РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110202235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Вселена” АД против наказателно постановление № 03-
013216/02.12.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на
„Вселена ” АД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 лева на основание чл.416 вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.261 от Кодекса на
труда и чл.128 т.1 от КТ вр. чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и неправилно,
като в жалбата не сочи конкретни аргументи за това.
В съдебно заседание процесуален представител се явява и моли за уважаване на
жалбата, като допълва, че наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, тъй
като обжалваното НП не съдържало описание на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е било извършено, като не се установявало какъв бил вида на неначисленото
допълнително трудово възнаграждение – такова за нощен труд по чл. 8 или по чл.9 от
Наредбата, като в НП не били описани начален и краен час на работната смяна на лицето, не
било описано и дали лицето е на подневно или на сумарно изчисляване на работното време.
Оспорва се и посочената дата на извършване на нарушението 03.11.2020г., тъй като същото
е следвало да се начисли през месец октомври 2020г., а начисляването и изплащането са две
самостоятелни нарушения. Пледира се за отмяна на издаденото НП, в условията на
евентуалност за приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява,
оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП. От своя страна претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че в случая нарушението е било
отстранено след издаване на НП, чл. 9 от Наредбата предписвала реда за установяване на
размера на дължимото плащане, поради което АУАН и издаденото впоследствие въз основа
на него НП били правилни и законосъобразни.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на ДИТ Варна било установено
следното-„Вселена" АД, в качеството на работодател, не е начислил допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд на АНГ. М. М., на длъжност „пазач, невъоръжена охрана",
полагаща труд по Трудов договор № 1/24.01.2020 г., положил труд през м. септември 2020 г.
в шестнадесет работни смени
Нарушението било прието за извършено на 03.11.2020 г., към който момент е
следвало да бъде начислено допълнително трудово възнаграждение за положения нощен
труд през м. септември 2020 г. на лицето АНГ. М. М., съгласно договорениата периодичност
в Трудов договор № 1/24.01.2020 г. между страните по трудовото правоотношение.
Въз основа на горното било отпочнато административно наказателно производство
срещу въззивника, като бил съставен АУАН. Актосъставителят квалифицирал нарушението
по чл.261 от Кодекса на труда и чл.128 т.1 от КТ вр. чл.8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. След като не постъпило възражение в
законоустановения срок, АНО издал наказателното постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. П., показания на която съдът
кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, разпита на свидетелите в хода на съдебното производство и
приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно
свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна,
съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на
нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.
В хода на административно наказателното производство са били допуснати
2
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, но същото не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, доколкото
въпреки че са посочени нарушените материално правни норми, от фактическа страна не са
описано важни реквизити като например вида на очитаното работно време, както и доколко
същото е било обвързано с положения през процесния месец нощен труд.
На следващо място, нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП не е
посочено поради каква причина е прието, че нарушението е било извършено на 03.11.2020г.,
като съобразно разпоредбата на чл. 4 от процесния трудов договор 1 възнагражденията (към
които спада и това за положения нощен труд) се изплащат до края на месеца следващ
начисляването им, което очевидно разграничава момента на начисляването от този на
заплащането на възнаграждението, като наред с това в чл. 8 от Правилника за вътрешния
трудов ред се посочва, че работните заплати (част от които съставялява и допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд) се начисляват чрез ведомости в текущия месец,
който касаят, т.е. до края на месец септември 2020г.
Поради това логично е претендираното нарушение свързано с неначисляването им да
се счита за извършено в първия работен ден на месец октомври 2020г., а не през месец
ноември 2020г.
Поради посоченото, дружеството жалбоподател на практика не може да разбере дали
е санкционирано за неначисляване на допълнителното възнаграждение или за
неизплащането му, съобразно посоченото в трудовия договор, което обстоятелство налага
отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, доколкото волята на АНО не може да
бъде заместена от съдебния акт за първи път в рамките на въззивното разглеждане на
производството.
С оглед изхода на спора и предвид липсата на направено искане от страна на
жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намери, че не следва да се произнася в
посочения смисъл.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-013216/02.12.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „Вселена ” АД е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.416 вр. чл.414, ал.1 от КТ за
нарушение по чл.261 от Кодекса на труда и чл.128 т.1 от КТ вр. чл.8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
3
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4