Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 537/26.02.2020г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева и при участието на прокурора Христев, като разгледа
КНАХД № 22 по описа на съда за 2020 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН.
Касаторът Областен отдел
„Автомобилна администрация“-Пловдив обжалва Решение
№ 2205 от 29.11.2019 г., постановено по АНД № 7198/19 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, като се иска отмяна на същото и да се потвърди
оспореното наказателно постановление. Като касационно основание се сочи материалната
незаконосъобразност на решението.
Ответникът по жалбата взема
становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Окръжна прокуратура – Пловдив взема становище за основателност на жалбата.
Административният съд намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Районният съд е отменил Наказателно
постановление № 36-0000495, издадено от и.д
Началник ОО-Пловдив на ИААА, с което на „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД, Пловдив,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗавтПр.
За да постанови решението си
съдът е приел, че в процедурата по издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, като и такива
касаещи задължителното му съдържание, които обуславят неговата
незаконосъобразност.
Решението е правилно. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
направил законосъобразни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата
инстанция. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни и
недоказани.
При постановяване на контролираното решение не е
допуснато твърдяното нарушение на материалноправните разпоредби на закона.
Районният съд е събрал всички допустими и относими доказателства в
производството, при което е очертал правилно фактическата обстановка и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от касационния състав с оглед на
събраните доказателства. Правилно е приел, че административнонаказващият орган
е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно също така е
приел и липсата на безспорни доказателства за извършеното нарушение.
На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, изцяло се
споделят изложените мотиви на Районния съд, поради което същите не следва
отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно
решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е
изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени
спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от
наказващия орган.
При субсидиарното действие на НПК, районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното
решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият
касационен състав изцяло споделя.
При извършената служебна касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че решението на Районния съд е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на ответника за двете инстанции е частично
основателно и такива, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му бъдат
присъдени само за настоящето дело, предвид следното:
Според разпоредбата на §9 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94 от 29.11.2019г.), в ЗАНН, в чл.63 се създават
ал.3, 4 и 5: „(3) В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. (4) Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ (ЗПП)“.
При липсата на изричен текст в ЗИДЗОДОВ относно датата
на влизането му в сила, следва да се приеме, че същият е в сила от
03.12.2019г., съгласно чл.5, ал.5, пр.2 от Конституцията на Република България
(КРБ).
Съответно разпоредбите на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН са в сила от 03.12.2019г. и на същите не е придадено обратно действие.
Тъй като оспореното по делото решение е постановено
преди влизане в сила на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН (03.12.2019г.), то
искането за присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция
е неоснователно и не следва да бъде уважено. Разноските могат да бъдат
претендирани по реда на ЗОДОВ.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2205 от 29.11.2019 г., постановено по АНД № 7198/19 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „АА“ да заплати на „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД, Пловдив,
ЕИК ********* сумата от 400 лева, представляваща направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.