Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21 от 14.07.2022
г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Д. Калоянова
при секретар Д. Михайлова и с участието
на прокурор Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
административно дело номер 753 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Ивием"
ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.
"Христо Ботев" № 1, представлявано от управителя И. П. Р. – К. и съдебен
адрес ***, пл. „Средец" № 2, ет. 1, офис 2 адвокат Т.Т. против Ревизионен
акт (РА) № Р-03001821002840-091-001/21.09.2021 г., издаден от С.Й. Г. -
Началник на сектор, възложил ревизията и А. В.Д. - главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Варна, ръководител на ревизията. РА е потвърден с
Решение № 275/10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" (ДОДОП) Варна при Централно управление на
Национална агенция по приходите, с който РА са установени задължения на
„Ивием" ООД за корпоративен данък;
за данък върху добавената стойност и за лихви, в общ размер 225 961,25
лева. Иска се от съда да отмени като необоснован и незаконосъобразен
постановения РА по всички видове задължения и за всички периоди, обхванати от
потвърдената част на РА, включително се оспорват фактическите констатации и
правни изводи, съдържащи се в РА и в ревизионния доклад. В съдебно заседание дружеството
се представлява от адв. Т.Т.,***, който поддържа жалбата на основания, изложени
в нея, ангажира гласни и писмени доказателства, претендира разноски и представя
писмени бележки.
Ответната страна – директорът
на ДОДОП Варна чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. Е. оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето й.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя писмена защита.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе посочва, че от събраните в хода на делото доказателства и
извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издаваните фактури
от “Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ЕООД са отразени в счетоводството и не е
допуснато нарушение на счетоводството. Дружеството е извършило плащане по
всички фактури по банков път, поради което счита, че жалбата е основателна и
следва да се уважи.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в
съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по
административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното
производство. Жалбата е допустима за разглеждане, като по същество е частично основателна.
Със Заповед за възлагане
на ревизия (ЗВР) № Р-03001821002840-020- 001/17.05.2021 г. е възложена е
ревизия на „Ивием“ ООД с предметен обхват корпоративен данък за периода
01.01.2017 г. - 31.12.2018 г. и данък върху добавената стойност (ДДС) за периодите
01.01.2017 г. - 30.11.2017 г.;
01.07.2020 г. - 31.08.2020 г. и 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г. Определен
е тримесечен срок за извършване на ревизията. Същата е връчена по електронен
път на 19.05.2021 г. Посочените лица са оправомощени да издават заповеди за
възлагане на ревизии със Заповед № Д-799/10.05.2021 г.
Резултатите от ревизията
са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03001821002840-092-001/31.08.2021
г. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от „Ивием" ООД е
подадено възражение срещу ревизионния доклад вх. № 41772/14.09.2021 г.
След преценка на
извършените при ревизията действия и обсъждане на представените възражения, органът,
възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили РА № Р-03001821002840-091-001/21.09.2021
г. С този РА е установено задължение на „Ивием“ ООД за ДДС за процесните
периоди в общ размер на 105 044,74 лева и лихви за просрочие в размер на 41 183,81
лева. С РА е направено преобразуване на финансовия резултат по смисъла на ЗКПО
за 2017 г. и за 2018 г., като е определен корпоративен данък в общ размер
60 970,01 лева и лихви в размер на 18 762,69 лева. Лихвите са
изчислени към 21.09.2021 г.
С жалба вх. № 41772/05.10.2021
г. по описа на ТД на НАП Варна, ревизираното лице е оспорило РА № Р-03001821002840-091-001/21.09.2021
г. пред директора на ДОДОП Варна като са изложени възражения във връзка със
събирането и оценката на доказателствата; надлежната проверка на представените
счетоводни документи; правилното прилагане на нормите на ЗКПО и ЗДДС и др. Формулирано
е искане за отмяна на оспорения ревизионен акт изцяло като незаконосъобразен.
По повод така подадената жалба, с Решение № 275/10.12.2021
г., директорът на ДОДОП Варна е потвърдил РА № Р-03001821002840-091-001/21.09.2021 г., с
който са установени дължимите от „Ивием“ ЕООД задължения за данък по ЗДДС и за корпоративен
данък са потвърдени изцяло. В решението са
изложени мотиви относно събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, както и начина по който ревизиращият орган цени същите за
крайния изход на производството, като се приема, че аргументите
на жалбоподателя по отношение на наличието на съществени нарушения на
административно производствените правила са неоснователни. Изложени са подробни
мотиви във връзка със събиране на доказателства от контрагентите на
жалбоподателя „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ООД, като подробно са разгледани
търговските взаимоотношения между дружествата. Изложени са мотиви относно
извършената корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 78, ал. 2 от ЗДДС в общ размер на 1 122,84 лева по издадени кредитни известия от „Лион
рент-а-кар“ ЕООД. Подробни съображения са изложени във връзка с приложението на
нормите на ЗКПО относно непризнати
разходи по фактури, издадени от
„Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ЕООД; както и относно декларирането на
по-малко разходи в размер на 33,06 лева. Следва да с отбележи, че решаващият
орган подробно е обсъдил всички възражения на ревизираното дружество.
В жалбата, с която е
поставено началото на настоящото съдебно производство, изцяло се оспорват
констатациите на приходния орган, обективирани в процесния РА, който се оспорва
като неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Твърди се, че констатациите в
него не са съобразени с действителното фактическо положение и с
доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство. Сочи се, че
мотивите и изводите в него противоречат на материалноправни норми и не са
съобразени със съдебната практика на ВАС и на Съда на ЕС. Относно мотивната част
на РА оспорва направените от ревизиращия орган твърдения за наличие на привидни
сделки с „Вики стайл“ ЕООД и с „Десгал“ ЕООД, като излага съображения, че
същите противоречат на материалното право и на формалната логика. Посочва, че
по отношение на доставката на стоките, в хода на ревизионното производство, от
„Ивием" ООД са предоставени множество безспорни писмени документи, които
доказват реалността на доставките. Счита, че реалното изпълнение на доставките
се доказва не само от фактурите, а и от представените приемо-предавателни
протоколи и от анекси към рамков договор за изработка на ишлеме, като всяка
фактура е заплатена от „Ивием" ООД и надлежно осчетоводена. Налице е
доказана последваща реализация на стоката, която е продадена на поръчалите
изработката контрагенти. Счита за нелепи изводите на ревизиращия орган, с които
представените документи не са приети – позовава се на извода в РА, че договорите са „еднотипни,
написани на компютър“.
Поради факта, че РА препраща в мотивите си към РД, излага аргументи във връзка
с направени установявания в последния. Счита за неправилни констатациите по
отношение на кадровата обезпеченост на „Ивием" ООД, като направеното
заключение, че дружеството е разполагало с кадрови и технически потенциал за
извършване на шивашки услуги, не отговаря на действителното положение.
Представя в табличен вид данни за назначените в дружеството лица по трудов
договори отработените дни за ревизираните
периоди. Сочи неправилност на констатациите в РД по отношение на липсата на
пътни листи при някои от поръчките, като излага подробни доводи в тази насока.
Твърди, че ревизиращия орган не е положил достатъчно усилия да установи на
място кадровата и материална обезпеченост на „Вики стайл" ЕООД и
„Десгал" ЕООД. Намира, че е недопустимо мотивирането на Решение №
275/10.12.2021 г. да става на база спорни факти и обстоятелства, установени в
други ревизионни производства, по ревизии на юридически лица, които нямат нищо
общо с „Ивием" ООД. Оспорва констатациите в раздел III от ревизионния
доклад и констатациите в частта „По
ЗКПО" от
Решение № 275/10.12.2021 г., по отношение на редовността на водене на
счетоводството на „Ивием" ООД като прави изявление, че счетоводството на
дружеството е водено добросъвестно, правилно и в съответствие с изискванията на
закона, счетоводните стандарти и добрите счетоводни практики. Заявява, че
правните изводи, които органът по приходите е направил в ревизионния доклад въз
основа на събраните доказателствата, противоречат и на формираната съдебна
практика, и на съдебната практика на Съда на ЕС. Претендира разноски.
По делото е допусната
съдебно – счетоводна експертиза във връзка с установяване осчетоводяването на
всички фактури „Вики стайл" ЕООД и „Десгал" ЕООД и плащанията по тях
от „Ивием" ООД. В заключението вещото лице е установило, че в периода
01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. осчетоводяването на установените фактури е
реализирано по следния начин:
|
"Вики стайл" ЕООД |
"Десгал" ЕООД |
|
|
Приложение № |
1 |
2 |
|
Брой фактури |
68 |
36 |
|
По Дебит
сметка 6021 Разходи за външни услуги |
461 352,28 |
148 380,90 |
|
По Дебит
сметка 4531 ДДС на покупките на пълен кредит |
92 270,46 |
29 676,18 |
|
По кредит
сметка 4011 Доставчици контрагент |
533 622,74 |
178 057,08 |
Вещото
лице посочва, че в РА правилно е определен и ползван данъчния кредит по
процесните фактури, както следва по данъчни периоди
|
данъчен период |
"Вики стайл" ЕООД |
"Десгал" ЕООД |
|
01.01.2017
г. - 31.12.2017 г. |
43 986,80 |
24 280,18 |
|
01.01.2018
г. - 31.12.2018 г. |
48 283,66 |
5 396,00 |
|
всичко: |
92 270,46 |
29 676,18 |
В заключението си вещото
лице представя подробни данни относно плащанията, извършени от „Ивием" ООД
в полза на „Вики стайл" ЕООД и „Десгал" ЕООД за ревизираните периоди,
реализирани по сметки в Експресбанк, Обединена Българска банка и на каса. В
Приложения № 1 и № 2 е представена подробна информация в тази връзка, като са
посочени съответно начално и крайно салдо за всяко от дружествата контрагенти.
Установено е квитирането на крайното салдо към 31.12.2018 г. на „Вики
стайл" ЕООД през следващите периоди, а за това на „Десгал" ЕООД вещото
лице не установило информация поради нейното загубване съгласно обясненията на
Счетоводна къща „Капитал МГ“.
В съдебно заседание, в
което е изслушано вещото лице процесуалният представител на жалбоподателя е
заявил, че няма въпроси и не се противопоставя на заключението. В съдебна зала
ответникът не се е представлявал, но е ангажирал молба-становище вх. №
2091/18.05.2022 г. чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.Е., с
която изразява становище по доказателствата. Счита, че назначената съдебно-счетоводна
експертиза, макар и депозирана в срок, по същество не отговаря на изискванията
на Наредба № 1461/31.08.1975 г. за съдебно-счетоводните и
финансово-икономически експертизи и по конкретно чл. 26, ал. 7 – експерта не
може да взема становище по въпроси, които са извън неговата компетентност.
Счита, че вещото лице не дава отговор на поставените въпроси, а излага изцяло
правни съображения за законосъобразността на проведеното ревизионно
производство, което е от компетенциите на съда. Като е цитирало в заключението
си съдебни решения на ВАС и указанията на изпълнителния директор на НАП относно
процедурата по чл. 32 от ДОПК вещото лице е допуснало процесуално нарушение. Твърди,
че заключението е необективно, а действията на вещото лице непрофесионални. Съдът
изрично посочва, че цени заключението само в частта, в която не се съдържат
правни изводи и обяснения извън предмета на експертизата.
По искане на
жалбоподателя до разпит са допуснати двама свидетели.
Свидетелката Д.Г.П.
посочва,че в периода 2016 г. - 2020 г. е работила в ”Аления” като технолог на облеклото. Фирмите
„Аления“ и „Ивием“ са на един и същи собственик и се помещават на един и същи
етаж. Работата й е свързана с организация на производството, което включва
различни операции при изработката на всяко едно изделие – прошиване на мостра;
разписване подробно и в технологична последователност манипулациите, за да е
по-лесно на следващия; при необходимост да се правят шаблони; показване и
разясняване по изработката на дадените изделия; оказване на помощ; прави всичко
от построяването на модела до опаковката и подготовката на изделието за
транспорт. Разяснява, че производствата на „Аления“ и „Ивием“ не е било
разделено, а целта е била своевременното изпълнение на поръчките. На П. е бил
предоставян план за целия месец и тя е знаела кое изделие кога трябва да бъде
завършено, но не е имала информация кой е бил възложителя на поръчката.
Контактувала е с подизпълнителите както относно изработката на изделията, така
и в подготовката за изпращане на поръчката на съответния подизпълнител. Дава
сведение, че е работила с много подизпълнители, не е ходила в цеха в гр. Две
могили, но познава хората, работещи там, защото първоначално техния цех е бил
разположен в гр. Русе, в завод „Арда“, където е ходила. С „Десгал“ е
контактувала с г-жа Горанова. Посочва, че е имала чести контакти - почти всяка
седмица са общували, защото транспорта на изделията е бил всяка седмица и всяка
седмица е имало контакт с подизпълнителя, чиито модел трябва да се транспортира.
Контактът е толкова чест, защото подизпълнителите не винаги довършват изделието
до края, тъй като не всички имат нужните машини, с които да довършат изделието
до състоянието за транспорт и затова довършителните работи стават в Русе на
тези фирми които нямат машини да доведат изделието до състоянието за транспорт.
Във връзка с въпроси на прокурора отговаря, че
е имала трудов договор през 2017-2018 г. „Аления", като посочва
къде е бил разположен производствения цех. Имало е всякакви шевни машини и
специални, работили са повече от 30 работници. П. не е била управител на
фирмата и не е сключвала сделките с контрагентите; не е определяла
подизпълнителите, не е знаела счетоводно на коя от двете фирми са се водили
използваните машини – всичко това се е вършило от управителя К..
Свидетелят С.В.И.
посочва, че е работил във фирма „Ивием“ лятото на 2019 г. до есента на 2020 г.
като шофьор. През 2017 г. е работил в „Булмаркет” и през това време не е ходил
в „Ивием“. През 2018 г. е бил на борсата една година. Знае, че фирмата се занимава с шивашка
дейност. През 2017 г. - 2018г. не е възприел лично дейността на фирма „Ивием“.
Работата на свидетеля включва разнасянето по цехове на подизпълнителите на
„Ивием“ на шивашки материали, платове, конци и детайли за сглобяване на част от
дрехи. На изток от Русе подизпълнителите са били в гр. Ветово, с. Глоджево, с.
Смирненски и по-далеч Търговище, обратно на запад по пътя за София – гр. Две
могили и с. Тръстеник. Няма представа колко пъти е ходил по дестинация гр. Две
могили, много пъти. Участвал е в разтоварването на платовете. Оформял е пътните
листи веднъж седмично, а не всеки ден. Но всеки ден на работната карта с
часовете е записвал колко часа е работил, на гърба е записвал километраж и дестинациите
по колко пъти е ходил. По посочения начин му е обяснено, че следва да попълва
пътните листи. Не си спомня имената на фирмите, които е посещавал – трудно му е
било да ги запомни, посочва къде е ходил в гр. Две могили.
Процесуалният
представител на жалбоподателя „Ивием“ ЕООД е представил Писмена защита вх. №
2813/28.06.2022 г. Защитата преповтаря съдържанието на жалбата, с която съдът е
сезиран, като допълнително са включени разсъждения, основани на изводите на
вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза и показанията на разпитаните
свидетели. Цитираната съдебна практика в тези писмени бележки е взаимствана от
заключението на вещото лице, в частта, за която съдът е посочил, че няма да
цени поради включването на правни изводи. Иска се отмяна на процесния РА в
цялост.
Процесуалният
представител на ответника е ангажирал Писмени бележки вх. № 2826/29.06.2022 г. Твърди,
че жалбоподателят не е успял при условията на пълно и главно доказване да обори
изводите на ревизиращия орган, съдържащи се в РА. Във връзка с установените
задължения на „Ивием“ ЕООД за ДДС твърди, че дружеството не е доказало реалност
на доставките относно подизпълнителите „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ЕООД.
Позовава се на практика на Съда на ЕС. Излага твърдения относно липсата на техническа
и кадрова обезпеченост на „Вики стайл“ ЕООД като подизпълнител. Прави се
изявление за липса на доказателства относно корекцията на данъчен кредит по две
фактури, издадени от „Лион рент-а-кар“ ЕООД. Относно установените задължения по
ЗКПО твърди, че извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат
на „Ивием“ ЕООД е законосъобразно, тъй
като дружеството в нарушение на закона е намалило същия.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира следното:
При преценката на
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът, на основание
чл. 160, ал. 2 от ДОПК следва да извърши проверка дали същия е издаден от
компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните
норми при издаването, както и правилно ли е приложен материалния закон.
В настоящият случай,
оспорения РА № № Р-03001821002840-091-001/21.09.2021 г. е издаден от компетентните
съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор „Ревизии“, като орган
възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на
ревизията.
Ревизионният акт е
издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК
задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават;
номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията; извършените
действия в ревизионното производство; мотиви за издаването му; разпоредителна
част, в която са определени задълженията на ревизираното лице; пред кой орган и
в какъв срок може да се обжалва; подписи на органите по приходите, които го
издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад № Р-03001821002840-092-001/31.08.2021
г., като неразделна негова част съобразно нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на ревизионния акт, органът
по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното
производство е приключило в указаните срокове.
В жалбата се въвеждат
твърдения, че са налице нарушения на административно производствените правила
изразяващи се във факта, че ревизиращият орган не е положил усилия да изясни
напълно фактическата обстановка, не е съобразил събраните доказателства в хода
на ревизията и незаконосъобразно се позовава на актове, съставени в хода на
ревизионни производства не само на неговите преки доставчици „Вики стайл“ ЕООД и
„Десгал“ ЕООД, но и на доставчици на услуги на тези посочени дружества. Счита,
че доказателствата, на които ревизиращият орган се позовава, не са събрани по
надлежния ред. Сочи, че неустановяването на място на представители на двете
дружества и връчването им на съобщения по реда на чл. 32 от ДОПК не е
достатъчно за да се установи правилно фактическата обстановка, тъй като на
практика исканията за представяне на документи въобще не са достигнали до
адресатите си.
Съдът възприема като
процесуално нарушение позоваването на доказателства, за които не е посочено как
са събрани и които не са представени по делото така например в ревизионния
доклад, който е неразделна част от обжалвания РА е направено позоваване на предходни писмени обяснения,
дадени от управителя на ревизираното дружество, без да се изясни кога и по
какъв повод те са представени. След направено искане от жалбоподателя, в хода
на съдебното производство се установи, че това са писмени обяснения по т. VІ от
Искане да представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице №
П-03001819008585-040-001/20.01.2020 г. при извършена проверка преди започване
на ревизията на 17.05.2021 г., т.е. много преди реализиране на ревизионното производство.
Посочените писмени обяснения са от значение, тъй като същите дават обяснения
относно процеса на производство на готовите изделия и относно регламентацията
на взаимоотношенията на „Ивием" ООД с „Вики стайл" ЕООД и „Десгал"
ООД. Това нарушение обаче не е в такава степен, че да представлява самостоятелно
основание за отмяна на РА.
Във връзка със заявените
в жалбата възражения и след анализ на събраните доказателства, съда намира за
установено следното:
Проведената ревизия на „Ивием“
ООД е с обхват по приложението на ЗДДС за различни данъчни периоди през 2017 г.
(януари – ноември включително), 2018 г. (януари – юли включително) и през 2020
г. (юли и август) и по приложението на ЗКПО за 2017 г. и за 2018 г. През всички
посочени периоди дружеството произвежда горно облекло (без работно облекло),
като е извършвана основно шивашка дейност на ишлеме. За реализиране на
посоченото производство дружеството разполага с нает шивашки цех с адрес гр.
Русе, бул. „Христо Ботев“ № 1.
Основният спор между
страните е свързан с преценката за това дали за ревизираното
дружество „Ивием“ ООД възникват задължения по реда на ЗДДС и на ЗКПО, и ако
такива възникват, правилно ли е определен техния размер и дължимите лихви. Според
жалбоподателя, дори и да възникват такива задължения, те са неправилно
определени. Съответно, органът по приходите застъпва обратната теза.
С цел
изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода
на ревизионното производство органът по приходите е извършил множество
процесуални действия, които са подобно описани в раздел ІІ от ревизионния
доклад – насрещни проверки; налагане на предварителни обезпечителни мерки;
искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице;
искане за предоставяне на информация от трети лица; протоколи за присъединяване
на документи от други производства, реализирани от органите по приходите.
Предвид разнородните по
характер задължения, които възникват в тежест на ревизираното лице, съдът
намира, че следва да изложи мотиви поотделно за всяко от тях, както следва:
1.
Относно прилагането на ЗДДС
В хода на ревизионното
производство органът по приходите е достигнал до извода, че следва да не
признае право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Вики стайл“ ЕООД и
„Десгал“ ЕООД и отделно от това да направи корекция на признат данъчен кредит
във връзка с кредитни известия, издадени от „Лион рент-а-кар“ ЕООД.
1.1. Относно непризнаване на право на
данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „Вики стайл“ ЕООД и
„Десгал“ ЕООД
В хода на ревизионното
производство като доказателства за извършени доставки от посочените дружества,
ревизираното лице е представило заверени копия на фактурите, издадени в полза
на „Ивием" ООД; договори за услуги; анекси към договор;
приемо-предавателни протоколи за предаване на материалите и готовите изделия;
пътни листи и писмени обяснения. Представени са главна книга за периода 2017 г.
и за 2018 г.
За изясняване на всички
факти и обстоятелства във връзка със спорните доставки ревизиращият орган е
извършил насрещни проверки на двете дружества, като ИПДПОЗЛ са връчени по реда
на чл. 32 от ДОПК и на практика не са изпълнени от техните адресати. По тази
причина ревизиращият орган е приел на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК, че
доказателствата, които не са представени, не съществуват.
За да достигне до извод,
че доставките не са реални (извод, защитаван и в представените по делото
писмени бележки на процесуалния представител на ответника), при ревизията са
изследвани договорите за възлагане на поръчките; издадените фактури;
приемо-предавателни протоколи за материали и готови изделия; частично
експедиционни бележки; пътни листи.
Относно контрагентите на „Ивием“ ООД - „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“
ЕООД, при ревизията са установени
следните факти за двете дружества:
- Дерегистрирани лица по
инициатива на данъчен орган.
- Спорните фактури са отразени в
дневниците за продажби за съответните данъчни периоди.
- Липса на достатъчна кадрова
обезпеченост, като при направени изчисления е прието, че двете дружества с
много по-малък персонал са извършили почти половината от доставките на
„Ивием“ ООД, за който органа по приходите приема, че е разполагал през
проверяваните периоди средно със 33 работника.
- Проведена ревизия на „Вики
стайл“ ЕООД, при която е прието, че
продажбите към „Ивием“ ООД не са реално
осъществени.
- Проведена ревизия на
„Десгал“ ЕООД по
реда на чл. 122 от ДОПК, по която обаче не е указана връзката с „Ивием“ ООД.
В резултат на
всички проведени процесуални действия и анализ на събраните доказателства,
органите по приходите са направили извод, че по фактурите с доставчици „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ЕООД, по които дружеството е упражнило право на приспадане на
данъчен кредит, не се обективират реални доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС,
които да са облагаеми по чл. 12 от ЗДДС и за които да е налице изискуемост на
данъка съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС. Изложени са съображения за това, че не е
доказано дружествата да притежават материална и кадрова обезпеченост за
извършване на доставките, поради което недоказано е останало извършването на
услугите и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС
с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 103
921,90 лева, от които 74 242,72 лева по фактури, издадени през ревизираните
периоди от „Вики стайл" ЕООД и 29 676,18 лева по фактури, издадени от
„Десгал" ООД за същите ревизирани периоди. Спорните фактури са подробно
описани по параметри: период, №/дата на издаване, контрагент и размер на
данъчен кредит в табличен вид на л. 36 – л. 40 от ревизионния доклад.
Съдът напълно споделя извода на решаващият орган, че спорът между страните е относно това
дали е налице реално извършени доставки на услуги между жалбоподателя и
неговите доставчици „Вики стайл" ЕООД и Десгал" ООД и съответно
възникнало ли е данъчно събитие, даващо основание за издаване на фактурите, по
които „Ивием" ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит.
Съдът, за разлика от позицията на данъчните органи, намира, че следва да даде
положителен отговор на тези въпроси.
В
РА се сочи, че са извършени насрещни проверки на посочените доставчици, на които изпратените съобщение за
представяне на документи и писмени обяснения са
връчени по реда на чл. 32 от ДОПК поради ненамиране на техни
представители на адрес. В определения от
органите по приходите срок, от посочените доставчици не са представени исканите
документи, справки и писмени обяснения, поради което органите по приходите не
са могли да установят всички факти и обстоятелства, касаещи издадените фактури за
услуги – не са представени документи и счетоводни регистри доказващи наличието
на материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките,
производствена база, квалифициран персонал, транспортни средства и всичко друго,
доказващо реалната възможност за действително извършване на фактурираните
доставки. Не са представени договори и приемо-предавателни протоколи,
документи, удостоверяващи разплащането между контрагентите. Не са предоставени
оборотни ведомости за периода, счетоводни регистри на сметки, с оглед
установяване на заприхождаването на материалите и последващата продажба на
готово изделие. Не е предоставян достъп до счетоводството на проверяваното
лице, както и информация за наличие на такова, местонахождението на
счетоводната документация и редовността и достоверността на воденето й. Относно
наетите лица, от дружествата не са представени трудови договори, ведомости за
заплати, длъжностни характеристики, присъствени форми, документи за извършен
инструктаж, присъствена книга и график за работното време, отчети за
извършената работа и кои са лицата, които пряко са участвали в посочените в
приемо - предавателните протоколи дейности. На основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК
ревизиращият екип е приел, че доказателствата, които не са представени не съществуват и е преценил само
тези, които са събрани в производството. Направен е извод, че за жалбоподателя
като получател на фактурираните доставки, не възниква право на приспадане на
данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9,
чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с оглед на което, в тежест на ревизираното
дружество са установени допълнителни задължения за заплащане на ДДС до размера
на начисления по фактурите данък и лихви.
Съдът
възприема така направените изводи за незаконосъобразни и изведени в
противоречие с приложимия материален закон.
На
първо място не може да се твърди, че са извършени насрещни проверки на
посочените доставчици, след като съобщенията за представяне на документи и
писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, т.е. на практика те не
са достигнали до адресатите. Позоваването на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е неотносимо
в конкретния случай. При съобразяване разпоредбите на чл. 37, ал. 1 - ал. 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК се достига до извод, че въведената в чл. 37,
ал. 4 от ДОПК презумпция е относима единствено към субекта на ревизионния
процес. Ако ревизираното лице (а не неговия доставчик, който е участник без да
е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК) не изпълни искането за предоставяне на
информация, документи и писмени обяснения, то тогава за данъчния орган възниква
процесуалната възможност да приеме, че изисканите, но непредставени
доказателства не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите
участници в производството (т.е. на доставчиците и др.) да представят данните
по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4, а е
възможен източник на административнонаказателна отговорност (вж. чл. 273 ДОПК).
(Решение № 2695/25.02.2014 г. по адм д. № 9788/2013 г. на ВАС)
На следващо място, от
допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза безспорно се доказва, че всички фактури, издадени от „Вики
стайл" ЕООД и „Десгал" ООД за услуги, извършени в полза на
„Ивием" ООД и посочени в РА, са осчетоводени правилно. Доказано е от
експертизата, че ревизираното дружество е извършило ефективно плащане по банков
и по касов път по всяка фактура, като са посочени съответните банкови и
счетоводни сметки. Вещото лице не е констатирало нарушения, несъответствия,
пропуски и неосчетоводени документи в
счетоводството на „Ивием" ООД, които да сочат липса на доставка по
фактурите. В заключението на вещото лице се достига до извод, че по тези
процесни фактури правилно е определен и използван съответния данъчен кредит.
Както съдът вече посочи, заключението на вещото лице е обективно и
безпристрастно в частта, в която отговаря на поставените за изследване въпроси
и по тази причина се цени от съда, без да се кредитират съдържащите се в него
допълнителни правни изводи. В този смисъл съдът намира за неоснователно
твърдението на ответника, изразено в Становище № 2091/18.05.2022 г., в което се
сочи, че заключението на вещото лице не отговаря на изискването на чл. 26, ал.
7 от Наредба № 1461/31.08.1975 г. за съдебно-счетоводните и финансово-икономическите
експертизи.
Единственото основание на органа по
приходите да откаже да признае данъчния кредит в полза на жалбоподателя е
спорната предпоставка за реалността на документираните доставки на стоки по
фактурите на доставчиците „Вики стайл" ЕООД и „Десгал" ООД, за които
е прието, че поради ненамиране на адреса им за кореспонденция не може да се
съберат доказателства за реалното извършване на фактурираните от тях доставки.
Като пречка за упражняване на данъчния кредит е възприета липсата на документи,
представени от доставчиците, които да удостоверят извършването на спорните
услуги, извършените разплащанията между страните, както и начисляването на
данъка при доставчиците. Неправилно от органа по приходите е направен крайният
извод за липсата на реално осъществени доставки, само на база обстоятелството,
че при извършените насрещни проверки (ако въобще може да се твърди, че такива
са извършени) на преките доставчици на жалбоподателя, същите не са намерени на
адреса и не са представили изисканите документи. Осигуряването на достъп до
счетоводната отчетност на доставчиците и представяне на доказателства във
връзка с фактурираните от тях доставки очевидно по никакъв начин не би могло да
бъде контролирано от получателя по доставката, нито пък да бъде изначално
гарантирано, че прекият доставчик ще изпълни надлежно задълженията си и при
поискване, ще се отзове и представи исканите от администрацията документи.
Несъмнено е при това положение, че ако възникването на правото на данъчен
кредит се обвърже с поведението на прекия доставчик, то жалбоподателят би бил
поставен в неравностойна позиция, доколкото той не е разполагал със сигурност
по отношение на това, дали, въпреки стриктното спазване на своите задължения,
ще има право да приспадне платения на доставчиците данъчен кредит, тъй като
правото на приспадане, ще се окаже зависимо освен от материалните изисквания на
закона, но и от оценката на данъчните органи за това, дали доставчиците са
намерени на декларираните адреси за кореспонденция и са изпълнили своите задължения
за представяне на искани документи и обяснения, каквито условия не са въведени
със сега действащия ЗДДС.
Неправилни
изводи в тази насока са направени и във връзка с предходни ревизии на
посочените двама доставчика, като частично ревизираните периоди в тези ревизии
и в ревизията на „Ивием" ООД съвпадат. Така при ревизията на „Вики стайл“
ЕООД никъде не е посочено, че има извършени доставки в полза на „Ивием"
ООД и не е посочено и друго обстоятелство – дали в хода на ревизията на „Вики стайл"
ЕООД е извършена насрещна проверка на
„Ивием" ООД. Ревизията на този доставчик е приключила с потвърждаване на
РА на административна инстанция, а не на съдебна, поради което решението на
директора на ДОДОП няма силата на присъдено нещо и установените от органите по
приходите констатации не могат пряко да рефлектират в имуществената сфера на
„Ивием" ООД. Съдът счита, че позоваването на органа по приходите на
резултатите от ревизията на „Десгал" ООД, извършена по реда на чл. 122 и
сл. от ДОПК също води до неправомерни изводи. В изводите относно тази ревизия
въобще не е посочено дали това дружество е било доставчик на „Ивием" ООД и
дали на „Ивием" ООД е извършвана насрещна проверка в хода на тази ревизия.
За разлика от предходния доставчик, постановения в хода на тази ревизия РА
въобще не е обжалван от „Десгал" ООД и изводи са направени на база
констатации, които не са били подложени на контрол от нито една инстанция
относно тяхната достоверност. От резултатите от ревизиите на тези двама
доставчици, при това изведени във връзка с други техни доставчици („Никс и сие“
ЕООД; „Джи ем джи трейд“ ЕООД; „НВГ-Стефка Венкова“ ООД и др.), се достига до
извод за нереалност на доставките на „Ивием" ООД, без да се посочи
конкретна връзка и доказателства за нея.
Спори се между страните относно наличието на кадрова
обезпеченост за извършване на процесните услуги. Според ревизиращия орган,
самото дружество жалбоподател е разполагало с достатъчно персонал за извършване
на услугите, които то е възлагало на доставчиците. Тезата, която се застъпва от
жалбоподателя е обратната – именно поради липса на персонал и в частност на
квалифициран персонал е било необходимо да възлага поръчки на своите
доставчици. В хода на обжалването по административен ред, решаващият орган е
събрал доказателства на основание чл. 155, ал. 3 от ДОПК, като е представил
справки за актуалното състояние на действащите трудови договори за процесните
ревизирани периоди, на база на които може да се направи извод, че в тези
времеви периоди дружеството е разполагало средно с персонал 30-35 работници,
достатъчни за извършване на реализираните поръчки. Настоящият съдебен състав
обаче възприема за основателни възраженията на жалбоподателя в сезиращата съда
жалба по този въпрос. В жалбата в табличен вид е представена информация относно
вида на трудовото правоотношение и реалната заетост на посочения персонал –
факти, които не са съобразени от решаващия орган. Жалбоподателя се позовава на
чл. 114 от Кодекса на труда, съгласно който трудов договор може да се сключва и
за работа за определени дни от месеца, като това време се признава за трудов
стаж.
По
същество органът по приходите не оспорва извършването на услугите. Спорът е
дали те са извършени, така както е посочено в процесните фактури – от
доставчиците „Вики стайл" ЕООД и „Десгал" ООД, за да се упражни
данъчният кредит по издадените от тях фактури.
В тази насока е необходимо да се
съобрази постановеното Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21.06.2012
г. по съединени дела С-80/11 и дело С-142/11 Неизменно поддържаното становище
на СЕС е, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112 право на
приспадане на данъка е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може
да бъде ограничавано, и по-конкретно това право се упражнява незабавно по
отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Изключение от този
принцип е налице, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право
е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба, в които случаи националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на
приспадане. Данни по делото в тази насока няма. Напротив – въз основа на
констатациите по делото следва да се приеме, че фактурираните доставки на
услуги са фактически изпълнени; те са достигнали до жалбоподателя; издадени са
фактури, съдържащи нормативноустановените реквизити; отразени са счетоводно при
всеки от търговците; извършени са реални разплащания между страните, данъкът е
начислен от доставчиците като задължение към бюджета. В този порядък и
съобразно разбирането на СЕС, следва да се приеме, че са изпълнени материалните
и процесуални условия, изисквани от Директива 2006/112 за възникване и
упражняване правото на приспадане. Така, Съдът приема, че при тези
обстоятелства, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане
само на основание съдебната практика, изведена от точки 56 - 61 от Решение по
дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която, въз основа на обективни данни,
трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и
услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае,
че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг
стопански субект нагоре по веригата. Изводът е доразвит и в т.47 на настоящото
решение, видно от която, режимът на правото на приспадане, предвиден в
посочената директива и посочен отново в точки 37-40 от това решение, не допуска
данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната
сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по
веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с
ДДС да бъде санкционирано, като не му
бъде признато право на приспадане (в този смисъл Решение от 12 януари 2006 г.
по дело Optigen и др. С-354/03, С-355/03 и С-484/03 и дело Kittel и Recolta
Recycling С-439/04 и С-440/04).
Последователно СЕС приема, че
доколкото отказът да се признае право на приспадане на данъка е изключение от
основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган
трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може
да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект. В конкретния
случай в ревизионния акт не се съдържат констатации за извършени данъчни
измами, а за липса на реалност на доставки на стоки и неправомерност на
начисляването на данъка от коментираните доставчици, което е рефлектирало върху
възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя като
получател по фактурите.
В този смисъл настоящия съд приема за
основателно възражението на жалбоподателя относно твърдяната в РА привидност на
сделките между „Ивием" ООД от една страна и „Вики стайл" ЕООД и
„Десгал" ООД като доставчици на услуги, от друга страна. Правилно е
заключението на жалбоподателя, че изводът, направен от ревизиращия орган: „От
„ИВИЕМ" ООД не са представени доказателства, че дружеството е взело всички
разумни мерки в рамките на своите възможности, т.е. че е положило грижата на
добър търговец, за да се увери, че фактурираните доставки на услуги от „Вики
Стаил" ЕООД с ЕИК ********* и „Десгал" ЕООД с ЕИК ********* не го довеждат
до участие в привидна сделка.
Видно е, че дружеството не е извършило предварителни проучвания по отношение
доставчиците. Не се е информирало и за това, притежават ли доставчиците
необходимия персонал и техническа обезпеченост за извършване на доставките -
производство на изделия на ишлеме. В този смисъл „ИВИЕМ" ООД е поело на
своя отговорност, риск от бъдещо неблагоприятно последствие." е в противоречие с правилата на материалното право
и формалната логика. За да е налице привидност е необходимо наличие на знание
относно тази привидност, докато самият ревизиращ орган се позовава на незнание
от страна на „Ивием" ООД. Отделно от това, при съобразяване изводите на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, не се установява
фактурите, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит да са с
невярно съдържание за да бъдат квалифицирани като част от данъчна измама по
критериите на т. 49 от решение на СЕС по
дело С-285/09.
Видно
от тези коментирани мотиви на Съда на ЕС и прочитът им в цялото решение в
тяхната съвкупност не дават основание за конкретния случай да бъде отказано
правото на данъчен кредит в полза на жалбоподателя не само поради липса на
данни за данъчна измама, но и поради наличието на другите положителни факти по
делото – по отношение на доставките на услуги – същите са осчетоводени при
жалбоподателя, осъществени са разплащанията между страните, данъкът е начислен
като задължение към държавата, налице са данъчни фактури с нужните за тяхната
редовност реквизити, които факти Съдът на ЕС приема за достатъчни да обосноват
правото на приспадане.
Следва
да се разгледа и твърдението, че наличието само на фактури за извършени
доставки не обуславя реалност на последните. Това действително е така, но само
за случаите, в които същите не са придружени от други писмени доказателства. В
конкретния случай, за доставчиците „Вики стайл" ЕООД и „Десгал" ООД
ревизираното дружество е представило множество по вид писмени доказателства,
съпоставими с информацията в оспорените фактури. Касае се за представени
договори, анекси, приемо-предавателни
протоколи, експедиционни бележки и пътни листи. Освен фактурите като частни
свидетелстващи документи, информация за извършените услуги се съдържа и в
счетоводството на проверяваното дружество, за което съдебно – счетоводната
експертиза доказа, че е водено надлежно. За съда остава неясно какво е
влиянието на факта, че договорите на „Ивием" ООД, сключени с „Вики
стайл" ЕООД и „Десгал" ООД, са „…еднотипни,
и написани на компютър“,
върху валидността на същите. Относно представените пътни листи се спори между
страните във връзка с начина на тяхното изписване – ревизиращият орган твърди,
че същите са съставени за целите на ревизионното производство поради факта, че
са изписани на компютър. От показанията на свидетеля С.В.И. се установява, че
пътните листи са съставяни в веднъж седмично. Действително, това е нарушение на
изискването за своевременното им съставяне, но това не означава, че
информацията, съдържаща се в тях е недействителна, защото при съпоставянето й с
останалите доказателства по делото се достига до обратния извод.
На
основание изложените мотиви ревизионният акт следва да бъде отменен в частта, в
която „Ивием" ООД е отказано признаване на правото на данъчен кредит в
размер на 103 921,90 лева, по доставки, осъществени от „Вики стайл"
ЕООД и „Десгал" ООД, ведно с определените лихви върху тях в размер на
41 061,41 лева.
1.2. Относно корекция на ползван данъчен
кредит по кредитни известия, издадени от „Лион рент-а-кар" ЕООД
Установено е, че посоченият
доставчик е издал в полза на ревизираното лице следните кредитни известия:
|
№ |
дата |
данъчна основа |
ДДС |
|
********** |
28.07.2020 |
- 3 693.94 |
- 738.79 |
|
********** |
18.08.2020 |
- 1 920.25 |
-384.05 |
При извършената проверка
безспорно е установено, че посочените кредитни известия не са включени в
дневниците за покупки за съответния данъчен период и това е отразено в РА (л.
16), като жалбоподателят не оспорва този факт. Неправилно в решението на
директора на ДОДОП Варна е посочено, че и двете известия не са включени в
дневника за покупки само за данъчен период юли 2020 г.
От събраните
доказателства се установява, че „Лион рент-а-кар" ЕООД е сключил с
„Ивием" ООД договори за отдаване под наем на автомобили № 28/07.08.2014 г.
и № 30/18.08.2014 г.. Съгласно договорите, клиента е заплатил гаранционни
вноски по фактури № **********/11.08.2014 г. и №**********/22.08.2014 г.
Съгласно приключвателни протоколи, страните са се споразумели гаранционните
вноски да се възстановят на „Ивием" ООД при приключване на договорите, във
връзка с което са издадени кредитните известия. Този доставчик е включил
процесните кредитни известия в дневника за продажби по ЗДДС за съответните
данъчни периоди. Установено е също така, че ревизираното лице е упражнило право
на приспадане на данъчен кредит по фактури № **********/11.08.2014 г. и
№**********/22.08.2014 г. издадени от „Лион рент-а-кар" ЕООД като е
включило фактурите в дневниците за покупки през данъчен период август 2014 г.
„Ивием“ ООД не е релевирало възражения относно констатациите в РА за данъчни
периоди юли и август 2020 г., както и не е ангажирало доказателства, с които да
обори извода на ревизиращия орган за необходимостта от корекция на ползвания
данъчен кредит в общ размер за двата периода 1 122,84 лева.
Настоящият
съдебен състав счита, че така извършената корекция е правилна и
законосъобразна. Приложимата в случая разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ЗДДС
предвижда Регистрираното
лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на
данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида
на доставката. При съобразяване на нормите на чл. 115 и чл. 116 от ЗДДС тази
корекция следва да се извърши в данъчния период, в който са настъпили
обстоятелствата, довели до промяна на данъчната основа. За „Ивием“ ООД е
възникнало задължение на основание чл. 124, ал. 5 от ЗДДС да отрази получените
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени. Като не е сторило това, на практика дружеството е ползвало
неправомерно данъчен кредит. По тези причини съдът намира процесния РА в тази
му част за правилен и законосъобразен, поради което същият следва да бъде
оставен в сила.
2.
Относно прилагането на ЗКПО
Относно непризнати
разходи по фактури, издадени от „Вики стайл" ЕООД и
„Десгал" ООД
Ревизионният орган е
достигнал до извода, че следва да бъде извършено преобразуване на счетоводния
финансов резултат на „Ивием" ООД за 2017 г. и за 2018 г. със стойността на
данъчната основа по фактурите, издадени от „Вики стайл" ЕООД и
„Десгал" ООД с предмет доставка на услуги. В обжалвания РА е установено,
че по сметка 602 Разходи за външни услуги за посочените две дружества, „Ивием“ ООД е отчело следните текущи разходи:
през 2017 г. сума в
размер на 341 334,90 лева;
през 2018 г. сума в
размер на 268 398.28 лева.
В спорните фактури предмета
на доставка е услуга - ушиване на ишлеме, като органа по приходите е представил
подробна информация за тях в табличен вид в ревизионния доклад (стр. 6 – стр.
8; стр. 11 – стр. 12). Направен е извод, че отразените стопански операции в
счетоводството на дружеството, не отговарят на основни принципи на Закона за
счетоводството. С РА в тежест на дружеството са определени задължения за
корпоративен данък по ЗКПО в общ размер главница 60 970,01 лева и лихви –
18 762,69 лева, от които както следва:
За 2017 г. – главница
34 130,19 лева и лихва 12 022,37 лева
За 2018 г. – главница 26 839,82
лева и лихва 6 740,32 лева.
Съдът намира извода на
ревизиращия орган за наличие на задължение по ЗКПО от страна на „Ивием"
ООД за незаконосъобразен. Преобразуването на счетоводния финансов резултат на
дружеството за 2017 г. и за 2018 г. е последица от непризнаването на правото на
данъчен кредит на ревизираното лице по изрично посочени фактури за доставка на
услуги, издадени от „Вики стайл" ЕООД и „Десгал" ООД. Съдът вече
изложи мотиви, че ревизиращият орган е достигнал до неправилни изводи и това
право следва да се признае, поради което като последица не е необходимо
преобразуване на счетоводния финансов резултат. Следователно, извършените от
дружеството стопански операции са отразени вярно в неговото счетоводство. По
изложените причини, обжалвания РА, в частта, в която са определени задължения
за корпоративен данък за 2017 г. и за 2018 г. на „Ивием" ООД следва да
бъде отменен.
При така изложените
мотиви, жалбата на „Ивием" ООД е основателна в частта, в която се
определят задължения за ДДС и за корпоративен данък, ведно с лихвите върху тях
за доставки на „Вики стайл" ЕООД и „Десгал" ООД, поради което РА в
тези си части следва да се отмени. Неоснователна е жалбата на дружеството в
частта, в която с РА се определят задължения на „Ивием" ООД относно
кредитни известия, издадени от „Лион рент-а-кар“ ЕООД.
По делото е направено
искане за присъждане на разноски от двете страни. След като съобрази разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр.
1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира следното:
Относно разноските на
жалбоподателя: В последното по делото съдебно заседание жалбоподателят е
представил Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който претендира
обща сума в размер на 5 534,46 лева, от които както следва: 5 000
лева възнаграждение за един адвокат (л. 61 от делото); 50 лева държавна такса (л.
48 и л. 49 от делото) и 454,46 лева депозит за съдебно – техническа експертиза
(л. 77 от делото). При съобразяване отменената по жалба на дружеството
жалбоподател част от РА (224 716,01 лева) и общия материален интерес (225 961,25
лева), съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
в общ размер 5 503,96 лева.
Относно разноските на
ответника: Поисканите от ответника разноски следва да се съобразят с размера на
юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (4 789,61 лева) и потвърдената част на РА
(1245, 24 лева), поради като в полза на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 26,40 лева.
С оглед гореизложеното и
на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен
съд - Русе, четвърти състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ивием" ООД, ЕИК
*********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Христо
Ботев" № 1, представлявано от управителя И. П. Р. – К. и съдебен адрес ***,
пл. „Средец" № 2, ет. 1, офис 2 адвокат Т.Т. Ревизионен акт №
Р-03001821002840-091-001/21.09.2021 г., издаден от С. Й.Г. - Началник на
сектор, възложил ревизията и А. В. Д. - главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Варна, ръководител на ревизията; потвърден с Решение № 275/10.12.2021 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при
Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта относно отказан
данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г. и
01.01.2018 – 31.07.2018 г. с общ размер на главницата 103 921,90 лева и
лихви 41 061,41 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Ревизионен акт №
Р-03001821002840-091-001/21.09.2021 г., издаден от С. Й. Г. - Началник на
сектор, възложил ревизията и А.В.Д. - главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Варна, ръководител на ревизията; потвърден с Решение № 275/10.12.2021 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при
Централно управление на Национална агенция по приходите в останалата част.
ОТМЕНЯ по жалба на „Ивием" ООД, ЕИК
*********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Христо
Ботев" № 1, представлявано от управителя И. П.Р. – К. и съдебен адрес ***,
пл. „Средец" № 2, ет. 1, офис 2 адвокат Т.Т. Ревизионен акт №
Р-03001821002840-091-001/21.09.2021 г., издаден от С.Й. Г. - Началник на
сектор, възложил ревизията и А. В. Д. - главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Варна, ръководител на ревизията; потвърден с Решение № 275/10.12.2021 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при
Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта относно
определен корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 01.01.2017 – 31.12.2018
г. в обща размер на главницата 60970,01 лева и лихви 18 762,69 лева.
ОСЪЖДА „Ивием" ООД, ЕИК *********; със
седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Христо Ботев" № 1,
представлявано от управителя И. П. Р. – К. и съдебен адрес ***, пл.
„Средец" № 2, ет. 1, офис 2 адвокат Т.Т. да заплати на Централно
управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 26,40 лева (двадесет и шест лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА Централно управление на Национална
агенция по приходите да заплати на „Ивием" ООД, ЕИК ********* сума в
размер 5 503,96 лева (пет хиляди петстотин и три лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща държавна такса, съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: