Решение по дело №1410/2022 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 85
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Елица Юлиянова Орманова
Дело: 20221620101410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. гр. Лом, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Румяна Д. А.а Найденова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20221620101410 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Предявен е иск от ЗД “ЕВРОИНС» АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ********, срещу П. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: ********, с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът П. Й. Г. дължи на ЗД
„ЕВРОИНС“ АД 6660 лв. (шест хиляди шестстотин и шестдесет) лева, представляващи
платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за отстраняване на
вреди по т.а «Ивеко», с рег. № DK797CG, настъпили вследствие на ПТП от 16.01.2013
г., причинени от ответника при управление на МПС без свидетелство за управление на
МПС, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.01.2018 г., до
датата на пълното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 6592 от 2018 г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2013 г. между ЗД “ЕВРОИНС” АД и
Д.Б.И. е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност”, валидна на
територията на Европеския съюз, по отношение на лек автомобил "ОПЕЛ КОРСА” с
per. N 649Н064 (застрахователна полица N 0751/130003X15X0) за период от
дванадесет месена, считано от 16.01.2013 г. По силата на последния ЗД “ЕВРОИНС'”
АД сс задължило да покрие нанесени с този автомобил щети до размера на съответната
застрахователна сума. На 07.02.2013 г., в периода на действие на гореописания
1
застрахователен договор, на територията на Република Италия П. Й. Г., като водач па
посочения лек автомобил, излизайки от завой, въвеждащ в прав участък, губи контрол
и се завърта, реализирайки пътно-транспортно произшествие, като виновно уврежда
камион “ИВЕКО" с per. N DK797CG. В резултат, чрез своя посредник VAN AMЕYDЕ,
„ЗД Евроипс" АД изплатило застрахователно обезщетение в размер на 3396.90 евро
(6660 лева). В съставения от представителите на италианската полиция протокол от
ПТП е отбелязано, че виновният водач шофирал без свидетелство за управление на
МПС. Поради това на основание чл. 274 от Кодекса за застраховането (отм.) за ЗД
“ЕВРОИНС” АД възникна правният интерес да иска възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение от посочения длъжник. Претендират се и направените по
делото разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Твърди
се, че искът е допустим, но неоснователен. В исковата молба не е посочено на коя дата
е изплатена сумата на пострадалия, като следвало да се посочат надлежни
доказателства за това. В приложените писмени доказателства, надлежно преведени на
български език, в които е упомената дължимата сума, не се посочва, че същата е
изплатена, на кого и кога е изплатена. Оспорва се наличието на валидно плащане.
Ответникът оспорва това, че носи вина за настъпилото ПТП. Посочва се, че след като
проверяващият орган в Република Италия е констатирал, че ответникът управлява
МПС без шофьорска книжка у себе си, не се е интересувал дали изобщо същият има
такава. Поставя се въпросът какво отношение има притежаването на такъв документ с
настъпилото МПС /вероятно се има предвид ПТП/. В съставения протокол за ПТП от
италианските органи се говори за липсата на шофьорска книжка и никъде не е
преценено, че ответникът виновно е причинил ПТП. Направено е възражение за местна
подсъдност, вследствие на което и делото е било изпратено по подсъдност на ЛРС от
СРС.
В откритото съдебно заседание ищецът ЗД „ЕВРОИНС“ АД не се представлява.
С молба с вх. № 7510/31.10.2022 г., подадена от пълномощника адв. М. П. от САК,
искът се поддържа. Претендират се разноски.
Ответникът П. Й. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява в
откритото съдебно заседание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6592/2018 г. по описа на Софийски районен съд
е, че в полза на заявителя ЗД „ЕВРОИНС“ АД срещу длъжника П. Й. Г. е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Същият е подал възражение срещу
2
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.12.2019 г., като съгласно чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта.
Видно от преведено от италиански език на български език извлечение от
протокол за ПТП /л.4-5/, стр. 2, е, че е настъпила пътна злополука в Република
Италия, на ул. „Протопапа Костантино“, срещу номер 27, без ранени лица, между
камион марка “ИВЕКО" с per. № DK797CG, собственост на Ф.А., роден в Гуардавале
на ***** г., управляван от сина му Ф.Н., роден в Соверато на ***** г., застрахован в
застрахователно дружество „Alleanza Toro“, агенция Соверато, и автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, с регистрационен номер 649Н064, собственост и управляван
от Г. П. Й., роден в България на ***** г., фактически с постоянно местоживеене в
Куринга /Катандзаро/, квартал Акония, на улица „Протопапа Костантино“, застрахован
в застрахователна компания ЕUROINS INSURANCE Plc, България, София, *****,
притежаващ полица № 07113000381580, за периода от 16.01.2013 г. до 15.01.2014 г.
Проверяващите военни извършили проверка на валидността на документите за
правоуправление на водачите, участвали в ПТП-то, констатирайки, че Г. П. Й., водач и
собственик на автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с регистрационен номер
649Н064 „няма у себе си изискуемото свидетелство за правоуправление, защото никога
не е имал“, поради което по отношение на същия бива повдигнато обвинение по
смисъла на чл. 116, ал. 15 от Закона за движение по пътищата „Управление без
книжка“ и административна процедура по спиране от движение на автомобила за 30
дни, с уточнението, че бива поверен /автомобилът/ за съдебна охрана на оторизираната
фирма „Путрино Бруно“, намираща се в Ламеция Терме /Катандзаро/, населено място
Пуло. Констатирано е, че другият водач - Ф.Н., притежавал валидна шофьорска книжка
за предписания срок, с номер VV5081049В, издадена на 12.12.2011 г. от МСТС на Вибо
Валентия. Констатирано е и, че от статичното положение на превозните средства се
предполага, че вероятно Г. П. Й., водач и собственик на автомобил „Опел Корса“, след
излизането от завоя, който извежда на прав участък, място на пътния инцидент, се
оказва пред камиона „Ивеко“, модел 35- Е4, управляван от Ф.Н., губи контрол над
превозното средство, охлузва се от страната на водача, блъска се в задната част на
въпросния камион. В посочения протокол за ПТП е цитирано и следното: „опитах се
да избегна, като завъртях волана надясно, но вече бях прекалено близко до
горепосочения камион, не успях да спра движението и го ударих със страната откъм
водача“. Посочено е също, че: в течение на огледите и установеното впоследствие,
никоя от двете страни не предяви иск, напротив – същите бяха пристъпили към
попълване на формуляр C1D /взаимно споразумение/.
Посочено е още в протокола, че: водачът на превозно средство „В“ /л.8, „Опел
Корса“/ не се е съобразил с разпоредбите на чл. 116/13 от Законов Декрет от 30 април,
3
1992 г. №258 /Закон за движение по пътищата/ - е управлявал превозно средство, без да
е притежавал шофьорска книжка – на страната ще бъде съобщено служебно
съответното нарушение, и конкретно разпоредбата на чл. 201 на същия Законов Декрет
с нарушение V. D. C. №*********. Сочи се, че след края на огледа превозното
средство „В“ по смисъла на чл. 354 от Кодекса за наказателна процедура, след
съставянето на съответния протокол за административно спиране от движение за 30
дни, копие от който е било връчено на заинтересованата страна, с предназначения за
целта превод, изпратен от самия Оперативен център, е откарано в ACI GLOBAL на
Путрино Бруно, със седалище в Ламеция Терме /Катандзаро/, населено място Пуло, на
разположение на съдебните власти.
В огледа, обективиран в този протокол, са участвали: назначен карабинер Ш.Д.
със служебен № ***** и ефрейтор Р.В. със служебен № *****, които са подписали
протокола, видно от отбелязването в преведения документ, както и от самия
оригинален документ /л.5/. Протоколът е подписан и от командир и е поставен печат.
Приложена е и схема на ПТП-то /л.8/, от която е видна позицията на двата
автомобила, наименовани „А“ и „В“, като е видна и датата на настъпване на ПТП-то –
07.02.2013 г.
За лекия автомобил „Опел Корса” с per. N 649Н064, управляван от ответника,
на 16.01.2013 г. между ЗД “ЕВРОИНС” АД и Д.Б.И. бил сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност”, валидна на територията на Европейския съюз,
по силата на представената застрахователна полица № 07113000381580, за период от
дванадесет месена, считано от 16.01.2013 г. до 15.04.2014 г.
При настъпилото ПТП автомобил „Ивеко“, per. № DK797CG, собственост на
Ф.А., бил увреден, като са причинени щети на: броня задна, касета на регистратора
34х40, касета рейка см 100х50, задна светлина долу, задна светлина горе и съд за вода,
видно от представен в превод от италиански език Доклад за експертиза № 21506 /л.6-7/.
Общата стойност на резервните части за подмяна и на вложения труд за ремонт е
2651,84 евро с ДДС.
Видно от приложен доклад по щета /16-17/, изготвен от експерт В.М.П., за щета
с № ********** е предложено да се възстанови на VAN AMЕYDЕ Italia сумата от
3396,90 евро за пострадал автомобил „Ивеко“, per. № DK797CG, включващи освен
разходите за ремонт на увредения автомобил, както и разходи за вещо лице, адвокатски
разходи, за медицинска експертиза, лихва за забава, полицейски протокол и др., или
общо 3396,90 евро.
На своя посредник в Италия - VAN AMЕYDЕ, „ЗД Евроипс" АД е изплатило
застрахователно обезщетение на 06.01.2014 г., видно от представено банково
извлечение на „УниКредит Булбанк“ АД за общо плащане от 171 338,60 евро, както и
от приложен списък за плащанията, от който е видно, че е включена в тази обща сума и
сумата по конкретната щета с № ********** - 3396, 90 евро.
Съгласно приетата съдебно –оценителна експертиза, изготвена от вещото лице
И. А., е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и щетите върху
товарния автомобил „Ивеко“, per. № DK797CG. Посочените цени на увредените части
в евро са: броня задна – 1250 евро, касета на регистратора 34х40 – 150 евро, касета
рейка - см 100х50 – 300 евро, задна светлина долу – 50 евро, задна светлина горе – 50
евро, съд за вода – 110 евро, или общо 1910 евро. Заедно с труда за ремонт, възлизащ
на 63 евро + 69,6 евро + 72 евро, или общо 204,60 евро, както и с включените
материали кит и боя, както и ДДС върху труда и новите части, вещото лице сочи, че
общата стойност на ремонта възлиза на 2655, 86 евро / 5200,97 лева/. При
изслушването си в съдебно заседание уточнява, че се явяват разлики в цените на
авточастите, а той е използвал данни за цени от най-стария вносител на резервни
части „Александра Ауто“. Стойността за възстановяване на щетата, определена от
застрахователя в Доклад за експертиза № 21506, е в размер на 2651,84 евро с включен
ДДС, включваща подмяна на авточасти и вложения труд за ремонт, като посочената
4
стойност е по-ниска от изчислената от вещото лице – 2655,86 евро.
Видно от приложен доклад по щета, изготвен от експерт В.М.П., за щета с №
********** е предложено да се възстанови на VAN AMЕYDЕ Italia сумата от 3396,90
евро за увреден автомобил „Ивеко“, per. № DK797CG, включващи освен разходите за
подмяна на увредените авточасти и ремонт на увредения автомобил, и разходи за
вещо лице, адвокатски разходи, за медицинска експертиза, лихва за забава, полицейски
протокол и др., или общо 3396,90 евро. В тази сума се включва сумата за ремонт на
увредения автомобил – 2651,84 евро.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в законоустановения едномесечен срок. Налице
е идентичност между предмета на заповедното и исковото производство, поради което
предявеният установителен иск е допустим.
Съгласно приложимата към датата на процесното ПТП разпоредба на чл. 274, ал.
2 от КЗ (отм.) ищецът ЗД „ЕВРОИНС“ АД, като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, има право да претендира
платеното обезщетение от лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление.
В чл. 274, ал. 2, вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) е уредено едно специално суброгационно
право в отклонение от чл. 74 от ЗЗД, тъй като застрахователят, при настъпване на
застрахователното събитие, не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което, по силата на визираните норми, встъпва в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. В конкретния случай възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
застрахования и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил на
увреденото лице застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане; 4) лицето -
деликвент следва да се е отклонило виновно от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог или да е управлявало моторното превозно средство без
свидетелство за управление.
Основателността на регресния иск на застрахователя срещу делинквента за
изплатеното на пострадалия обезщетение за причинените в резултат на ПТП вреди,
както и заплатените такси на посредника, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно
застрахователно правоотношение, фактът на настъпилото ПТП в срока на валидност на
застраховката, управлението на застрахованото МПС от ответника без притежание на
СУМПС, настъпването на посочените вреди, вследствие процесното ПТП, факта на
плащане на посоченото обезщетение на пострадалия, както и плащането на посочените
такси на посредника на застрахователя.
Доказан е фактът, че на 07.02.2013 г. на територията на Република Италия
ответникът, който управлявал лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № 649Н064,
причинил щети на товарен автомобил – „Ивеко“ с per. N DK797CG, управляван от
Ф.Н.. Ответникът бил неправоспособен водач на МПС към тази дата, което е видно от
констатациите в приложения протокол за ПТП, както и е показателно от факта, че
МПС-то, управлявано от ответника, е спряно от движение за срок от 30 дни, като в
протокола е отбелязано, че: „след края на огледа превозното средство „В“ по смисъла
на чл. 354 от Кодекса за наказателна процедура, след съставянето на съответния
5
протокол за административно спиране от движение за 30 дни, копие от който е било
връчено на заинтересованата страна, с предназначения за целта превод, изпратен от
самия Оперативен център, е откарано в ACI GLOBAL на Путрино Бруно, със седалище
в Ламеция Терме /Катандзаро/, населено място Пуло, на разположение на съдебните
власти.“ Тези предприети от италианските власти мерки свидетелстват за последиците
от управлението на МПС-то без притежание на документ за правоуправление от
ответника.
В резултат на настъпилото ПТП на товарния автомобил „Ивеко“ с per. N
DK797CG са причинени материални щети. От заключението на САТЕ се установи, че
размерът на реално причинените щети по увреденото МПС в резултат на деликта,
причинен от ответника, включващи части, труд, материали и др., е 2655,86 евро с
ДДС /главница/. Съдът намира, че искът се явява основателен и доказан в пълен размер
в евро, тъй като ищецът е посочил в Доклад за експертиза № 21506 сума в по-нисък
размер от изчислената от вещото лице - 2651,84 евро с включен ДДС, включваща
подмяна на авточасти и вложения труд за ремонт. Към последната сума са прибавени и
направените ликвидационни разноски, като общо дължимата главница възлиза
на 3 396.90 евро. Констатираните щети по процесния увреден автомобил
кореспондират еднозначно с механизма на случилото се ПТП, т.е. тези щети
технически правдоподобно са в причинно - следствена връзка с механизма на ПТП –
то.
На посредника VAN AMЕYDЕ Italia е изплатено застрахователно обезщетение
от ищеца в размер на 3396,90 евро във връзка с ликвидация на щетата, като от страна
на ищеца са направени и ликвидационни разноски, включени в тази сума. Представено
е нареждане за банков превод от ищцовото дружество към дружеството - посредник,
видно от което „ЗАД ЕВРОИНС“ АД е превело на кореспондента сумата: 3396,90 евро,
включваща обезщетението и ликвидационни разноски. Следователно налице са
основанията за уважаване на предявения от застрахователя иск към ответника-
деликвент. Сумата от 3396,90 евро се равнява на 6643,76 лева при курс на еврото -
1.95583 лева за 1 евро, който към датата на плащане /06.01.2014 г./ е бил същият,
както и към момента. От значение е плащането на посредника „Ван Амейде“ от
страна на ищцовото дружество, което е сторено с нареждане за общо плащане от
171338,60 евро, видно от приложен списък, включващ и конкретното плащане от
3396,90 евро. Въпросът посредникът „Ван Амейде“ обезщетил ли е пострадалото
физическо лице касае вътрешните отношения между посредника „Ван Амейде“ и
ищеца. Приложени са в фактура /л.15/ и писмо от „Ван Амейде“ /л.14/, от които, макар
да липсва превод на български език, става ясно за настоящия състав, че касаят
изплатените от посредника суми по щетата.
В случая релевантен е въпросът, че ответникът не е притежавал свидетелство за
управление на МПС, който е достатъчен да обоснове отговорността по чл. 274, ал. 2
/отм./ КЗ, а не са от значение самите конкретни действия, довели до настъпване на
ПТП. Основанията за регресната отговорност по чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.) са налице в
случаите, когато водачът няма придобита правоспособност за управление на МПС за
съответната категория, или управлява МПС след лишаване от това право по съдебен
ред, или свидетелството на управление на МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 и т. 4
от ЗДвП. В тези случаи водачът на МПС няма качеството на застрахован по смисъла на
чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм.), тъй като не би могъл да ползва моторно превозно средство
6
(МПС) на законно основание и именно поради това разпоредбите на чл. 267, ал. 2, т. 2
от КЗ, изрично предвиждат изплащане на застрахователно обезщетение за вреди,
причинени от тези лица, със съответната регресна отговорност. Нормата на чл. 274, ал.
2 от КЗ (отм.) не визира понятието „неправоспособен водач“, а водач „без свидетелство
за управление“, като наличността на свидетелството е комплексно изискване, което
обхваща както срока, за който е издадено, така и правоспособността на водача за
съответната категория МПС. Законът има предвид, че правоспособността на водача се
удостоверява с издадено по съответния ред от компетентните органи на МВР
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него МПС. Настоящият съдебен състав приема, че обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП - 07.02.2013 г., ответникът не е притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство, а именно: правоспособност за категория
„В“, отнасяща се за управлявания от него на посочената дата лек автомобил „Опел
Корса“, което се установява от съставения от италианските органи на пътна полиция
протокол за ПТП. По делото е приет като доказателство протокола за ПТП, изготвени
от италианските служби за контрол на движението по пътищата, като в същия е
отразено, че ответникът не притежава СУМПС. ВКС се е произнасял, че протоколът за
ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание
чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите,
осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътно - транспортното
произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, какъвто
очевидно е и настоящият казус, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на
участвалите в ПТП моторни превозни средства. Доколкото протоколът за ПТП не
съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е
подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на
ПТП и противоправното поведение на ответника, което може да се извърши с
автотехническа експертиза и свидетелски показания. Ако протоколът за ПТП е
подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена
сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на
страните. В казуса протокола за ПТП не е видно да е подписан от ответника. За
настоящия случай обаче релевантен е отразеният в протокола за ПТП факт, че
ответникът не притежава свидетелство за управление на МПС, относно който
факт протоколът се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, като
факт, заявен в присъствието на длъжностните лица от италианската полиция и
цитиран от тях в протокола. В хода на делото от ответника не бяха ангажирани
доказателства, които да разколебаят горния извод на съда, за да се приеме, че в
протокола за ПТП, в частта относно неправоспособността на ответника - водач, са
удостоверени неверени или непълни обстоятелства.
Основателен е искът в цялост - за сумата от 3396,90 евро, която сума, при
превалутирането й в лева, се равнява на 6643,76 лева при курс на еврото - 1.95583
лева за 1 евро, действал към датата на плащане /06.01.2014 г./, а не на 6660 лева,
поради което искът за разликата над 6643,76 лева до 6660 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Основателен е искът и за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането
По разноските:
Предвид основателността на предявения иск /на 99,76 %/ по чл. 422 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени и разноските, сторени по заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТК на ВКС.
При този изход от делото ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сторените във връзка с делото разноски за държавна
7
такса - 135,00 лв. и за вещо лице - 250,00 лв., или общо 385,00 лв.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски общо 594,20 лева,
включващи 133,20 лева за държавна такса и 461 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: ********,
дължи на ЗД “ЕВРОИНС АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
********, сумата от 6643,76 лева /шест хиляди шестстотин четиридесет и три лева и
седемдесет и шест стотинки/ главница, представляващи платеното от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по товарен
автомобил «Ивеко», с рег. № DK797CG, настъпили вследствие на ПТП от 07.02.2013
г., причинени от ответника при управление на МПС без свидетелство за управление на
МПС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.01.2018 г., до
датата на пълното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 6643,76 лева до
предявения размер от 6660,00 лв. (шест хиляди шестстотин и шестдесет) лева като
неоснователен, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 6592 от 2018 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА П. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: ********, да заплати на ЗД
“ЕВРОИНС АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********,
сумата от 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева) разноски за водене на делото пред
настоящата инстанция, както и сумата от 594,20 лв. /петстотин деветдесет и четири
лева и двадесет стотинки/ разноски, сторени по ч.г.д. № 6592 от 2018 г. по описа на
СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен
срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8