Решение по дело №147/2022 на Административен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 84

гр. Перник, 20.05.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                           СЪДИЯ: Мария Христова

         При съдебния секретар Н.С., като разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 147/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

         Образувано е по жалба на Лилиана Д.Д., ЕГН ********** *** против Заповед № 312/04.03.2022 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 1, т.1 и т. 6 от ЗОС и Решение № 41 на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖ/, обективирано в Протокол № 11 от 27.08.2021г. е прекратено, считано от 15.03.2022 г., действието на договор за наем с **** ЕООД, въз основа на Заповед за настаняване № 1300/27.08.2001 г. за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул. „***“ № 2, вх. Б, ет. 4, ап. 471, със срок за настаняване – постоянен.

         Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Искането към съда е да я отмени.      

         В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. С.  поддържа жалбата. По съображения изложени в нея. Моли съда да отмени оспорения акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

         В съдебно заседание ответникът – кмет на община Перник, чрез юрисконсулт Л. оспорва жалбата. Счита оспорения административен акт за законосъобразен и излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Искането към съда е да отхвърли оспорването, като неоснователно и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

         Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

         Със заповед № 1300/27.08.2001г., издадена от кмета на община Перник на основание чл. 43, ал. 1 от ЗОС К.Б.К. и четиричленното му семейство, състоящо се от него, съпругата му Л.Д.К.и децата им – М.К.К., родена на ***г. и А.К.К., родена на *** г. са настанени в общинско жилище, за отдаване под наем, състоящо се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, находящо се в гр. Перник, ул. ***, бл. 2, вх. Б, ет. 4, ап. 417 със срок за настаняване – постоянен.

         По делото е приложено съдебно Решение № 905 от 19.12.2006 година, постановено по гражданско дело № 4192 по описа на Районен съд Перник за 2006 година, с което е допуснал развода между К.Б.К. и Л.Д.К.– настоящ жалбоподател, като е предоставил на Л.Д.К.ползването на семейното жилище /общинска собственост/.

         В представената и приета по делото административна преписка е приложен Препис – извлечение от Протокол № 11 от заседание на Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖ, проведено на 27.08.2021г. В същото е обективирано Решение № 41, съгласно което Комисията е установила, че са налице основания за издаване на заповеди за прекратяване и изземване на имотите общинска собственост от некоректни наематели, посочени в справка подадена от **** ЕООД. Същата съдържа информация за наематели с неплатен наем за повече от три месеца и съответните дължими суми. От посочената справка се установява, че към 30.06.2021 г. задължението за месечния наем на общинското жилище обитавано от членовете на семейството на К.Б.К. е в размер на 4880 лв. В мотивите на решението си Комисията е посочила като следващо основание за прекратяване на Договора за наем между лицето и **** ЕООД, противоречието с разпоредбата на чл. 229 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, съгласно която договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години.   В следствие на взетото от Комисията решение е издадена и оспорената Заповед № 312 от 04.03.2022 г., с която е прекратен Договор за наем сключен между **** ЕООД и К.Б.К. за ползване под наем на общинско жилище.

         Заповедта за прекратяване е връчена на Лилиана Д.Д. на 07.03.2022 г., като в законоустановения срок същата е подала жалба пред Административен съд – Перник. По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед.

         Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

         Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК против заповед, подлежаща на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

         Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява от органа, издал настанителната заповед. В случая издател на настанителната заповед № 1300/27.08.2001 г. е кметът на община Перник. В същия смисъл е и чл. 33, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, според която наемното правоотношение се прекратява със заповед на кмета на община Перник. Процесната заповед е издадена от кмета на община Перник, който е материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖ.

         Заповедта е обективирана в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 1, във вр. с ал. 3 от АПК писмена форма, отговаря на изискванията за реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК и за съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 2-ро от ЗОС. Посочени са издателят и адресата, изложени са обстоятелствата, които обосновават издаването й и относимите към тях правни норми. Формулирана е ясна разпоредителна част, в която е индивидуализирано наемното отношение, което се прекратява и срокът за опразване на жилището. Датирана и подписана е.

         При издаването и са спазени административно-производствените правила, с оглед констатираните факти и обстоятелства свързани с неплащане на наемните задължения.

         По делото не се спори за дължимите натрупани задължения, както и за това, че до момента на са предприети действия за тяхното погасяване.        Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в съдебно заседание, че не са посочени дължимите суми към датата на процесната заповед, както и какво точно по вид задължение представляват. Видно от представената справка от **** ЕООД, приложена по делото, се установява, че месечният наем на процесното жилище е в размер на 56 /петдесет и шест/ лева, а натрупаните до 30.06.2021 г. задължения възлизат на 4880 /четири хиляди осемстотин и осемдесет/ лв. От посочената информация става ясно, че натрупаното задължение представляващо месечният наем, не е погасявано повече от седем години.

         Законовата разпоредба на чл. 46, ал. 1 т. 1, от ЗОС, посочена като основание за прекратяване на договорните отношения е императивна и предвижда прекратяване на наемното правоотношение винаги при неплащане на наемната цена за общинско жилище повече от три месеца.

         Съдът намира оспорената заповед за издадена в съответствие с целта на закона, насочена към прекратяване на наемно правоотношение, съществуващо в нарушение на установения законен ред за ползване и управление на жилище, общинска собственост.

         Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената в настоящото производство заповед се явява законосъобразен административен акт, поради което жалбата против нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

         При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Същите са своевременно заявени. С оглед направеното в съдебно заседание възражение за прокомерност на претендираното от юрисконсулта възнаграждение, съдът намира че доколкото делото не разкрива фактическа и правна сложност, следва да се присъди съответно на вложените усилия от страна на процесуалния представител на ответника възнаграждение, в долната граница на предвиденото по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, а именно от 100 /сто/ лева.

         На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

         Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Лилиана Д.Д., ЕГН ********** *** против Заповед № 312/04.03.2022 г., издадена от кмета на община Перник, като неоснователна.

         ОСЪЖДА Л.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на община Перник, със седалище: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, представлявана от кмета, съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 46, ал. 5, изр. последно от ЗОС.

 

 

                                               СЪДИЯ:/п/