№ 6750
гр. С., 18.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110102735 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу Д. СТ. Г. установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 865.95
лв. – главница, представляваща потребена топлинна енергия, доставена до имот с аб. номер
.. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 116.30 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2021 г., както и сумите за дялово
разпределение – главница в размер на 26.89 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.,
сумата от 5.51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2018 г. до
18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /07.09.2021 г./ до окончателното плащане, които суми
представляват 1/2 от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 52198/2021 г. по описа на СРС, 145 състав. Срещу другия длъжник по издадената
заповед за изпълнение – М.К.Д., е разпоредено издаване на изпълнителен лист, поради
неподаване на възражение в законоустановения срок.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за
1
процесния имот се начисляват от „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като
след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „ФИРМА “ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №.. от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, чрез адв. Й.А., с който се оспорват предявените искове. Твърди,
че липсвал договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Релевира
възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца. Счита, че ищецът не
представя доказателства за реално доставена до имота топлинна енергия, както и не сочи
доказателства за това как е изчислена претендираната от него сума. Нямало и доказателства
за сключен между ищеца и изпълнителя договор, по силата на който да се предоставя
услугата дялово разпределение за процесния период. Неоснователността на главния иск,
обосновавала неоснователност и на акцесорния за заплащане на лихва за забава. Моли съда
да извърши служебна проверка на неравноправни клаузи в приложените договори и общи
условия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД не оспорва
предявените искове, а счита същият за основателен и доказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Настоящият съд намира, че предявените искове са допустими. Видно от приложеното
ч. гр. д. № 52198/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, която е валидна и
действителна. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Съобразно т. 5б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, след като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи
последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в
частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. По делото не е спорно, а това се установява и от представените
писмени документи, че ответникът има качеството „потребител на топлинна енергия“ за
процесния имот като собственик на 1/2 ид.ч. от имота – това обстоятелство е обявено за
безспорно с доклада по делото.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникът се явява материалноправно
легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот.
Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на
ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно,
писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в
сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия,
предоставени като извадка от публикация във вестник „М.“. По делото не е установено и
ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на трето лице – „ФИРМА“ ЕООД.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като пълно и компетентно изготвено. От посоченото заключение се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в
3
която се намира процесният имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки.
Вещото лице сочи, че технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното
предприятие. През процесния период топлинен счетоводител в СЕС е „ФИРМА“ ЕООД,
който е издал изравнителните сметки за всеки от отоплителните сезони, включени в
процесния период. Договорът с „ФИРМА“ ЕООД е сключен на 13.11.2001 г., като договорът
е със срок от две години и се продължава автоматично с още една календарна година, ако
никоя от страните не го прекрати с писмено едномесечно предизвестие. От заключението,
както и от приложените писмени документи – главни отчети и изравнителни сметки, се
установява, че в имота за процесния период е имало четири броя радиатори с индивидуални
разпределители на разход за отопление /ИРРО/ по номенклатура на „ФИРМА“ ЕООД, като
абонатът практически не ползва топлинна енергия за отопление на имот. ТЕ за битово
горещо водоснабдяване /БГВ/ се начислява по показанията на един брой водомер за топла
вода в имота. Абонатът заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект. Според главния отчет и изравнителните сметки на ФДР за
процесния период абонатът е осигурил достъп до имота за отчет и главните отчети от
11.05.2019 г. и 24.06.2020 г. са подписани /л. 69 и л. 70 от делото/. Вещото лице е достигнало
до извод, че сумите са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба и не се е натъкнал на нарушения от страна на ФДР.
Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. е 1696.92 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния
период – за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума за
получаване в размер на 14.50 лв., а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за
доплащане в размер на 171.14 лв., която е съобразена с Решение Ц-24 на КЕВР. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната
изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално
потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него
енергия за целия отчетен период.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени,
като ответникът следва да отговаря до размера от 848.46 лв. – 1/2 от 1696.92 лв., съобразно
квотата му в съсобствеността.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните
сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените документи за отчет и според СТЕ, третото лице-помагач е извършило
услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да
заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 53.78 лв., от които всеки ответник
дължи 1/2, т.е. 26.89 лв., който размер се потвърждава и от приетото заключение на ССчЕ.
4
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 07.09.2021 г., като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 01.07.2018 г., са погасени по
давност. Такива вземания не се претендират. Вземанията за м. май 2018 г. са станали
изискуеми на 15.07.2018 г. /за цена на ТЕ/ и на 01.08.2018 г. /за най-старото задължение за
такса за ДР – м.07.2018 г./, поради което и погасителната давност за тях, при отчитане на
спирането, не е изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Съдът не констатира и наличие на неравноправни клаузи в сочените от ответника
договор и общи условия, които да рефлектират на извода на съда за дължимост на
процесните суми.
Според кредитираното заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза при
ищцовото дружество липсват данни за плащане на процесните суми.
Предвид изложеното исковете за установяване на вземания за цена на топлинна
енергия и за такса за дялово разпределение следва да бъдат уважени за посочените по-горе
размери, респ. отхвърлени за горницата до пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
5
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
вкл. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид
изложеното и изводът на съда, че ответникът е в забава, считано от 15.09.2019 г. за
задълженията по Обща фактура № ../31.07.2019 г., и считано от 15.09.2020 г. за
задълженията по Обща фактура № ../31.07.2020 г., то дължимата лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 18.08.2021 г. върху уважения размер на главницата срещу ответника Д.
СТ. Г. (848.46 лв.) съдът определя на основание чл. 162 ГПК на 109.54 лв. при съобразяване
на периода на извънредното положение, по време на което съгласно чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (загл. доп. – ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., лихви за забава не текат.
Ето защо, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата от 109.54 лв., а
за разликата до пълния предявен размер от 116.30 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция в размер на 5.51 лв., за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г. се
явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, но
ответникът не претендира разноски, с оглед на което следва такива да бъдат присъдени само
на ищеца. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
разяснения настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността
за разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД следва да бъдат присъдени по
съразмерност разноски за заповедното производство в размер на 68.23 лв. за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в размер на
659.76 лв. за заплатена държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед
предмета на дейност на дружеството.
6
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. СТ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С., общ. И..“, ул. „А.Д.” № 5, бл. .., дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление в гр. С., ., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 848.46 лв. – главница,
представляваща доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за
имот, представляващ апартамент № 3, находящ се гр. С., общ. И..“, ул. „А.Д., .., абонатен
номер .., сумата 26.89 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 109.54 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 18.08.2021 г. върху вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 52198/2021 г. на СРС, 145 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 865.95 лв., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 116.30 лв., както и
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 5.51 лв. за обезщетение за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г.
ОСЪЖДА Д. СТ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.. да заплати на
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 68.23 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата от 659.76 лв., разноски в исковото производство по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7