ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260175 09.12.2020г.,
гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание
на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №784 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.413,
ал.2, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба от „А.Т.“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.1463,
бул.“В.“ №146, сграда А, Бизнес център „Б.“, представлявано от И.М.Ш.- Управител,
чрез пълномощника юрисконсулт В.Р.Г., против Разпореждане №8669/20.10.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№2755/2020г. по описа на РС- Пазарджик, в частта с което
е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от
76,20лв.- възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и сумата
от 35,79лв.- законна лихва за забава по Договор за предоставяне на
поръчителство за периода от 01.04.2019г. до 17.09.2020г.
Твърди се, постановеното разпореждане в обжалваната част е
неправилно, незакосъобразно и необосновано.
В тази насока се сочи, че неправилно заповедният съд приема,
че вземанията на „А.Т.“ следва да се включат в Годишния процент на разходите
/ГПР/.
Визира се, че „К.“ ЕАД не установява предоставянето на
поръчителство като необходимо предварително условие за получаване на
потребителски кредит. Разходът на длъжника по Договора за предоставяне на поръчителство
не е задължителен, като сключването на договор с поръчител е избор на потребителя
и е предвидено, като възможност, а не задължение в приложимите ОУ на „К.“ ЕАД.
Сочи се, че разходът на длъжника по Договора за предоставяне
на поръчителство не е предварително известен на „К.“ ЕАД.
Приема се, че не са налице предвидените в §1 от ДР на ЗПК
предпоставки за включване на възнаграждението на поръчителя в общия разход на
кредита, като разхода е поет доброволно от потребителя.
Сочи се, че дори ГПР да е бил неправилно определен, порокът
не би бил липса на реквизит на договора, а незаконосъобразно определяне на ГПР,
който порок би довел до недействителност единствено на частта над пределите по
чл.19, ал.4 /по арг. от чл.19, ал.6 от ЗПК/.
Твърди се, че заповедният съд неправилно е приел, че
уговорката за предоставяне на поръчителство е нищожна, като заобикаляща закона.
В този смисъл се визира, че обстоятелството, че поръчителят е предварително
одобрено от К. юридическо лице и собственост на К. не прави Договора за
предоставяне на поръчителство част от Договора за кредит, нито го прави
недействителен спрямо Длъжника. В действителност, К. е едноличен собственик на
капитала на А.Т., но последния е отделно юридическо лице със собствена
правосубектност. Ето защо се счита, че неправилно и без основания е презюмирано
то съда, че щом двете юридически лица са свързани помежду си, неминуемо е
налице нарушение на законовите разпоредби.
Визира се, че обстоятелството, че
поръчителят е предварително одобрено от К. юридическо лице не прави Договора за
предоставяне на поръчителство, част от Договора за кредит, нито го прави
недействителен спрямо Длъжника.
Ето защо се счита, че съдът неправилно
е отхвърлил и претенцията на А.Т. за законна лихва за забава в размер на
35,79лв., начислена върху непогасената главница по Договор за предоставяне на
поръчителство за периода от 01.04.2019г. до 17.09.2020г.
Приема се, че уговорката за заплащане
на възнаграждение и законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство са доказани по основание и размер, като същите не са нищожни или
неравноправни клаузи.
Искането е да се отмени обжалваното
Разпореждане №8669 от 20.10.2010г., постановено по ч.гр.д.№2755/2020г. по описа
на РС- Пазарджик, като се уважи подаденото заявление в частта относно
претендираните суми, а именно: 76,20лв.- възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство и сумата от 35,79лв.- законна лихва за забава по
договор за поръчителство за периода от 01.04.2019г. до 17.09.2020г., като се
постанови присъждане в пълен размер на претендираните от А.Т. разноски в
заповедното производство.
Моли се за присъждане на направените в настоящото
производство разноски за държавна такса.
Пазарджишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и взе предвид
данните по делото, намира от фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д.№2755/2020г. по описа на РС-
Пазарджик е образувано е по повод на подадено Заявление на „А.Т.“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ №146, сграда
А, Бизнес център „Б.“, със законен представител- И.М.Ш.- Управител, чрез юриск.В.Г.,
против М.С.С. ***, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за сумата от 500лв.- главница по задължение по Договор за предоставяне
на поръчителство, 61,84лв.- договорна лихва за периода от 25.02.2019г. до 17.09.2020г.,
35,79лв.- лихва за забава върху възнаграждение за поръчителство за периода от
01.04.2019г. до 17.09.2020г., както и законната лихва, считано от деня на
подаване на заявлението.
Видно от Разпореждане №8669/20.10.2020г., районният съд е
отхвърлил заявлението на „А.Т.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу М.С.С. за сумите: 76,20лв.- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и 35,79лв.- лихва за забава върху
възнаграждението за поръчителство за периода от 01.04.2019г. до 17.098.2020г.
Разпоредено е да се издаде заповед за изпълнение за сумите:
500лв.- главница по задължение по Договор за потребителски кредит,
31,23лв.-административни разноски, 61,84лв.- договорна лихва за периода от
25.02.2019г. до 31.08.2019г., 70,27лв.- лихва за забава по кредита за периода
от 01.04.2019г. до 17.09.2020г. и законната лихва, считано от деня на подаване
на заявлението- 09.10.2020г., както и разноски по делото в размер 24,64лв.-
държавна такса и 49,29лв.- юрисконскултско възнаграждение. Във връзка с разпореждането
в тази му част е издадена Заповед №1355 за изпълнение на парично задължение от
20.10.2020г., видно от която, е че длъжникът М.С.С. е осъден да заплати на „А.Т.“
ЕООД посочените в цитираното по- горе разпореждане суми.
При тези
данни, настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени
във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, намира обжалваният акт за валиден и допустим, тъй като не страда
от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
За да отхвърли подадено заявление, първоинстанционният съд е
приел, че уговорката за заплащане на възнаграждение за предоставянето на
поръчителство е нищожна като заобикаляща закона- чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговорката
за допълнително възнаграждение по кредита, дължимо на трето лице /в случая-
очевидно свързано със заемодателя, в други случаи тази връзка би могла да бъде
и по- прикрита/ без оглед на изпълнението на задълженията по договора за
връщане на кредита от длъжника фактически представлява начин да се заплати
възнаградителна лихва в повече от ограничението, следващо от този текст на
закона.
В конкретният казус, настоящата инстанция напълно споделя
доводите на първата такава, като на основание чл.272, препраща към тях.
В случая, не може да има спор, че съгласно предварително
изготвените от кредитора Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити,
регламентиращи общите правила при които „К.“ ЕАД извършва дейност по
предоставяне на кредити на физически лица, утвърдени с Протокол от заседанието
на Съвета на Директорите на едноличното акционерно дружество от 22.05.2018г.,
допълнени на 23.08.2018г. и на 08.01.2019г., публикувани на сайта на
дружеството, т.е. преди да бъде сключен договорът за потребителски кредит /25.02.2019г./
е записано в чл.12, от Раздел ІІІ „Кандидатстване за кредит. „Обезпечение“, че
кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което
обстоятелство се посочва в заявлението, като същият има право на избор: или да
представи на „К.“ в 10- дневен срок от подаване на заявлението банкова
гаранция, или безусловно да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
поръчител в срок от 48 часа. В общите условия, Раздел IV. “Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, в чл.5 е
предвидена неравноправна клауза- право на кредитора без да се мотивира да
отхвърли заявлението, което поставя в неравностойно положение потребителя и
нарушава правото му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след
представяне на обезпечение. Въпросът за обезпечаването на кредита е доразвит в
договора за потребителски кредит- чл.4, като потребителят е ограничен в правото
си да избира кой да бъде поръчител по кредита поради факта, че такова може да
бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице /по списък/.
Следователно физическите лица a priori са елиминирани като възможни поръчители,
което пряко ограничава правата на потребителя да обезпечи задължението си по
начин, избран от самия него. Кредитополучателят се поставя в неизгодно
положение и в случай, че избере да получи необезпечен кредит.
Съгласно чл.4, ал.3 от договора ако избере да не представи
обезпечение, заявлението му се разглежда в 14- дневен срок, но ако сключи
договор за поръчителство с посочено от кредитодателя юридическо лице,
заявлението се разглежда и одобрява в срок от 24 часа /чл.4, ал.1/. По такъв
начин, без сключването на договора за поръчителство да бъде постановено като
условие за сключването на договора за кредит, ако иска да получи заем в
максимално кратък срок, на практика лицето бива принудено да приеме сключването
на обезпечен кредит по реда на чл.4, ал.3 от договора, което прави клаузата
неравноправна.
Поръчителят „А.Т.“ ЕООД е финансова институция, вписана в
Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да
извършва гаранционни сделки като основна дейност и е включен в оповестения от „К.“
ЕАД списък на лицата, от които дружеството приема поръчителство. Тук е мястото
да се посочи, че дейността на поръчителя наподобява „застраховане“ по смисъла
на чл.3 от Закона за застраховането, като поръчителят срещу възнаграждение
поема риска от неплатежоспособност на длъжника и това действие е изцяло в
интерес на кредитора. Застраховането обаче е дейност, която подлежи на
лицензиране, а това поставя въпроси, свързани с валидността на сделката.
Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на
поръчителя „А.Т.“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „К.“
АД. Това означава, че на практика кредиторът по договора за потребителски
кредит, поръчителят по договора за поръчителство и поръчителят по договора за
предоставяне на поръчителство са едно и също лице. Очевидно е формиран бизнес
модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи ЗПК. Затова юридическата обособеност на поръчителя е без
значение, а същественото в случая е икономическата свързаност между
дружествата.
От анализът на доказателствата и клаузите на сключените
между страните договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на
избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има
в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е
кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото
лице-поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на
потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като
лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.
Предвид изложеното се налага изводът, че вземането за
поръчителство се основава на неравноправна клауза. Макар отношенията между
кредитора и длъжника да са регламентирани от отделни договори, от изложените
факти се налага изводът, че се касае за свързани и обусловени правоотношения,
които не могат да съществуват самостоятелно. Налице е договорна обвързаност
между кредитора и поръчителя с изрична уговорка за приоритетно заплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита. Налице е и дълг по кредитно правоотношение с уговорени акцесорни
плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло. С обособяването на
отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор
очевидно се цели заобикаляне на закона и по- точно на забраната за уговаряне
допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора съгласно
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Клаузите по договорите следва да се тълкуват в посока, че
ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение
и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.
Възнаграждението за поръчителя обаче не е включено в
предвидения по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й с този разход ще
надвиши многократно минималния допустим размер по чл.19 ал.4 от ЗПК. Както се
посочи, плащането на тази такса е уговорено като приоритетно, дори преди
основното задължение по кредитното правоотношение, от което недвусмислено се
налага извод, че неговата пряка и непосредствена цел е да обезпечи гарантиран
доход, без да има сигурност в насрещната престация, което като последица води
до неоснователно обогатяване за кредитора.
Предвид на гореизложеното, настоящата инстанция несподеляйки
възраженията изложени в частната жалба приема, че следва да потвърди
разпореждането в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, както и естеството на настоящото
производство- едностранно, няма основание за присъждане на разноски.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №8669/20.10.2020г., постановена по
ч.гр.д.№2755/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, в частта с което е отказано да
бъде издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 76,20лв.-
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и сумата от
35,79лв.- законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство
за периода от 01.04.2019г. до 17.09.2020г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.