Р Е Ш Е Н И
Е
№____
гр. Варна,_______2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- гр. Варна, ІІ-ри
състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 86 по описа на
Административен съд- Варна за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 54, ал.6
от Закона за кадастъра и имотния регистър във вр. с чл. 145-178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Х.И. Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. К.- ВАК против Заповед №
18-12070/08.12.2020 г. издадена от началника на СГКК-гр. Варна, с която е
отказано изменение на КРНИ за поземлени имоти с идентификатора №№ 10135.536.118,
10135.536.589 и 10135.536.593, и проектен идентификатор 10135.536.1108, заявено
със заявление вх.№ 01-346890/05.08.2020 г. от Х.И. Д..Жалбоподателят оспорва
заповедта с основанията на чл.146,т.4 и т.5 – противоречие с материалния закон
и целта на закона. Сочи се, че в действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № 300-5-18/04.03.2004 г. на ИД на АГКК ,
собственият му имот не е нанесен и не е посочен като собственик. Сочи, че
удостоверява правото си на собственост с влязло в сила решение постановено по
гр. дело № 2361/1992 г. на Районен съд-Варна и протокол за въвод във владение №
160/11.04.2002 г. изготвен от старши експерт в отдел „Кадастър и регулация“ при
Община-Варна. Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена, съобразно изложеното в нея, като му се присъдят
разноски, съгласно представен списък. Представя допълнително писмени бележки в
подкрепа на своите аргументи.
Ответникът – началника на
СГКК-гр. Варна не се явява и не се представлява. Изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Областна
администрация на Област Варна оспорва жалбата чрез процесуалния си
представител.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и
законосъобразността на оспорвания административен акт, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорването
и срещу акт , който подлежи на съдебен контрол на основание чл.54,ал.6 от ЗКИР.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:
Х.И. Д. е подал до СГКК-гр.
Варна заявление вх.№ 01-346890/05.08.2020
г. за отбелязване в регистъра на правото му на собственост за имоти с
идентификатори №№ 10135.536.118, 10135.536.589 и 10135.536.593. и за извършване
на административна услуга за издаване на скица за имот с проектен идентификатор
10135.536.1108. Към заявлението е приложил проект за изменение на КККР за
поземлените имоти, нотариален акт № 49, том І, регистър 312, дело № 49/1939
год., удостовеление № 41-с/19.03.1992 г. от Община Варна, сектор „Имоти“ за
възстановяване на собственост на наследници на Х. Н. Д., решение от 06.09.1993 г. по гр.дело № 2361/1992 г. на Районен съд-Варна,
Протокол № 160/11.04.2002 г. за въвод във владение на имоти в Община Варна,
Заповед № Р-770/06.12.1993 г. на кмета на Община Варна за отписване от актовите
книги на недвижим имот на основание решение
от 06.09.1993 г. по гр.дело № 2361/1992 г. на Районен съд-Варна , удостоверение
за наследници на Х. Н. Д. и др. /л.6-38 от адм.
преписка/.
С решение от 06.09.1993 г. по
гр.дело № 2361/1992 г. на Районен съд-Варна постановено по ревандикационен иск
по чл.108 от Закона за собствеността предявен от Х.И. *** и Министерство на
финансите, като представител на държавата, съдът е осъдил ответниците да
предадат на Х.И. Д. и др. владението върху собствения им недвижим имот,
представляващ празно място, цялото от 2000 кв.м. в местността „Свети Никола“ №
5, гр.Варна, представляващ парцел ІІІ в кв.24 по стария регулационен план от
1936 г. Решението е влязло в законна сила на 17.01.1995 г.
По повод на изискано становище в
процедурата по заявлението, е постъпило възражение от заинтересованата страна-Областен
управител на Област Варна, с което заявява, че държавата се легитимира като
собственик на ПИ 10135.536.589 с Акт за публична държавна собственост и за ПИ
10135.536.593 с Акт за публична държавна собственост № 9890/27.12.2019 г. Сочи
се на приложимост на разпоредбата на чл.54,ал.2 от ЗКИР предвид спор за
материално право.
Предвид изразеното становище и представените
АДС , началникът на СГКК-Варна е приел, че е налице индиция за наличие на спор
за материално право. С основанието на чл.54,ал.2 от ЗКИР е отказал заявеното
със заявление вх.№ 01-346890/05.08.2020 г. от Х.И. Д. изменение на КК и КР. В частта на заявлението за издаване на
скица за поземлен имот с проектен идентификатор 10135.536.1108 е формиран мълчалив отказ.
По делото е работила
съдебно-техническа експертиза, която е приета без оспорване от страните
/л.64-66 от делото/. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно , обективно и без противоречие с останалите доказателства по
делото. Съобразно поставените въпроси вещото лице е установило следното: 1.
Имотът описан с нот. Акт № 49, том І, регистър 312, дело № 49/1939 г., за който
е издадена скица № 133/27.03.1939 г. с площ от 2000 кв.м. е напълно идентичен
на имота описан в решението по гр.дело № 2361/1992 г. по описа на Районен
съд-Варна, представляващо празно място, цялото с площ от 2000 кв.м. в местност
„Свети Никола“ № 5, представляващ парцел ІІІ в кв.24 по стария регулационен
план от 1936 г.; 2. Имотът описан в Протокол за въвод във владение №
160/11.04.2002 г. с изчертана върху него скица, с площ от 2000 кв.м. е напълно
идентичен на имота с проектен идентификатор № 10135.536.1108 по КК на гр.Варна,
одобрена със Заповед № 300-5-18/04.03.2004 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с проектна площ от 2000 кв.м., предмет на подаденото заявление вх.№
01-346890/05.08.2000 г. Площта на този имот е 2000 кв.м.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът следва да прецени
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК съобразно изискването на чл.168,ал.1 от АПК и прецени
следното:
По валидността на акта:
Процесната заповед е издадена от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от чл. 59 от АПК
форма и съдържание.
По съответствието с процесуалния и материалния закон и целта на закона:
При издаване на процесната
заповед не са нарушени правилата на процесуалния закон, доколкото по делото са
представени и приети доказателства за надлежното уведомяване на заинтересованата
страна за започналото производство по подаденото заявление от Х.И. Д..
При издаване на заповедта не са
съобразени материално правните изисквания на закона.
Жалбоподателят е провел успешно
исково производство срещу Община-Варна и държавата , по предявен ревандикационен
иск по чл.108 от Закона за собствеността. От мотивите на постановения съдебен
акт на Районен съд-Варна се установява, че ищците /между които и жалбоподателят / са собственици на имот по
силата на ЗВСВНОИ , както и, че липсва законова пречка за предаването на
владението на същия на собствениците, тъй като „контактната зона“ на Морската
градина не представлява изключителна държавна собственост. Цитираният по-горе съдебен акт е влязъл в законна сила и собствениците са
въведени във владение с Протокол № 160/11.04.2002 г. издаден от старши експерт
в отдел „Кадастър и регулация“ при Община Варна. От работилата по делото СТЕ се
установява, че имотът описан в решението на Районен съд-Варна и този в
протокола за въвод във владение е идентичен с този по подаденото заявление вх.№
01-34890/05.08.2020 г. от жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Анализът както на изменения текст на чл. 53, ал. 2, така и на сега действащия чл. 54, ал. 2 от ЗКИР обосновава извод, че законодателя е предвидил винаги, когато е наличен спор за материално право по отношение на поземления имот, измененията в КК и КР да са допустими само след решаването му по съдебен път.
В настоящият случай безспорно между жалбоподателя и заинтересованат страна
е бил наличен, такъв спор за материално право, но от представените писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че този спор е решен с влязъл в
сила съдебен акт. Решението на Районен съд-Варна е постановено по предявен от
жалбоподателя и други ревандикационен иск за собственост. Съдът е потвърдил
правото на собственост и е осъдил ответниците да предадат владението на имота,
решението е влязло в законна сила и се ползва със сила на присъдено нещо . Решението, с което се уважава
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, има едновременно сила на пресъдено нещо и
изпълнителна сила. Това означава, че с диспозитива на уважителното решение,
съдът от една страна, признава за установено правото на собственост /или на
ограничено вещно право/ на ищеца, като едновременно с това осъжда ответника да
предаде владението на вещта. Така
решението формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите
страни. /Решение № 162 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 2357 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение/.
Решението не обвързва само страните по делото, а следва
да бъде зачетено от всички визирани в разпоредбата на чл.297 от ГПК субекти,
между които са и всички учреждения в
Република България, каквото представлява и администрацията на ответника. „Зачитането на СПН се състои в задължението
на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно
установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата
обвързана със СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на
въпроса , разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който
държавния орган е сезиран. Единствената преценка, на която има право държавният
орган с оглед зачитането на СПН, това е преценката , дали е възникнала СПН,
валидно ли е възникнала и още ли важи, или е вече отменена“/Граждански процесуален кодекс, осмо издание
на Сиела, стр.378/.
Противопоставените от ответника
АДС за същия имот, са официални документи, като характерът на този вид констативни актове
е декларативен. Съобразно чл.5, ал. 3 от Закона за държавната собственост
този вид документи няма правопораждащо действие. Отношение към обсъждания
въпрос има и разпоредбата на чл. 73,ал.1
от ЗДС , съгласно която неправилно актуваните имоти се отписват със
заповед и се предават на собственика. Издаване на такава заповед въз основа на
влязлото в сила съдебно решение е вътрешно-служебно дейност, за която жалбоподателят
нито носи отговорност, нито следва сам да изисква. Релевантното за случая е, че
към момента на постановяване на оспорения акт има влязло в сила съдебно
решение, с което материално-правният спор за собственост между собствениците и
държавата е решен в тяхна полза и
съдебният акт се ползва със сила на присъдено нещо.
Съгласно чл.41,ал.2, т.2 от ЗКИР , при създаването на кадастралната
карта и кадастралните регистри данните за собствениците и носителите на други
вещни права, както и актовете, от които те черпят правата си, се набират от
представените актове по чл.38,ал.1,т.1 от ЗКИР. В случая жалбоподателят е
представил акт, който удостоверява правото му на собственост и това е решението
на Районен съд-Варна.
От всичко изложено до тук, съдът
обосновава правния си извод за незаконосъобразност на оспорения акт и съответно
за основателност на подадената жалба. В този смисъл последната следва да бъде
уважена.
На жалбоподателя, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, в зависимост от изхода на делото следва да бъдат признати
направените в производството съдебни и деловодни разноски в размер на 1045,00
лв., от които 600 ,00 лв. платено адвокатско възнаграждение, удостоверено с
договор за правна защита и съдействие и фактура № 172/20.01.2021 г. /л.182 от делото/ , внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. и
платен депозит за вещо лице в размер на 436,00 лв. Адвокатското възнаграждение
е претендирано под минималния размер съгласно чл.8,ал.2,т.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма основания да бъде
намалено.
Водим от горното, и на основание чл. 143, ал.
1, чл. 172, ал.
2 и чл. 173, ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 18-12070/08.12.2020 г. издадена от
началника на СГКК-гр. Варна, с която е отказано изменение на КРНИ за
поземлени имоти с идентификатора №№ 10135.536.118, 10135.536.589 и
10135.536.593, и проектен идентификатор 10135.536.1108, и мълчалив отказ за
издаване на скица за имот с проектен идентификатор 10135.536.1108 , заявено със заявление вх.№
01-346890/05.08.2020 г. от Х.И. Д..
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА за ново произнасяне от административния орган, съобразно мотивите на съда
в 14 дневен срок от уведомлението за влязлото в сила съдебно решение.
ОСЪЖДА Агенцията
по геодезия, картография и кадастър – гр. София . да заплати на Х.И. Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1045,00 лв. /хиляда
и четиридесет и пет/ лева, представляваща съдебни и деловодни разноски на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с касационна жалба, в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е
постановено.
СЪДИЯ: