Р Е
Ш Е Н
И Е
№
84
гр.
Перник, 20.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Мария Христова
При
съдебния секретар Н.С., като разгледа докладваното от съдията-докладчик
административно дело № 147/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК/,
във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано
е по жалба на Лилиана Д.Д., ЕГН ********** *** против Заповед № 312/04.03.2022
г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 1, т.1 и т. 6 от ЗОС и Решение № 41 на Комисията
по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖ/, обективирано в
Протокол № 11 от 27.08.2021г. е прекратено, считано от 15.03.2022 г.,
действието на договор за наем с **** ЕООД, въз основа на Заповед за настаняване
№ 1300/27.08.2001 г. за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул.
„***“ № 2, вх. Б, ет. 4, ап. 471, със срок за настаняване – постоянен.
Изложени
са съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед.
Искането към съда е да я отмени.
В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа жалбата. По съображения изложени в
нея. Моли съда да отмени оспорения акт. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
В
съдебно заседание ответникът – кмет на община Перник, чрез юрисконсулт Л.
оспорва жалбата. Счита оспорения административен акт за законосъобразен и
излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Искането към съда е да
отхвърли оспорването, като неоснователно и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Със
заповед № 1300/27.08.2001г., издадена от кмета на община Перник на основание
чл. 43, ал. 1 от ЗОС К.Б.К. и четиричленното му семейство, състоящо се от него,
съпругата му Л.Д.К.и децата им – М.К.К., родена на ***г. и А.К.К., родена на ***
г. са настанени в общинско жилище, за отдаване под наем, състоящо се от стая,
хол, кухня и сервизни помещения, находящо се в гр. Перник, ул. ***, бл. 2, вх.
Б, ет. 4, ап. 417 със срок за настаняване – постоянен.
По
делото е приложено съдебно Решение № 905 от 19.12.2006 година, постановено по
гражданско дело № 4192 по описа на Районен съд Перник за 2006 година, с което е
допуснал развода между К.Б.К. и Л.Д.К.– настоящ жалбоподател, като е предоставил
на Л.Д.К.ползването на семейното жилище /общинска собственост/.
В
представената и приета по делото административна преписка е приложен Препис –
извлечение от Протокол № 11 от заседание на Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖ,
проведено на 27.08.2021г. В същото е обективирано Решение № 41, съгласно което Комисията
е установила, че са налице основания за издаване на заповеди за прекратяване и
изземване на имотите общинска собственост от некоректни наематели, посочени в
справка подадена от **** ЕООД. Същата съдържа информация за наематели с неплатен
наем за повече от три месеца и съответните дължими суми. От посочената справка
се установява, че към 30.06.2021 г. задължението за месечния наем на общинското
жилище обитавано от членовете на семейството на К.Б.К. е в размер на 4880 лв. В
мотивите на решението си Комисията е посочила като следващо основание за
прекратяване на Договора за наем между лицето и **** ЕООД, противоречието с разпоредбата
на чл. 229 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, съгласно която договорът
за наем не може да бъде сключен за повече от десет години. В следствие на взетото от Комисията решение е
издадена и оспорената Заповед № 312 от 04.03.2022 г., с която е прекратен
Договор за наем сключен между **** ЕООД и К.Б.К. за ползване под наем на
общинско жилище.
Заповедта
за прекратяване е връчена на Лилиана Д.Д. на 07.03.2022 г., като в
законоустановения срок същата е подала жалба пред Административен съд – Перник.
По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената
заповед.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са
засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК против
заповед, подлежаща на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното
правоотношение се прекратява от органа, издал настанителната заповед. В случая
издател на настанителната заповед № 1300/27.08.2001 г. е кметът на община
Перник. В същия смисъл е и чл. 33, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник,
според която наемното правоотношение се прекратява със заповед на кмета на
община Перник. Процесната заповед е издадена от кмета на община Перник, който е
материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС и
чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖ.
Заповедта
е обективирана в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 1, във вр. с ал. 3 от АПК
писмена форма, отговаря на изискванията за реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК
и за съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 2-ро от ЗОС. Посочени са издателят
и адресата, изложени са обстоятелствата, които обосновават издаването й и
относимите към тях правни норми. Формулирана е ясна разпоредителна част, в
която е индивидуализирано наемното отношение, което се прекратява и срокът за
опразване на жилището. Датирана и подписана е.
При
издаването и са спазени административно-производствените правила, с оглед
констатираните факти и обстоятелства свързани с неплащане на наемните
задължения.
По
делото не се спори за дължимите натрупани задължения, както и за това, че до
момента на са предприети действия за тяхното погасяване. Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, направено в съдебно заседание, че не са посочени
дължимите суми към датата на процесната заповед, както и какво точно по вид
задължение представляват. Видно от представената справка от **** ЕООД,
приложена по делото, се установява, че месечният наем на процесното жилище е в
размер на 56 /петдесет и шест/ лева, а натрупаните до 30.06.2021 г. задължения
възлизат на 4880 /четири хиляди осемстотин и осемдесет/ лв. От посочената информация
става ясно, че натрупаното задължение представляващо месечният наем, не е
погасявано повече от седем години.
Законовата
разпоредба на чл. 46, ал. 1 т. 1, от ЗОС, посочена като основание за
прекратяване на договорните отношения е императивна и предвижда прекратяване на
наемното правоотношение винаги при неплащане на наемната цена за общинско
жилище повече от три месеца.
Съдът
намира оспорената заповед за издадена в съответствие с целта на закона,
насочена към прекратяване на наемно правоотношение, съществуващо в нарушение на
установения законен ред за ползване и управление на жилище, общинска
собственост.
Ето
защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без
противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона,
оспорената в настоящото производство заповед се явява законосъобразен
административен акт, поради което жалбата против нея е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора ответната страна има право на разноски. Същите са
своевременно заявени. С оглед направеното в съдебно заседание възражение за
прокомерност на претендираното от юрисконсулта възнаграждение, съдът намира че
доколкото делото не разкрива фактическа и правна сложност, следва да се присъди
съответно на вложените усилия от страна на процесуалния представител на
ответника възнаграждение, в долната граница на предвиденото по чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ, а именно от 100 /сто/ лева.
На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Лилиана Д.Д., ЕГН **********
*** против Заповед № 312/04.03.2022 г., издадена от кмета на община Перник,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Л.Д.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на община Перник, със седалище: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А,
представлявана от кмета, съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание
чл. 46, ал. 5, изр. последно от ЗОС.
СЪДИЯ:/п/