№ 102
гр. Велико Търново, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500099 по описа за 2022 година
С Решение № 96/26.07.2021 год. по гр. д. № 1171/2019 год.,
Великотърновският окръжен съд приел за установено в отношенията между
страните, че ищецът В. Н. З. от гр. В. Търново не дължи на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД – гр. София сумата 75 483.91 лв., ведно със законната лихва от
05.09.2018 год. до окончателното изплащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3011/2008 год. по описа на ВТРС.
Осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на В. Н. З. сумата 6 177.36 лв.
разноски по делото.
Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД чрез пълномощника адв. М. Н.. Счита го за неправилно и необосновано,
постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото
доказателства, както и в противоречие с установената съдебна практика.
Решението страда от липса на мотиви. Съдът не е обсъдил приложимия давностен
срок. Изложени са подробни съображения относно приложението на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год.,
ОСГТК, както и относимата съдебна практика за приложението на ППВС №
3/1980 год. Моли съда да го отмени, като присъди направените разноски. В
1
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Д. К.. Представени
са писмени бележки.
Въззиваемата В. Н. З. чрез пълномощника адв. Г. Г. заема становище за
неоснователност на жалбата. Решението е правилно и законосъобразно. Моли да
бъде потвърдено изцяло. Представени са подробни писмени бележки.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
В исковата си молба ищцата В. Н. З. твърди, че въз основа на изп. лист за
дължими суми в полза на „ПИБ“ АД е било образувано изп. дело № 54/2009 год.
по описа на ЧСИ Д. Б., а впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 132/2018 год. по описа на същия ЧСИ, по което взискател
е „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Твърди, че не е уведомена за извършената цесия, а също
така, че е изтекла 5-годишната давност по чл. 110 от ЗЗД за главницата и 3-
годишната давност за лихвите и разноските. По образуваните изпълнителни дела
не са били извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали
погасителната давност. Давността е започнала да тече на 02.09.2013 год., когато е
влязло в сила постановлението за възлагане и на 02.09.2018 год. е изтекла за
главницата, а на 02.09.2016 год. за лихвите и разноските. Моли съда да признае за
установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 75 483.91 лв., ведно със
законната лихва от 05.09.2018 год. до окончателното изплащане.
В писмения си отговор ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез
пълномощника адв. Н. е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан.
Налице е влязла в сила заповед за изпълнение, поради което давността е 5-
годишна по аналогия с чл. 117 ал. 2 ЗЗД. Давността е прекъсната с подаване на
молбата за образуване на изп. дело № 54/2009 год. съгласно Постановление №
3/18.11.1980 год. на Пленума на ВС и е спряла да тече докато трае изпълнителния
процес. Спрямо първото изпълнително производство са неприложими
разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 2/2013 год. – т. 10, тъй като изпълнителното дело е било
висящо към датата на постановяването му (26.06.2015 г.) От тази дата е започнала
да тече нова давност. Изп. дело № 132/2018 год. е образувано от ответника на
07.09.2018 год., след като вземането е било цедирано. С образуване на второто
изпълнително дело давността е прекъсната.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
2
Въз основа на Заповед № 2269/15.12.2008 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е издаден Изпълнителен
лист № 2645/15.12.2008 год. по ч. гр. д. № 3011/2008 г. за дължими от В.Н. В. (В.
Н. З.) на „ПИБ“ АД суми по договор за кредит от 25.01.2007 год. в общ размер
100 139.65 лв., от които 97 906.01 лв. главница, ведно със законната лихва от
05.12.2008 год. до окончателното изплащане, 2 233.64 лв. договорна лихва от
28.08.2008 год. до 08.12.2008 год. и 3 344.19 лв. разноски в заповедното
производство.
Изп. дело № 54/2009 год. по описа на ЧСИ Д. Б. е образувано на 03.02.2009
год., въз основа на молба на кредитора, в която е направено искане за вписване на
възбрана върху ипотекиран в полза на банката имот, за насрочване на опис на
същия, за изискване на данни за притежаваното от длъжника имущество и за
налагането на възбрани и запори върху него.
Ипотекираният имот е продаден на публична продан и възложен на
взискателя „ПИБ“ АД (Постановление от 29.05.2013 год.).
На 13.06.2013 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от „Софарма Трейдинг“ АД, по който са постъпвали суми
до м. октомври 2013 год., видно от отбелязването върху изпълнителния лист.
Вземането на банката е било цедирано и с разпореждане на ЧСИ от
25.02.2017 год. като взискател по делото е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД
Изпълнително дело № 54/2009 год. е прекратено на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК с Постановление на ЧСИ Д. Б. от 05.09.2018 год.
На същия ден – 05.09.2018 год. при същия съдебен изпълнител въз основа
на същия изпълнителен лист от 15.12.2008 год. е образувано изп. дело № 132/2018
год. срещу същия длъжник В. Н. З.. В молбата за образуване на делото
взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил искане за насрочване на опис на
движимите вещи на адреса на длъжника, за изискване на справка за банковите
сметки на длъжника, върху които да бъде наложен запор, както и за връчване на
уведомлението за извършената цесия на вземането.
От изисканата от БНБ справка, получена на 30.10.2018 год. е видно, че
длъжникът В. Н. З. има разкрити банкови сметки в „ПИБ“ АД и в „Банка ДСК“
ЕАД. На 11.01.2019 год. е изпратено запорно съобщение до „ПИБ“ АД, което е
връчено на 12.02.2019 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
3
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ищцата В. Н. З. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
поради погасяване по давност, сумата 75 483.91 лв., ведно със законната лихва от
05.09.2018 год. до окончателното изплащане, по Изпълнителен лист №
2645/15.12.2008 год., издаден по ч. гр. д. № 3011/2008 г. въз основа на Заповед №
2269/15.12.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, по който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 132/2018 год. по описа на ЧСИ Д. Б..
За да уважи предявения иск, първостепенният съд се е позовал на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. на ОСГТК по тълк. дело № 2/2013
год. – т. 10, а именно, че когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действия. Приел, че последното принудително
действие по издадения изпълнителен лист е на 29.05.2013 год. и от тогава не е
предприето нито едно действие, прекъсващо давността.
Въззивният съд намира за неправилен извода на окръжния съд за
основателност на предявения иск. Обжалваното решение е постановено в
противоречие с материалния закон – чл. 116 б.“в“ от ЗЗД. Отделно от това, не са
обсъдени конкретните възражения срещу иска относно приложението на
разрешенията, дадени с тълкувателната практика на ВКС.
На първо място, по отношение на вземането, установено със заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, предмет на принудително изпълнение, е
приложима 5-годишната давност по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Тя се прилага както
когато изпълняемото право е установено със съдебно решение, така и когато е
установено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение, както в
случая.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК – т. 10, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Със същото тълкувателно решение е
4
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва
давността и докато трае изпълнителния процес погасителната давност не тече.
Съдебната практика не е единна по въпроса от кой момент действа отмяната
на ППВС № 3/18.11.1980 г. и прилага ли се Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. За уеднаквяване на практиката във ВКС е
образувано тълк. дело № 3/2020 г., но към настоящия момент по него няма
постановено решение.
Настоящият състав споделя становището, възприето в Решение №
170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК и Решение №
51/21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., ГК, и двете постановени
по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение (26.06.2015 г.), като новото разрешение, дадено с тълкувателното
решение, се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства.
Като се съобрази горното, следва да се приеме: че давността за процесното
вземане по заповедта и изпълнителния лист от 15.12.2008 г. е прекъсната на осн.
чл. 116 б.“в“ от ЗЗД на 03.02.2009 г. с образуване на изп. дело № 54/2009 год. по
описа на ЧСИ Д. Б. съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. и че за периода 03.02.2009 г.
– 26.06.2015 г. давност не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. След
26.06.2015 год. е започнала да тече нова 5-годишна давност.
В молбата за образуване на изп. дело № 132/2018 год. по описа на ЧСИ Д.
Б., подадена на 05.09.2018 год., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил
искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника В. Н. З.. След
изискване на справка от БНБ, въз основа на запорно съобщение от 11.01.2019 год.,
на 12.02.2019 год. е наложен запор върху банковата й сметка в „ПИБ“ АД. Към
датата на налагане на запора вземането не е било погасено по давност (изтекли са
били общо около 3 год. и 9 месеца), поради което, с налагането на запор върху
вземането на длъжника, представляващо действие за принудително изпълнение по
см. на чл. 116 б.“в“ от ЗЗД, давността за вземането е прекъсната и е започнала да
тече нова 5-годишна давност съгласно разрешението, дадено в тълкувателния акт.
Считано от 12.02.2019 год. към настоящия момент давността не е изтекла и
5
предявеният иск по чл. 439 от ГПК е неоснователен.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел като дата на
последното принудително действия 29.05.2013 год., което вероятно (понеже не е
посочено) е датата на постановлението за възлагане на продадения по изп. дело №
54/2009 год. недвижим имот. Изводът на съда е неправилен, тъй като, както е
посочено по-горе, за периода от образуване на това първо изпълнително дело до
26.06.2015 год., когато е постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност за вземането не е текла, съответно
– извършените в този период действия са неотносими. По аналогични
съображения е ирелевантен и наложения 13.06.2013 год. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжницата, получавано от „Софарма Трейдинг“ АД
Давността не е прекъсната и с наложения на 03.08.2015 год. запор върху
трудовото възнаграждение на длъжницата от „Експерт Партнершип“ ЕООД, тъй
като това действие е предприето и осъществено по присъединено изп. дело №
255/2013 год. по описа на ЧСИ Д. Б., образувано по друг изпълнителен лист
(издаден по гр. д. № 72/2010 год. за сумата 1 370 лв.), т. е. принудителното
действие касае друго вземане на взискателя към длъжника.
Прекратяването на производството на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е без
правно значение за давността, доколкото перемпцията и давността са различни
правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност
изключва правото на принудително изпълнение, а перемпцията не изключва
правото на принудително изпълнение (Решение № 37/24.02.2021 год. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 год. IV г. о. ГК). В случая, към датата на прекратяване на изп.
дело № 54/2009 год. на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК - 05.09.2018 год., вземането
по изпълнителния лист не е било погасено по давност, поради което, към датата
на образуване на изп. дело № 132/2018 год. – 05.09.2018 год. взискателят „ЕОС
Матрикс“ ЕООД – ответник в настоящото производство, е имал право на
принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си по изпълнителния
лист.
Първостепенният съд е достигнал до неправилен извод за основателност на
предявения иск по чл. 439 от ГПК, поради което обжалваното решение следва да
бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 116
б.“в“ от ЗЗД и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК предявеният от В. Н. З. иск
по чл. 439 от ГПК за установяване, че изпълняемото право на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД по изп. дело № 132/2018 год. по описа на ЧСИ Д. Б. не
6
съществува и е погасено по давност, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта за
разноските, вместо което в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на 1 509,68лв. (платена ДТ по въззивната жалба).
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 96/26.07.2021 год. на Окръжен съд – Велико
Търново по гр. д. № 1171/2019 год.по описа на същия съд., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. З. от гр. Велико Търново, *********, с
ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София, р-н Витоша, жк
Малинова долина, ********, с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439 от
ГПК за признаване за установено, че В. Н. З. не дължи на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, поради погасяване по давност, сумата 75 483.91 лв., ведно със
законната лихва от 05.09.2018 год. до окончателното изплащане, по Изпълнителен
лист № 2645/15.12.2008 год., издаден по ч. гр. д. № 3011/2008 г. въз основа на
Заповед № 2269/15.12.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, по който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 132/2018 год. по описа на ЧСИ Д. Б..
ОСЪЖДА В. Н. З. от гр. Велико Търново, *********, с ЕГН ********** да
заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София, р-н Витоша, жк Малинова долина,
********, с ЕИК ********* сумата 1 509.68лв. (хиляда петстотин и девет лева и
шестдесет и осем стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7