РЕШЕНИЕ
№ 2346
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110202384 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.С ул.“К“ №, против наказателно постановление №23-4332-
027508/14.11.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.150А, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП. Сочи, че не е управлявал
процесният мотопед и има редовни документи за него, а действието се е
развило при паркиран на улицата мотопед. Твърди, че на 07.10.2023 г., около
16:30 часа, при спрян мотопед на бул.“Христо Ботев“, на ъгъла на ул.“Кирил
и Методий“, при него е пристигнал полицай – моторист, който го питал защо
е без каска, докато е търсел документите на скутера в отворения багажник,
тъй като отивал да обслужи скутера в сервиз. Сочи, че закупил скутера за 50
1
кубика, че същият не е работил, поради което го е придвижил, бутайки го от
собствения си гараж от ул.“Братя Миладинови“ и ул.“Кирил и Методий“, до
ул.“Кирил и Методий“ и бул.“Христо Ботев“.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по направените възражения в нея и по същество на правния спор.
В придружаващото изпратената преписка писмо, прави изрично възражение
за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва санкционния акт. Върху процесното НП е отразено,
че е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 27.11.2023 г., като по
делото няма данни, които да обосновават извод, че същото е надлежно
връчено лично на жалбоподателя. Разписката на гърба на процесното НП
потвърждава липсата на тези данни, доколкото бланката е празна и не
съдържа нито дата, нито подпис на жалбоподателя в уверение на това, че го е
получил лично. По преписката не са приложени никакви доказателства, че
НП е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което съдът
приема, че подадената жалба срещу него, постъпила в СРС на 02.01.2024 г.
/видно от отразената дата на поставения входящия номер/, е депозирана в
законоустановения преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, считано от
датата на узнаване/връчване, или както се твърди в жалбата – връчено е
лично на жалбоподателя на 02.01.2024 г.
Следва да се отбележи, че процесното НП не е било надлежно връчено
на жалбоподателя, след изчерпване на предвидените способи в закона.
Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвиден редът за връчване на НП –
препис от НП се връчва лично срещу подпис на нарушителя, а ал.2 на същата
разпоредба създава една правна фикция, която се явява изключение от
общото правило и позволява „неприсъствено“ връчване на НП, ако
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е
неизвестен. Тогава, наказващият орган може да отбележи това върху НП и то
2
се счита за връчено от деня на отбелязването. Става въпрос за кумулативно
предвидени предпоставки, при които, за да е проявен състава на чл.58, ал.2 от
ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променил
адреса си и новият му адрес да е неизвестен. Съответно, ако посочените
предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня на
отбелязването на посочените обстоятелства. От събраните по делото
доказателства се установява, че в настоящият случай не са налице
кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.58, ал.2 от
ЗАНН. Действително, видно от представената докладна записка е, че при
посещение на адреса, търсеното лице не е било установено, при проведен
разговор съсед е заявил, че не му е известно дали жалбоподателят обитава
адреса, а след установяване на телефонен номер е проведен разговор с
лицето, в който последният бил уведомен за процесното НП, но отказал
категорично да го получи. Процедура в ЗАНН, касаеща отправяне на покана
за получаване на НП, не съществува. Такава е предвидена за съставяне на
АУАН. Към преписката липсват доказателства, че жалбоподателят е бил
издирван за връчване на издаденото против него НП /липсват справки за
актуален адрес, за адрес по месторабота, липсват данни въобще за направен
втори опит за връчване на НП и др./, а по делото няма данни санкционираното
лице да е променило адреса си по местоживеене. При това положение, съдът
не може да приеме, че е налице редовно връчване на процесното НП, при
условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, в какъвто смисъл е направеното
отбелязване върху представеното НП по делото. Следователно, процесното
НП не е влязло в законна сила, а подадената жалба се явява процесуално
допустима, с оглед спазване на срока за обжалване, и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№910604 на 07.10.2023 г. от
компетентно длъжностно лице: А. И. И., заемащ длъжността: старши полицай
при 03 РУ-СДВР, в присъствието на един свидетел-очевидец при
установяване на нарушението и съставяне на акта, за това, че на 07.10.2023 г.,
в 17:29 часа, в гр.София, по бул.“Христо Ботев“, с посока на движение от
3
ул.“Пиротска“ към бул.“Сливница“, управлява мотоциклет „Априлия 125“, с
рег.№, лична собственост, като при извършена проверка е установено, че
водачът управлява без съответна категория и не представя СРМПС, с което
виновно е нарушил разпоредбите на чл.150А, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
същата дата – 07.10.2023 г., срещу подпис, без възражения по направените в
него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения 7-дневен срок писмени
възражения против акта пред АНО.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ООП-СДВР, издал
процесното НП, с което наложил административни наказания на
жалбоподателя, както следва:
-на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на посочените в акта дата, час и място, управлява
процесния мотоциклет, без съответна категория, към която спада
управляваното от него ППС;
-и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените в акта дата, час и място,
управлява процесният мотоциклет, като не представя СРМПС.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства – обяснения на жалбоподателя и
показания на свидетеля И.; от приобщените по делото писмени доказателства
– процесните АУАН и НП; три броя докладни записки; справка картон на
водач; Заповед №513з-4530/31.05.2022 г. на директора на СДВР-МВР; Заповед
№8121к-13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с Акт
за встъпване в длъжност на АНО; Заповед №8121з-1632/01.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
4
органи, съгласно представените три броя заповеди и акт за встъпване в
длъжност на АНО, в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред
и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя, съдът
намира следното. Разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП предвижда, че за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от НК и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В случая, съгласно направеното словесно описание на първото вменено
нарушение в обстоятелствените части на АУАН и НП,
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
хипотезата на управление на процесното МПС, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС. Съгласно ал.2 на същата разпоредба,
процесното МПС – мотоциклет „Априлия 125“, се отнася към категория А -
мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 KW,
каквато категория жалбоподателят не притежава, видно от справката картон
на водач и данните от представеното СУМПС в хода на съдебното следствие.
Следователно, жалбоподателят е правоспособен водач и има издадено
СУМПС с придобити категории: В, С, АМ, и ТКТ, но не и правоспособност за
категория А, към която спада управляваното от него МПС – мотоциклет.
В този смисъл са и показанията на свидетеля И., които напълно
кореспондират на направените констатации в съставения АУАН и на
обсъдените по-горе писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира
с доверие. Дадените обяснения от жалбоподателя, аналогични на изложените
в жалбата, че не е управлявал процесния мотоциклет, а го е бутал от гаража си
до сервиз, съдът намира за голословни и недоказани. Те не намират подкрепа
в събраните по делото писмени доказателства, а именно приложената
докладна записка от полицейски служител при 03 РУ-СДВР, в която са
налични данни, че водачът е бил спрян за проверка от служители на 03 РУ-
СДВР, по време на управление на процесното МПС на посоченото в АУАН
5
място, а за така констатираното нарушение в хода на извършената
полицейска проверка е потърсено съдействие от друг екип на същото РУ-
СДВР, който съставил АУАН на установения в лицето на жалбоподателя
водач. По тази причина така дадените обяснения от жалбоподателя
представляват единствено изградена защитна теза, с цел избягване на
неблагоприятните последици от ангажиране на отговорността му за
извършеното нарушение. С оглед на горното, съдът намира, че с поведението
си на посочените дата, час и място, жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на първото вменено му нарушение.
Правилно посочената санкционна разпоредба на чл.177, ал.1, т.2, пр.1
от ЗДвП, предвижда да се наказва с глоба от 100 до 300 лева водач, който
управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС. С процесното НП
на жалбоподателя е наложено наказание глоба в предвидения от закона
минимален размер от 100 лева, поради което не подлежи на обсъждане
въпроса за неговото намаляване. С оглед на горното, процесното НП следва
да бъде потвърдено в тази му част, като правилно и законосъобразно
издадено.
По отношение на третото вменено на жалбоподателя нарушение – на
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
Нарушеният текст на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП задължава водача на
МПС да носи със себе си СРМПС, което управлява. От събраните по делото
писмени доказателства се установава по безспорен начин, че жалбоподателят
не е представил в хода на извършената му проверка въпросният документ,
който е бил длъжен да носи у себе си, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава и на второто вменено му нарушение.
Същевременно, жалбоподателят не ангажира доказателства в обратна насока
на направената в АУАН и НП констатация. От своя страна, АНО правилно е
приложил санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, уреждаща
освен наказание, но и състав на нарушение, като е наложил на жалбоподателя
единствено възможния размер на предвиденото по вид наказание глоба във
фиксиран размер, а именно: в размер на 10 лева. С оглед на горното,
процесното НП следва да бъде потвърдено и в тази част, като правилно и
законосъобразно издадено.
6
Предвид всичко изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изцяло потвърдено /и за двете вменени нарушения/, като
правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на
делото, правото да иска присъждане на разноски има ответната страна по
жалбата. Правоимащата страна не се представлява, не прави искане в тази
насока и не ангажира доказателства за направени разноски в настоящото
производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23-4332-027508/14.11.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К“ №, на
основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП,
и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.София на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7