Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на девети май, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 8734 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Х.Д.Б. претендира за осъждане на ответника, да му
заплати обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, които
той твърди да е претърпял, поради накърняване на честта, достойнството и
доброто му име в обществото, поради изпитаните емоционални притеснения и
социални ограничения в професионалната реализация, които били претърпени в
резултат от повдигането и поддържането на обвинение в извършването на умишлени
престъпления
от общ характер. Наказателното преследване срещу ищеца
започнало на 07.11.2013г., когато срещу него било образувано досъдебно
производство № ДП - 411/2013г. по описа на СО при СГП, за престъпления по чл.
313, ал. 1 от НК, чл. 251, ал.1от НК и чл. 253, ал.1 вр.
с чл. 26, ал.1 от НК. На 15.11.2013г., срещу ищеца били повдигнати обвинения в
извършването на престъпление по чл.255, ал.3, вр. с
ал.1, т.2, предложение второ от НК, вр. чл. 93, т.14
от НК, чл. 251, ал.1 и чл.313, ал.1 от НК. Още в началния етап на привличането
на ищеца като обвиняем, спрямо него била определена мярка за неотклонение
„парична гаранция“, чиито размер бил необосновано висок и нетипичен, създаващ
значителни финансови затруднения за ищеца. Спрямо ищеца били предприети и други
принудителни мерки – било му забранено да напуска пределите на страната,
направена му била криминалистична регистрация, отнето
му било правото да носи огнестрелно оръжие, а във връзка с това - той бил
принуден да предаде на органите на МВР ловното оръжие, което до този момент
притежавал и използвал на законно основание. Обвинението било повдигнато и поддържано
от представителите на държавното обвинение на три съдебни инстанции, но в
крайна сметка наказателният процес приключил с оправдателна присъда, която
влязла в сила на 20.12.2016г., след постановяването на Решение №
278/20.12.2016г. по н.д. № 1055/2016г. по описа на ВКС на РБ. Според ищеца,
вредите били значителни, тъй като засегнали както личната, така и
професионалната му сфера, а новината за повдигнатите срещу него обвинения
получили широк обществен отзвук и били многократно коментирани с негативна
оценка за неговите лични и делови качества. Според твърденията на ищеца,
вредите били още по- значителни по обем, поради факта, че към момента на
повдигането на обвиненията срещу него, той бил неосъждан, бил адвокат, виден
общественик и политик, заместник- председател на Народното събрание и на
парламентарна група на политическа партия, бил широко известна в обществото личност.
Според ищеца, публичните коментари на видни представители на държавната власт и
държавното обвинение по повод на обвинението срещу него и тяхната увереност в
основателността на повдигнатото обвинение осъществило негативно влияние на
обществените нагласи срещу личността му. При изложените фактически твърдения,
ищецът претендира за осъждане на ответника - да му заплати сумата от
70 000 лева - представляващи обезщетение за понесените неимуществени
вреди, заедно със законната лихва върху сумата на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди - за периода от влизане в сила на
постановената оправдателна присъда на 20.12.2016г. до деня на окончателното
плащане на търсеното обезщетение. С оглед очакваното от него благоприятно
развитие на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати
и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника - П.на РБ.
Представляван от прокурор от структурното звено на П.–
Софийска градска П.– ответникът заявява, че не оспорва посочените в исковата
молба фактически твърдения, отнасящи се до образуването и развитието на
наказателното производство срещу ищеца. Ответникът обаче оспорва фактическите
твърдения за настъпване на вредоносния резултат /като естество и обем на вредите/
и за наличието на пряка причинно- следствена връзка между релевирания
вредоносен резултат в пълния му обем и действията на правозащитните органи в
рамките на описаното в исковата молба досъдебно и съдебно наказателно
производство. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище за
прекомерност на претендираното обезщетение, като се
отчита разликата между действителния обем и характер на вредите, които ищеца
твърди да е понесъл и онези вреди, които биха могли да се намират в пряка причинно
-следствена връзка с действията на държавното обвинение. Сочи, че срещу ищеца
били извършени само такива процесуални действия, които са регламентирани, в
рамките на закона. Приложената спрямо ищеца мярка за неотклонение, била сравнително
лека, като се отчита степента на засягане на личните му права. Наказателният
процес се развил в рамките на разумен срок. Оповестяването на повдигнатото
срещу ищеца обвинение не било пряка последица от действията или бездействията
на правозащитните органи, чието отговорност се домогвал да ангажира ищеца, а в
действителност било резултат от действията на средствата за масово осведомяване
и на достъпа на обществото до информация за дейността на правозащитните органи.
Общественото положение на ищеца според ответника не било самостоятелно
основание за определяне на по- голям размер на платимото обезщетение за вреди. Професионалната
и политическата кариера на ищеца в действителност не били повлияни от факта на повдигането
на процесното обвинение, а били пряк резултат от собственото
му решение за подаване на оставка като заместник- председател на НС. По
изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на съдебните книжа, които са описани и включени
в приложената преписка към НОХД № 2969/2015г. по описа на 19 с-в при НО на СГС
очертават описаната в исковата молба
фактическа обстановка, а именно:
Ответникът не оспорва твърдението, че наказателното
преследване срещу ищеца започнало на 07.11.2013г., когато срещу него било
образувано досъдебно производство № ДП - 411/2013г. по описа на СО при СГП.
Представените пред настоящия съд писмени доказателства
мотивират извода, че 09.04.2015г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт в
Софийски градски съд, с който били повдигнати следните обвинения: обвинение в
извършването на престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с
ал.1, т.2, предложение второ от НК, вр. чл. 93, т.14
от НК, обвинение в извършването на престъпление по чл. 251, ал.1 вр. с чл. 26 от НК и обвинение в извършването на
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
Страните не спорят, че ищецът Х. Б. е български гражданин,
с висше образование, женен и неосъждан, народен представител в състава на 36-то
и 37-мо Народно събрание, член на ПГ „Съюз на демократичните сили“, както и в
40-то, 41-во и 42-ро Народно събрание, член на ПГ на „Движение за права и
свободи“. Ищецът е бил заместник- председател на 41-то и 42 НС, а в периода от
19.06.2013г. до 07.11.2013г. е бил и председател на Комисията по правните
въпроси на Народното събрание. Всички посочени по- факти, характеризиращи
социалната, обществена и професионална изява на ищеца са посочени също и в
самото съдържание на обвинителния акт.
Въз основа съдържанието на приложенията на обвинителния
акт, при липсата на спор между страните, съдът приема за установено
твърдението, че спрямо ищеца и била определена мярка за неотклонение „гаранция“
в размер на сумата от 25 000 лева, както и че сумата на гаранцията е била
внесена.
Твърденията на ищеца за извършена криминалистична
регистрация и за отнемане на притежаваното от него разрешително за носене на
огнестрелно оръжие - макар и да не се оспорват изрично от ответника - фактически
не могат да бъдат установени за целите на доказването, по отношение на времето
и конкретния юридически акт с който са извършени.
Приетите като доказателства Присъда № 313/01.12.2015г. по
НОХД № 2969/2015г. по описа на 19 с-в при НО на СГС, Решение № 291/07.07.2016г. по ВНОХД № 158/2016г. съгласно описа на І с-в НО
на Софийски Апелативен съд и Решение № 278/20.12.2016г. по н.д. № 1055/2016г.
по описа на ВКС на РБ мотивират извода, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е
било поддържано не само пред първоинстанционния съд,
но също и пред въззивната и касационната инстанция, след
подадените от П.на РБ протести. Установява
се също, че подсъдимият Х.Д.Б. е бил оправдан по всички повдигнати срещу него
обвинения, поради липса на доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
Оправдателната присъда на съдебния състав от Софийски градски съд е влязла в
сила на 20.12.2016г., а този конкретен факт се установява от изрично
направеното отбелязване върху съдебния акт.
Като доказателства по делото са представени извлечения от
съдържанието на медийни публикации, в следните електронни и периодични издания:
„БНТ1“, „БТВ“, „Медиапул“, „Нова ТВ“, вестник
„Дневник“ и „Dnes.bg“, чието съдържание не е оспорено от ответника. Съдържанието на
публикациите отразява мнението на авторите на публикациите, както и изразените мнения на висши ръководители и представители
на изпълнителната и съдебната власт по въпроси, свързани с повдигнатото
обвинение срещу Х.Д.Б.. Част от
публикациите отразяват и хода на развитието на съдебния процес по повдигнатото
срещу Х.Б. обвинение.
В дадените пред съда показания, свидетеля Д.Д.Х.заявява, че познавала ищеца
Х.Б. от 1990г., а познанството им било по повод на това,
че съпругът на свидетелката и съпругата на ищеца са първи братовчеди. Свидетелката и семейството на ищеца поддържали
интензивни социални контакти, били приятелски семейства и се виждали поне
два пъти седмично. Доколкото свидетелката била психолог по
професия - според нея – тя умеела много по- добре да възприеме
емоционалното и психологическото
състояние на хората, с които общува. Свидетелката си спомня, че
съпругата на Б. й се обадила преди време,
за да я предупреди,
че „ще види нещо по
медиите, което може да я притесни“.
По- съсно, именно от средствата
за масова информация, свидетелката узнала за повдигнатото срещу ищеца
обвинение. Според свидетелката, ищецът и семейството му преживели сериозна криза в този момент, заради агресивното медийно отразяване на случая.
Ищецът се затворил изцяло в себе си, поставил се в тотална изолация, променил напълно социалното си поведение- не
излизал от дома си, не
се срещал с никого, а при среща с него очевидно
личало, че е
разсеян, замислен, тъжен, дълбоко наранен и огорчен. Според впечатлението на свидетелката, ищецът тежко преживявал факта, че не само той, но и семейството
му било засегнато
от неприятностите, поради образуваното срещу него производство от Комисията за
отнемане на противозаконно придобито имущество –ищецът се притеснявал,
че „искат да му вземат
имуществото“. Свидетелката споделя, че лично
тя не е вярвала
в основателността на повдигнатите срещу ищеца обвинения.
Членовете на семейството на ищеца също не
повярвали в основателността на тези обвинения за извършване на
престъпление, но според мнението на свидетелката /цит./ „най-вероятно доста голяма част
от хората са се повлияли
от това което
са чули и видели..“. Самата свидетелка възприела изказвания по адрес на ищеца, като например: „Ето, какво се
случва?“. Свидетелката знаела, че ищецът
е подновил адвокатската си практика, но
виждалаи усещала, че той няма
още тази увереност и кураж, които са му
необходими за да бъде пълноценен
адвокат и защитник, да се явява
в съдебна зала.
В дадените пред съда показания, свидетеля А.Й.К.заявява,
че
познавал Х.Б. от 1976 г., тъй като двамата били състуденти. По- късно социалните контакти между свидетеля и ищеца не прекъсвали-
двамата били добри приятели, а семействата им също се познавали. В определен период от време,
свидетелят и ищеца членували в една и съща партия -
„Съюз на демократичните сили“, но по- късно
ищецът преминал в ПП „Движение за права и свободи“.Свидетелят възприел, че през
2013г. срещу ищеца било повдигнато обвинение в извършването на престъпления и свързвал това с политическата активност на Б. и
с длъжността, която Б.
заемал към онзи момент в законодателния
орган- Народно събрание. Приблизително 10 дни, след като в публичното
пространство за пръв път била
тиражирана новината за повдигнатото срещу Б. обвинение, самият Б. „изчезнал“ от общественото
пространство. Свидетелят успял да се
срещне с него, след като го
търсил многократно и упорито по телефона. Така свидетелят установил, че телефонът на Б. в този конкретен период бил постоянно изключен. „Изчезването“ на Б. на свой ред дало повод на някои средства за масова
информация да оповестят че Б. бил избягал, че вече бил напуснал територията на страната. Свидетелят познавал добре Б. и по тази
причина имал субективна увереност че тази новина не е вярна. Срещата между двамата била осъществена и продължила около 2 часа, а на нея били обсъдени проблемите на Б. с правораздавателните органи. Свидетелят бил впечатлен, че на срещата
им, Х.Б. не бил облечен с костюм,
както обичайно, а нетипично- с кожено яке. Освен това, Б. видимо вече нямал този типичен вид на достолепен политик,
както преди. Изглеждал силно притеснен, много подтиснат и цялото му поведения го
издавало.
При тази среща помежду им, в кафенето нахлули журналисти с камера на „БТВ“. По- късно през деня, телевизията излъчила репортаж, в която бил показан Б. да напуска бързо заведението през изхода на кухнята, а дори самият свидетел
попаднал няколко пъти „в кадъра на обектива“. При
следващите срещи между двамата, Б.
се държал нетипично- постепенно изменял темата, насочвайки я все към досъдебното производство, в което участвал, независимо каква била тематичната насока на разговора. Свидетелят бил запознат, че по
същото време срещу Х.Б. стартирала и проверка на данъчните
органи и този факт силно притеснявал ищеца.
Според свидетеля, две били основните
причини за притеснението на Х.Б. - едната произтичала от тежестта на повдигнатото обвинение срещу него, а другата били вредите за политическата кариера на Б..
Свидетелят имал впечатление, че преди описаните събития, Х.Б.
работел много активно и с голямо желание да се развива като
политик. Когато си избрал да
се занимава с политика – ищецът го избрал не като професия, а като призвание, защото в професията си вече
бил успял- имал успешна адвокатска практика с много клиенти, в регион Хасково. Според впечатленията на свидетеля - близките познати на Х.Б., които в повечето случаи били общи
познати не вярвали в основателността на повдигнатите обвинения. Те
не допускали,
че ищеца може да е извършил
престъплението, за което му било
повдигнато обвинение. Сред този кръг от хора имало и висши магистрати. При срещи и разговори с непознати, включително бизнесмени и политици свидетелят оставал с впечатление, че тези хора приемали оправдателната присъда на Б.
с голямо съмнение, защото били убедени, че тя се дължи само на политическата му дейност. Хората коментирали със съмнение: „Ти виждал
ли си в България
депутат, който да е
осъден?!“. При разговори с близки от семейството на ищеца, свидетелят
откровено споделял притесненията си от факта, че
при изявления в публичното пространство от страна на
П.- становище изразявал не друг, а лично Главният прокурор. Б. продължил да бъде
силно обезпокоен, дори след
влизането в сила на оправдателната присъда, защото делата на КПКОНПИ срещу него продължавали
и върху имуществените активи на Б. и семейството му били наложени обезпечителни мерки. През февруари-
март на 2019г. година, Б. отново се вписал като
адвокат, след оправдателната присъда. Отказвал обаче препоръки за него,
защото според собствената му
преценка – той не бил в състояние да влезе в съдебна
зала и да бъде защитник, след като доскоро
той самият бил обвиняем. Преди да бъде повдигнато
обвинението, Х.Б. създавал впечатление на човек с голямо самочувствие и власт - излъчвал очевидна самоувереност. В последствие се променил коренно - станал
много тих и кротък, изгубил самоувереността си, отслабнал видимо и боледувал често. Свидетелят знаел, че ищеца е търсил
консултации с психиатър. Според впечатленията на свидетеля, домът на Б. преди да бъде повдигнато обвинение срещу него бил често посещавано място
– при Б. ходили политици и други известни личности. След повдигнатото обвинение, обаче, според свидетеля – той самият бил единственият
посетител на този дом и при посещенията си не виждал изобщо други посетители. Свидетелят изрично отбелязва, че той лично внесъл и то от свое име,
паричната гаранция от 25 000 лева, която била определена като мярка за
неотклонение на ищеца в
досъдебното производство. В периода на личните срещи
между К.и Б., свидетелят останал с впечатление, че Б. категорично отказвал да дава изявления
пред журналисти.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Претендира се
обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът твърди да е претърпял, в
следствие повдигането и поддържането на неоснователно обвинение
от страна на органите на П.на Р.Б..
Предявената искова
претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е процесуално допустима,
но нейната основателност е предпоставена от
установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Тези предпоставки са: настъпването на вредоносен резултат при
осъществяване на правомощия от страна на държавния орган, който е конституиран
като ответник в процеса и пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на резултата и осъществяването на правомощията.
Отговорността е
обективна, и следва да бъде реализирана независимо от наличието на субективно виновно
поведение на съответното длъжностно лице на правозащитните органи (арг. от чл. 4 на ЗОДОВ- достатъчно би било да бъдат
доказани вредите (като характер и обем) и наличието на пряката причинно-
следствена връзка между вредоносния разултат и актовене и действията на тези органи.
За да се произнесе по основателността на процесните искови претенции, съдът прецени наличието на
гореспоменатите предпоставки, които бяха приети за установени в хода на
съдебното дирене, съобразявайки се и със задължителните указания, които са
дадени в ТР № 3/2005г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния
случай е налице противоправно поведение от страна на държавен
орган – П.на Р.Б., което е обективирано в повдигането и поддържането на обвинение
срещу ищеца, за извършването на описаните в обвинителния акт престъпни деяния.
Повдигнатото от П.обвинение е поддържано не само пред първата съдебна инстанция,
която е постановила влязлата в сила по- късно оправдателна присъда срещу ищеца,
но също е поддържано и пред въззивната и касационната
съдебни инстанции, независимо от изхода на делото в предходната съдебна
инстанция.
На второ място, съдът отчете, че са налице обективно появени вредоносни последици, които ищецът е търпял. Изводите за естеството
и обема на тези последици обем се налагат от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства и ще бъдат обсъдени подробно.
На трето място,
след анализ на събраните доказателства, съдът достигна до извода, че е налице пряка причинно – следствена връзка
между доказаните в настоящото производство вредоносни последици и постановените
актове на правозащинтните органи. Събраните доказателства в тази насока ще бъдат обсъдени подробно в
контекста на проблема за определяне на размера на обезщетението.
По отношение на
естеството и обема на понесените вреди;
При внимателно
обсъждане на събраните доказателства, съдът намира, че понесените от ищеца вредоносни последици без съмнение са свързани с изпитаното от него притеснение, неудобство, основателен
страх от възможността за осъждане по повдигнатото му обвинение. Притеснението
и страхът от осъждане са естествено повлияни от тежестта на предвидената в
закона санкция и от предприетото от П.на РБ поддържането на обвинението, чак до
обективно възможния край на наказателното производство. Притеснението от
прилагане на наказателна санкция се приема за доказано, понеже е много
естествен, закономерен и логичен резултат. Страхът от наказателна репресия е залегнал
в основата на концепцията за т.нар. „генералната превенция“, която се разглежда
в теорията и практиката на наказателното право, като предупредително средство
за въздествия поради което съдът приема, че
изпитването на страх от осъждане не се нуждае от доказване по някакъв особен,
специфичен начин в хипотезата на вече повдигнато обвинение,.
Обемът на вреносните негативни преживявания обаче,
във всеки случай трябва да бъде доказан,
като предпоставка за уважаване на иска.
Събраните в хода на делото доказателства, а сред тях - показанията на
свидетелите К.и Х., подкрепят категорично твърдението, че през периода - от повдигането
на обвинението до влизането в сила на оправдателната присъда - Б. действително е
изпитал основателен страх и притеснения.
При определяне на характера и обема на вредите, за които се дължи
обезщетение - настоящият състав на съда съобрази едно твърде съществено
обстоятелство – всеки от разпитаните двама свидетели ясно посочи, че Х. Б.е бил
сериозно притеснен не само поради страха от осъждане, но също и поради инициираното
от КПКОНПИ производство по отнемане на имущество, което засегнало
неговата имуществена сфера, но и правната сфера на лицата от най- близкия му
семеен кръг. Такова притеснение впрочем е съвсем естествено и
житейски оправдано, поради което показанията на свидетелите в тази насока следва
да бъдат изцяло кредитирани, като достоверни и добросъвестни.
В тази насока следва да се има предвид обаче, че за вредите, които са
причинени в резултат от действията и актовете на КПКОНПИ - съдът не би могъл да
се произнася в настоящото производство, което е образувано на основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ ,понеже вредоносните факти с такъв източник подлежат на
обезщетяване на специално основание, уредено от чл. 2а на ЗОДОВ – отговорност
за дейност на КПКОНПИ (в сила от 19.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
Понеже
настоящият съд не е сезиран с иск на това основание– той не би могъл да присъди
в рамките на настоящия процес обезщетение за вредите, които ищецът евентуално може
да е претърпял, като последица от действията на посочения специализиран
държавен орган.
На второ място – претърпените от ищеца вредоносни последици, по повод
повдигнатото срещу него обвинение, трябва да бъдат разгледани и в аспекта на
засягането на конституционно признатите негови субективни права на чест,
достойнство и добро име в обществото.
След преглед и
анализ на всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност, съдът приема, че
по повод реализирането на наказателно преследване спрямо Х.Б., той е понесъл сериозно накърняване на честта и достойнството.
Тези две етични
и нравствени категории, които са специално уредени в Конституцията на РБ, са
свързани със самооценката на личността и произтичат от собствените представи на
отделната личност за постигнатите от нея обществени, професионални успехи, за
моментното ниво на личностно и социално развитие.
Тъй като преди
образуване на процесното наказателно производство
ищецът не е бил осъждан, упражнявал е успешно адвокатска професия, придобил е обществена
популярност като политик, заемал е изборна позиция на народен представител в
Народното събрание, в продължение на няколко мандата на този орган, а при това
е заемал и отговорна длъжност: заместник - председател на Народното събрание и председател
на Законодателната парламентарна комисия – естествено и оправдано е Х.Б. да е
имал висока лична самооценка за много
успешно професионално и обществено развитие.
В контекста на
изложеното, съдът намира за уместно да вземе предвид, че обсъжданите категории чест и достойнство, са особено значими
за личността на народните представители, също както и за адвокатите /каквато
професия ищецът упражнява по занятие/. Но
като се има предвид, че ищецът е заемал споменатите позиции в законодателния
орган на парламентарна република, каквато е Р. България и при това е упражнявал
успешно адвокатска професия - то самата възможност за осъществяване на неговите
професионални функции, предполага и даже се основава на притежаването на лично самочуствие, което без съмнение е било сериозно накърнено. Уронването
на достойнството се е проявило в рязка промяна на социалното поведение, което
свидетелите описват – дистанцираност, склонност към самоизолация, неувереност в социалните и професионалните
контакти. На практика, тази негативна промяна осъществява значителна неимуществена
вреда, чието проявление във времето трудно може да бъде определено и за която ответникът
дължи обезщетение на ищеца.
Събраните
доказателства не установиха по
необходимия категоричен начин твърдението на ищеца, че е било засегнато доброто
му име в обществото.
Необходимо е да
се отбележи изрично, че доброто име на личността е израз на положителната
обществена оценка на конкретната личност, на обществената оценка за индивида
като нравствена, етична, професионално компетентна, образована личност,
заслужаваща уважение.
При това следва
да се има предвид, че макар да е конституционно признато право, доброто име се
различава по своето естество от правото на чест и достойнство. Доколкото честта
и достойнството са субективни измерения на определени представи, то доброто име
е винаги една обективна величина – то не е присъщо в еднаква степен и обем за
всяка отделна личност. Именно поради това, някои конкретни личности се ползват
фактически с по- висока степен на обществено уважение и доверие, в сравнение с
други конкретни личности.
За да се докаже
накърняване на доброто име на една личност, в рамките на деликт,
не е необходимо да се установи само факта на разпространението на някаква
негативна информация за тази личност, а следва да се установи по необходимия
категоричен начин настъпването на
обективна промяна в обществените нагласи към тази личност.
В конкретния
случай, твърденията на ищеца, че именно в резултат от повдигнатото срещу него
обвинение е било накърнено доброто му име в обществото, не бе установено – нито
посредством свидетелските показания на разпитаните свидетели К.и Х., нито
посредством медийните публикации, които са приложени към исковата молба. Доказано
бе само извършването на действия и отправянето на изявления, които са били
насочени и потенциално биха могли да повлияят негативно на общественото мнение
към личността на Х.Б., но не бе доказано настъпването на обективен вредоносен
резултат.
Действително,
обществено известно е активното медийно отразяване на повдигането на обвинение
срещу Х.Б. за извършено от него
престъпление от общ характер. В общи линии, обществото е било информирано и за
какво деяние е повдигнато обвинението. При това обаче, няма доказателства
ищецът е понесъл в действителност твърдените от него значителни неимуществени
за доброто му име в обществото – при събраните доказателства, тези твърдения са
чисто хипотетични, основани на твърдения, а не на доказателства. Както
показанията на А.К., така и показанията на Д.Х. посочват, че един широк кръг от
лица – близки на ищеца, общи приятели, колеги на ищеца, никак не са повярвали в
основателността на повдигнатите срещу Х.Б. обвинения. Тези лица не са променили
отношението си към неговата личност от позитивно към негативно. Самите
свидетели заявяват, че те лично - също не са повярвали в тези обвинения и не са
променили отношението си към Б.. Няма обективни данни за конкретни лица –
общественици, партийни функционери, политици, които по своя собствена
инициатива, под влияние на промененото си отношение към ищеца, да са започнали
да отбягват социални или лични контакти с ищеца - именно заради повдигнатото
срещу него обвинение.
Социалната
изолация, в която според свидетелите е изпаднал ищеца Б. в един определен
период от време, може да се обясни като пряк резултат от собственото му желание
да се самоизолира – да „изчезне“, но това е явна
последица от сериозното засягане на честта и достойнството му, което вече бе
обсъдено в настоящото решение.
Доколкото
ищецът е виден общественик и политик, то формирането на положителни или
отрицателни нагласи на обществото и в частност – на избирателите към неговата
личност, няма как да бъдат презумирани по хипотетичен
или логически път, особено за целите на настоящия процес по ЗОДОВ, който се
основава на доказателства, а не на предположения. Промяната в обществените
нагласи към определена личност- политик могат да бъдат установени обективно,
единствено по емпиричен път - посредством сравнението на конкретни изборни резултати
от публичен вот. Впрочем, новата история
на Българската държава също сочи, че обществените нагласи към политическите
личности не се повлияват съвсем закономерно - нито само в резултат от медийни
публикации, нито дори от предявяването на обвинени - примерите в това отношение
не са изолирани.
Уместно е в
тази връзка да се посочи също, че дейността на правозащитните органи – в
частност на П.на РБ, не е повлияла върху политическата кариера на ищеца, понеже
подадената от него оставка е въпрос на личен - морален и етичен избор.
Дейността на правозащитните органи не е пряко свързана и с описаната в исковата
молба агресивна медийна кампания, която е била предприета по повод на
повдигнатото срещу Б. обвинение.
При това
положение, твърденията на ищеца за засягане на правото му на добро име в
обществото – никак не се установява, нито се доказва в настоящия процес и на
това основание ищецът не е надлежно материално легитимиран да получи
обезщетение.
По размера на
дължимото обезщетение;
За адекватно
прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне
размера на обезщетението, съдът отчете комплексно всички изложени по- горе
обстоятелства, относно характера и обема на вредите, но и социално-
икономическите условия в страната вкл. размера на минималната работна заплата
към момента на настъпването на вредоносния резултат.
Именно икономически критерий може да бъде основа на обективен
социален критерии (жизнения стандарт в страната през периода 2013- 2016г.),
определящ и социалните измерения на понятието за справедливост, по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи
се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението в
конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчита
·
сравнително
неголямата продължителност на наказателния процес: през периода от повдигането
на процесното обвинение, до влизането в сила на
оправдателната присъда ;
·
естеството
на извършените процесуални действия с участието на ищеца, в досъдебното
производство и на три съдебни инстанции,
при което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „гаранция“;
·
тежестта
на повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на престъпления от общ
характер;
·
обема и
характера на конкретно доказаните
вреди, свързани със субективните възприятия на ищеца – безпокойство,
притеснение от осъждане, накърняване на честта и достойнството на личността и липса на доказателства за негативно
засягане на обществените нагласи сред социалното му обкръжение /накърняване на
доброто име в обществото/;
След анализ на установените в хода на съдебното дирене
факти и съобразно посочените по- горе критерии съдът намира, че ищеца има право
да получи от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в общ размер на сумата от 15 000 лева. За
разликата над тази сума, до пълния размер на претенцията, искът следва да бъде
отхвърлен.
Заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва, изчислена за периода от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда на 20.12.2016г., до деня на окончателното плащане (съгласно
задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на
ОСГК на ВКС).
По отношение на разноските
С оглед
изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски, съразмерно
с уважената част от иска. Предвид съдържанието на представения от ищеца списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, тези разноски възлизат на 170 лева.
От ответната
страна не е представен списък по чл. 80 от ГПК, а при това няма данни да са
направени разноски за събиране на доказателства, поради което разноски не
следва да се присъждат, при условията на чл. 78, ал.11 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр. София, бул
„******, да заплати на Х.Д.Б. с ЕГН **********
и адрес ***, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ – сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в следствие на повдигането и поддържането на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, в рамките на НОХД № 2969/2015г. по описа на 19 с-в при НО на СГС, заедно със законната
лихва върху присъдения размер на обезщетението, считано от влизането в сила на
оправдателната присъда – на 20.12.2016г., до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в
частта - за горницата над присъдената сума, до пълния претендиран
размер от 70 000 лева.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул
„*****, да заплати на Х.Д.Б., на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ –
сумата от 170 лева (сто и седемдесет лева), представляващи съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: