Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 19.06.2012 година, постановено по гр. дело № 3581 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, „С.”-О.,гр. В. е осъдено да заплати на М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л. и на Н. Н. Л. съответно 13 280 лв., 5 780 лв., 5 780 лв., 20 000 лв. и 4000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ заради настъпилата смърт на техния родственик К. Н., починал на ... година, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на смъртта до окончателното им заплащане. За разликата от присъдените суми до пълния претендиран размер от по 80 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете, в полза и в тежест на всяка от страните са присъдени разноски. Решението е обжалвано от двете страни с искане за отмяната му съответно в отхвърлителната и в осъдителната част с искания за отмяната му в тези части и постановяване на противоположно по съдържание решение. Ищците М. Х. Н.,С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л. и на Н. Н. Л. се позовават на неправилното приложение на чл. 51, ал. 1 и 2 от ЗЗД, който текст е дерогиран от особените праÔила на чл. 201 от КТ. В разрез с представените доказателства съдът приел пострадалият да е допринесъл за настъпването на инцидента, действайки с груба небрежност. Той не е инструктиран за работа с мотокар, самият работодател е следвало да осигури друга техника за извършването на подемни и монтажни работи. Неправилно била определена и стойността на търсеното обезщетение. Съдът не съобразил, че всички ищци търпят едни и същи вреди. Заради това и не можело да се диференцира дължимото обезщетение по стойности. Ответникът „С.”-О., гр. В. претендира отмяна на решението в частта за присъденото обезщетение като поддържа становище степента на съпричиняването на увреждането да е много по-висока от тази, която първостепенният съд е приел. Пострадалият е укрил хроничните си заболявания. Работодателят не би възложил изпълнението на процесната трудова функция, ако е знаел за тях. Начинът на изпълнение на монтажа на бетонния панел е решен от пострадалия. Неправилно било определена стойността на обезщетението за неимуществени вреди: съдът не отчел практически прекъснатите връзки между пострадалия и неговите дъщери. Заради това и присъдените суми се явявали завишени по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претендира се намаляването им до справедливия му размер, като се присъдят направените производство разноски. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл.200 от Кодекса на труда. Ищците - М. Х. Н.,С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л. и на Н. Н. Л. - излагат в исковата си молба, че К. Н. Н., съответно техен родител, син и брат, в следствие на трудова злополука починал на ... година, по време на работа в търговското предприятие на ответника, бидейки негов служител по силата на възникнало от договор трудово правоотношение. По реда на настоящото производство претендират присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от по 8 0 000 лв. всекиму със законна лихва от деня на злополуката до окончателното заплащане на сумите. Ответната страна – „С.”-О., гр. В. - оспорва исковете с възражения, по същината си съвпадащи с доводите по жалбата и отговора на жалбата на ищците. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено на основание чл. 272 от ГПК фактическата обстановка, посочена в мотивите на първостепенното решение, изгражда изводи, аналогични на тези на районния съд, и препраща към мотивите на атакуваното решение. Доводите на страните, развити в жалбите им, са неоснователни. Не толкова работата с мотокар при монтажа на процесния панел, колкото наложения от пострадалия начин на издигането и транспортирането му е в причинна връзка с трудовата злополука. От значение за отговорността по чл. 200 във връзка с чл. 201, ал. 2 от КТ е коя група факти: поведението на работника или създадените от работодателя условия на труд и осигурена техника, директно причинява злополуката. Диференцирането на стойността на присъденото обезщетение държи сметка за различните връзки на родство с починалия и установените от разпитаните свидетели лични отношения между него и всеки от ищците. Затова и търсеното обезщетение за търпени неимуществени вреди не може да бъде еднакво по стойност за всеки от родствениците. В тежест на работодателя е да изиска информация за здравословното състояние на работника още по време на назначаването му. Доколкото липсват доказателства това задължение да е изпълнено, за „укриване” на заболяване от страна на починалия работник, оттам и за съпричиняване в степен по-голяма от възприетата от първостепенния съд, не може да се говори. Присъденото обезщетение държи сметка за конкретните отношения между всеки ищец, от една страна, и починалия работник, от друга. Затова место за редуциране на присъденото обезщетение липсва. То е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. При този изход на делото разноските, направени от страните, следва да останат в тяхна тежест – чл. 78 от ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 19.06.2012 година, постановено по гр. дело № 3581 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |