Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, ……… 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, Х въззивен състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                                    ХРИСТИНА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Елка Григорова и прокурора Снежанка Копчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Николова ВНОХД № 4873 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 10.02.2016 г. по НОХД № 13989/2014 г., СРС, НО, 16 състав е признал подсъдимия Д.И.С. за виновен в това, че на 13.08.2012 г., в гр. София, ул. „**********, с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 1100 щатски долара, възбудил заблуждение у Б.В.Б., че сумата е необходима да се транспортира лек автомобил марка „Мерцедес МЛ" от САЩ до Германия, с което причинил имотна вреда на Б. в размер на 1100 щатски долара с левова равностойност 1743,50 лева, и го поддържал, с цел да набави за себе си имотна облага - сумата ог 2500 евро и 400 лева, до 01.11.2012 г. в гр. София, бул. „*******************, че сумата е необходима да се транспортира лек автомобил марка „Мерцедес МЛ" от Германия до България и автомобилът да се регистрира на името на пострадалия, с което причинил имотна вреда на Б. в размер на 2500 евро, с левова равностойност 4889,58 лева, и 400 лева, като общият размер на причинената вреда възлиза на 7033,17 лева, поради което и на основание чл. 209 ал.1 пр.1 и пр. 2 от НК вр. чл. 58а от ИК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от четири години.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Д.И.С. е осъден да заплати на Б.В.Б. сумата от 7033,17 лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, както и да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата от 281,33 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

Подсъдимият Д.И.С. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 40 лв., както и на основание чл.190 ал.2 от НПК сумата от 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия С., чрез адв. З., в която се излагат доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и моли да бъде намален размерът му, като бъде определен при условията на чл.55 от НК. Посочва, че при индивидуализиране на наказанието съдът не е отчел всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 27.10.2017 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия С. - адв.З. пледира за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание, като поддържа изложените в жалбата си доводи за това. Посочва, че първоинстанционният съд необосновано е подценил смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилно не е приложил чл. 55, ал. 1, т.1 от НК. Също така моли съда да намали и изпитателния срок на така наложеното наказание  като се вземат предвид всички обстоятелства – съдействието на подсъдимия в двете фази на процеса, пълните самопризнания, неговото разкаяние, активното участие в двете фази, както не е за подценяване  и обстоятелството за изминалия период от време от осъществяване на деянието до постановената присъда, както и от постановяване на присъдата до излизането на мотивите към нея. Моли въззивния съд да намали наложената присъда и при отлагането й да намали изпитателния срок до минималния, предвиден в закона.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура пледира присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, като не са налице основания за отмяната й. Излага доводи, че атакуваният акт е постановен въз основа на анализ на събраните и проверени в съдебното следствие подробно описани в мотивите към присъдата писмени и гласни доказателства, като присъдата е постановена съобразно установената и безспорно доказана фактическа обстановка в съдебното следствие. Посочва, че първоинстанционният съд е определил наказанието с оглед предвидените  параметри в закона.

Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец – адв. Боянов, моли въззивната жалба на подсъдимия С. да бъде оставена без уважение. Счита, че така повдигнатото обвинение по чл.  209, ал. 1, пр. 1, и пр. 2 във вр. чл. 58а от НК е доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна, поради което постановената от 16 състав на СРС присъда е правилна и справедлива и следва да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият Д.И.С. в последната си дума моли да бъде намален изпитателният срок на присъдата и размерът на присъдата.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението на първоинстанционния акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от приетите по делото експертизи. Производството е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК и подсъдимият е направил пълни самопризнания на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК. Въззивният съд споделя извода на СРС, че самопризнанието на С. се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Същевременно при постановяване на присъдата не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщането на делото на СРС.

Установената по делото фактическа обстановка, призната и от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК, е следната:

Подсъдимият Д.И.С., е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, с ЕГН **********.

Свидетелят Б.Б. се запознал с подсъдимия Д.С. през 2004 г. в автокъща „Т.А.", находяща се в кв. „Суходол", гр. София, където С. работил по това време. В началото на месец август 2012 г. двамата се срещнали случайно в района на бул. „*********Стамболийски", гр. София. При срещата им свидетелят Б. споделил с подсъдимия С., че търси да закупи лек автомобил тип „джип". Подсъдимият С. заявил, че се занимава с внос и продажба на джипове, които закупувал от САЩ и Дубай. През следващите дни подсъдимият С. изпратил на имейла на Б.Б. няколко оферти за продажба на джипове от САЩ, като от тях Б. харесал джип „Мерцедес МЛ". В телефонен разговор подсъдимият С. обяснил на Б., че за подобен лек автомобил е нужно да му бъдат предоставени като капаро сумата от 1100 щатски долара за транспортиране на джипа от САЩ до Германия. Подсъдимият С. допълнил и че ще бъде нужна и сумата от 2500 евро за обмитяване и други разходи на територията на Германия, както и превоз до територията на Р. България, а в България за регистрация на МПС в КАТ били необходими още 400 лева. Подсъдимият С. в действителност нямал намерение да закупува от САЩ, транспортира и регистрира в КАТ на името на свидетеля Б. лек автомобил „Мерцедес МЛ", а е имал намерение да се обогати неправомерно. За да възбуди невярната представа у свидетеля Б., че е в състояние да закупи и транспортира до България лекия автомобил, подсъдимият С. уговорил среща с пострадалия в автокъща „Дидикар" в кв. „Суходол", ул. „**********. На 13.08.2012 г. двамата се срещнали на уговореното място, като Б. довел свой приятел - М.К., и неговия син - Я.К.. В посочената автокъща подсъдимият С. предоставил на Б.Б. да направи пробно шофиране на намиращ се в автокъщата лек автомобил „Мерцедес МЛ" с дубайска регистрация.

Мотивиран от погрешната представа, че подсъдимият С. има сериозно намерение и възможност да закупи от САЩ, транспортира до България и регистрира в КАТ автомобил „Мерцедес МЛ" на негово име, свидетелят Б.Б. предал на подсъдимия С. сумата от 1100 щатски долара, в присъствието на свидетелите Мирослав и Я.К.и.

На срещата подсъдимият С. обяснил на Б.Б., че предадена сума ще покрие разходите по транспортиране на автомобила от САЩ до Германия, след което ще бъдат нужни още 2500 евро за заплащане на мита в Германия, както и транспорт от Германия до България.

През следващите седмици подсъдимият С. информирал свидетеля Б., че автомобилът е бил натоварен на контейнер и пътува от САЩ към Германия. Няколко дни преди 01.11.2012 г. подсъдимият С. позвънил на свидетеля Б., като му заявил, че автомобилът е пристигнал в Германия и че сумата от 2 500 евро му е необходима да заплати мито и транспортни разходи от Германия до България. На 01.11.2012 г., свидетелят Б., мотивиран от погрешната представа, че поръчаният автомобил пътува за България, обменил левове за евро, и в района на бул. „***************, в гр. София, предал на Д.С. сумата от 2500 евро, предназначени за мито и транспорт от Германия до България, както и сумата от 400 лева за разходи по регистрацията на автомобила в КАТ.

В действителност подсъдимият С. не закупил лек автомобил „Мерцедес МЛ" от САЩ, не го транспортирал от територията на САЩ, през Германия, до България. Получените от свидетеля Б. парични средства, подсъдимият изхарчил за покриване на свои нужди, впоследствие се укрил и не отговарял на многобройните позвънявания на Б.Б.. Поради това на 25.03.2013 г. свидетелят Б. подал жалба в 06 РУ-СДВР по повод деянието.

Описаната фактическа обстановка се установява с оглед направеното от подсъдимия С. самопризнание съгласно чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно - показанията на свидетелите Б.В.Б., Я.К. К. и М.Я.К.; писмените доказателства – справка за съдимост, протокол за доброволно предаване, писмо от Министерство на финансите, Агенция „Митници“, както и от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза.

Всички доказателства, събрани на досъдебното производство след надлежно и законосъобразно проведени процесуално-следствени действия, подкрепят направеното от подсъдимия С. пред първата инстанция самопризнание, поради което фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция, е доказана по изисквания от чл.303 НПК несъмнен начин. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.Б., Я.К. и М.К., тъй като същите са безпротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите еднопосочно и непротиворечиво се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия. От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена компетентно и с необходимия професионален опит,  установява левовата равностойност на дадените от Б.Б. на подсъдимия С. парични средства и допринася за изясняване на обективната истина, поради което и следва да бъде кредитирана изцяло.

При така установената фактическа обстановка, първата инстанция напълно обосновано е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.И.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 209 ал.1 пр.1 и пр. 2 от НК.

От обективна страна - на 13.08.2012 г., в гр. София, ул. „**********, с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 1100 щатски долара, възбудил заблуждение у Б.В.Б., че сумата е необходима да се транспортира лек автомобил марка „Мерцедес МЛ" от САЩ до Германия, с което причинил имотна вреда на Б. в размер на 1100 щатски долара с левова равностойност 1743,50 лева, и го поддържал, с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 2500 евро и 400 лева, до 01.11.2012 г. в гр. София, бул. „*******************, че сумата е необходима да се транспортира лек автомобил марка „Мерцедес МЛ" от Германия до България и автомобилът да се регистрира на името на пострадалия, с което причинил имотна вреда на Б. в размер на 2500 евро, с левова равностойност 4889,58 лева, и 400 лева, като общият размер на причинената вреда възлиза на 7033,17 лева.

Подсъдимият С. е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно деяние, като последователно във времето е възбудил заблуждение у Б. и впоследствие е поддържал същото, че ще транспортира лек автомобил марка „Мерцедес МЛ" от САЩ до Германия, с което е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. В резултат на действията на подсъдимия по възбуждане и поддържане на неправилната представа, пострадалият Б. осъществил имуществено разпореждане с парични суми в общ размер от 7033,17 лева, от което произтекла имуществена вреда за него.

От субективна страна - подсъдимият С. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че възбужда и впоследствие се възползва от вече създадени в пострадалия Б. неверни представи за действителното положение на нещата, за да получи имуществена облага, без да има за това никакво законово основание. Подсъдимият е съзнавал, че именно вследствие от тези негови действия Б. се е разпоредил с имущество и по този начин е претърпял вреда. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Деянието е извършено при наличието на специфичната за този вид престъпление специална користна цел, а именно - подсъдимият С. е целял да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата в патримониума на измаменото лице имотна вреда, причинена от създадената от твърденията му и поддържана впоследствие заблуда.

За престъплението по чл.209, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години.

При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия С. първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на което не са налице основания за определяне на наказанието на подсъдимия С. при условията на чл.55 от НК. Определянето на наказанието в установените от закона рамки напълно съответства на тежестта на деянието и на неговата обществена опасност, предвид което неоснователни са доводите на защитата за наличие на предпоставки за налагане на наказание под законоустановения минимум.

При определяне на наказанието първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и при баланс на същите е определил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил с една трета и му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода. Така определеното наказание според въззивния съд е справедливо, обосновано по своя размер и отговаря на целите на чл.36 от НК. При индивидуализация наказателната отговорност на подсъдимия С. съдът правилно е съобразил наличието на смекчаващи отговорността обстоятелство, а именно чистото му съдебно минало, трудовата му и семейна ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени особената упоритост, с която е извършено деянието, продължаващо във времето както въвеждане, така и поддържане на заблуждение, както и сравнително високият размер на нанесената вреда.

Неоснователни са доводите на защитата, че следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство активното съдействие на подсъдимия в наказателния процес и направените от него пълни самопризнания, способстващи за разкриване на обективната истина. Правилно първоинстанционният съд не е отчел самопризнанието на подсъдимия при определяне на наказанието, тъй като то не е израз на цялостно негово поведение по време на процеса, обективиращо критично отношение към извършената противообществена проява. В хода на досъдебното производство подсъдимият С. изрично е заявил, че не се признава за виновен и по никакъв начин не е оказал съдействие на компетентните органи с оглед разкриване на обективната истина. Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият е признал фактите в обвинителния акт не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията (в този смисъл ТР № 1 от 2009 г., ОСНК, ВКС).

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата и относно надхвърляне рамките на разумния срок за разглеждане и решаване на делото. От образуване на досъдебното производство до внасянето на обвинителния акт в СРС е изминал период от около 10 месеца, като компетентните органи са действали ритмично и с необходимата процесуална активност. От друга страна проведени са шест заседания пред районния съд, но това се е наложило поради несвоевременно организиране на защитата от страна на подсъдимия. При съвкупната преценка както на действията на компетентните органи, така и на процесуалното поведение на подсъдимия, настоящият съдебен състав намира че разглеждането и решаването на делото е осъществено в разумен срок.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание на подсъдимия отговаря на обществена опасност на деянието и на дееца и е справедливо по своя размер.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на подсъдимия С. са налице условията за приложение на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като към датата на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок от две години, като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила. Така определеният размер на изпитателния срок би оказал необходимото поправително и превантивно въздействие спрямо подсъдимия, предвид което неоснователни са доводите на защитата за намаляването му.

Въззивният съд споделя напълно становището на първоинстанционния съд за това, че предявения от страна на пострадалия Б.Б. граждански иск за претърпени вследствие на инкриминираното деяние имуществени вреди, с правно основание чл.45 от ЗЗД, трябва да бъде уважен в неговия пълен размер, тъй като по несъмнен начин се установи, че подсъдимият С. действително е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Предявеният иск се доказва и по размер, тъй като видно от изготвената в хода на досъдебното производство и впоследствие приета в съдебната фаза на процеса съдебно-оценителна експертиза общата левовата равностойност на дадените от Б.Б. на подсъдимия С. парични средства е в размер на 7033,17 лв., която сума от своя страна напълно кореспондира с посочената в обвинителния акт стойност на предмета на престъплението. Правилно подсъдимият е осъден да заплати и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 281,33 лв.

 Разноските по делото също са възложени правилно на подсъдимия С. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение.

 

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 10.02.2016 г.‚ постановена по НОХД № 13989/2014 г. по описа на СРС‚ НО‚ 16 състав.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.