Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 7 594 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ в размер на сумата
от 30 000 лв., предявен като частичен, при пълен заявен размер от 160 000
лв.
В исковата молба на В.Ц.Г. се твърди, че на 24.11.2017 г., около 18.10
часа, на път II-11, км 95+000, бащата му Ц.В.Г. управлявал
лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. №******в посока
с. Хърлец към гр. Козлодуй. Твърди се, че настъпил челен сблъсък в лентата за
насрещно движение с лек автомобил „Опел Зафира“ с
рег. № ******, управляван от В.Г.Т.. В резултат на ПТП-то, бащата на ищеца
получил тежка черепно-мозъчна травма и въпреки проведеното лечение, починал на
21.02.2018 г. във ВМА – гр. София. Твърди се, че загубата на баща му се
отразила изключително тежко на ищеца и му причинила голяма душевна болка.
Двамата поддържали близки и сърдечни
отношения, а бащата помагал при отглеждане на сина на ищеца. Твърди се, че вина
за ПТП-то имала водачката на лек автомобил „Опел“, която управлявала същия със
скорост, несъобразена с пътните условия като се движила с 90 км/ч, а не с 60
км/ч. Наведено е и оспорване на обстоятелството, че баща му навлязъл в лентата
за насрещно движение.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Опел“, да
му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на баща му, частична претенция, при пълен заявен размер от 160 000
лв. Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД, редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на
предявения иск. Претендират се разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Г..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк.
Злидолски.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 12.05.2020 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните
прения, поради което настоящият съдебен състав намира предявеният иск за
допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид респ. размер за имуществените вреди. Същите, съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В
тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» по отношение на лек автомобил «Опел Зафира» с рег. № ****** към датата на процесното ПТП.
Страните са формирали
спор относно факта на осъществяване
на пътното произшествие, а същият е установен и от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.11.2017
г. На ОД на МВР – Враца. От констативния
протокол се установява, че на същата
дата, на път II -11, км 95+000, гр. Козлодуй и с. Хърлец е настъпил сблъсък
между лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. №******,
управляван от Ц.В.Г. и лек автомобил „Опел Зафира“ с
рег. № ******, управляван от В.Г.Т.. Като причини за ПТП е посочено, че водачът
на лек автомобил „Нисан“ е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е блъснал правилно движещия се лек автомобил „Опел“.
Протоколът за ПТП доказва, че материализираното в него изявление е станало, но и че
това изявление изхожда от лицето
подписало протокола, тоест документът се ползва с формална
доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното
изявление на своя издател за
станалото ПТП и в това се състои неговото
доказателствено значение. Това, обаче не освобождава съдът от задължението му непосредствено да събере доказателства
с участието на страните в процеса като изследва механизма
на ПТП / решение 85/ 28.05.2009 г. по търг. д ело
768/2008 г. на ІІ ТО на
ВКС, решение 18/ 08.02.2012 г. по гр. д. 434/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение 110/04.09.2013
г. по търг. д. 194/2012 г. на ІІ ТО на ВКС и др./. По повод изпълнение на това задължение са допуснати две
САТЕ /първоначална и повторна/ и са събрани свидетелски показания на
свидетелката В.Г.Т., водач на лекия автомобил „Опел“, в съдебно заседание от
01.03.2021 г. Вещото лице, изготвило първоначалната САТЕ –В.К.Д. е посочил, че
от техническа гледна точка, причината за настъпване на произшествието е
навлизането на лек автомобил „Нисан Примера“ в
траекторията на движение на лек автомобил „Опел Зафира“
на разстояние, по-малко от опасната зона за спиране на лек автомобил „Опел“.
Вещото лице е посочило, че водачът на лек автомобил „Опел“ е управлявал същият
в полагащата му се южна лента за движение като водачът на същия не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара от момента на възникване
на опасността. Обективиран е извод, че водачът на лек
автомобил „Нисан Примера“ е имал техническата
възможност да възприеме насрещно движещият се лек автомобил „Опел“ и да
управлява в северната лента, при което автомобилите биха се разминали безпрепятствено.
Вещото лице по изслушаната повторна САТЕ – инж. П.И.Д. е посочил в заключението
си, че мястото на удара е на около 2
метра в ляво от десния край на пътното платно, считано за посоката на движение
на лек автомобил „Опел“ и в неговата посока за движение. В повторното
заключение на САТЕ, отново е обоснован извод, че от техническа гледна точка,
причината за настъпване на произшествието е навлизане на лек автомобил „Нисан Примера“ в траекторията на движение на лек автомобил
„Опел Зафира“ на разстояние, по-малко от опасната
зона за спиране на лек автомобил „Опел“. Обоснован е и идентичен, с
първоначалната САТЕ, извод за техническа непредотвратимост
на удара от страна на водача на лек автомобил „Опел Зафира“
чрез аварийно спиране. Посочено е, че към момента на удара лек автомобил „Нисан Примера“ се е намирал в насрещната половина на
пътното платно и действията му не са били безопасни.
При съвкупна преценка на тези ангажирани по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че причините за настъпване на процесното ПТП са субективните действие от страна на водача
на лек автомобил „Нисан Примера“, който се е движил в
лентата за насрещно движение и с това си поведение е станал причина за
настъпване на пътния инцидент. Така констатираното поведение е в противоречие с
разпоредбите на чл. 5 ал.1 от ЗДвП, чл. 8 ал.1 от ЗДвП, чл. 25 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, което определя поведението му като противоправно
такова. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в случая е
разрушена доказателствената сила на презумпцията по
чл. 45 ал.2 от ЗЗД като вината за пътния инцидент е на водача на лек автомобил
„Нисан Примера“, възходящ от първа степен на ищеца в
производството.
С оглед на горното
обстоятелство и липсата на елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, съдът в решаващия му състав намира заявения иск за неоснователен и
недоказан и като такъв същият подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 250 лв. – депозит за САТЕ, 100
лв. – депозит за свидетел и 450 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, посочено в списъка по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Ц.Г., ЕГН **********,*** – адв. М.Г. иск срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „******** с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Ц.В.Г. в ПТП, осъществено на 24.11.2017 г. като неоснователен,
частична претенция, при пълен заявен размер от 160 000 лв.
ОСЪЖДА В.Ц.Г., ЕГН **********,*** – адв. М.Г. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********
сумата от 800 лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: