№ 425
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20241001000449 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение от 13.02.2024 г. , постановено по т.дело № 200/13 г. СГС, ТО, VІ - 20
състав е осъдил ЗАД „Армеец“ АД София , ЕИК ********* да заплати на „Финас директ“
АД, София, ЕИК *********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 10.02.2021 г. застрахователно
събитие и дължимо по имуществена застраховка, сключена с полица № **********/2020 г.,
ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до погасяването, както и направените по делото
разноски в размер на 13 080 лева.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство ЗАД „Армеец“ АД София, който го обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че по делото липсва спор
относно начина на настъпване на вредите - чрез доброволно напускане на автомобила от
страна на Ф. Ч. , едноличен собственик на капитала и управителя на дружеството –
ползвател на автомобила, като в същия са останали ключовете и талона на автомобила.
Твърди, че горното обосновава недвусмисления извод , че вредите са настъпили само и
единствено в резултат на съзнателното поведение на застрахования, който е реализирал
застрахователното събитие, - основание за отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение по чл. 14.5 от Общите условия на договора за застраховка. Поддържа, че
застрахованият е създал предпоставки за настъпване на застрахователното събитие, като е
предоставил управлението на автомобила на непознато нему лице с неустановена
1
самоличност , като е напуснал автомобила при работещ двигател и с поставен на таблото
ключ. Твърди, че това поведение сочи на неполагане на грижа, каквато и най - небрежните
биха положили, поради което действията на застрахования са извършени с груба
небрежност по смисъла на чл. 6.14.3 от Общите условия, поради което и застрахователя
следва да бъде освободен от отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение.
Навежда доводи за необоснованост на решението, тъй като същото се базира изцяло на
показанията на свидетеля Ф. Ч., който, въпреки че формално е трето за спора лице е
заинтересован от неговия изход, в качеството си на едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството, посочено като ползвател на автомобил в застрахователната
полица. Инвокира оплакване, в мотивите на решението съдът е отбелязал горната
заинтересованост, но същата не се е отразила по никакъв начина на преценката на
показанията, които са изцяло кредитирани от съда , който необосновано е приел, че
автомобилът е щял да потегли и при изключен двигател , тъй като разполагал със страт-
бутон. Твърди, че съдът не е констатирал и противоречието в показанията на свидетеля,
дадени пред италианската полиция и пред съда. Позовава се на неизпълнение на
задълженията на застрахования по чл. 50.2, чл. 50.3, чл. 50.4 и чл. 59.6.8 от Общите
условия, което обосновава правото му на отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение, поради наличието на причинна връзка между неизпълнението на посочените
задължения и вредоносния резултат. В съотношение на евентуалност навежда доводи за
намаляване на застрахователното обезщетение, поради съпричиняване на вредоносния
резултат, на основание неизпълнението на същите договорни клаузи. Моли съда отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, в съотношение на евентуалност да
намали размера на присъденото застрахователно обезщетение.
Въззиваемият „Финас директ“ АД, София изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба от „Финас директ“ АД, София, ЕИК ********* срещу ЗАД „Армеец“ АД София ,
ЕИК ********* за заплащане на сумата 100 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Автокаско“, сключен между страните
на 09.06.2020 г. и обективиран в застрахователна полица № **********/2020 г., за
застрахователно събитие, настъпило на 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата и направените по делото разноски. Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 405 ал.1 от КЗ.
Между страните по делото не се спори, че на 09.06.202 г. същите са сключили
договор за застраховка „Каско” , обективиран в застрахователна полица №
**********/09.06.2020 г. с предмет на застраховане лек автомобил марка „Ауди” модел RS6
, с рег. № ******** , собственост на „Финанс директ“ АД София , със срок на действие от
14.06.2020 г. до 13.06.2021 г. В застрахователната полица като ползвател на автомобила е
2
посочен „Стартбат“ ЕООД . Безспорно между страните е и обстоятелството, че на
10.02.2021 г. в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие - кражба
на застрахования лек автомобил, чрез отнемане от владението му от Ф. Ч. в гр. Сабаудиа
/Латина/, Италия. Безспорно е и обстоятелството, че застрахованият е уведомил
своевременно застрахователя за настъпването на кражбата, , като с уведомление от
11.02.2021 г. , въз основа на уведомлението застрахователят е образувал при себе си
преписка по щета № 10020-03-01-2591/11.02.2021 г. Не се спори между страните, че
застрахователят е отказал извършването на плащане на застрахователно обезщетение.
Видно от приложеното уведомление изх.№ 100-2208/17.05.2021 г. като мотив за отказа
застрахователят е посочил наличието на непокрит от договора за застраховка риск,
доколкото в договора е включен риск противозаконно отнемане на МПС , а в случая е
налице обсебване по смисъла на чл. 206 от НК – основание за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение по чл. 15.3 от Общите условия. В отговора на исковата молба
ответникът се е позовал и на клаузата на чл. 14.5 от Общите условия, съобразно която
застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение в случай на
извършени от застрахования умишлени или с груба небрежност действия, които са
предизвикали застрахователното събитие, на наличие на изключен риск по чл. 16.14.3 от
Общите условия, с доводи, че последният е оставил ключовете и талона в автомобила,
както и в съотношение на евентуалност на неизпълнение на задълженията на застрахования
по чл. 50.2, чл. 50.3, чл. 50.4 и чл. 59.6.8 от Общите условия.
С оглед на горната фактическа установеност, основните спорни обстоятелства в
процеса, поддържани и във въззивната жалба е налице ли са твърдението от ответника -
застраховател основания за отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото гласни доказателства - разпит на свидетеля Ф. Ч. се
установява, че на 10.02.2021 г. в гр. Сабаудиа /Латина/, Италия свидетелят се е намирал с
автомобила в предприятие в промишлената зона на града, където е бил посетен от трима
непознати. Същите му казали, че са разбрали от търговеца отсреща, че автомобилът се
продава. Тъй като имал намерение да продаде автомобила, свидетелят не се усъмнил, затова
се им позволил да го огледат обстойно, след което се съгласил с желанието на тримата за
тест- драйв. Свидетелят потеглил с тях, като той управлявал автомобил, но на вършане, тъй
като поради скорошна смяна на гумите и липса на реглаж автомобилът кривял, единият от
пътниците поискал лично да управлява автомобила. Свидетелят се съгласил и напуснал
шофьорското място при работещ двигател и талон, намиращ се в автомобила. При опита си
да седне на мястото до шофьора свидетелят видял, че непознатият е заключил вратите и
потегля. Свидетелят застанал пред автомобила, при което получил наранявания в долните
крайници. Инцидентът не е бил възприет от други лица, като не е бил записан и от никоя от
охранителните камери в района. Показанията на свидетеля съвпадат изцяло с обясненията
му, дадени пред италианската полиция по повод , видно от представените по делото
протоколи за разпит и прокурорски постановления. Обстоятелството, че същият е получил
наранявания по краката - в левия пищял и коляно , за което му е предписано ползване на
3
патерица и медикаментозно лечение се установява от предсатвеното по делото медицинско
свидетелство от Институт по ортопедия, хирургия и травматология , Латина, Италия. Така
установените обстоятелства и механизъм на осъществяване на отнемане на владението на
автомобила от свидетеля не се оспорват от ответника, по делото се спори единствено дали с
поведението си застрахованият е предизвикал настъпването на инцидента, в съотношение
на евентуалност дали така осъществените от него действия са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат.
Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетеля, въпреки неговата
заинтересованост от изхода на спора, тъй като същите са логични, последователни и
кореспондират изцяло с показанията му, дадени пред полицейските органи в Италия. Видно
от представената по делото прокурорска преписка, полицейските органи в Италия са
установили управления на автомобила автократ в Италия, като мобилният телефон на
лицето, заподозряно в извършване на кражбата е установен да се намира на мястото както на
последващото управление на автомобила, така и на часа датата и мястото на извършване на
кражбата, посочени от свидетеля. Вън от горното ответникът не е навел твърдения за друг
механизъм или други обстоятелства на отнемане на автомобила от владението на свидетеля
и той ангажирал доказателства в тяхна подкрепа, поради което настоящата инстанция
възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по
отнемане на застрахования лек автомобил от владението на лицето, посочено като негов
ползвател в застрахователната полица.
Така установения механизъм на отнемане на автомобила от владението на ползвателя
не сочи на наличие на предпоставките за отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение, предвидени в клаузата на чл. 14.5 от Общите условия. Съгласно същата,
застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение в случай на
извършени от застрахования умишлени или с груба небрежност действия, които са
предизвикали застрахователното събитие. В настоящия случай по делото е установено по
несъмнен начин, че действията по отнемане на владението на автомобила са извършено от
трето лице, което е създало умишлено измамното впечатление у ползвателя, че желае да
извърши тест драйв на автомобила. Въпреки че не е извършено с употребяване на сила и
заплашване, отнемането е осъществено против волята и желанието на ползвателя което
обосновава извод че същото е осъществено принудително. Установеният механизъм на
отнемането обосновава извод, че ползвателят не само не е извършил никакви умишлени
действия насочени към предаване владението на третото лице, но и се е противопоставил на
същото, заставайки пред автомобила в опит да спре неговото движение, при което е
пострадал физически. Всички фактически действия по преустановяване достъпа на
ползвателя до автомобила са извършени от трето с лице - автор на изпълнителното деяние, а
не от ползвателя лично, поради което и клаузата на чл. 14.5 от Общите условия не може да
намери приложение в процесния случай.
Съгласно каузата на чл. 16.14.3 от Общите условия застрахователят може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение , когато ключовете за МПС, и/или дистанционното
4
за сигнално- охранителната система и/или свидетелството за регистрация на МПС и/или
/част 1 и/или част 2, и или документите за собственост са оставени в МПС или извън него
без необходимия надзор. Правото на застрахователят да откаже плащане но обезщетение от
тази договорна клауза кореспондира изцяло със задължението на застрахования
регламентирано в клаузата на чл. 50.4 от Общите условия при напускане на МПС да не
оставя ключовете (контактни и/или за заключване), дистанционното управление на
алармата, и/или свидетелството за регистрация на МПС - част І и/или част ІІ, и/или документ
за собственост и винаги да го заключва и да включва сигнално-охранителната система на
автомобила.
В настоящия случай показанията на свидетеля - ползвател на застрахования
автомобил, съдържат ясното и недвусмислено негово признание, че при слизане от
автомобила с цел размяна на местата на водачите за осъществяване на тест драйв от третото
лице, свидетелят не е изключил двигателят на автомобила, и е напуснал същия при наличие
на включен двигател и контактен ключ, поставен в таблото. С оглед на горното настоящата
инстанция намира, че извършените от свидетеля действия представляват неизпълнение на
задълженията му по чл. 50.4 от Общите условия, тъй като при напускане на автомобила
същият не само е оставил контактния ключ вътре, но и не е изключил двигателя.
Обстоятелството, че че автомобилът има монтиран старт- стоп бутон не може да промени, а
само да утежни горния извод, тъй като при напускане на автомобила ползвателят ясно е
съзнавал, че не само оставя автомобила с работещ двигател, но дори и при преустановяване
на работата липсата на заключване на вратите на автомобила може да доведе до неговото
незабавно привеждане в движение въпреки волята му от третото лице. Осъщественото от
ползвателя действие несъмнено сочи на напускане на автомобила, като намерението му за
незабавно влизане в автомобила от мястото до шофьора е абсолютно ирелевантно,
доколкото клаузата на чл.50.4 Общите условия регламентиране недвусмислено и ясно
задължение за преустановяване работата на двигателя и заключване на автомобила, при
неоставяне на никакви документи и ключове в него , независимо от времето в което
ползвателят има намерение да се намира извън автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 408 т.3 от КЗ застрахователят може да откаже
плащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие;
Настоящата инстанция намира, че в процесния случай по делото е установено
кумулативното наличие всички визирани цитираната разпоредба предпоставки -
неизпълнение на задължение на застрахования което е предвидено в застрахователния
договор, а именно задължението да не оставя контактни ключове други технически средства
при напускане на автомобила, както и за заключва същия и да включва сигнало-
охранителната система, като в процесния случай установеният механизъм на отнемане на
автомобил сочи недвусмислено, че неизпълнението на това задължение е довело пряко и
5
непосредствено до настъпване на застрахователното събитие, тъй като ако задължението
беше изпълнено така както е предписано в застрахователния договор, процесният автомобил
не би бил отнет от владението на ползвателя.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира , че в процеса е доказано
по несъмнен начин наличието на причинно- следствена връзка между неизпълнението на
задължението на застрахования по чл. 50.4 от Общите условия /да не оставя в автомобила
ключове - контактни и за заключване и винаги да заключва автомобила при неговото
напускане/ и вредоносния резултат, а именно отнемане на автомобила от владението на
ползвател по установения по делото начина. С оглед на горното съдът намира че в процеса
е установено осъществяването при условията на кумулативност на всички елементи на
фактическия състав на чл. 408 т. 3 от КЗ, а именно неизпълнение на предвидено договора
/чл. 50.т.4 / задължения на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и което е довело пряко до настъпване на застрахователното събитие.
Гореизложеното обосновава извод за законосъобразност на отказа на ответника от
заплащане на застрахователно обезщетение.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции
обжалваното решение съд следва да бъде отменено, а предявени иск – отхвърлен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 1 216
лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2 100 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.02.2024 г. , постановено по т.дело № 200/13 г. на СГС, ТО,
VІ - 20 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Финас директ“ АД, София, ЕИК ********* срещу
ЗАД „Армеец“ АД София , ЕИК ********* за заплащане на сумата 100 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Автокаско“, сключен между страните на 09.06.2020 г. и обективиран в застрахователна
полица № **********/2020 г., за застрахователно събитие, настъпило на 10.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Финас директ“ АД, София, ЕИК ********* да заплати на ЗАД „Армеец“
АД София , ЕИК ********* ЗД направените за водене на първоинстанционното
производство разноски в размер на 1216 лева и направените пред настоящата инстанция
6
разноски в размер на 2 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7