№ 50
гр. Варна , 18.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно
търговско дело № 20213001000306 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:42 часа се явиха:
Въззивникът „Малинели“ ООД гр.Варна, редовно призована, за него управителя В и с адв.
В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваема страна „Грийн планет“ ЕООД гр. Варна, редовно призована, не се явява
представител.
Съдът докладва постъпила писмена молба от адв. Д., пълномощник на въззиваемата
страна, с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие и изразява становище по
съществото на спора. Моли за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение на въззивника, в условията на евентуалност – в случай, че същото
надхвърля необосновано размерът, определен съобразно правилата на НМРАВ № 1/09.04.04
г.
Адв.В.: - Още с въззивната жалба съм направила едно възражение, че считаме, че е
налице развиващо се понастоящем висящо производство с преюдициално значение за
настоящия спор доколкото обжалваното решение на ВОС и по – специално диспозитива му,
с който е уважен искът на „Грийн планет“ ЕООД гр. Варна съдържа текст, че приема за
установено несъществуването на заложното право на кредитора „Малинели“ ООД гр.Варна
за вземане представляващо неустойка по договора, а именно вземането за неустойка е
предмет на насрещния осъдителен иск, който отделен за разглеждане в отделно
производство по т.д. № 996/20 г. В този смисъл моля да прецените дали не са налице
пречки по хода. Считам, че има основание да се спре настоящото производство. Нашият
насрещен иск е осъдителен за осъждане на „Грийн планет“ ЕООД гр. Варна да заплати
сумата от 82 500 лв. неустойка и съдът не го прие за съвместно разглеждане, но постанови
решението си с мотиви, че нямаме вземане за неустойка. Това искане е направено и с
1
протоколно определение от 05.11.20 г. съдът остави без уважение искането за спиране.
Искането за спиране е направено в допълнителния отговор на исковата молба и съм го
поддържала в това заседание. Заложното право на кредитора по чл. 5 ЗОЗ и чл. 6 от
договора казва „при неизпълнение на задължението кредиторът се удволетворява от
заложеното имущество“. Това е уговорено в договора за залог и отделно чл. 5, специалната
норма на закона, затова сме преценили, че има значение дали имаме вземане за неустойка за
това заложно право. В заявлението за вписване в Централния регистър на особените залози
е вписана сумата по аванса, 10 % отделно в графата „лихви /неустойки“ има 10 % без да е
посочен размер, но в чл. 6 от договора са се уговорили, че при неизпълнение, на което и да е
задължение по договора за залог, кредиторът има право да пристъпи към изпълнение. На
стр.6 от жалбата сме посочили текста от договора за особен залог, на който се позоваваме
т.6, което не е обсъждано от съда за правото на заложния кредитор да пристъпи към
принудително изпълнение събиране на цялото вземане в случай на неизпълнение на
договора, а той не е изпълнен изцяло, нито в срок. Съдът е тълкувал само т.7.3 от договора
за доставка на пшеница извън заложното право. Според нас трябва да се изследва въпроса за
наличието на всички вземания на „Малинели“ ООД гр.Варна от длъжника, след което да се
прецени доколко те са обезпечени или не със заложно право на кредитора. Ние сме навели
възражение за това, че не е върнат авансът в цялост, че лихвата не е платена в цялост и
неустойката е трети вид вземане, тоест две вземания като съществуващи обезпечения
безспорно със залог сме навели подробни възражения за тяхното наличие и понастоящем,
неустойката е трето такова, което е спорно.
Съдебният състав след съвещание намира, че искането на защитата на въззивника за
спиране на производството по делото до приключване на производството по т.д. № 996/20 г.
по описа на ВОС е неоснователно. С исковата молба не се твърди, че ответникът няма
такова вземане, а само, че такова вземане не може да се изпълнява по реда на ЗОЗ, тъй като е
извън обема на заложното право. От това следва, че предметът по т.д. № 996/20 г. по описа
на ВОС за осъждане на ищеца за неустойка в размер на 82 500 лв. по договор за покупко -
продажба на пшеница от 06.12.2018г. не е преюдициален по отношение предмета по
настоящото дело, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането на защитата на въззивника за спиране на настоящото
производство до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 996/ 20
г. по описа на ВОС, Търговско отделение.
Адв.В.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не съществуват
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
и постъпилия срещу нея писмен отговор
Въззивникът „Малинели“ ООД гр.Варна обжалва решение № 260 044/01.03.21 г. по
т.д. № 499/20 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е признато за установено
несъществуването на заложното право на кредитора по договор за особен залог от 06.12.18
г. и анекс от 26.06.19 г., пристъпи към удовлетворяване на заложеното имущество за
вземане, представляващо неустойка по т.7.1 от Договор за покупко – продажба на пшеница
от 06.12.18 г. в размер на 82 500 лева, определена като 30 % от общата договорена цена на
сделката, поради липсата на материално прави предпоставки за пораждане и възникване на
заложеното право на кредитора, както и поради погасяване чрез плащане на обезпеченото
вземане за извършен авансов превод по договор за покупко – продажба от 06.12.18 г.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е недопустимо, а по
същество – неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон,
поради което въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от
въззивната инстанция, с което се отхвърлят предявените от ищцовото дружество искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваема страна „Грийн планет“
ЕООД гр. Варна, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Адв.В.: - Поддържам въззивната жалба. Нямам искания по доказателствата.
Представям списък за разноски ведно с договор за правна защита и съдействие.
Съдебният състав счете спора за изяснен от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Дава ход на делото по същество:
Адв.В.: - Моля да постановите решение, с което да отмените обжалваното решение на
ВОС като неправилно. Освен подробно изложените във въззивната жалба доводи за отмяна
3
на решението, Ви моля да цените събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
като ще установите, че съдебно – счетоводната експертиза сочи за незакрито вземане, респ.
задължение в счетоводствата на двете дружества за 92 419 лв., което все още стои в
разчетите като невърнат аванс. В собственото счетоводство на „Грийн планет“ ЕООД гр.
Варна 92 419 лв. стоят като непогасено задължение за връщане на аванса. Авансът е
предмет на обезпечение по договора за особен залог и в този смисъл ние считаме, че се
събраха доказателства, извънсъдебно признание - търговските книги на „Грийн планет“
ЕООД гр. Варна отразено е в счетоводната експертиза, че „Малинели“ ООД гр.Варна има
вземане. Това вземане чисто във времеви аспект се е получило след прекратяването на
договора, „Грийн планет“ ЕООД гр. Варна е извършило доставка на царевица и е издало
фактури към „Малинели“ ООД гр.Варна за стойността от 92 419 лв. Тези фактури стоят в
разчетите на дружеството като неплатени и вещото лице установява, че не са извършени в
счетоводството на двете дружества прихващания на тази сума, нито са издавани кредитни
известия към фактурите за доставка на царевица, така защото да се прецени, че е приспаднат
аванса по договора за доставка на пшеница и „Грийн планет“ според нас недобросъвестно
се ползва от права да твърди, че с доставката на царевица изпълнява в натура на
задължението си за връщане на аванса, респ. и няма заложно право кредитора „Малинели“
ООД гр.Варна върху тази сума, а от друга страна в собственото си счетоводство продължава
да води разчети като „Малинели“ ООД гр.Варна негов длъжник и съответно той дължи на
„Малинели“ ООД гр.Варна аванса. Царевицата е приета, но тя не съставлява доставка,
закъсняла по този договор. Тя, първо не е пшеница, второ, те твърдят, че с доставката на
царевица, връщат в натура част от аванса подлежащ на връщане, но дефакто те в
собственото си счетоводство водят тези фактури неплатени и от друга страна задължението
си за връщане на аванса към „Малинели“ ООД гр.Варна непогасено. Тоест държат
„Малинели“ ООД гр.Варна като длъжник да плати царевицата, а твърдят, че с нея си
погасяват задължението за връщане на аванса. Отказват прихващане, но ползват това си
твърдение в настоящото производство. Ние считаме, че това е злоупотреба с право.
„Малинели“ ООД гр.Варна има вземане за лихви, защото на датата на разваляне на
договора, което е станало на падежа на крайния срок при пълно неизпълнение на
задълженията на „Грийн планет“ ЕООД гр. Варна е възникнало задължението на
дружеството да върне аванса. По вариантите от счетоводната експертиза най -малкия
размер на вземането за лихва на „Малинели“ ООД гр.Варна е 9 744 лв., а „Грийн планет“
ЕООД гр. Варна е заплатила единствено 2 585 лв., тоест и вземане за лихва обезпечено с
договора за залог считаме, че е налице и заради което и искът е неоснователен за обявяване
на съществуването на заложно право на „Малинели“ ООД гр.Варна. Много различни
твърдения се наведоха от ищцовото дружество по отношение на тази доставка на царевица.
Веднъж твърдяха, че това е закъсняло изпълнение, не точно закъсняло, но прието, като
изпълнение по договора, не, това не е изпълнение, а е връщане уж в натура на аванса
подлежащ на връщане, но и това се оказа невярно, доказано с тези документи. Ние имаме
договор за доставка на пшеница със срок на изпълнение 31.08.
4
Управителят В: - Аз съм първата, която давам пари на въпросното търговско
дружество, а след мен има още три фирми, които го финансират по същия начин. Той
коректно доставя пшеница и на трите, аз съм първа по реда си, а мен ме оставя най – накрая.
В последствие това са не малко пари, аз виждам, че буквално „съм изгоряла“, имаше период,
в който го молих за царевица, над 1000 – 2000 тона царевица. Молих го да пристъпим към
изпълнение през царевица, въпреки че аз през това време влизам в ангажименти, защото на
база на този договор, аз подписвам други договори, там търпя доказани неустойки. И аз
трябваше да се спасявам, каквото мога да взема, да се вземе. От тези 2000 т. царевица, той
можеше да ми даде 1000 т. пшеница, но той ми даде не повече от 200 т. царевица и това
беше с големи молби. Прихващане чисто счетоводно не сме правили. Царевицата не покри
стойността на пшеницата, дори аванса не покри. Ресурсът, който съм дала на това лице е от
банка, аз там плащам лихва за целия период над 10 000 лева. Ако прихванем царевицата, дал
е 275 000 лв., но реално лихвите, които аз съм ги платила на банката, той не ги е платил.
Вещото лице доказа от 9 700 лв., минимално лихва до 27 000 лв., която той им я дължи, вече
е спорен периода. Аз направих нот. покана, в която го поканих да пристъпи към плащания.
Той си начисли лихва 2500 лв., плати тази лихва, аз съм показала какво съм плащала към
банките и смята, че всичко е платено.
Адв.В.: Считаме, че извън неустоечното вземане, което не е предмет на това
производство „Малинели“ ООД гр.Варна притежава вземане по счетоводни разчети 92 419
лв. - невърнат аванс и поне 9 744 лв. лихва за забава считано от 01.08.19 г. до 27.02.20 г.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски за двете инстанции.
Съдебният състав обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от
закона срок.
Разглеждането на делото приключи в 15:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5