Р Е Ш Е Н И Е №
1789
гр. Пловдив, 02.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 04.05.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12719
по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250
против наследниците на: Д.Х.П., ЕГН **********, адрес: ***,
а именно: Х.Д.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** – 1/3 /една трета/ от задълженията; П.Д.П., ЕГН **********, с адрес:
*** – 1/3 /една трета/ от задълженията; М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: *** –
1/6 /една шеста/ от задълженията; А.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** – 1/18
/една осемнадесета/ от задълженията; Д.В.Х., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител А.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** – 1/18 /една
осемнадесета/ от задълженията и Б.В.Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител А.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***– 1/18 /една
осемнадесета/ от задълженията за признаване на
установено, че ответниците дължат на ищеца
съответната на идеалната им част сума, представляваща част от сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №15083/2013 г. по описа на ПРС, ІІІ-ти бр. с-в.
Ищецът твърди, че за периода от 07.09.2004
г. -12.09.2013 г. по партидата на Д.Х.П. имал задължения в общ размер на
2676,71 лв. - за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в гр. П.,
като за потребените количества вода били
издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата
на издаване на фактурата, дължима сума и период, за който се дължи сумата.
Наследодателят на ответниците фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от
публично известни общи условия. Посочва
се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 Закона за водите ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу наследниците на Д.Х.П., като същото е уважено и е
издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответниците възразили срещу заповедта
за изпълнение, то ищецът предявил настоящите искове за признаване за установени
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.
С
оглед изложеното се моли да бъде признато за установено по отношение
ответниците, че същите му дължат сумата в общ размер 2676.71 лв. – главница,
представляваща незаплатени задължения при доставка на В и К услуга на имот, собственост на
наследодателя за страните Д.Х.Д., находящ се в гр. П.
за периода от 07.09.2004 - 12.09.13 г., лихва за забава в общ размер на 1220.03
лв. за периода от 06.01.2008 - 31.08.2013, както следва:
1. М.Х.Д.,
ЕГН *********, с адрес: *** – 1/6 /една шеста/ от задълженията, или 446.12 лв.
- главница за периода 07.09.2004 г. – 31.08.2013 г. и 203.34 лв. – лихва за
периода от 06.01.2008 г. – 31.08.2013 г.
2. Д.Х.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** – 1/6 /една шеста/ от задълженията, или 446.12 лв.
- главница за периода 07.09.2004 г. – 31.08.2013 г. и 203.34 лв. – лихва за
периода от 06.01.2008 г. – 31.08.2013 г.
3. П.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** – 1/3 /една трета/ от задълженията, а именно:
892.24 лв. – главница за периода 07.09.2004 г. – 31.08.2013 г. и 406.68 лв. -
лихва за периода 06.01.2008 г. – 31.08.2013 г.
4. М.Г.К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** – 1/6 /една шеста/ от задълженията, или 446.12
лв. - главница за периода 07.09.2004 г. – 31.08.2013 г. и 203.34 лв. – лихва за
периода от 06.01.2008 г. – 31.08.2013 г.
5. А.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** – 1/18 /една осемнадесета/ от задълженията, или
148.71 лв. - главница за периода
07.09.2004 г. – 31.08.2013 г. и 68.78 лв. – лихва за периода от
06.01.2008 г. – 31.08.2013 г.
6. Д.В.Х.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.И.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** – 1/18 /една осемнадесета/ от задълженията, или 148.71 лв. -
главница за периода 07.09.2004 г. –
31.08.2013 г. и 68.78 лв. – лихва за периода от 06.01.2008 г. – 31.08.2013 г.
7. Б.В.Х.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.И.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** – 1/18 /една осемнадесета/ от задълженията, или 148.71 лв. -
главница за периода 07.09.2004 г. –
31.08.2013 г. и 68.78 лв. – лихва за периода от 06.01.2008 г. – 31.08.2013 г.
Претендират
се направените разноски по настоящото дело, както и разноските по частно
гражданското дело № 15083/2013 г. на ПРС, ІІІ бр.с.
Ответницата
М.К. оспорва предявения иск. Твърди, че не е била ползвател в процесния имот. Твърди, че не е живяла в имота през процесния период, поради което и не дължи сумите. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност. Освен това се сочи, че на адрес: гр.
П. се намират четири самостоятелни апартамента, с отделни входове, два на
първия етаж и два на втория етаж. Водомерът на покойния Д.Х.П. се сочи, че
измерва разходваното количество вода от първия етаж, с вход от запад, който
единствено му е останал в собственост след смъртта, представляващ 2/5 идеална
част от първия етаж, както и от апартамента, находящ
се на втория етаж, представляващ 3/5 идеална части от втория жилищен етаж с
вход от западната страна, прехвърлен с дарение на сина му Х.Д.П. на 14.03.1975 г. Твърди се, че именно
обитателите на апартамента на Х.П. са
изразходвали количеството вода, отчетено от водомер с № 00101135432. Останалите
два апартамента се сочи, че са собственост на бащата на М., като същите са с
отделен вход и водомер и тъй като ответницата М.К. не живее там от 08.07.2014
г. партидата е прехвърлена на А.В.Х. – ответник и снаха на ответницата М.К.. Относно ответника П.П.
се сочи, че е собственик на 3/5 идеални части от първия етаж с вход от юг и има
собствен водомер. Твърди се, че само
дъщерята на Х.Д.П. – М.Х.Д. е живяла в имота, отчитан от процесния
водомер и е ползвала отчетеното количество вода. Оспорвате се представените
карти – карнети. Прави се възражение за погасяване по
давност на сумите, начислени за периода от 07.09.2004 г. до 26.06.2011 г.,
както главници, така и обезщетения за забава на тези главници. С оглед изложеното се моли исковете да се
отхвърлят, като погасени по давност, неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски.
Ответницата
М.Д., чрез назначения от съда особен представител адв.
Б. твърди, че производството спрямо нея е недопустимо, тъй като наследодателят
й не е п. в хода на процеса, а преди завеждане на иска по чл. 422 ГПК. Иска се
прекратяване на производството, като в случай, че не се възприемат тези доводи,
то се излагат съображения за неоснователност на претенцията, като се сочи, че
въпреки, че се касае за различни периоди, в които са ползвани ВиК услуги, то всички фактури са били издадени на
12.09.2013 г., когато цената на водата е била различна от тази в отчетния
период. Прави се възражение за погасяване по давност на сумите, начислени за
периода от 07.09.2004 г. до 26.06.2011 г. както главници, така и обезщетения за
забава на тези главници. С оглед изложеното се моли исковете да се отхвърлят.
Претендират се разноски.
Ответникът
П.П. оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за погасяване по давност на претенциите за главница и обезщетение за
забава. Твърди, че наследодателят му Д.Х.П. не дължи претендираните
суми, тъй като не е живял в имота през процесния
период. Освен това се сочи, че на основание Заповед от 19.10.2011 г. водоподаването на наследодателя му Д.Х.П. е преустановено,
като след тази дата обективно не са били доставяни количествата питейна вода,
описани в исковата молба. На основание изложеното се моли исковете да се
отхвърлят, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
От
останалите ответници, а именно: А.И.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***; Д.В.Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
А.И.Х., ЕГН ********** и Б.В.Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител А.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Х.П., ЕГН **********, с
адрес: *** не се постъпили отговори в законоустановения
едномесечен срок.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се оспорва от ответниците
качеството абонат на техния наследодател, като от твърденията в отговора на
исковата молба на М.К. и приетите като доказателства документи за собственост
се установява, че през исковия период Д.П. е бил собственик единствено на 2/5
идеални части от първия етаж, като собствеността върху останалите 3/5 идеални
части от първия етаж са прехвърлени на сина му П.Д.П. с договор за дарение от
07.05.1975 г. Собственици на втори жилищен етаж са Х.П. (п. през 2014 г.) и Г.Д.Х. (п. през 2007 г.).
От приетите по делото
удостоверения за наследници (л. 14-15 и л. 210) се установява, че ответниците
са наследници на Д.Х.П., вписан като абонат на ищцовото
дружество с номер на водомер 00101135432 за обект: гр. П.
По делото са приети, като доказателства карнети за процесния имот, в
които е отразено, че същите се отнасят за показанията на водомер с № *** т.е. процеснията такъв. Отразено е, че имотът е общ с М., като
не става ясно от коя година са отразените дати. Единствено в карнет на л. 66 е
отразено отстрани вляво, че е за „10 г.“„11
г.“ и „12 г.“, като липсват подписи. Положен ка
подписи в графа забележки срещу три
дати, но липсват данни чии са тези подписи. Отразено е, че се начислява по
тарифа за 2010 г. и 2011 г. . Срещу дата „3.11 г.“ е отразено „напуснали, слага
се нов водомер от 3.11.2011 г.“
Приети са, като доказателства справка за водомерите на абонат с номер ***, в която
е отразено, че има един водомер с номер ***.
На 24.01.2008 г. между ищцовото
дружество и Д.Х.П. – наследодател на ответниците е сключено Споразумание
за разсрочване на задължение, по силата на което е разсрочено плащането на
сумата от 214,43 лв. – задължение по фактури за периода от 01.12.2003 г. до
09.07.2004 г. т.е. преди началната дата
на исковия период. По така подписаното
споразумение на датата н сключването му е платена сумата от 100 лв., с която са
погасени задължения за отчетен период от 01.11.2003 г. до 01.03.2004 г.
На 29.06.2010 г. на Д.П. е връчено известие за нередовен
водомер. (л. 319), като е указано, че в случай, че не се изпълнят препоръките
за смяна на водомера, то консумираната вода ще се заплаща служебно за 4 броя
лица. Препоръчан е ремонт и 30 дневен срок за изпълнение на препоръките.
(л.69).
На 07.01.2011 г.
на Д.П. е връчена покана за доброволно изпълнение за плащане на сумите, дължими
по образуваното изпълнително дело № 2133/2004 г., като са посочени и
натрупаните задължения за периода от 10.07.2004 г. до 28.12.2010 г. На
02.09.2013 г. на наследодателя на ответниците е връчена отново покана за
доброволно изпълнение на натрупаните към тази дата суми за главница и лихви.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, гр.П., одобрени с решение на ДКЕВР
ОУ-027/09.06.2006г. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В
и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл.20 и чл.21
изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер с точност до 1
куб.м. за период не по-дълъг от един месец в присъствието на потребителя или
негов представител. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от
свидетел, какъвто може да бъде и служител на В и К оператора. Съгласно чл.23,
ал.5 при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното
количество изразходвана вода се определя по 6 куб.м. за топлофицирано
жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки обитател, а количеството
отпадни води се равнява на количеството потребени
питейни такива. Заплащането става в 30-дневен срок от фактурирането според
чл.31. Аналогични са предвижданията в представените ОУ, одобрени с решение
ОУ-09/11.08.2014г. – чл.2, чл.23, ал.1 и ал.4; чл.20, ал.1 и чл.25, ал.8.
Приети са като доказателства за действащите през процесните периоди цени на ВиК
услуги. (л. 343-354; л. 362-366).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
св. И. Л. – инкасатор в ищцовото дружество. Св. Л.
посочва, че обектът е къща и има три водомера. Сочи се, че водомерът на Д.П. е
т.нар. общ водомер, тъй като отчитал консумираната вода в западната част на
сградата и вторият етаж, а другите два водомера се явяват контролни на този общ
водомер. Свидетелят твърди, че не е имало спиране на водата, но П.П. се консултирал с него за
това. Св. Л. заявил, че има техническа възможност, след като няма
плащане, то живущите на втория етаж трябва да поемат разликата от начислената
вода от тези три водомера. Водомерите се сочи, че се ползват от три абоната.
Единият е на П.П. – отчита се индивидуално, другият е
общ на Д. – покойник, а третият е на М. – контролен водомер. Разликата от общия
водомер, получена приспадайки начислената вода на М., оставала за семейството,
което живеело на втория етаж, жилището, в което живеела М.. При разпита на св. Л. се установява, че
карнетът на л. 63 е за 2005, 2006 и 2007 г., на л. 64 е за 2008 г., на л. 65 за
2013 г., а на л. 66 за 2010 г.
От разпита на св. В.Т. – приятелка на ответника М.К. се
установява, че жилището на М. е с общ
вход с Д., а това на М. е с отделен вход. След като Д.п. през 2012 г. никой не
живеел в жилището му, което било на първия етаж. На първия етаж се сочи, че
живее П., а на втория М. и М.. През 2013 г. живущите в жилището на М. се
изнесли. Установява се, че М. и дядото – Д. имали общ водомер, а М. и П.
отделни водомери. Преди да се изнесе М.
имало сметка около 500 лв., но тя я платила доброволно, защото си била нейна
вода, тъй като с дядото имали общ водомер.
Изслушана е съдебно – счетоводна експертиза, която, след запознаване с представените по делото писмени доказателства- заповеди
за определените цени на ВиК
услуги през процесния
период, справка на начислени задължения
по партидата на абоната, опис на издадени фактури за лихви и извлеченията от карнетите, и след
проверка на счетоводните записвания
при ищцовото дружество, дава
заключение, че общото задължение
на ответника към В и К ЕООД- Пловдив е в размер
на 2676,71 лв.
Начислени са лихви за забавено плащане от 1220,36 лв. Сумите по отделните главници за изчислени съобразно приложените копия от карнети и съобразно утвърдените цени от ДКЕВР. Установява се, че издаваните от ищцовото
дружество първични счетоводни документи, притежават необходимите реквизити,
съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС; за счетоводното отчитане се използват
съответните счетоводни сметки и регистри; регистрите и дневниците на ищцовото дружество са надлежно заведени; води се и дневник
на покупките и дневник на продажбите, съгласно изискванията на ЗДДС, като
стопанските операции са записани в хронологичен ред. В частност процесните задължения са редовно осчетоводени по счетоводни
сметки, дневници и регистри за посочения период. Установява се, че
фактурираното количество потребена вода за процесния период съответства на количеството отчетена потребена вода по записаните показания в карнетите. Не се
установяват постъпили плащания по процесните фактури,
както и наличие на протокол или друг документ, находящ
се в счетоводната документация на дружеството – ищец за реално извършено
спиране на водоподаването на студена питейна вода по
партидата след издаване на Заповед № 4478/19.10.2011 г. в процесния
период и на името на общия наследодател Д.Х.П. продължава да се начислява и
фактурира разходваното количество вода. Потвърждава се установеното по горе от
приетите писмени доказателтсва обстоятелство, че с
известие за нередовен водомер, връчено на 29.06.2010 г. е даден 30 дневен срок
на титуляра на партидата Д.Х.П., като е разпоредено, че при неизпълнение на дадените препоръки ще
се заплаща служебно начислена консумирана вода за 4 броя лица. Установява се,
че за процесния период от 07.09.2004 г. до 12.09.2013
г. (последно отчетено потребление до 01.06.2013 г.) отчитането и начисляването
на потребена студена питейна вода по партидата на
наследодателя на ответниците е по един и същи водомер с номер ***. При разпита
на вещото лице в съдебно заседание се установява, че има префактуриране
на 12.09.2013 г., като не става ясно какво именно е наложило префактурирането, тъй като не е установена промяна на
обстоятелствата. Префактурираните задължения са за процесния период, но са оформени във фактури, издадени на
12.09.2013 г. Установява се, че цените по фактурите са по тези в потреблението
по отчетния период, като няма издадени кредитни или дебитни известия. Цената на
водата е към момента, към който са издадени първичните фактури, които
впоследствие са префактурирани, като не са променяни
количествата и единичните цени, префактурирани са с
нов номер. Първите фактури са анулирани и са издадени нови, като анулирането на
един документ и издаването на друг се сочи, че е допустима счетоводна операция.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По отношение на възражението на особения представител на М.Д.
– адв .Б. за образуваното против нея производство,
съдът се присъединява към съображенията изложени в заседание на 03.02.2016 г.,
като счита същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момент на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради и което настъпилата
смърт след издаването на заповедта и преди предявяване на иск обуславя
наличието на предпоставки за правоприемство в хода на
процеса.
Видно от приложеното случая частно гр. дело № 15083/ 2013 г. на
ПРС, ІІІ-ти бр. с-в., вземането по настоящото производство съответства на
вземането по заповедта за изпълнение, възраженията против заповедта са подадени
в законоустановените срокове и исковете, предмет на
настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщения
за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими, поради което
следва да се разгледат по същество.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да
установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира
доказателства за неговия размер да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество, количество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода, както и че през процесния
период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, а
в тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи
и правоизключващи факти.
Условията и редът за ползване
на водоснабдителните и канализационните
системи, както и взаимоотношенията между експлоатационните
предприятия «В и К»
и отделните абонати в процесния период са регулирани от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. 8, ал. (1) получаването на услугите В
и К се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване
на услугата В и К, наричани за краткост
"общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, като в случая не
се спори, че наследодателят на ответниците е бил собственик на идеална част от процесния обект и като такъв съответно има качеството потребител
на ВиК услуги за обект, находящ
се в гр. П. по смисъла на общите
условия.
Следва да се разгледат направените от ответниците М.К., М.Х.
Д. и П.П. възражения
за погасяване по давност на част от задълженията, предмет на производството.
Доколкото задълженията за доставена питейна вода и отведена канална вода са за
периодични платежи, то същите се погасяват с тригодишна давност, считано от
падежа на задължението. Съгласно Тълкувателно решение №3/2011год от
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията
да са еднакви.
Изхождайки от твърденията на ищеца, в случая се касае именно
за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време
с определяем размер на плащанията, поради което същите
са погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност, или погасени по
давност са всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила три години преди
подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по горецитираното
частно гражданско дело.
С оглед така
изложеното и предвид установените в общите условия срокове на плащане съдът
счита, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент се считат предявени и исковете,
предмет на настоящото производство са погасени по давност задълженията за
главница за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на канална вода
за обект, находящ се в гр. П. за отчетен период от 07.09.2004 г. до 23.08.2010 г. Поради
погасяване на задълженията за главница са погасени и акцесорните
задължения за лихва за този период. Предвид така изложеното предявените против
ответниците искове за установяване на дължимост на
главници и лихви за този период следва да се отхвърлят, като неоснователни,
поради погасяването им по давност.
Относно периода от септември 2010
г. до 03.11.2011 г. в карнетите е отразено, че се начислява по Тарифа, но доколкото
предявените искове са оспорен, както по основание, така и по размер, то не се
установява дали са спазени законовите разпоредби по начисляването на тези суми.
За колко лица са начислявани сумите и дали правилно са начислени същите не се установява и от събраните по
делото гласни доказателства, като св. Л. заявява, че разликата от общия водомер
и контролния оставала за семейството, което живеело на втория етаж –
семейството на М., което не се установява от колко членове се състои. Не се установява и какъв е бил действителният брой на
обитателите в жилището през периода. Ето защо съдът намира, че ищецът не е
доказал наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, без същите
да са отчитани през процесния период от време в процесния имот, съответно не доказва за този имот да е
доставяна и изразходвана вода или пък да са ползвани други В и К-услуги от
ответницата, поради което установителният иск относно
вземането за цената на доставени В и К услуги, за което е издадена заповед за
изпълнение, следва да се отхвърли. Неоснователен е поради неговата акцесорност и искът за признаване дължимостта
на претендираното мораторно
обезщетение.
Относно размера на
вземанията за периода след датата, на която се сочи, че е подменен водомера –
03.11.2011г. до края на исковия период 12.09.2013 г., то същият не се доказа от
ищеца при разпределената му доказателствена тежест за
това. Липсват протоколи за подмяна на средството за измерване, като в
счетоводството на дружеството се установява дължимите суми да са начислявания
въз основа на показанията на стария водомер. Вещото лице, изготвило съдебно –
счетоводната експертиза, заявява, че в счетоводството фиругира
само водомер с № ***, като същото е видно и от представените справки. В
приетите по делото, като доказателства карнети са
отразени показания, но същите не са оформени в съответствие с общите условия. Според
общите условия, приложени по делото,
количествата доставена вода се отчитат
посредством показания на водомер в присъствието
на потребителя или негов представител,
който подписва показанията. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от
свидетел, какъвто може да бъде
и служител на В и К-оператора. Подобна е разпоредбата на
в чл.32, ал.4 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи,
съгласно която отчетените данни по ал.2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по
електронен път. В представените по делото „карнети“ няма подпис на
потребител или на В и К-служител, удостоверяващ отсъствие на последния, за
периода от време, в който отчитания са правени,
следователно така извършените вписвания, стойностите по които са залегнали
в издадените от ищеца фактури, не могат да
се противопоставят на ответника. При разпита на
инкасатора, отчитал водомера се установява, че същият е общ, а другите два
контролни, но не става ясно по какъв нормативно предписан начин е определено
доставянето на количеството ВиК услуги и в какво се
изразява соченото от свидетеля – инкасатор „равняване“.
Заключението
на ССЕ също не е изпълва изискването на пълно, главно доказаване
на правнорелевантните факти, тъй като установява единствено правилност на изчисленията
съобразно записаните кубици, но не
е доказателство за наличието
на предпоставките, въз основа на които са са определени количествата.
Предвид
така изложените съображения съдът счита, че предявените искове следва да се
отхвърлят, като неоснователни и недоказани целия отчетен период на посочените
по – горе основания.
При този изход на спора в полза
на ответниците, които са претендирали разноски се следват деловодни разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК в претендираните и доказани
размери. Ответникът М.К. е представила доказателтства
за направени разноски в размер от 1552 лв., включващ заплатени адвокатски
хонорари и депозит за вещо лице, които следва да се присъдят изцяло. Съдът
счита за неоснователно, направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото съответства на
фактическата и правна сложност на делото и усилията на процесуалния представител
на ответника по осъществяване на защитата по делото. Същите следва да се
присъдят изцяло в тежест на ищеца. По отношение на претендираното
от адв. Б. – особен представител допълнително
адвокатско възнаграждение, то съдът е изложил подробни съображения в съдебни
заседания от 18.04.2017 г. и 04.05.2017 г., като поддържа същите. Доколкото към
настоящи момент е изтекъл определения на ищеца срок за заплащане на
допълнително определения депозит и ищецът е предупреден за последиците от
изтичане на срока , то следва да бъде
осъден да заплати допълнително определената сума в размер от 1100 лв. в полза на определения особен представител с
настоящия съдебен акт.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване
и канализация”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.„Шести септември”№250, представлявано от С.Л.Н. против наследниците на: Д.Х.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, а именно: Х.Д.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** – 1/3 /една трета/ от задълженията; П.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: *** – 1/3 /една трета/ от задълженията; М.Г.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** – 1/6 /една шеста/ от задълженията; А.И.Х., ЕГН **********, с адрес:
*** – 1/18 /една осемнадесета/ от задълженията; Д.В.Х., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител А.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** –
1/18 /една осемнадесета/ от задълженията и Б.В.Х., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***– 1/18 /една
осемнадесета/ от задълженията искове за признаване на установено, че се дължат съответната
част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №15083/2013 г. по описа на ПРС, ІІІ-ти бр. с-в., а
именно: сумата в общ размер 2676.71
лв. – главница, представляваща незаплатени задължения при доставка на В и К услуга на имот, собственост на
наследодателя за страните Д.Х.Д., находящ се в гр. П.
за периода от 07.09.2004 - 12.09.13 г., лихва за забава в общ размер на 1220.03
лв. за периода от 06.01.2008 - 31.08.2013
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.„Шести септември”№250, представлявано от С.Л.Н., да заплати на М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 1552 лв.– деловодни разноски в производството
по гр.д.№ 12719/2014г. по описа на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.„Шести септември”№250, представлявано от С.Л.Н., да заплати на адв. Г.Д. *** сумата от 1100 лв.- допълнително възнаграждение за
особен представител.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ