Р Е Ш Е
Н И Е
№ 34
гр.
Габрово, 25.03.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от първи март,
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска,
постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 45 на Административен съд Габрово
по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ Искова
молба с вх. № СДА-01-263
от 18.02.2019 г., подадена от Б.Л.Т. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. А.И. от САК, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ – Габрово, в качеството й на ответник. Стойността на предявения иск е
1000.00 /хиляда/ лв.
Фактическото
основание на исковата претенция се изразява в следното:
На
2.10.2018 г. против ищеца е издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия
К, № 2309132 от ОД на МВР – Габрово. С него на основание чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП на Т. е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от същия нормативен акт. Против него е подадена жалба до РС – Севлиево с
искане за неговата отмяна, въз основа на която е било образувано н.а.х.д. № 452
от 2018 г. по описа на същия съд. С Решение № 1 от 10.01.2019 г. по това
н.а.х.д. ЕФ е отменен като неправилен и незаконосъобразен. Решението на
първоинстанционният съд е влязло в сила като необжалвано на 30.01.2019 г.
На
12.02.2019 г. в гр. София ищецът се е почувствал зле в следствие на алергична
реакция, поради което в 23.14 часа е посетил спешно отделение на УМБАЛСМ
„Пирогов“, където е бил прегледан и му е била изписана медикаментозна терапия.
След напускане на лечебното заведение при управление на личния си лек автомобил
той бил спрян за проверка от служители на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, които
извършили проверка на документите на водача – СУМПС, контролен талон към него,
СРМПС, годишен технически преглед, гражданска отговорност, лична карта. След
извършена справка в информационната система АИС-МВР се установило, че водачът
има неплатен ЕФ – същият от 2.10.2018 г., издаден от ОД на МВР – Габрово, като
в информационната система не се изписвало, че този фиш не е влязъл в сила, тъй
като е бил оспорен, нито че е бил отменен с влязло в сила към датата на тази
проверка съдебно решение. Т. обяснил на проверяващите тези обстоятелства –
оспорване и отмяна на ЕФ, но служителите зачели за достоверна информацията от
системата – за тях е налице влязъл в сила изпълнителен титул и Т. не бил
изпълнил задължението си за заплащане на наложената му с него глоба.
По тази
причина му била издадена ЗППАМ № 830 от 12.02.2019 г. от **** – младши автоконтрольор
в ОПП-СДВР и във връзка със съставен по случая АУАН № 026326 от 12.02.2019 г.
Мотив за издаването на заповедта е незаплащането в срока за доброволно
изпълнение глоба по ЕФ от 2.10.2018 г., като му било отнето СРМПС и автомобилът
бил спрян от движение. Това наложило близък на ищеца да дойде и да го прибере
със собствения си лек автомобил.
От така
създадената ситуация Т. е бил много притеснен. След безсънна нощ, изтръпване на
крайниците, изнервеност, сърцебиене, усет за топка под лъжичката и гърлото,
дискомфорт в състояние на стрес, той посетил на следващия ден личния си лекар,
който му изписал отново лечение, но този път не за алергията, а за успокоение
от причинения стрес.
В случая е
налице един отменен акт на администрацията – въпросният ЕФ. Освен това от
противоправно поведение на служители, работещи при ответника, се е стигнало до
там, че в информационната система не е отразено, че този ЕФ се оспорва и че е
отменен с влязъл в сила съдебен акт, въпреки, че ответникът е бил наясно с тези
обстоятелства, тъй като е получил и жалбата против него, и призовка за делото,
както и съобщение за решението на РС– Севлиево. В резултат на това
противоправно поведение ищецът изпаднал в депресивно състояние, нарушен бил
сънят му, изпитал чувство на безпокойство. Това, от своя страна, се отразило
неблагоприятно на здравословното му състояние. Тези неимуществени вреди не биха
били причинени на Т., ако служителите на ОД на МВР – Габрово бяха осъществили
служебните си задължения да отразят относимите посочени по-горе факти в
информационната система. Исковата претенция е за репариране на така причинената
на ищеца неимуществена вреда, която, според него, се намира в пряка причинна
връзка с противоправното поведение на служители и органи от администрацията на
ответника.
Въз основа
на така изложените фактически и правни твърдения ищецът моли съдът да осъди
ответната страна да му заплати причинените му неимуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от завеждането на исковата молба, до пълното заплащане
на исковата претенция, както и да му бъдат присъдени разноските, направени от
него, във връзка с настоящото производство.
В свое
Писмено становище от 27.02.2019 г. ответната страна изрично признава факта, че
с Писмо вх. № 264000-1802 от 4.02.2019 г. на Районен съд Севлиево последният
уведомява ОД на МВР – Габрово за влязло в законна сила на 30.01.2019 г. съдебно
решение по н.а.х.д. № 452 от 2018 г. по описа на същия съд, с което е отменен
Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 2309132. С Писмо с рег. № 264р-2313 от 12.02.2019
г. Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово уведомява Началник
РУ – Севлиево за отмяната на този ЕФ.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адвокат
А. И. от САК, като поддържа исковата си молба.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Савчева, която оспорва
иска.
Представителят на Окръжна прокуратура
Габрово прокурор Желева,
намира, че искът е частично основателен, поради което следва да бъде уважен в по-нисък размер.
По отношение допустимостта на производството съдът отчита, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на
държавата по реда на специалния закон, трябва да са налице точно изброени от
законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1.
незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2.
на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по
повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на
незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за
гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между
незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При
липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се
реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С разпоредбата
на чл. 1 от ЗОДОВ на увреденото лице се предоставя възможност да иска по един и
същ ред и на едно и също основание репариране както на имуществени вреди, така
и на неимуществени такива. Законодателят не ограничава видово този тип
претенции.
Настоящият състав на ГАС отчита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект, физическо лице, против юридическото лице – ОД на МВР - Габрово, в чиято структура се намират органите и служителите, от
чието поведение /действия и бездействия/ са причинени твърдяните на ищеца вреди.
Предпоставките за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл. 203
и сл. от АПК са отменен акт на администрацията /респективно
прогласен за нищожен такъв/ и/или незаконосъобразно действие или бездействие;
претендирана вреда, посочена като вид и размер;
налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт, респ.
неправомерно действие или бездействие, които
предпоставки в случая са налице. Ищецът твърди, че вредата му е причинена от неправомерно
бездействие на служител на ответната страна, който не е отразил своевременно в
информационната система наличието на подадена жалба против процесния ЕФ, а
жалбата прави последният висящ, неподлежащ на изпълнение, като невлязъл в сила.
Не е отразен също и фактът на отмяната на този фиш с влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетението, което следва да стане в
рамките на същото производство, като законодателят не изисква това установяване
да е станало предварително с влязъл в сила административен или съдебен акт. За
допустимостта на исковата молба по този повод е достатъчно самото твърдение за
противоправно поведение на лице от състава на съответната администрация –
ответник и причинени от него вреди. Дали действително незаконосъобразно
поведение е налице и причинило ли е то вреди на ищеца е въпрос по съществото на
правния спор.
Налице са и останалите реквизити на искова
молба по чл. 127,
ал. 1 от
ГПК -
посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен
незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при
същата, който е отменен/.
С оглед на гореизложеното ГАС намира, че
настоящото производство е допустимо за разглеждане по настоящия ред. Исковата
молба съдържа всички предвидени в
ГПК реквизити- страни, искова претенция, мотиви,
предпоставки, доказателства.
Накратко фактологията
по случая се изразява в следното:
Против ищеца Б.Л.Т. е бил
издаден посоченият в исковата молба ЕФ
серия К, № 2309132 от електронна система на ОД на МВР - Габрово, като с него на
същия е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП.
За да осъществи правото си
на защита, Т. е подал жалба против така издадения му ЕФ. С Решение № 1 от
10.01.2019 г., влязло в законна сила на 30.01.2019 г., постановено по н.а.х.д.
№ 452 от 2018 г. на РС Севлиево, този ЕФ е било отменен. Тези факти не са
спорни между страните. Самото н.а.х.д. № 452 от 2018 г. по описа на РСС е
приложено към друго адм. д. № 35 от 2018 г. със същите страни, по което е
предявена друга претенция с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за репариране на
причинени от издадения ЕФ имуществени вреди– заплатен адвокатски хонорар по
а.н.х.д., по което този фиш е бил оспорен. Към това предходно адм. д. е
приложено в цялост и н.а.х.д. № 452 от 2018 г., поради което доказателствата и
установените с тях факти и обстоятелства са служебно известни на настоящия
съдебен състав. Съществените доказателства от това н.а.х.д. обаче са приложени
и към настоящото адм. дело като самостоятелни доказателства в подкрепа на иска.
Въз основа на наличните по
настоящото дело доказателства и писмения отговор на ответната страна, цитиран
по-горе, АСГ намира за безспорно между страните, че действително против ищеца е
бил издаден така посочения ЕФ серия К, № 2309132 от ОДМВР- Габрово, получен от
ищеца на 26.11.2018 г. На 28.11.2018 г. Т. подава жалба против него до РСС. Въз
основа на тази жалба е образувано и гледано н.а.х.д. № 452 от 2018 г. по описа
на РСС, в което, като ответник е конституиран настоящият такъв – ОД на МВР –
Габрово. Делото е било насрочено за разглеждане на 8.01.2019 г., за което на
29.11.2018 г. на страните са били изпратени призовки. В това н.а.х.д. на л. 25
се намира писмо на Началник РУ Севлиево до РСС, от което е видно, че към датата
на изготвянето му – 19.12.2018 г., този орган е бил информиран за депозираната
против ЕФ жалба. С това писмо до съда е била препратена жалбата на Т. и е
изразено становище за оставянето й без последствие и потвърждаване на
наложеното с процесния ЕФ наказание. На л. 26 от същото н.а.х.д. е приложена Справка
от 19.12.2018 г., изготвена от ПИ *** и адресирана до Началника на РУ –
Севлиево, в която се сочат аналогични факти. Ответникът е изпратил и изискани
от съда във връзка с правния спор по законосъобразността на ЕФ документи.
Следователно към този момент ответната страна е била безспорно запозната с
факта на депозирането на жалба против ЕФ, което означава, че същият, като
оспорен по съдебен ред, не е влязъл в сила и не подлежи на изпълнение. Това не
се и отрича.
С Решение № 1 от 10.01.2019
г. по н.а.х.д. № 452 от 2018 г. по описа на РСС оспореният ЕФ е отменен.
Решението е съобщено на страните, като ответникът го е получил на 14.01.2019
г., видно от разписката. С писмо на РСС от 31.01.2019 г. до Началник на ОДМВР –
Габрово последният е известен, че решението е влязло в сила на 30.01.2019 г.,
като фактът на получаването на това писмо от ответника се потвърждава в
писменото му становище по настоящото адм. д. /л. 36/, цитирано по-горе, на
4.02.2019 г.
На 12.02.2019 г. в 23.24
часа ищецът Т. е бил прегледан в „Пирогов“ – София, като му е била поставена
диагноза „Алергия, неуточнена“ и му е било изписано лечение по приложена към
Амбулаторен лист от тази дата № 021792… рецепта. След прегледа той поел с лекия
си автомобил по Ботевградско шосе и в 23.53 ч. на същата дата бил спрян от
органи на полицията за проверка. При проверката се установило, че управлява
автомобила, като „не е изпълнил задълженията си има неплатен ел. фиш серия К, №
2309132/2.10.2018 г. на стойност 300.00 лв.“. Съдът приема, че става въпрос
именно за посочения по-горе отменен ЕФ. По този повод на Т. бил съставен АУАН №
026326 от 12.02.2019 г. и му били иззети СУМПС и СМПС. Издадена му била и
Заповед № 830 от 12.02.2019 г. от мл. Автоконтрольор отдел Пътна полиция при
СДВР, с която, поради незаплащане на наложената със същия ЕФ санкция е
приложена принудителна административна мярка по отношение на ищеца – временно
отнемане на СУМПС до заплащането на дължимата глоба. На основание чл. 172, ал.
6 от ЗДвП подадената против тази Заповед жалба не спира изпълнението й. Видно
от направеното върху същата Заповед отбелязване документът е бил върнат на
собственика му едва на следващия ден, поради което той действително не е могъл
да управлява лекия си автомобил и дори сам да се прибере с него в дома си или
да отиде на друго място през нощта. По тази причина той, останал след
проверката сам до автомобила си, който не е имал възможност повече да управлява
поради отнемането на документа му за това, се обадил на свой приятел,
свидетелят Пламен Костадинов, за да го помоли да го вземе от шосето, където
останал след проверката.
От свидетелските показания
на *** става ясно, че ищецът му се обадил през нощта на 12-ти срещу 13-ти
02.2019 г. и го помолил да го вземе с колата си от пътя, т.к. не можел да се
придвижи сам. И по телефона, и на място свидетелят видял, че Т. е изнервен.
Когато свидетелят отишъл на мястото видял, че ищецът стои до колата си сам.
Разказал му за проверката и за причината, поради която потърсил помощта на
Костадинов. Споделил, че го боляла главата, ръцете му треперели, бил много
ядосан и нервен от случилото се, защото не се считал за виновен. Трябвало да
пътува някъде и поради проверката и отнемането на документите му за управление
не могъл да свърши някаква своя работа. На 13.02.2019 г. двамата се чули по
телефона и Т. споделил на приятеля си, че му се наложило да започне да пие
успокоителни.
Във връзка с душевното
състояние на ищеца по делото е приложен втори Амбулаторен лист от 13.02.2019
г., от който е видно, че той отново потърсил лекарска помощ на този ден, около
12.30 часа, но с други оплаквания, различни от тези от предходния ден.
Оплакванията му били свързани с изтръпване на крайниците, сърцебиене, усет за
топка под лъжичката и гърлото. Поставената диагноза е „остра стресова реакция“,
поради което са му изписани успокоителни медикаменти – невролакс, мента, глог,
валериана, небилет плюс.
По делото не са изложени
твърдения и не са представени доказателства, че има друга причина за влошаване
на здравословното състояние на ищеца на 13.02.2019 г.
По делото в качеството на
свидетел е разпитан и Пламен Петков – полицейски инспектор в звено „Пътен
контрол“ в РУ – Севлиево, който е на тази длъжност от 2014 г. до момента.
Причината да бъде разпитан е тази, че на него, именно, е възложено да отразява
в електронната система информацията за съставени в района електронни фишове. На
13.02.2019 г., след обаждане от страна на негови колеги от СДРВ, той направил
справка в системата и установил, че в нея не било отразено съдебното решение за
отмяна на процесния ЕФ на ищеца. По тази причина лично направил проверка в
Районния съд и установил, че действително е налице такова отменително решение и
то - влязло в сила. От съда го информирали, че решението било изпратено в ОД на
МВР – Габрово, т.к. то било конституирано като страна /който факт е отразен и в
настоящия съдебен акт като установен по несъмнен начин/. След като се прибрал в
управление, той анулирал фиша и това станало на същия ден – 13.02.2019 г.
Служителят е наясно, че в системата следва да се отразява и висящото
производство по обжалване, но дори за него той не бил информиран. Свидетелят не
знае по каква причина до него не е пристигнала нужната информация, за да
направи той съответните отразявания в системата. Така или иначе до 13.02.2019
г. в нея действително е налична информация, че ищецът Т. има неплатена санкция
по този ЕФ, но не и че същият е оспорен и отменен в последствие.
Отношение към спора има
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97
от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г., издадена
на основание чл. 159 от ЗДвП. С нея се определят условията и
редът за водене на централен регистър на водачите на МПС, за отчет на водачите,
за отчет на наложените им наказания и служебното предоставяне и предоставянето
срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи. Според чл. 27, т. 5 от нея за всеки
водач, получил свидетелство за управление на МПС, се водят на отчет данни за
наложените наказания и приложените принудителни административни мерки. Чл. 30, ал. 1 предвижда информация
за съставените актове за установяване на административни нарушения, фишове,
наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените
наказания и броя на отнетите контролни точки да се
съхранява в АИС АНД /автоматизирана
информационна система за управление на административно наказателната дейност/. Следователно справката от
автоматизираната информационна система има вторичен, регистърен характер. В случая по безспорен начин се установява, че
информацията по отношение на процесния ЕФ е била невярна и неактуализирана,
което е довело до там, че водачът Т. е бил лишен от право да управлява МПС,
като са му били отнети посочените в исковата молба документи на 12.02.2019 г.,
когато ЕФ изобщо е бил отменен въз основа на тези некоректни данни, с които
боравят единствено служители от системата на МВР и конкретно, видно и от
показанията на свидетеля Петков, полицейският инспектор в звено „Пътен контрол“
към съответното РУП. Ако в случая своевременно в информационната система на МВР
релевантните факти бяха отразени правилно от служителите, на които това е било
възложено, то при проверката на 12.02.2019 г. на Ботевградско шосе
проверяващите контролни органи нямаше да считат, че ищецът не е изпълнил свое
задължение и нямаше да наложат ПАМ на основание чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП,
според която разпоредба който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба. В
случая очевидно наказание е било наложено, но същото е отпаднало с отмяната на
ЕФ и ищецът не е задължен да прави плащане, вкл. доброволно. Вредата, чието
репариране се търси, е причинена пряко от неправомерно поведение на служител в
системата на ответника, който не е извършил надлежно отбелязване в
информационната система и по този начин е въвел в заблуждение и проверяващите
контролни органи. Смисълът на тази единна система е по всяко време във всяко място
по пътищата на страната служителите на Пътен контрол да могат да направят
справка за водачите и в случай, че са налице предпоставките за това, да
предприемат съответни мерки – налагане на санкции или на принудителни
административни мерки. При некоректно въведена и поддържана информация те няма
как да са наясно с това, дали във всеки отделен случай са налице предпоставки
за реализиране на контролните им правомощия по ЗДвП.
От така изложеното
настоящият съдебен състав намира, че действително поради това, че в единната
информационна система на МВР / АИС АНД/ не били вписани фактите на оспорване и отмяна на ЕФ с
влязъл в сила съдебен акт към 12.02.2019 г. на ищеца е била наложена ПАМ поради
това, че той не бил заплатил определената с него глоба, каквото действие той не
е бил длъжен да реализира. Поради това му било отнето СУМПС и СМПС през нощта
на 12-ти срещу 13-ти 02.2019 г. при осъществена проверка на Ботевградско шосе и
той не могъл нито да продължи пътя си, нито да се прибере обратно, тъй като не
можел да управлява същия без тези документи. По тази причина потърсил помощ от
свой приятел. Поради неотразената своевременно информация той претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, влошаване на психическото и
физиологичното му състояние, чувство на яд поради това, че страда без вина, на
несправедливост, безпокойство. До тази последица не би се стигнало, ако в
информационната система бе отразена обективната истина по случая, а именно – че
процесният ЕФ не е влязъл в сила като обжалван и в последствие – отменен по
предвидения в закона ред. Нормално е човек да изпита такива чувства и емоции
когато бъде оставен сам през нощта на междуградски път и то по причина, за
която той знае, че не е по негова вина и че това е несправедливо спрямо него.
Съдът намира предявеният
иск за частично основателен до сумата от 200.00 /двеста/ лв., тъй като
негативните последици за психиката и самочувствието на ищеца не са съществени,
нито се установява същите да са били дълготрайни, наличието им се установява
като такова за не повече от един ден, поради което претенцията за сума за
обезщетение в размер над 200.00 до 1000.00 лв. съдът намира за неоснователна.
Основателна е и претенцията за изплащане на лихва за забава върху така
определената главница считано от датата на завеждане на настоящия иск.
Т. претендира и за присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи договорено и заплатеното
от него адвокатско възнаграждение в размер на 350.00
лв., и платената ДТ по сметката на АСГ в
размер на 10.00 лв.
В тази връзка по делото е приложен договор за правна
защита и съдействие от 13.02.2019 г., по силата на който е договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение за съдебно представителство на ищеца на
стойност от 350.00 лв., като в същия е посочено, че плащането е направено
изцяло и в брой при подписването му. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК тези разноски се дължат от ответника. Според чл. 7, ал. 2, т.
1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. е 300 лв., като
договорената и изплатена в случая сума надхвърля само с 1/6 този минимум, което
се явява несъществено. Освен това Наредбата третира минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които не са задължителни за определяне, а само
насочващи. Поради това съдът счита, че така договореният хонорар не се явява
прекомерен, а е дължим, на основание чл. 78, ал. 1от ГПСК, във вр. с чл. 144 от АПК. Според чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. При този изход на делото
съразмерно /1/5/ следва са бъдат присъдени и разноски на стойност 80.00
/осемдесет/ лв. – адвокатски хонорар от
70.00 /сто седемдесет/ лв. и 10.00 лв. платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с чл.
144, чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да
заплати на Б.Л.Т. ***, ЕГН: **********,
сумата от 200.00 /двеста/ лв., съставляваща причинена му вреда – последица от неправомерно поведение /бездействие/ на
служител при ответника, в едно с лихвата за забава върху тази сума от 15.02.2019 г. /датата на завеждане на
иска/ до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата
му част от 200.00 лв. до 1000.00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Габрово да
заплати на Б.Л.Т. ***, ЕГН: **********,
сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., съставляваща
съразмерни на уважената част от иска направени по настоящото дело разноски –
70.00 /седемдесет/ лв. адвокатски хонорар и 10.00 /десет/ лв. заплатена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на
страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА