№ 5432
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р. С. С. срещу
решение № 17909/01.11.2023 г. по гр.д. № 44751/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, в
частта, с която исковете по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу „Б.-И“ ООД,
са отхвърлени, а именно – искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над
23897,38 лв. до 32800,95 лв., представляваща незаплатена нетно трудово
възнаграждение за м.07.2022 г. (8903,57 лв.), ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022 г., до погасяването; искът с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 44,52 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.08.2022 г. до 18.08.2022 г. върху незаплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.07.2022 г.
Жалбоподателят – Р. С. С., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, доколкото по делото е установено, че е полагал труд през м.07.2022 г. и
му се дължи трудово възнаграждение. Моли решението в обжалваната част да бъде
отменено и исковете да бъдат уважени в цялост. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „Б.-И“ ООД, не е подал отговор на въззивната жалба в
1
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 05.06.2024 г., подадена от законния
представител на „Б.-И“ ООД, признава исковете по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на трудово възнаграждение за м.07.2024 г. и мораторна лихва върху същото
в с въззивната жалба размер.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран от Р. С. С. с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД,
предявени срещу „Б.-И“ ООД, за заплащане на сумите, както следва: 35640,95 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022 г., до
погасяването, представляваща незаплатена нетно трудово възнаграждение за м.03.2022
г. и за периода от м. 05.2022 г. до м.07.2022 г., както и сумата в размер на 708,38 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2022 г. до
18.08.2022 г.
С решение № 17909/01.11.2023 г. по гр.д. № 44751/2022 г. по описа на СРС, 178
състав, искът по чл. 128, т. 2 КТ е уважен за сумата в размер на 23897,38 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022 г., до
погасяването, представляваща незаплатена нетно трудово възнаграждение за м.03.2022
г. и за периода от м. 05.2022 г. до м.06.2022 г., съответно – отхвърлен е за разликата
над уважения размер – 23897,38 лв., до пълния предявен размер – 35640,95 лв., а искът
по чл. 86 ЗЗД е уважен за сумата в размер на 653,95 лв. и за периода от 01.04.2022 г. до
18.08.2022 г. и е отхвърлен до пълния предявен размер от 708,38 лв.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете по чл. 128,
т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени, а именно – искът с правно основание чл. 128, т. 2
КТ за разликата над 23897,38 лв. до 32800,95 лв., представляваща незаплатена нетно
трудово възнаграждение за м.07.2022 г. (8903,57 лв.), ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022 г., до погасяването;
искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 44,52 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.08.2022 г. до 18.08.2022 г. върху незаплатеното нетно
трудово възнаграждение за м.07.2022 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
НЕПРАВИЛНО в обжалваната част, предвид извършеното признание във въззивното
производство от страна на ответника по жалбата на спорните факти, обективирано в
молба от 05.06.2024 г.
За основателност на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е бил в трудово
2
правоотношение с ответника в процесния период, като е полагал труд съобразно
уговореното, както и уговорения размер на брутното трудово възнаграждение за
процесния период. Както беше посочено, с молба, вх. № 64271/05.06.2024 г.,
ответникът по жалбата признава посочените факти, от което следва, че въззивникът
има право и на трудово възнаграждение за м.07.2022 г., което възлиза на сумата в
размер на 8903,57 лв.
Предвид наличието на главен дълг и факта, че работодателят е в забава за
исковия период, то основателна се явява и претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 44,52 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.08.2022 г. до 18.08.2022 г. върху незаплатеното нетно трудово
възнаграждение за м.07.2022 г. В тази връзка, ответникът по жалбата с молба от
05.06.2024 г. изрично признава дължимостта на мораторна лихва в претендирания
размер.
Ето защо, решението следва да бъде отменено в обжалваните части, като искът
по чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде уважен и за разликата над 23897,38 лв. до 32800,95
лв., представляваща незаплатена нетно трудово възнаграждение за м.07.2022 г.
(8903,57 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 18.08.2022 г., до погасяването, съответно, искът с правно основание
чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен и за разликата над 653,95 лв. до 698,47 лв. (т.е. за
сумата в размер на 44,52 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от
01.08.2022 г. до 18.08.2022 г. върху незаплатеното нетно трудово възнаграждение за
м.07.2022 г.
Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта,
с която ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сумата над 317,53 лв. до
сумата в размер на 1316,25 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
По разноските:
В полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 1232,98 лв.,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство
съобразно изхода от обжалването.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС следва да се присъди сумата в
размер на 430,24 лв., представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното
производство съобразно изхода от обжалването, а в полза на СГС – сумата в размер на
178,96 лв., представляваща държавна такса за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение № 17909/01.11.2023 г. по гр.д. № 44751/2022 г. по описа на
СРС, 178 състав, в частта, с която исковете по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени
от Р. С. С. срещу „Б.-И“ ООД, са отхвърлени, а именно – искът с правно основание чл.
128, т. 2 КТ за разликата над 23897,38 лв. до 32800,95 лв., представляваща незаплатена
нетно трудово възнаграждение за м.07.2022 г. (8903,57 лв.), ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022 г., до
погасяването; искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над 653,95 лв. до
698,47 лв. (т.е. за сумата в размер на 44,52 лв.), представляваща мораторна лихва за
периода от 01.08.2022 г. до 18.08.2022 г. върху незаплатеното нетно трудово
възнаграждение за м.07.2022 г., както и в частта, с която Р. С. С. е осъден да заплати в
полза на „Б.-И“ ООД сумата над 317,53 лв. до сумата в размер на 1316,25 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.-И“ ООД, ЕИК *******, да заплати в полза на Р. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата над 23897,38 лв. до 32800,95 лв.,
представляваща незаплатена нетно трудово възнаграждение за м.07.2022 г. (т.е. още
8903,57 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 18.08.2022 г., до погасяването, както и сумата над 653,95 лв. до
698,47 лв. (т.е. още 44,52 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от
01.08.2022 г. до 18.08.2022 г. върху незаплатеното нетно трудово възнаграждение за
м.07.2022 г.
ОСЪЖДА „Б.-И“ ООД, ЕИК *******, да заплати в полза на Р. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1232,98 лв.,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство
съобразно изхода от обжалването.
ОСЪЖДА „Б.-И“ ООД, ЕИК *******, да заплати в полза на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 430,24 лв., представляваща
допълнителни разноски за първоинстанционното производство съобразно изхода от
обжалването.
ОСЪЖДА „Б.-И“ ООД, ЕИК *******, да заплати в полза на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 178,96 лв., представляваща
държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5