№ 230
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502938 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Г. СТ. Г. срещу решение №
№ 262475 от 19.08.2021 г., постановено по гражданско дело № 5546 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Г. П. Р. иск с правно основание чл.59,
ал.9 СК за промяна на режима на лични отношения между Г. П. Р. и детето С.Г.П..
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установяват твърденията, изложени в исковата молба, че е налице изменение на
обстоятелствата и условията, при които първоначално е определен режима на лични отношения.
Съдът не е взел предвид обстоятелството, че с решение по гр.д. № 1197/2019г. по описа на ВОС са
наложени мерки па ЗЗДН, като на Г.Р. е било забранено да доближава Г.Г. и детето С., както и
обитаваното от тях жилище на по –малко от 50м. за срок от 5 месеца. Бащата продължава да смята,
че детето има нужда и трябва да се подложи на операция, каквато съгласно множеството
становища на медицински специалисти не е необходима. Според въззивницата гарантирането на
интереса на детето налага провеждането на срещите с бащата да се осъществяват в защитена среда,
в каквато насока е и приетото пред първоинстанционния съд заключение на СППЕ. По изложените
съображения моли решението да се отмени като се постанови ново, с което предявеният иск се
уважи и се определи режим на лични контакти, като се даде възможност на детето да се вижда с
бащата събота от 9 до 13 часа, неделя от 16 до 19 часа, без преспиване и в присъствие на социален
работник.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.
Г.Р. е депозирал частна жалба срещу постановеното по делото определение №
266015/01.11.2021г., с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на наложена с
определение № 265833/05.10.2021г., глоба в размер на 300лв., на основание чл.89, т.3, предл.1, вр.
Чл.91 ГПК. Твърди, че не е проявил поведение, коеито да представлява обида към съда, поради
което и не е налице основание за налагане на глобата, още повече в предвидения максимален
1
размер. Твърди се също, че самият съдия е посочил в определението, че не се чувства «обиден» от
употребените от жалбоподателя думи и изрази. Моли за отмяна на наложената глоба, евентуално
същото да бъде редуцирана до размера на предвидения минимален размер.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на
страните и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. СТ. Г., срещу Г. П. Р., иск, с
правно основание чл.59, ал.9 СК, за изменение на определения с влязло в сила решение по гр.д.
№ 1913/2015г. на ВОС режим на лични отношения между ответника и детето С.Г.П.. Ищцата е
изложила в исковата молба, че с посоченото решение е определен режим на лични контакти на
детето с неговия баща, както следва: до навършване на 5 години от детето- всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9ч до 13 ч. в събота и от 16ч до 19ч. в неделя, вторият ден от
Коледните и Новогодишните празници от 9 до 13 часа, без преспиване, в присъствието на майката;
след навършване на 5 години до навършване на 7 години от детето - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9ч до 13 ч. в събота и от 16ч до 19ч. в неделя, вторият ден от Коледните и
Новогодишните празници от 9 до 13 часа, без преспиване, без присъствие на майката, а след
навършване на 7 години - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 13 часа в събота до 13
часа в неделя с преспиване, вторият ден от Коледните и Новогодишните празници от 10 до 17
часа, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Посочва се, че с
решение, постановено по гр.д. № 1197/2019г. на ВОС спрямо ответника са наложени мерки за
закрила по реда на ЗЗДН, като му е забранено да вижда детето за срок от 8 месеца, като към
настоящия момент срокът на забраната е изтекъл и ответникът се вижда с детето, съгласно
определения от съда режим. Ищцата счита, че в интерес на детето се налага изменение в режима на
контакти, тъй като бащата страда от личностна акцентуация и разстройство, емоционална
нестабилност, слаб контрол и има периоди с алкохолна злоупотреба. Съгласно заключенията на
медицински специалисти, ответникът е с непълноценно психично здраве и психично разстройство,
което намалява неговата родителска годност и капацитет. Проявявал параноидни идеи спрямо
ищцата и по отношение здравословното състояние на детето С., не спазвал определения режим на
контакти, вземал детето и не го връщал у дома му, проявява агресия към майката и дядото на
детето по майчина линия при срещите в изпълнение на режима.Освен това продължавал да
настоява детето да се подлага на хирургически интервенции, които не са необходими. Излага
също, че често след срещите с бащата детето било болно, поради което ищцата смята, че
ответникът не полага достатъчно грижи за детето.
Моли да се измени определения режим на контакти между детето и неговия баща като за да
бъдат срещите безопасни за детето, те следва да се осъществяват в присъствие на социален
работник.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва иска като
неоснователен. Оспорва изложените твърдения в исковата молба че е с непълноценно психично
здраве и страда от психично разстройство и емоционална нестабилност, поради което е налице
основание в интерес на детето да се измени определения режим на лични контакти между него и
детето С.. Твърди, че разполага с необходимия родителски капацитет и способности да полага
базови грижи за детето..
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора
правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и видно от удостоверение за раждане, страните са родители на С.Г.П., р. на
29.10.2013г.
С решение постановено по гр.д. № 10912/2014г. по описа на ВРС упражняването на
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката Г.Г..
С решение №1703/20.10.2015г., постановено по в.гр.д. № 1913/2015г. по описа на ВОС,
след изменение на решението на ВРС по гр.д. № 10912/2014г. на бащата е определен режим на
лични контакти, както следва след навършване на 7 години години на детето- всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 13 ч в събота до 13 часа в неделя с преспиване, без присъствие на
майката втория ден от Коледните и Новогодишните празници от 10 до 17 часа, както и 30 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Към момента на депозиране на исковата молба, детето е било на 6 години и осем месеца, а
2
към настоящият момент е навършило 8 години и съгласно определения режим на лични контакти,
бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 13 ч в
събота до 13 часа в неделя с преспиване, без присъствие на майката втория ден от Коледните и
Новогодишните празници от 10 до 17 часа, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
С влязло в сила решение, постановено по гр.д. №5337/2019г. по описа на ВРС, отменено
частично с решение по в.гр.д. № 1197/2019г. на ВОС, спрямо Г.Р. са наложени мерки за защита по
реда на чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗД за срок от 5 месеца, считано от влизане в сила на решението –
13.08.2019г.
Пред Варненския районен съд е представен изготвен от ДСП-Варна социален доклад. Към
момента на изготвяне и представяне на доклада, в изпълнение на определение от 03.11.2020г.,
постановено по гр.д.№5546/2020г. детето се вижда с баща си всеки петък от 15 до 17 часа, без
присъствие на майката и в присъствие на социален работник, в специализиран контактен център. В
доклада е посочено, че между родителите на детето С. - Г.Г. и Г.Р. е налице остър конфликт,
породен от различните им жизнени позиции, виждания и представи за възпитанието и
отглеждането на детето. Основно грижите за детето се полагат от майката, участват бабата и
дядото по майчина линия. Съгласно определение от 03.11.2020г. по гр.д. № 5546/2020г. и
направление от 04.11.2020г., издадено от ДПС Варна, детето и родителите са насочени към
социална услуга „Опосредяване на контакт между родител и дете в защитена среда в присъствие
на специалист“. Срещите са проведени в периода 12.02.2021г.-16.04.2021г. В доклада е посочено,
че и двамата родители показват воля, желание и разбиране за задоволяване на потребностите на
детето. Декларират емоционална привързаност към него. В доклада е посочено, че по време на
контактите бащата и детето взаимодействат активно, като у Сефани не се наблюдават признаци на
стрес или тревожност, които да налагат провеждане на срещите в защитена среда. Детето бързо и
лесно влиза в контакт с баща си, инциира игри в които включва и него. С. осъзнава, че раздялата с
майка й е временна и след контакта с баща си, отново ще се върне при нея. В доклада също е
посочено, че бащата заема съществена част от живота на момичето, а това е от значение за
неговото израстване и формиране като личност.
Съгласно заключението на СПЕ, прието пред ВРС, не се установяват данни за наличие на
психично заболяване в тесния смисъл на думата за Г.Р., като същият притежава родителски
капацитет за задоволяването на базисните потребности на детето. Към момента на изследването
между бащата и детето няма изградена пълноценна емоционална връзка, което би затруднило
осигуряването на емоционалните и развитийни нужди на детето в бъдеще. У Г.Р. се наблюдава
фиксация върху здравето на дъщеря му и нуждата от провеждане на лечение, склонен е
многократно да консултира и изследва детето, счита, че майката не полага необходимите грижи и
не предприема необходимото за лечението на детето. Детето е с нормално за възрастта си
интелектуално развитие, мисловният процес е в нормата за възрастта, в процес на формиране е
абстрактно мислене. Според експерта затруднението в речевите обяснения е в резултата на
нарушение на артикулационния апарат. С. може да изгражда приятелски взаимоотношения и да ги
поддържа, изградила е позитивна самооценка. Съществува стабилна и доверителна емоционална
връзка между детето и майката. В ситуации на затруднение детето търси съдействие от майката.
Бащата не присъства в психичното пространство на детето, приема го като някой, с когото се е
запознало. И двамата родители заявяват желание да полагат грижи за детето. Авторитет за детето е
майката, като се наблюдава отчуждение спрямо бащата, което към момента на изследването е в
лека степен. Детето не изпитва потребност от чести срещи с бащата, но когато има контакт с него,
детето участва в него. Двамата родители са способни да се грижат за детето и задоволяват
потребностите му. В заключението е изразено становище, че в интерес на всяко дете е и двамата
му родители да присъстват в живота им, с типичните си роли, независимо от взаимоотношенията
между двамата. Според експертизата не са налице данни Г.Р. да е с отклонения в
нервнопсихичното си развитие, не се установява психично заболяване или нарушена социална
3
адаптация, свързана с тежки психически или физическо заболяване, както и за интелектуална
недостатъчност. Наблюдава се ригидност при отстояване на собствена гледна точка, трудно
приемане на алтернативни мнения. Не са установени данни за повишена склонност към физическа
агресия и няма данни личностните специфики на бащата да са повлияли негативно върху детето.
Той е в състояние да полага грижи по физическото обгрижване на детето, да разпознава и
задоволява основните му потребности. Не са констатирани данни, бащата да влияе върху с детето с
цел да го отдели от майката. В заключението е посочено също, че бащата не е имал възможност
пълноценно да изпълнява родителските си функции.
От приетото от първоинстонционният съд заключение на СМЕ се установява, че С. има
хипертрофия на двете небни сливици / увеличаване и приближаване на двете сливици една до
друга, като инфекция би могла да доведе да леки затруднения в дишането/. Т.нар. „трета сливица“
е от втора степен с тенденция за закърняване, което настъпва от 6-7 години до 17-18 г. възраст. Не
се наблюдава дефицит на физическо развитие, свързано със сливиците. Неотстраняването на
третата сливица не води до дефицит във физическото развитие на детето. Състоянието на
сливиците налага ежедневна промивка с отвари с антисептично действие. Вещото лице е посочило,
че сливиците отделят Т-клетки от белия кръвен ред, които имат бактерициден ефект и способстват
за добрия имунен отговор при микробни и вирусни заболявания. Рядкото боледуване на детето се
дължи на запазване на сливиците. В заключение е посочено, че към момента на прегледа на детето
не се налага оперативна намеса.
Пред въззивната инстанция е представен извънреден социален доклад от 19.01.2021г.,
изготвен от социален работник в ЦОП „Усмивка“, община Варна, в който се посочва, че в центъра
в изпълнение на определението на съда, с което са определени привременни мерки относно
режима на лични отношения на детето С. с неговия баща са проведени дванадесет срещи. Срещите
са проведени в присъствие на социален работник, като детето е било водено от майката, всеки
петък от 15 до 17 часа. При срещите Г.Р. носи подаръци за детето. С. и баща й инциират игри, в
които и двамата са активни, общуват свободно помежду си, прегръщат се говорят за предмети и
подаръци от предходни срещи, използват свой собствен език, измислен от тях, обсъждат
съвместни спомени и ситуации, в които биха участвали, ако имат възможност да са извън
защитена среда.По време на някои от срещите детето провежда и телефонен разговор с баба си по
бащина линия. В доклада е посочено, че по време на контактите не се е налагало специалистите да
подпомагат и стимулират общуването между бащата и дъщерята. Комуникацията между тях е
спонтанна, естествена. Според социалният работник между детето и бащата има силно изразена
емоционална близост. Констатирано е силно изразено вербално и невербално непризнаващо
авторитета на бащата поведение от страна на детето. Бащата се стреми да поддържа връзката
между С. и баба й по бащина линия, инциирайки разговори по телефон по време на всяка среща.
Посочено е, че се наблюдава стремеж у бащата да поддържа у детето спомени, свързани с общото
им минало, като му припомня случки, места, носи на детето предмети, свързани с общо минало и
любими на детето храни и напитки. В заключение специалистите посочват, че у детето не са
наблюдавани признаци на стрес или тревожност, които да налагат провеждането на срещите в
защитена среда, като продължителното провеждане на срещите в такава среда би могло да доведе
до негативни последици върху психиката на детето.
Представени са и заверени копия от протоколи, изготвени относно срещите между С. и
баща й, проведени в ЦОП“Усмивка“.
4
По делото са изслушани показанията на свидетелите С.Т., С.Г./баща на ищцата/, С.
Р.а/майка на ответника/ и Е.Б.. От показанията на всички свидетели се установява, че детето С.
поддържа поддържа контакти са баща си, в рамките на определения с определението на съда по
привременни мерки режим в присъствие на социален работник. Родителите на детето са на
различни мнения и становища относно здравословното състояние на детето, причините относно
констатирания говорен проблем, както и относно предприемането на мерки за лечението му.
Свид.Т., която е личен лекар на детето посочва, че след преглед при специалист УНГ е
констатирана „хипертрофия на аденоидите 2-3 степен“ и специалиста е дал становище за
оперативно лечение. Друг специалист УНГ е потвърдил диагнозата, с мнение, че не е нужна
операция. Майката е преценила, че няма да предприеме оперативно лечение. Свидетелката знае, че
в детската градина са забелязали изоставане в говора, като е издаден и амбулаторен лист от
специалист, с диагноза „разстройство на експресивната реч“. Мнението на специалиста е, че детето
маже да се обучава в масово учебно заведение, с препоръчана екипна работа с логопед, психолог и
педагог. Според свидетелката детето не боледува често , а майката не е отказвала имунизация.
Бащата е ходил три пъти при нея за да се интересува от здравословното състояние на детето.
Според свидетеля Г. детето се развива добре и е здраво, посещава логопед, заради проблем с
говора.
Свид. Р.а не е виждала детето след м. октомври 2020г. Тя и ответникът, живеят в общо
домакинство и затова, винаги присъствала на срещите на детето с бащата. Водели детето на
разходка, на плаж и детето било щастливо с тях. Случвало се е С. да идва болна, а майката не
предавала лекарства, които детето да приема по време на престоя при бащата, както и дрехи за
преобличане. Според свидетелката детето се радвало на срещите с баща си. Забавлявало се и му
било приятно с него. Според свид.Б., детето се забавлява при срещите с бащата, които се
провеждали в защитена среда. Също посочва, че детето има проблем с говора.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно въпросите за
родителската отговорност, то упражняването на родителските права следва да се възложи на един
от тях, като съответно се определи режим на личен контакт на детето с другия родител и издръжка
за детето. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът при решаване въпроса относно
определяне на режима на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права следва да прецени всички обстоятелства по делото и
интересите на детето, отчитайки: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, възраст на детето. Преценката по всяко дело е конкретна.
В разпоредбата на чл.59, ал.9 СК е посочено, че ако обстоятелствата, при които е
определен режима на лични контакти, се изменят, съдът по молба на единия от родителите може
да го измени и да определи нов. Преценката по всяко дело е конкретна, като страните следва да
установят, че е налице изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в определения
режим, като се гарантиран оптимално интересите на детето.
В случая от събраните по делото доказателства, не се установява да са настъпили важни и
съществени изменения на обстоятелствата, които да обосновават и налагат промяна в мерките и
режима на лични отношения на детето с неговия баща. Не се установяват изложените твърдения в
исковата молба, че бащата страда от личностна акцентуация и разстройство и е емоционално
нестабилен, с непълноценно психично здраве и психическо разстройство, които намаляват
родителския му капацитет и застрашава детето. От приетата по делото съдебнопсихологична
експертиза, представените социални доклади и гласните доказателства, се установява, че детето
има изградена емоционална връзка и връзка с баща си. То търси контакт и близост с бащата. Няма
данни майката да възпрепятства, осуетява или ограничава контактите на С. с баща й или да
формира негативна нагласа към него. Двамата родители разполагат с възможности и капацитет да
5
се грижат за детето, като по-добрите възможности на майката и преимуществено осигуряваните от
нея грижи, по-силната емоционална и доверителна връзка между нея и детето не могат да
обосноват наложителност на промяна в установените мерки и режим. Обстоятелството, че
двамата родители на детето имат различни мнения и становища относно отглеждането,
обгрижването на детето, както и относно необходимостта от предприемане на лечение на детето и
по повод на това те са в конфликтни отношения, също не е основание за изменение на режима на
лични контакти. От ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията в
исковата молба, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил опредселен
режима на лични отношения . Съгласно СППЕ при ответника не се установяват данни за наличие
на психично заболяване. Бащата разполага с родителски капацитет, който му дава възможност да
задоволява базисните потребности на детето. От доказателствата по делото се установява, че
между детето и бащата има изградена емоционална връзка, макар, че същата не е пълноценна, като
съгласно заключението на СППЕ се наблюдава в лека степен отчуждение на детето спрямо бащата.
Последното обаче не е в резултат на съществено изменение на обстоятелствата и упражнено
насилие спрямо детето от страна на някой от родителите, а се дължи на обстоятелството, че бащата
не е имал възможност да контактува и пълноценно да се грижи за детето. Преценявайки всички
събрани по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че детето, съобразно
спецификите на общуване с всеки един от родителите, се чувства добре със съответния родител.
Не са налице проблеми в отношенията и общуването на С. с баща й.
От събраните по делото доказателства се установява, че Г.Р. има желание да общува с
детето си, както и, че е способен да полага адекватни грижи за него в периодите, в които детето е
при него в рамките на определения режим на контакти. Не се установява, бащата с поведението си
или с отношението си към детето да представлява заплаха за неговото здраве и възпитание.
Въпреки различните разбирания на родителите, различните подходи при възпитание, както и
характеровите им особености и двамата са декларирали, че в интерес на детето е то да контактува
и с двамата. Съдът намира, че предвид събраните по делото доказателства и отчитайки интересът
на детето и двамата му родители да присъстват в живота му, както и да се осигури възможност на
пълноценен контакт с всеки от тях, осъществяването на контактите с бащата в контролирана среда
за продължителен период не е удачно. Напротив, видно от изразеното в социалния доклад
представен пред настоящата инстанция, становище това би се отразил негативно върху развитието
на детето. У С. не се наблюдават признаци на стрес и тревожност при срещите с баща й, напротив
тя бързо и лесно влиза в контакт с него. По изложените съображения съдът намира, че
ограничаването на определения режим на лични контакти и осъществяването му в присъствие на
социален работник би задълбочил констатираната от вещите лица по СППЕ лека форма на
отчуждаване на детето от бащата и би възпрепятствал запазването, развитието и надграждането на
съществуващата емоционална връзка, поради което и не е в интерес на С.. От друга страна предвид
установената по делото възможност и капацитет от страна на бащата на С. полага адекватни
грижи за нея в периодите в които тя е при него, съответно и изразеното желание от негова страна,
като съобрази и възрастта на детето, съдът намира че определения с решение по гр.д. №
1913/2015г. по описа на ВОС режим на лични контакти в по-пълна степен осигурява интересите и
й дава възможност за запазване и доизграждане на емоционалните връзки, както с баща й, така и с
членове на разширеното семейство. Не се установява от доказателствата по делото твърдяната
промяна на обстоятелствата, при които е определен режима на лични отношения.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователни и предвид съвпадането на
изводите на настоящият състав на съда, с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По частната жалба, подадена от Г.Р., срещу определение № 266015/01.11.2021г., съдът
намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от процесуално-легитимирано лице,
в предвидения срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по
6
същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С определение №
265833/05.10.2021г., ВРС е взел предвид, че в депозираните по делото множество молби от страна
на ответника се съдържат думи и изрази, с които се изразява неуважително отношение към
съдията докладчик, целенасочено и умишлено се нанася обида на съда, отправят се заплахи, за
разгласяване на обстоятелства по делото пред медиите, поради което е наложил глоба на Г. П. Р. в
размер на 300лв. за обида на съда. С молби от 08.10.2021г. от процесуалният представител на
ответника и от 26.10.2021г., лично от Г.Р. е отправено искане за отмяна на наложената глоба.
Изложени са твърдения, че постъпилите в електронната система на съда на 29.09. и 30.09. молби не
са подадени от Г.Р., не съдържат подпис на подател и не отговарят на изискванията за редовност,
поради което съдът не е бил надлежно сезиран; а ако се приеме, че Р. е автор на тези изявления
моли за намаляване на размера на наложената глоба. Счита се, че поведението на ответника е
укоримо, но то е било продиктувано от ограничаване на контактите му с детето за дълъг период от
време. Излагат се и твърдения, че компютърът на ответника е бил заразен с вирус, хакнат и
дистанционно манипулиран.
С обжалваното определение ВРС е приел, че изложените от Г.Р. причини за поведението
му не могат да бъдат квалифицирани като уважителни по смисъла на чл.92, ал.2 ГПК и е оставил
без уважение искането за отмяна на наложената глоба.
Настоящият съд намира, че използваните в депозираните от ответника Г.Р. думи, изрази и
твърдения, че съдията-докладчик изразява „неадекватна позиция“, „вреди на детето“, „е малко
дете, което не може да се справи“, „пише глупости“, „Начина му на мислене граничи с тъпотия“,
решението му е глупаво и абсурдно, „ощетява държавата и ищцата с хиляди“, „е глупав съдия“,
„вреди финансово на правосъдното министерство“ и др. изразяват подчертано неуважително
отношение към съдията-докладчик и накърняват престижа на съдебната власт. Страните по делата
следва да реализират процесуалните си права в езикова форма, която да изключва изрази
внушаващи неуважение към съдията по делото, представляващ съдебната институция. Съгласно
разпоредбата на чл.89,т.3 ГПК, глоба се налага за обида на съда, като санкцията е установена с
оглед защитата на авторитета на съда и правосъдието, както и за дисциплиниране на участниците
в процеса, които следва да осъществяват правата си по начин и в езикова форма , изключваща
употреба на думи и изрази изразяващи неуважително и обидно отношение към конкретен съдия, но
и въобще към съда, като правораздавателен орган. Без значение е дали конкретният съдия се е
почувствал обиден или засегнат от употребените изрази и поведение, достатъчно е тези изрази да
са обидни в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява авторитета на съда, да подронва
доверието в независимостта и безпристрастността на съдията, за да се приеме, че е налице обида
по смисъла на чл.89, т.3 ГПК. В случая, употребените от Г.Р. изрази са именно от такова естество.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДА решение № 262475 от 19.08.2021 г., постановено по гражданско дело №
5546 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266015/01.11.2021г, постановено по гражданско дело №
5546 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е потвърдено определение № 266015/01.11.2021г. е
окончателно и не подлежи на обжалване. В останалата част решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС,в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8