Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр.Пловдив, 29.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 7373/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-007879 от 01.08.2019г., издадено от
Д.Г.В.,
на длъжност *** група при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.П., с което на Г.Н.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/,
за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата подробно се описва как жалбоподателят бил викан във Второ РУП,
били му задавани въпроси, не можел да даде отговор кой е управлявал автомобила,
бил му предложен протокол за разпит и т.н.. Оспорва отразеното в наказателното
постановление, сочи че не служителят на МВР не е установил безспорно дали на
посочената дата и час описания автомобил бил на същото място. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – *** И. поддържа жалбата, като сочи, че не са установени по
категоричен начин датата и часа, на които се твърди нарушението, собственикът
на гаража е заинтересовано лице, не са проверени неговите обяснения, както и че
целта е била да се изпълнят изискванията на КЗ. Също предлага наказателното
постановление да бъда отменено. Жалбоподателят Д. сочи, че съгласен с казаното
от процесуалния си представител, няма какво да добави.
Ответната страна – ОД МВР – П., сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателното постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото
да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 08.10.2019г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – П. чрез
ОД МВР – П., сектор „Пътна полиция“ на 15.10.2019г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
МПС – товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ „****“ бил
собственост на „Б.“ ЕООД.
Жалбоподателят Г.Н.Д., ЕГН: ********** бил ***** на „Б.“ ЕООД.
На 24.05.2019г., около 14:00 часа, в гр.П., на ул.„В.“ до № 1, водачът
на товарен
автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ „*****“, при движение назад, не се убедил,
че пътят зад превозното средство в свободен и допуснал ПТП, като ударил гаражна
врата. Същият водач, след произшествието, напуснал мястото на същото, без да изчака
или да бъде установен от компетентните органи.
При последвалата проверка по преписка № 435000 – 9242 на сектор „Пътна
полиция“ не предоставил данни за водача, управлявал товарен автомобил „Ситроен
Берлинго“ с рег.№ „*****“. По същата
проверка извършил ***А. Г.А., в качеството му на ***** в сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – П., като посетил мястото на произшествието, установил повреди по
вратата.
С оглед на горното, на 04.07.2019г. свидетелят А. съставил АУАН с
бланков № 839161 срещу жалбоподателят Г.Н.Д., за нарушение на чл.40, ал.1 от
Закона за движението по пътищата и на чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движението
по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че има
възражения. Въз основа на същия АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел А.Г.А., който
помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата
констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на **
А. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите
по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Относно
приложението на процесуалните правила по същото административнонаказателно
обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при
съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както
и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I. В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН,
както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните
два липсва
необходимото пълно описание на нарушението.
Следва
да се посочи, че основанието за ангажиране отговорността на жалбоподателя и за
двете нарушения – чл.40, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е
качеството му на ***** на дружеството, собственик на МПС, с което е реализирано
ПТП.
Безспорно
е, че чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител,
ако не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство.
В
общия случай на нарушение, извършено с МПС, собственост на юридическо лице,
законът не е разписал съответния ред и срок, в който законният представител може
да посочи лицето, което е предоставил МПС, както това е сторено в частния
случай на чл.189, ал.5 от ЗДвП, където е предвидено подаване декларация и 14 –
дневен срок за същото.
Въпреки
горното ясно е, че и в общия случай – извън хипотезата на електронния фиш, към
който спада настоящият такъв, законният представител трябва по някакъв ред да
бъде уведомен за нарушението, правото си да посочи водача и някакъв разумен
срок да стори така.
Данни
за последното обаче изцяло липсват във фактическата обстановка, описана в АУАН
и наказателното постановление, където единствено се декларира, че
жалбоподателят не посочва на кого е предоставил МПС. Ева след разпита на
актосъставителя тепърва се установява, че жалбоподателят е бил викан във Второ
РУ и е писал обяснения, без обаче отново да се установява дали му е
предоставена възможност и някакъв разумен срок да предостави данни на лицето,
управлявало МПС. Така или иначе последното по никакъв начин не е намерило място
в АУАН и наказателното постановление, предмет на проверка от настоящата
инстанция, въпреки че същите обстоятелства са именно основанието за ангажиране
отговорността на жалбоподателя по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Така
описаните нарушения разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно
наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, следва да
се преценят като такива от категорията на съществените процесуални нарушения,
доколкото създават неяснота относно съставомерните за твърдяното нарушение
обстоятелства, поради което лишават лицето, посоченото като нарушител, от
правото му да разбере същите факти, съответно – да организира защитата си.
II. Отделно от горното и на самостоятелно основание
следва да се посочи, че след запознаване със събраната по делото
доказателствена съвкупност не се установиха достатъчно данни, от които може да
се направи извод за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата.
Съгласно
чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата - водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
В
този смисъл по делото оставя неясно как е установено, че 24.05.2019г., около
14:00 часа, в гр.П., на ул.„В.“ до № 1 водачът на товарен автомобил „Ситроен
Берлинго“ с рег.№ „*****“ не е спрял и не е установил последиците от ПТП, преди
да напусне мястото на последното. От описаното в АУАН и наказателното
постановление става ясно, че всъщност твърдяното от както съставителя и
наказващият орган нарушение е друго, а именно, че водачът „не изпълнява задължението си /напуска
мястото на ПТП/“. Последното обаче – напускане мястото на ПТП не е
нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, а такова на чл.123, ал.1, т.3,
бук.В от Закона за движението по
пътищата, съгласно която разпоредба – „ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.“
Горното
се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в
тази му част като незаконосъобразно, доколкото не се установяват данни за
извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1030-007879 от 01.08.2019г., издадено от
Д.Г.В.,
на длъжност ***група при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.П., с което на Г.Н.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/,
за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.П., на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
М.Т.