че съдът е обсъдил всички писмени доказателства и
свидетелските показания на очевидците, от които се установявало време,
място, начин и автор на всяко едно от деянията. Иска се постановяване на
решение за потвърждаване на присъдата. Претендират се направените
разноски във въззивната инстанция.
Частният тъжител Ч. не изразява лична позиция в допълнение на
казаното от повереника й.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимите – адв. К., сочи, че районният съд неправилно е възприел
фактическата обстановка по делото, като подсъдимите Б. били потърпевши от
действията на частния тъжител и водените от нея свидетели, подсъдимите са
пресрещнати, нападнати и обиждани; превратно били преценявани събраните
доказателства, като в свидетелските показания на близките на тъжителката
имало редица противоречия; според защитника на подсъдимите районният
съд не бил обсъдил доказателствата, сочещи на невиновност на подсъдимите.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите
се признаят за невиновни по повдигнатите обвинения, като се оставят без
уважение гражданските искове. Алтернативно се иска изменение на
присъдата с намаляване на наложените наказания на подсъдимите и
намаляване размерите на гражданските искове. Претендират се направените
разноски в производството.
Подсъдимият Б. в лична позиция заявява, че свидетелите на
тъжителката не казвали истината, тъй като никакви обиди не са отправяли
към тъжителката; подсъдимият е казал поговорка, за да спре насилието над
съпругата му. Подс. Б.а сочи, че не са имали никакво намерение да се случи
конфликт, а са искали просто да имат стая, като са невинни.
Благоевградски окръжен съд, при спазване на изискванията на чл. 314
от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата на подсъдимите Б. чрез техния защитник – адв. К., е подадена в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК и е процесуално допустима.
Анализирайки събраните в хода на проведеното съдебно следствие от
районния съд доказателства, съдът намира за установена следната фактическа
5
обстановка, която се различава за някои от обстоятелствата на случилото се
от описаната в мотивите на обжалваната присъда, като според въззивната
инстанция следва да се направят различни фактически изводи от отразените в
мотивите на районния съд и съответни на същите различни правни изводи.
Следва да се приеме за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни и противоречиви доказателствата по делото относно
отношенията между частния тъжител Ч. и подсъдимите Б. преди случилото
се. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели и дадените
обяснения от подсъдимите се установява по непротиворечив начин, че към
датата на обвинението отношенията между подсъдимите Б. от една страна и
тъжителя Ч. и майка й – св. А.П., от друга, не били добри, защото въпреки
роднинските връзки между тях двете страни по спора имали
неразбирателство кой какво да ползва от общия им жилищен имот, намиращ
се в гр.Г.Д. на ул. „С.С.“ №*, като около месец преди датата на обвинението
подс. Б. бил поискал от майката на тъжителката да освободи стая на първия
етаж в посочения по-горе имот, но това св. П. не направила.
Липсват противоречия в доказателствата, установяващи
характеристични данни за подсъдимите Б. - същите са съпрузи, живеят
постоянно в гр. Дупница, не са наказвани до датата на обвинението за
извършени престъпления, нямат криминални регистрации, ползват се с името
на скромно семейство. Не са налице противоречия в доказателствата и за
роднинските връзки между страните по делото - частният тъжител Ч. живее
постоянно в гр. Благоевград, същата е племенница на подсъдимите Б., тъй
като подсъдимата Б.а е сестра на починалия баща на тъжителя Ч., а майка на
последната е св. А.П..
Липсва спор между страните за това, че са съсобственици на
недвижимия имот в гр.Г.Д. на ул. „С.С.“ №*, както и че в този имот към
датата на обвинението живеела в стая на първия етаж бабата на тъжителката
Ч. /която съответно е майка на подс. Б.а/ и на втория етаж - майката на Ч. – св.
П.. С оглед възникване на претенции за ползване на общия жилищен имот от
подсъдимите В. Б. и Н.Б. които искали да ползват стая на първия етаж, в
която имало спалня и други вещи на св. А.П., отношенията между роднините
се влошили, като подсъдимите Б. започнали да подготвят документи за
6
прехвърляне на полагащата се на живеещата на първия етаж В.П. част от
имота на подс. Б.а, подс. Б. поискал от св. А.П. да освободи претендираната за
ползване от тях стая, като поради неизвършване на тези действия същите
решили сами да освободят стаята.
На 05.09.2019 г. около 10 ч подсъдимите пристигнали в гр.Г.Д. и
отишли в посочения по-горе имот. Същия ден трябвало да подават документи
за социални помощи на бабата В.П. и да подготвят документи във връзка с
бъдещото прехвърляне на дела от къщата на бабата. Преди да отидат в
съответните административни служби за необходимите документи, двамата
подсъдими започнали да освобождават стаята, за ползването на която имали
претенции, като матракът на спалнята преместили в съседна стая, ползвана от
тъжителката и нейната майка, а останалата част от спалнята и други вещи
изнесли на двора. Св. П. видяла от втория етаж, където била по това време, че
подсъдимите изваждат на двора вещите й, възникнал конфликт между тях,
при който подсъдимите казали на св. П., че са я „предупредили и сега твоите
боклуци са на двора“ /вж. показания на св. А.П./. Св. П., която искала от
подсъдимите да върнат в стаята спалнята й, се обадила в полицията /било
около 12 часа/, като на място били изпратени свидетелите Щурков и Късов,
служители на РУ Гоце Делчев. Полицаите на място установили скандал
между подсъдимите и св. П., като едната страна се оплаквала за изхвърлената
покъщнина, а другата – че е заключен вторият етаж /вж. показания на
посочените свидетели/. Били съставени протоколи за предупреждение само на
подс. Б.а и на св. П. на основание чл. 65 ЗМВР /вж. същите протоколи,
приложени в материалите по ДП № 496/2019 г. по описа на РУ – Гоце
Делчев/.
Около 13:30 часа подсъдимите /които не пожелали да върнат изнесените
вещи в къщата/ излезли, за да се снабдят с нужните им документи, за което
били дошли същия ден в гр.Г.Д.. Тогава св. П. решила да се обади на дъщеря
си – тъжителя Ч. /около 14 часа/, като при проведения разговор обяснила за
случилото се с подсъдимите, тъжителката веднага тръгнала с автомобил от
гр. Благоевград за гр.Г.Д.. Когато пристигнала в гр.Г.Д., тъжителката видяла
изнесения багаж на майка й на двора. Обадила се на свидетелите Б. /вуйна и
вуйчо на тъжителя Ч./, казала им за разправията с подсъдимите на обяд същия
ден, като Б. се придвижили от с. Беслен, където живеели, до къщата на ул.
7
„С.С.“ №* в гр.Г.Д., защото били извикани заради скандала. Когато
пристигнали на място, свидетелите Б. възприели изхвърления багаж на двора,
като св. П. била разплакана заради случилото се /показания на св. Б./. Кратко
време след пристигането на Б. на входната врата на двора на къщата се
появили подсъдимите Б.. Тъжителката Ч. обаче била заключила вратата и не
пускала подсъдимите да влязат, като им заявявала, че ще им отвори, ако това,
което е отвън на двора, го приберат вътре. Подсъдимата Н.Б.си пъхнала
ръката през отвора и направила опит да отключи, подс. Б. пък казвал, че ще
извика полиция. По съвет на св. Б. тъжителката извадила поставения от нея
ключ на вратата и подсъдимите успели да отключат и да влязат в двора,
където веднага започнала разправия между тях и тъжителката.
Противоречията в събраните пред районния съд гласни доказателства
касаят обстоятелствата как е протекла разправията между страните по делото,
какви действия са извършени от всяка една от страните. Според въззивната
инстанция при анализ на събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че след влизане на двамата подсъдими в двора на къщата, като отпред
ходел подсъдимият Б., а след него – подсъдимата Б.а, започнала разправия
заради изнесените на двора вещи на св. А.П., като тъжителката отново
отправила искане към подсъдимите да върнат в стаята мебелите, които били
на двора, но подсъдимите отказали, като подс. Б. отправил обидни думи към
св. П., като й казал, че е „мръсна помакиня“ и е правила оргии в къщата, и
тръгнали да влизат в къщата, при което тъжителката Ч. застанала на входната
врата на къщата, за да им попречи да влязат преди да са върнали
изхвърлените вещи, които били на двора. Започнало дърпане и бутане,
взаимно отправяне на обиди, защото тъжителката Ч. не искала да пусне
подсъдимите да влязат в къщата, а последните се опитвали да я издърпат от
вратата, за да си влязат в имота. Тъжителката Ч. по повод отправените обиди
към майка й казала на подсъдимия Б., че той е последният човек, който може
да говори за любовници /вж. показанията на св. А.П./, като му казала, че той е
„имал любовници навремето и незаконни деца“ /вж. показания на св. Б.а/,
последвало отправяне на думи от страна на подсъдимия, който нарекъл
тъжителката „пикла“ и тя ли ще кажела дали той е имал любовници,
последвало отправяне и на други обиди, които били изричани и от двамата
подсъдими – „мръсна помакиня“, „помакиня“, „пикла“, подсъдимият казал на
8
тъжителката, че „акъл“ от „зелена тиква“ не искал. Последвало блъскане на
тъжителката, която била застанала на входната врата на къщата от подс. Б.,
при което тъжителката се подпряла встрани на стената, където била тази
врата, подсъдимите успели да влязат в коридора на къщата, но тъжителката Ч.
ги изпреварила и отново застанала пред тях на входната врата на първия етаж,
като искала да им попречи да влязат преди да са изпълнили исканото от нея
връщане в стаята на изхвърлените на двора вещи на майка й. Последвало
отново дърпане и блъскане между тъжителката и подс. Б.а, при което на подс.
Б.а била причинена от действията на тъжителката Ч. телесни увреждания,
посочени в документите на л. 19-20 от делото на районния съд /наранявания,
хематоми и охлузвания в областта на десния горен крайник/. Продължили
дърпания и блъскания и между тъжителката и подс. Б., който я хванал за
двете ръце и я блъснал към стената, за да освободи входната врата,
тъжителката паднала на земята, след което подсъдимият я ритал по краката й.
Последвала намеса от страна на св. Б., който ги разтървал, след което
подсъдимите влезли в стаята, към ползването на която имали претенции и от
която били изхвърлили вещите на св. П., като подсъдимите продължили с
обидите към тъжителката, която била наричана пак „мръсна помакиня“,
„пикла“, на което последвали отговори от нея, че подсъдимите са „алчници“,
подсъдимият Б. бил „алкохолик“, а подсъдимата Б.а – „мърла“. Тъжителката,
майка й – св. П., и свидетелите Б. излезли на двора, а подсъдимите Б. останали
в стаята и затворили вратата. След известно време тъжителката почукала на
прозореца на стаята и отново казала на подсъдимите – „Докога ще чакаме, ще
излезете ли да товарите мебелите или няма“ /показания на св. А.П./, но тъй
като нямало отговор от подсъдимите тъжителката, св. П. и свидетелите Б.
вкарали вещите от двора в друга стая на първия етаж, като по искане на
подсъдимите изнесли още вещи от спорната стая, при следващия контакт
между тъжителката и подсъдимите в стаята /когато тъжителката свалила
пердетата от стаята/ отново имало конфликт между страните, свързан с
размяна на обидни реплики. Тъжителката се оплакала на Б. след случилото се
от болки в кръста и ръката.
По-късно тъжителката Ч. разговаряла по телефона със съпруга си – св.
Ч., на който казала за случилото се, като притеснен заради състоянието на
тъжителката същият пристигнал от гр. Благоевград в гр.Г.Д.. От разговора с
9
тъжителката разбрал, че подс. Б. я блъскал, удрял и ритал при опит да влезе в
къщата, като и двамата подсъдими са отправяли обидни думи към нея. По-
късно тъжителката със св. Ч. и св. П. се върнали в гр. Благоевград. На
следващия ден /06.09.2019 г./ тъжителката била прегледана от съдебен лекар
в гр. Благоевград, като й е издадено медицинско свидетелство /л. 6 от делото
на районния съд/, в което били констатирани описаните телесни увреждания -
по задно-външната повърхност, в средната трета на дясната мишница, се
вижда напречно разположено, лентовидно, синкаво кръвонасядане, с размери
2/9 см.; по предновъншната повърхност, в средната трета на лявото бедро се
вижда овално, бледо-синкаво кръвонасядане, с размери 3/5 см.; подобно
кръвонасядане с размери 2/2 см се вижда и по външната повърхност, в
горната трета на лявото бедро; подобно кръвонасядане с размери 1,5/2 см се
вижда и по вътрешната повърхност, в средна трета на лява подбедрица;
подобно кръвонасядане с размери 1,5/2 см се вижда и по външната
повърхност, в долната трета на дясно бедро и подобно кръвонасядане с
размери 1,5/1,5 см се вижда и по външната повърхност, в средната трета на
лявата мишница, като съдебният лекар е направил заключение, че
установените кръвонасядания в областта на мишниците, бедрата и
подбедриците на горни и долни крайници са й причинили болка и страдание
и могат да се получат по начин и време, посочени от тъжителката и описани в
същото медицинско свидетелство – блъскана, дърпана и ритана. Експертните
изводи на в.л. Ш. са в унисон с отразеното в медицинското свидетелство от
съдебния лекар.
Част от посочените факти са приети за установени и от районния съд,
като въззивната инстанция не се съгласява напълно с направения анализ на
доказателствата за обстоятелствата, за които са налице противоречия.
Неправилно районният съд е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите П., Б., Б.а и Ч. – макар и тези показания да са последователни и
непротиворечиви за действията на подсъдимите, са налице противоречия с
останалия доказателствен материал на тези показания за извършените
действия от частната тъжителка Ч.. Макар и св. Б. да е син на подсъдимите и
да не е очевидец на случилото се, според въззивната инстанция няма
основание да се приеме, че той дава недостоверни показания, че тъжителката
също е обиждала подсъдимите, както и че при дърпането и блъскането между
10
нея и майка му – подс. Б.а, последната е получила телесни увреждания, които
са констатирани в медицински документ. Показанията на св. Б. се подкрепят
не само от обясненията на подсъдимите, които сочат, че при разправията са
обиждани от тъжителката, както и че последната при дърпането и бутането е
причинила телесни увреждания на подс. Б.а, но и от медицинските документи
за уврежданията на неговата майка, в които на следващия ден след случилото
се са отразени получени увреждания при битов скандал предишния ден в 17
часа. В унисон с показанията на св. Б. са и показанията на св. П. и св. Б.а,
които сочат в показанията си отправените от тъжителката към подс. Б. думи,
че е имал любовници и незаконни деца; св. Б.а също сочи, че тъжителката е
казала, че подсъдимите били „толкова алчни“, а св. Б. също е чул „мръсни
алчници“, макар и да сочи, че тези думи са казани от подс. Б.а.
Непротиворечивите доказателства за влошените отношения между страните
по делото, предходния същия ден конфликт на обяд между подсъдимите и св.
П., развитието на разправията между страните по делото, възприета от
свидетелите П. и Б., като същите сочат в показанията си, че „беше такава
суматоха, че друго не съм чула“ /св. П./, „защото всичко беше за секунди“ /св.
Б./, както и близките добри роднински отношения между свидетелите
очевидци и тъжителката, дават основание според въззивната инстанция да се
кредитират показанията на очевидците но не изцяло, а се приемат за
недостоверни за посоченото от тях, че подсъдимите не са били обиждани от
тъжителката и последната не е блъскала и дърпала подс. Б.а. Във връзка с
обидната дума „крадла“ според въззивната инстанция не се установява при
случилото се на 05.09.2019 г. подсъдимите да са казали същата. Това сочат
само св. П. и св. Ч., но то е в противоречие с показанията на св. Б., които не са
чули такава обидна дума, а са били през цялото време на станалата разправия.
От доказателствата по делото се установява, че на следващия ден
подсъдимите са установили, че тъжителката е вземала документи от стаята на
бабата /това сочи и св. Ч./, за което има депозирана жалба, като майката и
съпругът на тъжителката са разбрали, че подсъдимите обвиняват
тъжителката, че е откраднала техни вещи, но категорични доказателства за
това, че са я наричали крадла преди да разберат това обстоятелство няма, като
свидетелите Б. са категорични, че не са чули тази дума от подсъдимите при
разправията на 05.09.2019 г. От доказателствата следва да се приеме и че
подс. Б.а не е наричала тъжителката „зелена тиква“, като тази дума е била
11
казана само от подс. Б., който признава за това в обясненията си, а
свидетелите Б. не сочат в показанията си да са чули и подс. Б.а да е казала
тази дума /чули са само същата да нарича тъжителката „помакиня мръсна“ и
„пикла“/, св. П. също не сочи конкретно тази дума като казана от подс. Б.а.
Във връзка с изложените доводи във въззивната жалба за
противоречие на свидетелските показания с изложени твърдения в
представени като доказателства по делото частни тъжби и отговори по тях,
съдът следва да посочи, че последните не са писмени доказателства по
делото, които да служат за проверка на доказателствения материал в
настоящото производство, тъй като са създадени от страните процесуални
документи по други наказателни производства и отразеното в тези писмени
документи подлежи на установяване по реда на НПК – заявеното от
тъжителите – с писмени и гласни доказателства или експертиза в хода на
образувано наказателно производство, а обясненията на подсъдимия в
отговорите – с даване на такива в хода на съдебно следствие.
Във връзка с изводите на в.л. по назначената и изготвена СМЕ следва да
се посочи, че изводите в същата подкрепят гласните доказателства за бутане,
дърпане между тъжителката и подсъдимите, за падане на тъжителката, като
експертните изводи са в унисон и с отразеното в медицинското свидетелство
на л. 6 от делото на районния съд за възможния механизъм за получаване на
констатираните от съдебния лекар увреждания. Във връзка с писмото на л. 41
от делото на районния съд следва да се посочи, че това писмо не дава
основание да се приеме, че не е извършен преглед от съдебен лекар на
тъжителката Ч. – не е спорно, че последната не е потърсила помощ за
нараняванията си в Спешно приемно отделение /СПО/ на МБАЛ Благоевград
на 06.09.2019 г., поради което няма как това да е отразено в документите на
това отделение, а е следвало да се поиска справка при съмнение /за каквото
според въззивната инстанция няма основание/ дали е била прегледана на
същата дата в СМО /Съдебномедицинско отделение/ на МБАЛ Благоевград.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд споделя
част от правните изводи на РС – Гоце Делчев.
Във връзка с повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 НК срещу подс.
Б. въззивната инстанция намира следното:
12
Правилно е прието, че събраните по делото доказателства установяват
осъществяване на изпълнителното деяние от състава на престъплението -
подсъдимият Б. на датата на обвинението е бил в конфликт с частния тъжител
Ч. на адреса, където се намира общ имот и на страните по делото /гр.Г.Д., ул.
„С.С.“ №*/, при станалата разправия около 17 часа тъжителката Ч. не е
пускала подсъдимите да влязат в къщата и подс. Б. е бутал и дърпал същата,
за да влязат със съпругата му в къщата, след като при това дърпане и бутане
тъжителката е паднала подс. Б. я ритнал, след което двамата с подс. Б.а влезли
в стаята, която искали да ползват, като с действията на подсъдимия Б. се
осъществява изпълнителното деяние „причинил“ телесна повреда.
Доказателствата по делото установяват и получените от действията на
подсъдимия Б. увреждания от тъжителя Ч., описани в издаденото медицинско
свидетелство от съдебния лекар д-р З. - по задно-външната повърхност, в
средната трета на дясната мишница, се вижда напречно разположено,
лентовидно, синкаво кръвонасядане, с размери 2/9 см.; по предновъншната
повърхност, в средната трета на лявото бедро се вижда овално, бледо-синкаво
кръвонасядане, с размери 3/5 см.; подобно кръвонасядане с размери 2/2 см се
вижда и по външната повърхност, в горната трета на лявото бедро; подобно
кръвонасядане с размери 1,5/2 см се вижда и по вътрешната повърхност, в
средна трета на лява подбедрица; подобно кръвонасядане с размери 1,5/2 см
се вижда и по външната повърхност, в долната трета на дясно бедро и
подобно кръвонасядане с размери 1,5/1,5 см се вижда и по външната
повърхност, в средната трета на лявата мишница, които според съдебния
лекар са й причинили болка и страдание. От свидетелските показания,
посоченото в медицинското свидетелство и експертизата на в.л. Ш. следва да
се приеме за установена и причинната връзка между деянието на подсъдимия
Б. и резултата от същото – причинените на тъжителя Ч. телесни увреждания,
посочени в заключението на съдебния лекар като кръвонасядания в областта
на мишниците, бедрата и подбедриците на горни и долни крайници.
Макар и в разпореждането за насрочване на делото да е налице известна
непрецизност в правната квалификация, в обжалваната присъда правилно
районният съд е приел с оглед събраните доказателства, че правната
квалификация на извършеното престъпление е по чл. 130, ал. 2 НК, като този
извод на съда е в съответствие както с отразеното в издаденото медицинско
13
свидетелство, където съдебният лекар е посочил, че констатираните от него
увреждания при преглед на частния тъжител Ч. на следващия ден след
случилото се са й причинили болка и страдание, така и с изводите на в.л. Ш.
/това становище на въззивната инстанция е съобразено с доказателствата по
делото – отразеното в медицинското свидетелство и експертизата на в.л. Ш., в
унисон с които са и гласните доказателства, установяващи блъскане, дърпане
и ритане на тъжителя Ч. и оплакванията на същата, че е бита, но и със
задължителните указания в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС, съгласно което незначителните наранявания, изразяващи се в
одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания с
разстройство на здравето – в случая установените на тъжителя
кръвонасядания по горните и долните крайници с оглед описаните размери на
същите не могат да се приемат за значителни и доколкото същите са
причинили болка и страдание на пострадалата не са свързани с разстройство
на функциите на организма й, като доказателствата по делото не установяват
такова/. От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл,
тъй като подсъдимият Б. е съзнавал обществената опасност и
противоправност на действията си, съзнавал е, че с блъскането, дърпането и
ритането на пострадалата Ч. ще й причини телесни увреждания, който
резултат е искал и целял да настъпи заедно с постигане на другата му цел - да
я отдръпне по този начин от вратите, за да влязат в стаята на къщата, от която
на обяд същия ден били преместили с подс. Б.а багаж на майката на
тъжителката, като е налице неопределен умисъл по отношение характера и
тежестта на уврежданията.
Във връзка с обвинението по чл. 146, ал. 1 НК срещу подс. Б.:
Въззивната инстанция намира, че са налице основания за изменение на
присъдата в тази част. От доказателствата по делото следва да се приеме, че
подсъдимият Б. е осъществил състав на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК,
като на 05.09.2019 г. в гр.Г.Д., на ул. „С.С.“ №* около 17 часа, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя Ч. в нейно присъствие,
като я нарекъл „пикла“, „мръсна помакиня“ „зелена тиква“. Неправилни са
изводите на районния съд, че подс. Б. е казал и обидна дума „крадла“ с оглед
посочения по-горе от въззивната инстанция анализ на доказателствата и
противоречията в тях относно казването на тази дума от подс. Б., като според
14
въззивната инстанция подсъдимият Б. не е нарекъл тъжителя Ч. „крадла“ и са
налице основания за оправдаването му за това. Че подсъдимият Б. е обиждал
частния тъжител Ч., наричайки я „пикла“, „помакиня мръсна“ и „зелена
тиква“, се установява от кредитираните от въззивната инстанция
доказателства. От доказателствата се установява, че в станалата разправия,
при която повече от един път подс. Б. е употребил посочените обидни думи,
тъжителят Ч. също е казала в присъствието на подс. Б. думи, с които е
засегнала честта и достойнството на последния, защото с оглед посочената
по-горе фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че тъжителката
Ч. е нарекла подс. Б. „алкохолик“, казала му е, че е имал „любовници“ и
„незаконни деца“, а двамата подсъдими наричала „алчници“, като тези думи
са изричани във времето на разправията, през която е имало взаимно
отправяне на обидни думи.
С оглед на приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка
следва да се направи извод, че подс. Б. е осъществил всички елементи от
състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, като на 05.09.2019 г. около 17
часа в гр.Г.Д. на ул. „С.С.“ №*, е казал нещо – думите „пикла“, „мръсна
помакиня“ и „зелена тиква“, унизителни за честта и достойнството на
тъжителя Ч., в нейно присъствие, като веднага тъжителката Ч. е отговорила
на обидните думи, защото в присъствие на тъжителя му отвърнала с обиди,
като е казала, че е имал „любовници“ и „незаконни деца“, че е „алкохолик“ и
че с подс. Б. са „алчници“. С оглед на горните съображения според въззивната
инстанция за това деяние на подсъдимия Б. и за извършеното деяние от
тъжителя Ч. следва да се приложи ал. 2 на чл. 146 НК, като се освободят и
двамата от наказание. За постигане целите по чл. 36 НК в конкретния случай
не е необходимо да бъде санкциониран подс. Б. /както и тъжителят Ч. по
делото, по което тя е подсъдима/, тъй като доказателствата по делото
установяват размяната на еднакви по тежест обидни реплики в целия период
на станалата разправия, конфликтно поведение както на тъжителката, така и
на подс. Б., поради което и двамата следва да бъдат освободени от наказание
за тези им деяния.
По обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК срещу подс. Б.а:
Въззивната инстанция намира, че са налице основания за изменение на
15
присъдата и в тази част. От доказателствата по делото следва да се приеме, че
подсъдимата Б.а е осъществила състав на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК,
като на 05.09.2019 г. в гр.Г.Д., на ул. „С.С.“ №*, е казала нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителя Ч. в нейно присъствие, като я нарекла
„пикла“ и „мръсна помакиня“. И за тази подсъдима са неправилни изводите
на районния съд, че е казала и обидна дума „крадла“, като въззивната
инстанция приема, че не е казала на тъжителя и че е „зелена тиква“, с оглед
посочения по-горе от въззивната инстанция анализ на доказателствата и
противоречията в тях относно казването на тези думи от подс. Б.а, като
според въззивната инстанция подсъдимата Б.а не е нарекла тъжителя Ч.
„крадла“ и „зелена тиква“ и са налице основания за оправдаването й за това.
Че подсъдимата Б.а е обиждала частния тъжител Ч., наричайки я „пикла“ и
„помакиня мръсна“, се установява от кредитираните от въззивната инстанция
доказателства. От доказателствата се установява, че в станалата разправия,
при която повече от един път подс. Б.а е употребила посочените обидни думи,
тъжителят Ч. също е казала в присъствието на подс. Б.а думи, с които е
засегнала честта и достойнството на последната, защото с оглед посочената
по-горе фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че тъжителката
Ч. е наричала и двамата подсъдими „алчници“, а подс. Б.а нарекла „мърла“,
като тези думи са изричани във времето на разправията, през която е имало
взаимно отправяне на обидни думи.
С оглед на приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка
следва да се направи извод, че подс. Б.а макар и да е осъществила всички
елементи от състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, като на
05.09.2019 г. около 17 часа в гр.Г.Д. на ул. „С.С.“ №*, е казала нещо – думите
„пикла“ и „мръсна помакиня“, унизителни за честта и достойнството на
тъжителя Ч., в нейно присъствие, веднага тъжителката Ч. е отговорила на
обидните думи, защото в присъствие на подс. Б.а тъжителят Ч. й отвърнала с
обиди, като е казала, че е „мърла“ и че с подс. Б. са „алчници“. С оглед на
горните съображения според въззивната инстанция за това деяние на
подсъдимата Б.а и за извършеното деяние от тъжителя Ч. следва да се
приложи ал. 2 на чл. 146 НК, като се освободят и двете от наказание. За
постигане целите по чл. 36 НК в конкретния случай не е необходимо да бъде
санкционирана подс. Б.а, както и тъжителят Ч., тъй като доказателствата по
16
делото установяват размяната на еднакви по тежест обидни реплики в целия
период на станалата разправия, конфликтно поведение в станалата разправия
както на тъжителката, така и на подс. Б.а, поради което следва да бъдат
освободени от наказание за тези им деяния.
С оглед на горните съображения са налице основания за изменение на
присъдата на районния съд в наказателната част при произнасянето по
обвинението за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1 НК от подсъдимите
Б., като се оправдаят, че са нарекли тъжителката Ч. „крадла“, а подс. Б.а – и
че е казала на тъжителката „зелена тиква“, и се отменят наложените
наказания глоби, като на основание чл. 146, ал. 2 НК, тъй като тъжителката е
отвърнала веднага с обида както на подс. Б., така и на подс. Б.а, бъдат
освободени от наказание за престъпления по чл. 146, ал. 1 НК двамата
подсъдими и тъжителят Ч..
Във връзка със защитната позиция на подс. Б. за това, че същият е казал
поговорка /“От зелена тиква семки не взимам“/, а не е отправил такава обидна
дума към тъжителката следва да се посочи, че от показанията на свидетелите
се установява, че същият е казал тези думи, за да засегне тъжителя Ч., защото
„акъл“ от нея не може да вземе, тъй като е „зелена тиква“, а следва да се
посочи едно от значението на думата тиква съгласно Тълковен речник /“Глава
на човек. В тиквата му няма капка мозък; Глупав човек. Голяма тиква е той, за
нищо не може да се уреди, Тиквата ми е зелена, Глупав съм“/, като се има
предвид и показанията на свидетелите за това, че тази дума е казана, защото
подсъдимият Б. не е искал „акъл“ от тъжителя, защото е „зелена тиква“,
очевидно е не само вложеното от подсъдимия Б. и общоприето обидно
съдържание на думата, но и възприето като такова от тъжителя Ч.. По
отношение на останалите думи – „пикла“ и „мръсна помакиня“, също имайки
предвид общоприетото значение на тези думи, обяснението на същите в
тълковните и синонимните речници, следва да се приемат като думи, които
засягат честта и достойнството на човек, защото с първата дума сравнението
отново е с лице, което не е достатъчно „пораснало“ /и поради това не може да
им дава акъл/ въпреки знанието на подсъдимите както за възрастта, така и за
семейното положение на тъжителя, а втората – съгласно обяснението на
думата мръсен в Тълковен речник /“Неприличен, долен, низък, нечестен“/ в
съчетание с „помакиня“ също има своето обидно съдържание, засягащо
17
честта и достойнството на човек, защото показва негови отрицателни
качества. Отправените от тъжителката към подсъдимата думи също показват
отрицателни качества на личността и казани в присъствие на обидения засягат
неговите чест и достойнство.
С оглед прилагане на реторсията за извършените деяния по чл. 146, ал.
1 НК за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК от подс. Б. в случая са
налице предпоставките на чл. 78а НК - за извършеното умишлено
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лв.,
подсъдимият Б. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VІІІ на НК, от престъплението не са причинени имуществени
вреди. При преценка на размера на административното наказание глоба, което
следва да се наложи на подсъдимия Б. за извършеното от него престъпление
по чл. 130, ал. 2 НК, както и районният съд е приел, липсват отегчаващи
вината обстоятелства, а са налице само смекчаващи обстоятелства - мотивът
за извършване на деянието – предходните отношения между подсъдимия и
тъжителя и упоритото противоправно поведение на Ч. при станалото,
предизвикало конфликтния отговор на подсъдимия, чистото съдебно минало
и положителните характеристични данни за подс. Б., като следва да се
определи административно наказание глоба в минималния размер от 1 000 лв.
По предявените граждански искове:
С оглед признаването на подсъдимия Б. за виновен в причиняването на
лека телесна повреда на частния тъжител Ч., районният съд е преценил, че са
налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане и поради
тази причина подс. Б. трябва да заплати на частния тъжител Ч. обезщетение за
претърпените от същата болки и страдания, като размерът на същото следва
да се определи по справедливост с оглед доказателствата по делото.
Районният съд е уважил частично предявения иск за обезщетение от деянието
на подс. Б., с което е осъществен състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК
– за сумата от 700 лв. /искът е бил предявен за 2 000 лв./ ведно със законната
лихва от датата на увреждането до плащането на дължимото. Районният съд е
пропуснал с присъдата да отхвърли иска над уважения размер. Въззивната
инстанция намира, че размерът на обезщетението следва да бъде намален на
18
500 лв., като се отхвърли над този уважен размер до предявения от 2 000 лв. С
оглед броя на описаните увреждания в медицинското свидетелство и
установения период, в който тъжителката Ч. е имала дискомфорт заради
уврежданията – 2-3 седмици според показанията на св. Ч., от една страна, от
друга – доказателствата установяват, че самата тъжителка при получаване на
нараняванията от действията на подс. Б. е имала поведение, с което е
допринесла за това да бъде блъскана и дърпана, защото е препречвала пътя на
подсъдимите и е искала да не ги допусне в имота, докато не приберат вещите
на майка й от двора, поради което същата има принос за получаване на част
от уврежданията, които са констатирани от съдебния лекар, като въззивната
инстанция намира, че справедливостта изисква подс. Б. да заплати само
сумата от 500 лв. за търпените от тъжителя Ч. болки и страдания.
По отношение на предявените граждански искове от тъжителя Ч. срещу
всеки един от подсъдимите Б. за суми от по 1 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпления по чл. 146,
ал. 1 НК. Макар и според въззивната инстанция подсъдимите Б. да не следва
да носят наказателна отговорност за тези престъпления, гражданските искове
се явяват основателни и доказани за суми по 200 лв., тъй като деянията на
подсъдимите Б. по изложените по-горе съображения осъществяват състав на
непозволено увреждане. Извършени са от всеки един от двамата подсъдими
Б. противоправни деяния /същите в присъствие на тъжителя Ч. са отправили
към нея обидни думи, на които тя веднага е отвърнала също с обидни думи/,
от тези деяния са причинени пряко и непосредствено вреди на тъжителя Ч. –
същата е била много разстроена от случилото се /показания на св. Ч., на
очевидците/. Налице е вина за извършените действия от подсъдимите, като
същите са съзнавали противоправния характер на действията си, че
нарушават задължението си да не вредят другиму. Отчитайки мотивите за
извършване на деянията от подсъдимите Б. и поведението на тъжителя Ч. при
скандала с оглед приетата фактическа обстановка, която непрекъснато е
провокирала подсъдимите в конфликта, отправила е също обидни думи към
всеки един от тях, въззивната инстанция намира, че следва да се присъди на
тъжителя обезщетение в размер на по 200 лв. за накърнените й чест и
достойнство, платими от всеки един от подсъдимите, ведно с поисканата
законна лихва от датата на увреждането, като в частта над уважените размери
19
и тези искове следва да се отхвърлят като неоснователни /това районният съд
е пропуснал да стори с присъдата/.
Във връзка с направените разноски в производството и исканията от
двете страни за тяхното присъждане въззивната инстанция намира следното:
Налага се коригиране на обжалваната присъда в частта за присъдените
разноски на частния тъжител в размер на 700 лв., като макар както в тъжбата,
така и в хода на пренията адв. К. е направила искане за присъждане на
разноските /не могат да се присъдят 12 лв. за платената д.т. поради липса на
жалба за това от частния тъжител/, с оглед прилагане на реторсията за две от
престъпленията, които са били предмет на разглеждане на делото, дължимата
сума следва да се намали на 300 лв., дължима само от подс. Б. по обвинението
по чл. 130, ал. 2 НК, за което му се налага административно наказание.
Налице са основания за изменение на присъдата в частта за разноските –
разноските за вещо лице по сметка на РС – Гоце Делчев са дължими само от
подс. Б., тъй като са направени по повдигнатото срещу него обвинение, като
дължимата от същия д.т. по предявените искове с оглед намаляване размерите
на обезщетенията, но и като се има предвид, че са предявени и разгледани два
отделни иска за обезщетение, за всеки от които се дължи минимума от д.т.,
следва да бъде коригирана от 52 на 100 лв., а 5 лв. като държавна такса следва
да се дължат ако се издаде изпълнителен лист срещу този подсъдим и то само
един път.
С оглед на горните съображения са налице основания за изменение на
присъдата в частта й, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, като за това престъпление се
освободи подс. Б. от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.; измени в частта за
обезщетението за неимуществени вреди от това престъпление, като се намали
сумата като обезщетение от 700 лв. на 500 лв., като в частта над уважения
размер от 500 лв. до предявения от 2 000 лв. гражданският иск се отхвърли
като неоснователен; измени се присъдата в частта, с която подс. Б. е признат
за виновен в извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, като подс. Б. се
оправдае за това да е наричал тъжителя Ч. „крадла“, като се отмени
наложеното на основание чл. 54 НК за това престъпление наказание глоба в
20
размер на 1 200 лв. и на основание чл. 146, ал. 2 НК, тъй като тъжителката Ч.
е отвърнала веднага с обида /че подс. Б. е имал любовници и незаконни деца,
че е алкохолик, че е алчен/ следва и двамата да се освободят от наказание;
следва да се измени присъдата в частта за присъденото обезщетение по иска
за вреди от това престъпление, като се намали същото на 200 лв. и се
отхвърли над уважения размер до предявения такъв от 1 500 лв.; следва да се
измени се присъдата в частта, с която подс. Б.а е призната за виновна в
извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, като подс. Б.а се оправдае за
това да е наричала тъжителя Ч. „крадла“ и „зелена тиква“, като се отмени
наложеното на основание чл. 54 НК за това престъпление наказание глоба в
размер на 1 200 лв. и на основание чл. 146, ал. 2 НК, тъй като тъжителката Ч.
е отвърнала веднага с обида /че подс. Б.а е „мърла“ и е „алчна“/ следва и двете
да се освободят от наказание; следва да се измени присъдата в частта за
присъденото обезщетение по иска за вреди от това престъпление, като се
намали същото на 200 лв. и се отхвърли над уважения размер до предявения
такъв от 1 500 лв.; следва да се измени присъдата в частта за разноските за
в.л., като само подс. Б. бъде осъден да заплати същите, както и в частта за
дължимата от същия подсъдим като държавна такса сума, като се увеличи
същата от 52 лв. на 100 лв. и се отмени дължимата два пъти д.т. от 5 лв. в
случай на издаване на изпълнителен лист. В останалата част са налице
основания обжалваната присъда да се потвърди. Подсъдимият Б. следва да
бъдат осъден да заплати на тъжителя за направените по делото разноски във
въззивната инстанция сумата от 200 лв. съразмерно с повдигнатото обвинение
за три престъпления и признаването за виновен и наказването на подс. Б. за
едно от тях и прилагане на реторсията за другите две престъпления.
Поради горните съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4, и
ал. 3 НПК и чл. 146, ал. 2 НК, чл. 338 НПК вр. чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК
Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 330/19.05.2020 г., постановена по н.ч.х.д. №
445/2019 г., по описа на РС – Гоце Делчев, с която подсъдимият В. Г. Б. с
посочена в присъдата самоличност е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и му е наложено наказание на основание чл.
21
57, ал. 2 НК глоба в размер на 200 лв., като на основание чл. 78а НК го
освобождава от наказателна отговорност като му налага административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/; ИЗМЕНЯВА посочената
по-горе присъда в частта за обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
от подсъдимия В. Б. на тъжителя В. Ч. от престъплението по чл. 130, ал. 2 НК,
като го НАМАЛЯВА от 700 лв. на 500 лв., а в частта над уважения размер от
500 лв. до предявения от 2 000 лв. отхвърля гражданския иск като
неоснователен; ИЗМЕНЯВА посочената присъда в частта, с която
подсъдимият В. Г. Б. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.
146, ал. 1 НК, като го оправдава да е казал на тъжителя В. А. Ч., че е „крадла“,
отменява наложеното на основание чл. 54 НК за това престъпление наказание
глоба в размер на 1 200 лв. и на основание чл. 146, ал. 2 НК, тъй като
тъжителката Ч. е отвърнала веднага с обида /че подсъдимият Б. е имал
любовници и незаконни деца, че е алкохолик и алчен/ ОСВОБОЖДАВА и
двамата от наказание; ИЗМЕНЯВА присъдата в частта за присъденото
обезщетение по иска за вреди от това престъпление, дължимо от подсъдимия
В. Б. на тъжителя В. Ч., като намалява същото на 200 лв. и отхвърля
гражданския иск над уважения размер от 200 лв. до предявения такъв от 1 500
лв. като неоснователен; ИЗМЕНЯВА присъдата в частта, с която
подсъдимата Н. И. Б. с посочена в присъдата самоличност е призната за
виновна в извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, като я оправдава за
това, че е казала на тъжителя В. А. Ч., че е „крадла“ и „зелена тиква“,
отменява наложеното на основание чл. 54 НК за това престъпление наказание
глоба в размер на 1 200 лв. и на основание чл. 146, ал. 2 НК, тъй като
тъжителката Ч. е отвърнала веднага с обида /че подсъдимата Б.а е „мърла“ и е
„алчна“/ ОСВОБОЖДАВА и двете от наказание; ИЗМЕНЯВА присъдата в
частта за присъденото обезщетение по иска за вреди от това престъпление,
дължимо от подсъдимата Н.Б.на тъжителя В. Ч., като намалява същото на 200
лв. и отхвърля гражданския иск над уважения размер до предявения такъв от
1 500 лв. като неоснователен; ИЗМЕНЯВА присъдата в частта за разноските,
дължими от двамата подсъдими на тъжителя Ч. - в размер на 700 лв., и за в.л.
- в размер на 109,80 лв., като я отменява за осъждането да бъдат платени
същите и от подсъдимата Н.Б.и намалява дължимите от подс. Б. разноски на
тъжителя от 700 лв. на 300 лв. /триста лева/; ИЗМЕНЯВА присъдата в частта
за дължимата от подсъдимия В. Б. като държавна такса сума, като увеличава
22
същата от 52 лв. на 100 лв. и отменява дължимата д.т. от 5 лв. в случай на
издаване на изпълнителен лист. В останалата част ПОТВЪРЖДАВА
посочената по-горе присъда.
ОСЪЖДА подсъдимият В. Г. Б. да заплати на частния тъжител В. А. Ч.
за направените разноски във въззивното производство сумата от 200 лв.
/двеста лева/.
Решението не подлежи на проверка по жалба от страните по делото, на
които се изпрати съобщение за неговото постановяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23