Р
Е Ш Е Н И Е
№
3577/1.8.2019
г.
, гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в
публично заседание на 04.07.2019 г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря
Й.Трендафилова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 7572 по описа за
2019 год., за да се
произнесе,
взе предвид следното:
Производството е реда на Закона за
защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от Б.Р.Ж. ЕГН ********** , с адрес: ***, обективираща искане за постановяване
на мерки за защита срещу Ж.Д.Ж. ЕГН **********,
с адрес ***.
В обстоятелствената част на молбата са
изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката
защита, а именно:
Молителката излага,че ответникът е бивш
неин съпруг. Сочи , че с решение №
430/06.02.2017г. по гр.дело № 15523/2016г. на ВРС е прекратен брака й с Ж.Д.Ж..
Причина за развода била невъзможността им да живеят заедно . Твърди, че
ответникът е алкохолик и първоначално била завела дело по негова вина, но в
хода на делото постигнали съгласие брака им да се прекрати по взаимно съгласие.
Приели режим на лични отношения на бащата с детето им ж.ж.Ж..
Въпреки това ответникът не се примирил с
развода им и постоянно упражнявал психически тормоз върху молителката. Твърди,
че когато ответникът не е на работа, той постоянно е в нетрезво състояние и не
спира да я тормози по телефона. Използва детето им, за да я манипулира и да
иска срещи с молителката. Заплашва я, че ще я убие, ако не се върне при него.
Молителката излага, че се запознала с
друг човек и е на път да подреди живота си, но ответникът постоянно идва пред
дома й, не спира да я заплашва и лично , и по телефона.
Вече е получила две ограничителни
заповеди срещу него, чиито срок е изтекъл.
Молителката сочи, че на 21.04.2019г.
около 19.45 часа , докато били в дома й ***, в която живее с новия й приятел Ж.
К*** и с детето й, навън се чул трясък. Малко след това Ж.Д.Ж. звъннал по
телефона и й съобщил, че това само е „началото" и че я очакват още
изненади.
Молителката излага, че ответникът Ж.Д.Ж.
е човек със лабилна психика, когато е в нетрезво състояние /а той почти винаги
е пиян/ и се страхува за живота и здравето си. Сочи, че този скандал не е
първият, но за пръв път той посяга на вещите около нея. Твърди, че ответникът е
вандалствал над колата на приятеля й - блъскал по нея, трошил огледала, стъкла.
Обадили се на телефон 112 и пристигнали
полицаи от ПУ в гр.Аксаково. Снели им показания и ги посъветвали да подадат
сигнал в Районна прокуратура Варна.
Сочи, че ответникът Ж.Д.Ж. я тормози и пречи
тя да продължи напред живота си. С поведението си стресира детето им. Вече се
страхува да осигурява личния контакт на Жанет с баща й, защото не е сигурна,
какво може да направи в нетрезво състояние .
Вследствие на изложеното , молителката
сезира съда с искане по отношение на ответника да бъдат предприети следните
мерки по ЗЗДН , а именно:
- да задължи ответника да се въздържа от
упражняване на насилие по отношение на молителката;
- да се забрани на ответника да
приближава молителката, жилището ю, работата й и местата й за социални контакти
и отдих , посещаваното от ж.ж.Ж. училище - ***, като се моли мерките да бъдат
определени безсрочно, а в степен на евентуалност с голяма времева
продължителност.
В уточнителна молба молителката излага,
че адресът, на който живее е: ***адресът
на училището, в което учи дъщеря й ж.ж.Ж. ,
е *гр*** адресът на местоработата й е в град Аксаково, ул. „Г.петлешев4
№ 58 - Фризьорски салон.
Поради факта, че ответникът Ж.Д.Ж. не се
съобразява с личния й живот и застрашава живота и здравето й , въпреки , че има
вече издавана заповед за защита, се моли
му бъде и наложена глоба в максимален размер по смисъла на чл.5 ал.4.
В молбата е отправено искане за издаване
на заповед за незабавна защита срещу ответника, на основание чл.18 от ЗЗДН.
В съдебно заседание
по същество, молителката поддържа молбата си и моли
съда бъде уважена.
Ответникът Ж.Д.Ж. ЕГН **********, с адрес ***, оспорва предявената молба , като счита същата за изцяло неоснователна,
поради което моли да бъде отхвърлена. Изцяло се оспорват обективираните в
исковата молба обстоятелства, като твърди, че на процесната дата 21.04.2019г.
не е извършено домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Представена е декларация по реда на чл.9 от ЗЗДН от молителката Б.Р.Ж. , в която
същата е декларирала под страх от
наказателна отговорност верността на сочените
в сезиращата съда молба деяния на
процесната дата. Доколкото така
представената декларация се намира във
връзка с твърдяните и подлежащи на доказване
в настоящото производство главни факти, то
и съдът я цени като годно доказателствено
средство по смисъла на чл.9 ал.3 от
ЗЗДН.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че същите са бивши съпрузи, като с Решение № 430/06.02.2017г. , постановено по гр.д.№ 15523/2016г. по
описа на ВРС е прекратен сключения между тях граждански брак по взаимно
съгласие.
По делото е представена Заповед за защита № 151/25.10.2016г.,
издадена по гр.д.№ 10791/2016г. по описа на ВРС, с която Ж.Д.Ж., ЕГН**********
е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б.Р.Ж., ЕГН**********,
и детето ж.ж.Ж., ЕГН**********, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като е забранено
на Ж.Д.Ж., ЕГН**********, да приближава Б.Р.Ж., ЕГН**********, както и:
1/обитаванато от нея към момента жилище (с непосочен по делото адрес); 2/
местоработата й в гр.Аксаково, ул. „Г. Петлешев” №58; 3/ посещаваната от детето
ж.ж.Ж. детска градина - ОДЗ „Дружба” в гр. Аксаково - в часовете, в които
детето се води и взема от майката, всички - за срок от шест месеца от
постановяване на решението, на осн. чл.5, ал.1, т.3 и ал.2 ЗЗДН. Същевременно Ж.Д.Ж.,
ЕГН********** е задължен да посещава специализирана програма за извършители на
домашно насилие при Фондация „SOS семейства в риск”, със седалище гр.Варна, ул.
„Синчец” №21, с представител на която е длъжен да се свърже, на осн. чл.5,
ал.1, т.5 ЗЗДН.
Представена
е справка от 05.06.2019г. от РУ –Аксаково
към Областна Дирекция на МВР-Варна , от която е видно, че молителката Б. Р.Ж. е депозирала четири сигнала срещу Ж.Д.Ж.
: за отправени обидни думи и закани към бившата си съпруга, за нарушение на
заповед по ЗЗДН, за увреден лек автомобил и отправени закани и заплахи за
физическа саморазправа.
Видно от Постановление
от 13.06.2019г. по пр.пр.№ 5092/2019г. по описа на РП-Варна , е постановен
отказ да се образува наказателно производство , на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
В хода на производството по делото са ангажирани гласни доказателства посредством
показанията на водения от молителката свидетел Ж. К*** Станев
,
роден 1983г.,
съпруг на молителката , чиито показания съдът преценява , на
основание чл.172 от ГПК. Свидетелят Станев излага ,че познава добре ответника, като до
месец април 2019г. са били приятели от
дълго време. Твърди , че след развода на молителката и ответника, последният е
упражнявал спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в непрекъснато следене,
обиди, заплахи : „Спрямо нея Ж. упражнява постоянен тормоз, аз съм
свидетел.Това се изразява в следене нощно време къде ходи и какво прави. С
колата отива до тях да гледа , свети ли или не свети. Аз съм бил с него в
колата , защото тогава все още бяхме приятели …Бях с него в колата и той я следеше , дали е с някой друг и какво
прави.“ Сочи , че тези прояви на ответника спрямо молителката датират още по
време на техния брак: „Като свидетел преди съм бил свидетел, когато Б. е била омъжена за него.“ По отношение на процесната дата свидетелят
излага , както следва: „На 21.04. както си седяхме….., аз бях заедно с Б. ***.
На 21.04., там след 19 ч. получих множество обаждания по телефона със заплахи
за саморазправа и убийство от Ж.Д.Ж.. Да , аз
ги получих и тя също получи. На 21.04. е имало обаждания и разговори. Той
звъни по телефона и иска да ни обижда.
Обажда се и пише на вайбър обидни думи- „курва, боклук“, думи от такъв
тип, множество. Аз не мисля, че има
повод, но може би от яд, че това аз и тя , нали тогава все още не бяхме женен,
но бяхме заедно, гаджета така да го
кажем и заради това.Той звъни и пише обидни думи и после продължи и на мен
и след това, малко след това беше ,
дойде и счупи огледалото на колата. Това което направи - нанеси имуществени
вреди и си замина.Дойде и счупи огледалото... Счупи огледалото и си тръгна.
След това ми звънна на мен и каза „това е само първото“. Свидетелят излага, че
молителката не провокира ответника, но същият се дразни от факта, че тя се е
омъжила и е продължила живота си напред след развода си с ответника: „Тя по никакъв начин не го провокира, но всичко
което е било между тях е приключило. Моите виждания са, че той продължава да я
има за някаква даденост и собственост и така си мисли. За мен това е така, че
той сам си мисли, че е собственик на нея и тя не може да води нормален живот
след него.“ Свидетелят твърди, че ответникът е обиждал молителката, като я е
използвал „цветущи изрази ... „къде си боклук“, псува на майка“. С оглед на
горното поведение на ответника, се е наложило същият да бъде блокиран от
телефона на молителката, за да не я притеснява непрекъснато.
С
оглед на така установеното от фактическа страна
и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните
правни изводи:
С оглед на така установеното от фактическа страна и
съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лица и срещу
легитимирано лице по смисъла на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в
предвидения по чл.10 ал.1 от Закона преклузивен срок. Вследствие на изложеното
и предвид съвкупния доказателствен материал, съдът намира, че предявената молба
е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно
насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат
молителката и ответника.
За да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, молителката следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез
действие от ответника е реализирано домашно насилие , изразяващо се в конкретни прояви, които от
обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира
понятието домашно насилие.
Анализирайки съвкупно събраните в хода на делото
доказателства, а именно: декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , представените
писмени доказателства , както и показанията на водения от молителката свидетел Ж. Станев, ценени по
реда на чл.172 от ГПК, съдебният състав намира, че по делото е установено по
категоричен начин осъществяването на изложените в депозираната искова молба на молителката
актове на домашно насилие под формата на емоционално и психическо насилие.
При формиране на горния извод съдът кредитира както
представената по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН от молителката, приетите
писмени доказателства, така и показанията на свидетеля Станев, които
кореспондират на съвкупния доказателствен материал. Вследствие на изложеното
съдът формира извод, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с
Решение № 430/06.02.2017г. , постановено по гр.д.№ 15523/2016г. по описа на ВРС
по взаимно съгласие на страните. След прекратяване на брака , ответникът е
продължил да се интересува от бившата си съпруга, като непрекъснато я е следял,
притеснявал, звънял й по телефона и я обиждал. Свидетелят Станев лично е
придружавал ответника , когато
последният е следял и наблюдавал молителката. Видно от представената справка от
справка от 05.06.2019г. от РУ –Аксаково към Областна Дирекция на МВР-Варна , от
която е видно, че молителката Б. Р.Ж. е
депозирала четири сигнала срещу Ж.Д.Ж. : за отправени обидни думи и закани към
бившата си съпруга, за нарушение на заповед по ЗЗДН, за увреден лек автомобил и
отправени закани и заплахи за физическа саморазправа. В полза на молителката е издадена Заповед за
защита № 151/25.10.2016г., издадена по гр.д.№ 10791/2016г. по описа на ВРС, въз
основа на която са постановени мерки за защита на молителката срещу ответника
по реда на Закона за защита от домашното насилие. Въпреки предприетите от
молителката действия за защита от осъществявания от ответника тормоз спрямо
нея, същият не е преустановил противоправните си прояви спрямо молителката.
Вследствие на съвкупния доказателствен материал съдът
намира, че на процесната дата 21.04.2019г.
ответникът е отправил обидни думи към молителката по телефона й , след
което е дошъл пред дома й и е счупил колата на нейния съпруг. Деянията, изразяващи се в проява на агресивно поведение, отправяне на
обидни думи от страна на ответника към молителката, емоционално и психическо
насилие спрямо нея посредством всяване на страх у същата за живота и здравето
й, извършени на посочената в молбата
дата спрямо нея и авторството им се установяват, както от представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са
осъществени актовете на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се
състоят същите, така и от данните в представените писмени доказателства и
показанията на свидетеля Станев. Последните напълно кореспондират с
декларираните от молителката факти и обстоятелства, относно преките последици
от упражнените спрямо пострадалата актове на домашно насилие. Като подкрепена
от останалите писмени доказателства и неоспорена по съдържание, декларацията е
годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по
отношение декларираните в нея под страх от наказателна отговорност
обстоятелства /чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН/. По делото не са ангажирани доказателства оборващи
доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в същата
факти, като по делото липсват доказателства,
оборващи декларираните факти и обстоятелства.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че
е налице необходимост от постановяване на мерки на
защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното
от ответника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното от същия противоправно
поведение. Нещо повече, съдът отчита обстоятелството , че
спрямо ответника вече са наложени мерки за защита по реда на Закона за защита
от домашното насилие, но същите не са довели до очаквания резултат, а именно
ответникът да преустанови проявите на домашно насилие спрямо молителката.
Установи се по делото, че въпреки , молителката и ответникът са прекратили
брака си, ответникът продължава да я притеснява, да я следи, да я обижда , дори
заплашва, като това поведение се е засилило след сключване на брак на неговия
собствен предишен приятел - свидетеля Станев със самата молителка, което още повече е отключило агресията на
ответника спрямо молителката. Последната има свой собствен живот, продължила е
живота си след прекратяване на брака й с ответника, като се е омъжила повторно,
поради което ответникът следва да престане да я третира като собствена вещ и да
преустанови незабавно всякакви прояви на
тормоз и домашно насилие спрямо нея.
Вследствие на изложеното , съдът намира за адекватни на
нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните
прояви на домашно насилие от ответника , че мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН за
въздържане на ответника от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и следните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ,
а именно: да се забрани на ответника да приближава молителката, жилището на молителката,
находящо се *** , както и местоработата на молителката на адрес: *, на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН за срок от 15 месеца се явяват адекватна защита
по отношение на молителката в това производство, с оглед предотвратяване на
бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършваните спрямо
молителката от ответника актове на домашно насилие. Посоченият срок би дал
възможност на ответника да преосмисли и ревизира поведението и отношението си
спрямо молителката, още повече, че вече са били наложени мерки по реда на
Закона за защита от домашното насилие, но същите , видно от настоящото
производство, не са довели до очаквания резултат. Срокът на налагане на мерките
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, предвид особения характер на производството по
реда на ЗЗДН, тече от датата на постановяване на решението на районния съд, тъй
като обжалването му не спира изпълнението , видно от разпоредбата на чл. 17,
ал. 3 от ЗЗДН. Вследствие на изложеното , определеният от съд срок за налагане
на мерки по чл. 5, ал. 1, т.3 от ЗЗДН тече от датата на постановяване на
решението на районния съд. Съдът намира,
че не следва да бъдат предприемани други мерки по реда на ЗЗДН, поради което за
другите мерки молбата следва да бъде отхвърлена.
На основание
чл.5 ал.4
от ЗЗСДН на ответника следва да бъде наложена
глоба в
размер на 450,00лв. При определяне на размера
на дължимата глоба,съдът съобрази обстоятелството,че това деяние не е първо по реда
на този закон,
както и вида и
характера на деянието.
Съобразно изхода от спора и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото
производство в размер на 25,00 лв.
С оглед изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от молителя разноски ,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК за заплатено адвокатско
възнаграждение , в размер на 400,00 лв.
за заплатено адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА Ж.Д.Ж. ЕГН
**********, с адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
спрямо Б.Р.Ж. ЕГН ********** ***,
на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Ж.Д.Ж. ЕГН **********,
с адрес *** ДА
ПРИБЛИЖАВА
на по-малко от петдесет метра Б.Р.Ж. ЕГН **********
, както и жилището на молителката, находящо се
*** , както и местоработата на молителката
на адрес: *, за срок от 15 месеца, считано
от датата на постановяване на съдебното решение, на основание
чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Б.Р.Ж. ЕГН ********** ***, обективираща искане за постановяване на други
мерки за защита срещу ответника Ж.Д.Ж. ЕГН
**********, с адрес ***.
ОСЪЖДА
Ж.Д.Ж.
ЕГН **********,
с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Варненски районен съд ДЪРЖАВНА
ТАКСА в размер на 25.00/двадесет и
пет/ лева, на основание чл.11 ал.2 от ЗЗСДН и т.16 от Тарифа за държавните
такси,които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
Ж.Д.Ж.
ЕГН **********,
с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Варненски районен съд ГЛОБА
в размер на 450,00 /четиристотин и
петдесет/лева, на основание чл.5 ал.4 от ЗЗСДН.
ОСЪЖДА Ж.Д.Ж. ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.Ж. ЕГН ********** *** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски под формата на заплатено
възнаграждение на адвокат, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Да
се издаде заповед за защита в полза на молителката, на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ
от решението и заповедта да се изпрати на НАЧАЛНИКА на съответното РУ на МВР по адрес на страните,
съгласно чл.16 ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.